ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 186
гр. Силистра, 07.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Търговско дело №
20233400900034 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от
„ИНТЕРПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Силистра, ул. „Георги Сава Раковски” №13, ет.1, ап.1,
представлявано от постоянен синдик В С. срещу Е. Д. Й., ЕГН **********, с
адрес гр.Силистра, ул. „Добрич” №115, ет.4, ап.11, с правно основание
чл.145 от ТЗ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 348
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцовото
дружество имуществени вреди от действия на ответницата във връзка
получени и неотчетени парични средства, в качеството й на управител, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага, че с
Решение №260021/29.04.2021г., постановено по т.д. № 25/2020г. по описа на
ОС – Силистра, е обявена неплатежоспособността на „Интерпродукт” ЕООД
и е открито производство по несъстоятелност. С Определение
№260155/31.05.2021г. е назначен постоянен синдик и са предприети действия
по издирване и уточняване на имуществото на длъжника, на основание
чл.658, ал.1, т.5 от ТЗ. При анализ на закрита понастоящем банкова сметка на
длъжника при „Райфайзен банк България” АД се установило, че дружеството
се е разпоредило със сумата от 348 000лв. на 10.09.2019г. в полза на ЕТ
„Нико-ний – Николай Йорданов”, ЕИК *********, с вписано основание при
1
банковия превод „предоставен заем”. При покана парите да бъдат върнати,
ЕТ заявил, че няма неизплатени задължения и представя доказателства – 2 бр.
приходни ордери №6/11.09.2019г. за сумата от 178 000лв. и №7/12.09.2019г. –
за сумата от 170 000лв., платени от Н И Й. В квитанциите не са посочени
имената на лицето, получило сумата, но по данни на правоприемника на
едноличния търговец - „Нико Ний” ЕООД, че това е именно Е. Й. и справка в
ТР за представляващ към 12.09.2019г. била изпратена покана до ответницата
да възстанови парите. Последната отрекла да има задължение, с твърдението,
че парите са предоставени на собственика на дружеството – „Агроинвест”
ООД. Същевременно от счетоводните записвания на дружеството вземането
от ЕТ не е отразено да е погасено. Излага, че ответницата е освободена като
управител с Протокол-Решение от 30.12.2019г., но не е освободена от
отговорност. Счита, че с невнасяне на сумата от 348 000лв., получена от нея,
в качеството й на управител, последната е причинила вреди на ищеца в този
размер. Навежда, че за ангажиране на отговорността й, след момента, в който
е освободена, не се изисква решение на общото събрание на дружеството по
смисъла на чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ. Моли за уважаване на исковата претенция.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Съгласно чл.145 ТЗ управителят и контрольорът отговарят
имуществено за причинени на дружеството вреди. Фактическият състав на
този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно,
вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение
възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди.
Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение
на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността
му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.нар.
“управленски деликт”, изразяващ се както в активното поведение, така и в
задължения за въздържащи се действия, поради което законодателят е
овластил дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за
предявяване на иска срещу управителя. Решението на ОС или на едноличния
собственик на капитала по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ за предявяване на иска
срещу управителя се наслагва върху фактическия състав на деянието, от
което произтича отговорността на управителя, поради което то представлява
предпоставка за предявяване на иска по чл.145 от ТЗ.
С разпореждане №289/21.09.2023г. ОС – Силистра е изискал
2
информация за наличие на взето решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ за
предявяване на иск, като е обърнал внимание на ищеца, че това е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на производството, за което съдът
следи служебно. Отделно от това е изследван и въпроса дали понастоящем е
налице постановено решение, с което ищцовото дружество да е обявено в
несъстоятелност /доколкото такива данни в ТР не са налице/, респективно ако
не е, има ли акт, с който да е налице десезиране на длъжника.
В отговор на дадените от съда указания е депозирана молба вх. №
3352/25.10.2023г., с която синдикът излага, че не му е известно решение по
чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ да е вземано от едноличния собственик на капитала, но
поддържа изложеното още в исковата си молба становище, че такова решение
не е и необходимо в случай на потърсена отговорност на управителя след
момента, в който същият е освободен. Счита, че с откриване на
производството по несъстоятелност на още едно основание горецитираната
норма не следва да намери приложение. Посочва, че не е налице обявяване на
дружеството в несъстоятелност.
За да се прецени дали настоящото производство е допустимо такова
следва да се дадат отговори на два въпроса: 1. Процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл.145 от ТЗ ли е решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ на
ОС на съдружниците, респективно на едноличния собственик на капитала, за
търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от
управител, който към дадата на предявяване на иска е освободен като такъв и
2. При открито производство по несъстоятелност и липса на хипотеза, в която
длъжника да е десезиран по почин на синдика или на съда необходимо ли е да
се изисква решение по 137, ал.1, т.8 ТЗ при предявяване на иск по чл.145 от
ТЗ и прехвърля ли се правото на преценка за завеждането му на синдика.
Действително, в съдебната практика са формирани две становища по
повод необходимостта от вземане на решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ по
отношение на лице, което към датата на предявяване на иска няма качеството
на управител.
Едното, застъпено в Решение № 536/25.05.2004г. по гр. д. № 1380/2003г.
II т.о. на ВКС, Рeшение № 536/25.05.2004 г. по т. д. № 1389/2002 г., на ВКС, II
т. о. и Решение №41/29.04.2009г. по т.д. №669/2008г., I т.о. на ВКС приема, че
за лице, което няма вече качеството на управител няма нужда от решение на
ОС.
3
Другото становище, застъпено в Решение № 29 от 23.07.2019 г. на ВКС
по т. д. № 1212/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 152/13.01.2017г. по т.д.№
2795/2015г. на ВКС, 1 г.о., Решение № 234/31.01.2017г. по т.д. № 3150/2015г.
