Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Русе, I-ви състав, в открито заседание на осми
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря
Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 355 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Д.Д.И. *** против ревизионен
акт № Р-03001817008651-091-001/15.10.2018 г., издаден от А.Ц.Б., на длъжност
началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на
НАП – Варна, възложил ревизията и Н. А. П., на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция, изменен с решение №
406/15.03.2019 г. на С. Х. П. – директор на дирекция "ОДОП" - Варна
при ЦУ на НАП в частта, с която по отношение на жалбоподателя са установени
задължения за периода 2011 г. – 2016 г., както следва: за данък върху доходите
по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – в общ размер на 3 066,87 лева и лихва върху главницата
към 15.10.2018 г. в размер на 1 305,04 лева, както и задължения за здравноосигурителни
вноски по ЗЗО в общ размер на 1 701,69 лева и лихва върху тази главница
към 15.10.2018 г. в размер на 876,89 лева. В жалбата и допълненията към нея (л.20-21
от адм.д.№ 926/2019 г. по описа на АдмС – Варна и л.19-20 от настоящото дело)
се развиват съображения за необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния
акт поради допуснати нарушения на процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. Твърди се, че същият е издаден от некомпетентен орган, в
нарушение на изискванията за форма, както и при несъответствие с целта на закона.
Поддържа се тезата, че липсват предвидените в закона предпоставки за извършване
на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, за установяване наличието на
които доказателствената тежест се носи от приходната администрация. Сочи, че в
хода на ревизионното производство не са му връчвани надлежно съответните книжа
като се оспорват съставените от органите по приходите протоколи, удостоверяващи
това обстоятелство. Оспорва се и надлежното връчване на заповедта за възлагане
на ревизията. Жалбоподателят поддържа, че органите по приходите са направили
необосновани фактически изводи като неправилно са определили началните салда по
години, без да вземат предвид получено от жалбоподателя дарение от неговия
баща, от което основно се издържало семейството му. Твърди, че полага грижи и
издържа трите деца на сина си (негови внуци), настанени по съдебен ред за
отглеждане в семейството му. Оспорва и посочените от ревизиращите разходи в
размер на 6 300 лева за изграждането на отоплителна инсталация като във
връзка с тези разходи се твърди, че, на първо място, не е установена годината
на извършването на тези строително-монтажни работи, а на второ, неправилно е
определена тяхната стойност. Отделно от това се сочи, че всъщност тази
инсталация е изградена в чужд имот, който впоследствие бил и отнет в полза на
държавата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени ревизионния акт в
оспорената част. Претендира присъждането на деловодни разноски съгласно
представен списък.
Ответникът
по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна, чрез процесуалния
си представител, счита същата неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе, встъпил, на основание чл.159, ал.1, изр.2 от
ДПОК, в производството в защита на държавен интерес и допуснат до участие в
същото с протоколно определение от 22.07.2019 г., поддържа становище за
частична основателност на жалбата, съобразно един от изготвените варианти на
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.
Съдът,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от процесуално легитимирана
страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по
административен ред. С жалбата се атакува тази част от ревизионния акт, която е
била потвърдена с решението на решаващия орган. Разгледана по същество, жалбата
е частично основателна.
Настоящото
ревизионно производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия №
Р-03001817008651-020-001/11.12.2017 г. (л.3 от преписката), издадена на
основание чл.112 и чл.113 от ДОПК от А.Ц.Б., на длъжност началник сектор
"Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна. Със
заповедта е определен ревизиращият екип – Н. А. П., главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията и Б.К.О., старши инспектор по приходите,
ревизираните периоди – от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. и от 01.12.2011 г. до
31.12.2016 г., видът на ревизираните задължения – съответно данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за здравно
осигуряване, както и срокът за извършването й – тримесечен, съгласно чл. 114,
ал. 1 от ДОПК. С т.2 от заповед № Д-1249/30.06.2017 г. (л.1 от преписката), на
основание чл. 11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от
01.07.2017 г., А. Ц. Б., в качеството на началник сектор "Ревизии", е
надлежно оправомощена от директора на ТД на НАП – Варна да издава заповеди за
възлагането на такива. Заповедта за възлагане на ревизия била връчена на
жалбоподателя чрез съпругата му П.Б.И. на 10.01.2018 г. (разписка на л.198 от делото).
В хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят е оспорил авторството
на изявлението на лицето, на което в разписката е посочено, че е връчена ЗВР – П.Б.И.,
съпруга на жалбоподателя. Съдът счита това оспорване за неуспешно проведено –
чл.194, ал.3 вр.ал.2 от ГПК вр. § 2 от
ДР на ДОПК, а обстоятелството, че заповедта за възлагане на ревизията е
връчена на съпругата на жалбоподателя, която е лице, включено в кръга на
лицата, на които може да бъде извършено връчването съгласно чл.29, ал.7 вр. § 1, т.2 от ДР от ДОПК, се потвърждава
и от показанията, депозирани от св.Ц.В. – органът по приходите, извършил
връчването. На 15.03.2018 г. на жалбоподателя е връчено искане за представяне
на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-03001817008651-040-002/19.02.2018
г. (л.27-28 от преписката). На същата дата – 19.02.2018 г. е издадено и уведомление
№ Р-03001817008651-113-001/19.02.2018 г., връчено на жалбоподателя на
18.04.2018 г. (л.30 и л.108-109 от преписката), с което последният е уведомен,
че според органите по приходите са налице обстоятелства по чл.122, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 5 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, респективно осигурителният доход за
установяване на задълженията за здравноосигурителни вноски за ревизирания
период 2011 – 2016 г., ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Междувременно,
със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001817008651-020-002/04.04.2018
г. (л.5 от преписката), на основание чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът за
извършването й бил продължен до 10.05.2018 г. Заповедта била връчена лично на
жалбоподателя на 18.04.2018 г. (л. 208з от преписката) като било разпоредено за
резултатите от извършената ревизия да бъде съставен ревизионен доклад не
по-късно от 14 дни след определения за завършване на ревизията срок.
Ревизионното
производство било спряно, считано от 23.04.2018 г., със заповед № Р-03001817008651-023-001/23.04.2018
г. (л.7 от преписката) във връзка с възложена ПУФО (вероятно се има предвид
проверка за установяване на фактически обстоятелства) по отношение на трето
лице – А.Д.П. и предстоящо възлагане изготвянето на експертиза за имота, в който
живее жалбоподателя. Със заповед № Р-03001817008651-143-001/13.06.2018 г. (л.9
от преписката) ревизионното производство било възобновено, считано от датата на
заповедта, като срокът на ревизията след възобновяването е определен до
02.07.2018 г. И двете заповеди са изпратени на жалбоподателя по пощата и са му
лично връчени на 14.07.2018 г. (л.208й от преписката).
Ревизионният
доклад № Р-03001817008651-092-001/16.07.2018 г. е издаден от ревизиращия екип,
на който е възложена ревизията. Същият е връчен на жалбоподателя по реда на чл.32
от ДОПК на 17.09.2018 г. като по делото са приложени доказателства за
изпълнението на регламентираната в посочената норма процедура. Отразеното в
съставените протоколи за посещения на адреса на жалбоподателя не се опровергава
от показанията на св.П.И. – съпруга на жалбоподателя (виж протокол от с.з. на
л.69 гръб от делото). Срещу ревизионния доклад не е подадено възражение от
ревизираното лице.
На 15.10.2018
г. е издаден оспорения ревизионен акт № Р-03001817008651-091-001/15.10.2018 г.
Същият е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК – от А.Ц.Б., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция
"Контрол" при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и от Н. А. П.,
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция,
чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр. чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП.
Актовете
в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система
"Контрол" на НАП като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1
от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На
основание чл.141 от АПК и чл.184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК,
ответникът по жалбата е представил същите на оптичен носител, като електронни
документи, подписани с квалифициран електронен подпис (молба и компакт диск на
л.45 – 46 от делото) и в заверен препис на хартиен носител. Съдът констатира,
че представените електронни документи са подписани с квалифициран електронен
подпис от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели.
