О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260787
11.11.2020г., гр. Бургас
ОКРЪЖЕН
СЪД - БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закрито заседание
на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове:
Кремена Лазарова
Йорданка Майска
като разгледа докладваното от съдия Майска
в.ч.гр.д. № 2547 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.
413, ал. 2 във вр. с чл.
279 във вр. с чл.
278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна
жалба от ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, бул.”България” № 49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Цветелина
Георгиева Станева, заявена чрез пълномощника юк.Радина Илиева срещу разпореждане № 1975/28.08.2020г. постановено по ч.гр.д. № 662/2020г.
по описа на РС-Несебър в частта, с която заповедният съд оставил без уважение
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК относно претендираното вземане за главница
над сумата от 1382лв. до заявената такава в размер на 2417,19лв.; възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2784,60лева; законна лихва
от 362,82лв. за периода от 20.08.2019г. до 17.08.2020г./с уточнение, че за
периода от 13.03.-13.07.2020г. не е начислявана законна лихва съобразно чл.6 от
ЗМДВИПП/.
Намира същото за
незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон.
По-конкретно посочва, че съгласно т. 14
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е "всяка материална или интелектуална дейност, която се
извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен
предмет прехвърляне владение на вещ". Смята, че от това правило се налага
изводът, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги действително
представлява услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на
договора за кредит в полза на друго лице
– кредитополучателя и съгласно съдебната
практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да
извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като
тези действия обикновено са фактически, а не правни и доколкото втората част от
определението за договор за потребителски кредит
по чл.
9, ал. 1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги,
които са извадени от договора за потребителски кредит,
то законодателно е допустимо уговарянето на такива.
Сочи, че в българското
действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно
договаряне (чл. 9
от ЗЗД) и съгласно този принцип всеки е свободен
да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като
сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля
правоотношение. Твърди, че тези три възможности, включени в понятието свободно
договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват
кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна
инициатива. Излага, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя
свободна воля страните са се съгласили да сключат процесния договор за
потребителски кредит и подписаното към
него Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. При тези
условия и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договора за
кредит с годишен лихвен процент и ГПР в допустимите от закона рамки. Твърди, че
длъжникът се е съгласил с тази цена на кредита
на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за
сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на
договора, така и с не обективиране на желанието си да се откаже от сключения
договор и с погасяване на месечни вноски. Твърди, че "ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД в качеството си на кредитор
не създава задължение за потребителя при сключване на договор за потребителски кредит, да сключи и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, а тази възможност през клиента се
явява опционална. Излага, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при
формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите,
когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за
сключването на договора за кредит.
Изтъква, че предвид това следва, че разходите на потребителя за въпросните
допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР. Т. е. дължимото по процесиите допълнителни услуги
възнаграждение се дължи от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит,
респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи
на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. В допълнение отбелязва, че са налице
действащи законови разпоредби, които изрично посочват кои клаузи в даден
договор биха били неравноправни и по отношение на подобни случаи чл.
24 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) изрично препраща към чл.
143-148
от Закона за защита на потребителя (ЗЗП). Сочи, че чл.
143 от ЗЗП в 19 точки определя кои клаузи биха
поставили потребителя в неравноправно положeние спрямо кредитора.
Видно от цитираната разпоредба и от приложените по делото доказателства е, че
Споразумението за представяне на пакет от допълнителни услуги е съобразено с
изискванията на закона и не попада в нито една от множеството хипотези, описани
в чл.
143 ЗЗП и всички суми по договора представляват
индивидуално уговорени клаузи, а именно -каква сума клиентът желае да му бъде
отпусната, какви ще са ГЛП и ГПР по договора, както и дали да бъде подписано
споразумение за предоставя не на допълнителни услуги и какво възнаграждение ще се дължи за него. Счита,
че в рамките на заповедното производство съдът няма правомощия да прихваща от
заплатените от длъжника вноски, сумите по допълнителния пакет и да ги счита и
преизчислява като заплатени вноски по главницата по договора за кредит, както и
да преизчислява съответно дължимата лихва.
Въз основа на
гореизложеното, твърди, че изводът на съда, че клаузите от договора за
потребителски кредит са недействителни е
неправилен.