на II т.о., Решение № 213 от 27.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 975/2017 г., I т.o.,
Решение № 129/02.09.2016г. по т.д. № 1002/2015г. на ВКС, 1 г.о.; Решение №
188/20.12.2016г. по т.д. № 1525/2015г. на ВКС, Решение № 115/27.11.2012г.
по т.д. №61/2011г. на ВКС, 2 г.о.; Решение №88/09.05.2023г. по т.д. №
55/2023г. на ВнАС, Решение № 214 от 5.07.2022 г. на ВнАС по в. т. д. №
219/2022 г., Решение № 126 от 28.10.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 361/2021 г.
и Решение № 72 от 19.03.2019 г. на ВнАС по в. т. д. № 29/2019 г. се приема,
че изискването за взето решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ важи както в
хипотезата на ответник-действащ управител, така и когато същият вече е
освободен като такъв.
Настоящият състав споделя становището, че решение на ОС на
съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала е абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ за търсене на
имуществена отговорност и на управител - заличен от регистъра в това му
качество. Както е посочено в Решение № 129/02.09.2016г. по т.д. №
1002/2015г. на ВКС, 1 г.о. изключителната компетентност на ОС за вземане
на решения е посочена в чл.137, ал.1 ТЗ. Две от тях са за вземане на решение
за освобождаване на управителя от отговорност и вземане на решение за
предявяване на искове срещу управителя или контрольора и назначаване на
представител за водене на делата. За да се вземе решение за предявяване на
иск срещу управителя, нормално е ОС да бъде информирано с факти за
причинените на дружеството вреди от действията на управителя. Тезата, че
решението на ОС се ограничава само до вземане на решение за „предявяване
на иск” и определяне на лице, което да представлява дружеството, не
издържа, ако ОС на съдружниците откаже да приеме решение за предявяване
на иск, мотивирано с преценката, че на дружеството не са причинени вреди от
дейността на управителя, или пък същият трябва да бъде освободен макар и
от частична отговорност, каквото правомощие не може да бъде отнето на
основния орган на управление. На второ място тази теза би поставила в
различно положение управителите, причинили на дружеството вреди, като в
хипотезата на заличен управител правомощията на ОС по чл.137, ал.1, т.5
ТЗ биха били отнети и преценката за търсене на имуществена
4
отговорност ще е на управителя.
В обобщение, настоящият състав приема, че имуществената
отговорност на управителя /в двете хипотези/ не може да се реализира, ако
няма решението на ОС по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ.
По вторият поставен въпрос, съдът намира, че в изключителната
компетентност на общото събрание/едноличния собственик на капитала е
правото да вземе решение за предявяване на искове на дружеството
срещу управителя. Ето защо, независимо, че синдикът на дружеството по
силата на чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ТЗ представлява предприятието, участва
в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от
негово име дела, той е легитимиран да предяви и иска по чл. 145 от ТЗ от
името на дружеството, но не е легитимиран да вземе решение по чл. 137,
ал. 1, т. 8 от ТЗ. Синдикът не може да упражнява правомощията на
едноличния собственик на търговец по отношение на който е открито
производство по несъстоятелност.
Следва да се подчертае, че в настоящия случай не се касае за
дружество, което да е обявено в несъстоятелност.
Съгласно чл.635, ал.1 от ТЗ с откриване на производството по
несъстоятелност или в случаите по чл. 629а длъжникът продължава дейността
си под надзора на синдика. Той може да сключва нови сделки само след
предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с
решението за откриване на производството по несъстоятелност или с
определението по чл. 629а.
Установява се по делото, че не е налице и десезиране на длъжника
/чл.635, ал.2 от ТЗ/, в резултат на действието или бездействието му, с което да
се застрашават интересите на кредиторите. Причина за това може да бъде
лошото управление на предприятието, сключването на неизгодни сделки,
укриване на имущество от масата, неупражняването на имуществени права на
длъжника към негови длъжници, поради което те могат да се погасят по
давност, неупражняване на изтекла погасителна давност и др. Десезирането е
обстоятелство, което ограничава дееспособността на длъжника, респективно
представителната власт на неговите органи да извършват валидно правни
действия.
Едва с решението за обявяването му в несъстоятелност се прекратява
дейността на предприятието и прекратява правомощията на органите на
5
длъжника – юридическо лице /чл.711, ал.1, т.1 и т.3 от ТЗ/. Тогава, при
наличие на решение на съда, с което длъжникът е обявен в несъстоятелност
и са прекратени правомощията на органите на дружеството /в това число
и на общото му събрание/, не би могло да се изисква приемане на решение по
чл. 137, ал. 1, т. 8 ГПК като абсолютна процесуална предпоставка за
иницииране на производството по чл. 145 ТЗ /в този смисъл Определение №
497 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 2944/2017 г., II т. о., ТК/. Настоящият
случай обаче не е такъв.
С оглед горното и поради липсата на взето решение от едноличния
собственик на капитала за водене на иск по чл. 145 от ТЗ срещу управителя
на дружеството, което е липса на абсолютна процесуална предпоставка за
предявява на иска, производството по делото е недопустимо и следва да се
прекрати.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. №34/2023г. по описа на ОС –
Силистра, образувано по предявена искова молба от „ИНТЕРПРОДУКТ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.
„Георги Сава Раковски” №13, ет.1, ап.1, представлявано от постоянен синдик
В С. срещу Е. Д. Й., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. „Добрич”
№115, ет.4, ап.11, с правно основание чл.145 от ТЗ за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 348 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди от
действия на ответницата във връзка получени и неотчетени парични средства,
в качеството й на управител, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от акта на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
6