Моли съда да отмени
атакуваното разпореждане в тази му част и да разпореди да бъде издадена заповед
за изпълнение за претендираното вземане, така както е посочено в заявлението.
Частната жалба е
допустима, тъй като същата е подадена в законовия срок, против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл.
413, ал. 2 от ГПК).
Разгледана
по същество, частната жалба е частично основателна.
Настоящата инстанция,
като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч. гр. д. № 662/2020г. по
описа на Районен съд – Несебър, намира за установено следното:
Производството пред
първоинстанционния съд, е образувано по заявление на "Профи
кредит България" ЕООД за издаване на
заповед по чл.410 ГПК против длъжника С.Й.С. с
ЕГН-********** от с.Г., ул.И. № **,
общ.Н.,
за суми на основание договор за потребителски кредит № 30035276476/21.02.2019г.
и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. По силата на
сключения договор за потребителски кредит, кредиторът е
предоставил такъв в размер на 2700лв., а длъжникът се е задължил да погаси
задължението си за срок от 24 месеца, с месечни вноски в размер на 161,40 лв. и
падеж всяко 20-то число на месеца, при ГПР от 44,97%, ГЛП 38,30%, лихвен
процент на ден-0,11% и крайна дължима сума по кредита от 3873,48лв. По сключено
към договора допълнително споразумение за пакет от допълнителни услуги е
определено възнаграждение за пакета от 3341,52лв. с размер на вноската по
пакета от 139,23лв.. Така общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлиза на 7215,00лв., а дължимата вноска до 20-то число на
месеца е в размер на 300,63лв.. Излага, че съгласно ОУ към договора длъжникът
дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит,
което е предварително определено и е разсрочено във времето, като се погасява в
рамките на погасителния план. Така се сочи, че длъжникът е изплатил три вноски по кредита. Претендира заплащане
на сумите: 2419,19лв.- главница; ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането; договорно възнаграждение в размер на 147,85лв.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2784,6лева,
законна лихва от 362,82лв. за периода от 20.08.2019г. до 17.08.2020г./с
уточнение, че за периода от 13.03.-13.07.2020г. не е начислявана законна лихва
съобразно чл.6 от ЗМДВИПП/.
Заповедният съд е издал Заповед № 340/28.08.2020г. по ч.гр.д. № 662/2020г.
на НРС за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за неплатена главница
от 1382лв.,
ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението пред съда – 17.08.2020г., сумата от 147,85лв.-договорно
възнаграждение за периода от 20.07.2019г. до 20.08.2019г.и съдебни разноски,
съобразно уважения размер на вземането.
С обжалваното
разпореждане, заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, досежно претендираното вземане за главница над сумата от 1382лв. до заявената
такава в размер на 2417,19лв.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 2784,60лева; законна лихва от 362,82лв. за периода от 20.08.2019г.
до 17.08.2020г./с уточнение, че за периода от 13.03.-13.07.2020г. не е
начислявана законна лихва съобразно чл.6 от ЗМДВИПП/.
В мотивите си заповедният
съд е приел, че в тези части е налице противоречие със закона, тъй като е
основано на договор за потребителски кредит, който е недействителен съгласно
разпоредбите на чл.10а, чл.11, ал.1, т.10,чл.19, ал.1-4, чл.22 и чл.23 от ЗПК.
Досежно неуважената част от претендираната със заявлението главница,
заповедният съд е приел, че като последица от това, че са налице пречките по
чл.411, ал.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение досежно претендираното
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги и извършените погашения от
длъжника, /включващи сбора от погашения по кредита-161,40лв. и вноски по този
именно пакет-139,23 или общо 300,63лв./ следва, че с тези плащания всъщност са
извършени само погашения на главницата по договора за кредит, поради което и
съобразно извършените изчисления е достигнал до извода, че оставащата дължима
към20.08.2020г. главница е в размер на 1382лв. до който размер е уважено
заявлението, а за горницата до претендирания такъв от 2419,19лв., съответно е
наличен отхвърлителен диспозитив.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя,
подробно изложени в частната жалба, за това, че заповедния съд не може да
извършва преценка за валидност на договор за потребителски кредит или отделни
негови клаузи, тъй като разпоредбата на чл.411 ал.1 т.2 от ГПК указва на съда,
че при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
последният служебно следва да извърши проверка с оглед на това дали искането не
е в противоречие със закона или добрите нрави. Тъй като договорът между
страните е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, то съдът
следва служебно да следи за спазване на разпоредбите на този закон.
Настоящата инстанция си счита, че
районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка
с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е
приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също
така следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона
и на добрите нрави. В случая съдът счита, че частната жалба е неоснователна
досежно претенцията за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в
размер на 2784,60лв. по следните съображения:
Съгласно представеното към процесния договор Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, заплащането на уговореното
възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от
посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4)
възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на
чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а,
ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения между страните договор да не
съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление на
кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че първата от
уговорените услуги попада именно под обхвата на втората посочена такса. Затова
и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Нещо повече,
следва да се посочи и че, с уговарянето на посоченото допълнително
възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза
в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна, за която съдът е длъжен служебно да следи.
Затова, поради недействителност на
уговорката за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в
посочения размер, заявлението, в частта
му за процесната сума е неоснователно и
като такова правилно е отхвърлено.
Предпоставките по чл.411, ал.2, т.3 ГПК досежно споразумението за
допълнителни услуги, обаче не дава възможност на съда в рамките на заповедното
производство да преизчислява и намалява
размерите на главницата и лихвите. Този въпрос- относно размера на задължението
подлежи на изследване от исковия съд при разглеждане на делото по същество. Още
повече, че в конкретния случай претендираните суми са посочени в заявлението
поотделно като остатъчни задължения по договора за кредит и споразумението за
допълнителни услуги.
Ето защо по относно претендираното вземане за главница над сумата от 1382лв. до
заявената такава в размер на 2417,19лв.; законна лихва от 362,82лв. за периода
от 20.08.2019г. до 17.08.2020г./с уточнение, че за периода от
13.03.-13.07.2020г. не е начислявана законна лихва съобразно чл.6 от ЗМДВИПП/
заявлението Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК е редовно и подлежи на уважаване.
Изложеното налага частична отмяна на обжалваното
разпореждане в посочените му части, ведно с присъждане на разноските сторени от
жалбоподателя за д.т. и юк.възнаграждение, съобразно уважената част както
следва разноски в размер на 27,96лв. за д.т. в
заповедното производство; 12,47лв. за юк.възнаграждение в заповедното
производство и за настоящата
съдебна инстанция, възлизащи на общо 8,36 лева, съобразно уважените части от
заявлението и частната жалба.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Разпореждане
№ 1975/28.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 662/2020 г. по описа на Районен
съд – Несебър, в частта с която съдът е отхвърлил заявлението на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против С.Й.С. с ЕГН-********** от с.Г., ул.И. № **, общ.Н. за
присъждане на вземане за за главница над сумата от
1382лв. до заявената такава в размер на 2417,19лв.; законна лихва от 362,82лв. за
периода от 20.08.2019г. до 17.08.2020г./с уточнение, че за периода от
13.03.-13.07.2020г. не е начислявана законна лихва съобразно чл.6 от ЗМДВИПП/,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът С.Й.С. с ЕГН-********** от с.Г., ул.И. № **,
общ.Н. ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, главница над сумата от 1382лв. -присъдени със Заповед №
340/28.08.2020г. по ч.гр.д. № 662/20г. по описа на НРС ,до заявената такава в
размер на 2417,19лв. по договор за потребителски кредит №
30035276476/21.02.2019г.; законна лихва от 362,82лв. за периода от 20.08.2019г.
до 17.08.2020г./с уточнение, че за периода от 13.03.-13.07.2020г. не е
начислявана законна лихва съобразно чл.6 от ЗМДВИПП/, разноски в размер на
27,96лв. за д.т. в заповедното производство; 12,47лв. за юк.възнаграждение в
заповедното производство, както и направените разноски пред БОС в размер
на 8,36лв./осем лева и тридесет и шест ст./ лева, изчислени съобразно уважената
част от заявлението и искането във въззивната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 1975/28.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 662/2020 г. по описа на Районен
съд – Несебър в останалата му част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
ВРЪЩА делото на
Районен съд – Несебър за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.