Според чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на
квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. По
тези съображения следва да се приеме, че всички актове – заповедта за възлагане
на ревизията и заповедта за нейното изменение, спиране и възобновяване,
ревизионният доклад и ревизионният акт, съдържат подпис на органа, техен
издател, като задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал. 1, т. 10 от ДОПК
и чл.120, ал. 1, т. 8 от ДПОК. Решение № 406/15.03.2019 г. (л.1-14 от
преписката), с което е изменен (и по същество частично потвърден) ревизионният
акт, е издадено от С. Х. П. – директор на дирекция "ОДОП" - Варна при
ЦУ на НАП, т.е. от компетентен орган съгласно чл.152, ал.2 от ДОПК.
По тези
съображения съдът намира, че ревизионният акт и решението на решаващия орган,
както и останалите актове в хода на ревизионното производство, са издадени от
компетентни органи по приходите и в кръга на техните правомощия. Ревизионният
акт е издаден в писмена форма и има задължителното съдържание, регламентирано в
чл.120
от ДОПК. Съдът не констатира допуснати в хода на ревизионното
производство съществени нарушения на процесуалните разпоредби.
Жалбоподателят
е заявил, че оспорва връчването на ревизионния доклад и на ревизионният акт по
реда на чл.32 от ДОПК, но по делото не са представени никакви доказателства,
оборващи съставените по надлежния ред в хода на ревизионното производство
официални документи – протоколи за извършени посещения на адреса на
жалбоподателя, поставяне и сваляне на съобщение за изготвените документи,
които, като официални удостоверителни документи се ползват с материална
доказателствена сила за тези удостоверени с тях обстоятелства. По изложените
съображения оспорването се явява недоказано.
Ревизионното
производство е образувано по общия ред, със ЗВР от 11.12.2017 г., връчена на
жалбоподателя (чрез съпругата му) на 10.01.2018 г., а уведомлението по чл.124,
ал.1 от ДОПК (л.109 от преписката), изготвено на 19.02.2018 г., е
връчено на жалбоподателя на 19.04.2018 г. В уведомлението е изрично посочено,
че при ревизията били установени следните обстоятелства: „... лицето притежава
банкови сметки, налице са данни за извършени разходи и задгранични пътувания,
същевременно не се събра информация и не са налице данни за получени доходи. Не
са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ №
Р-03001817008651-040-001/15.01.2018 г. В законоустановения 14-дневен срок от
страна на РЛ не се представи изисканата информация и документация.“. Органите
по приходите са приели, че посочените фактически обстоятелства съответстват на
основанията по чл.122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, поради което основата
за облагане следва да се определи по реда на чл.122 – чл. 124а
от ДОПК. Съдът намира, че макар по ревизионната преписка да
липсват данни искането за предоставяне на докумети и писмени обяснения от
задължено лице от 15.01.2018 г. да е надлежно връчено на жалбоподателя, към
датата на която той е уведомен, че възложената ревизия ща се проведе по
особените правила на чл.122 – 124 от ДОПК (19.04.2018 г., когато му е връчено
уведомлението), същият вече е бил получил повторно издадено ИПДПОЗЛ, връчено му
на 15.03.2018 г., по което срокът за представяне на исканите документи е бил
изтекъл. Следва да се отбележи, че процесуалните нарушения, свързани с
уведомлението по чл.124,
ал. 1 от ДОПК, принципно не могат да бъдат квалифицирани като
съществени и поради това те не съставляват основание за незаконосъобразност на
ревизионния акт и неговата отмяна (решение № 122 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 7108/2013 г., I о., решение № 7162 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. №
4186/2015 г., II о. и др.). Дали едно процесуално нарушение е съществено се
преценява в зависимост от това дали и доколко то е засегнало правото на защита
на ревизираното лице. Функцията на уведомлението е последното да бъде известено
за реда, по който ще се извършва ревизията и причината за това, за да може да
организира защитата си чрез представяне на доказателства, вземане на становище
и деклариране на имуществото си. С тази възможност жалбоподателят е разполагал,
а и се е възползвал от нея в течение на ревизионно производство, както и в производството
по съдебно обжалване на ревизионния акт.
Разпоредбата
на чл.124,
ал.2 от ДОПК предвижда, че в производството по обжалване на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,
ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така в тежест
на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по
аналог, а в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно
обратно доказване (чрез оборване на така въведената презупция), твърдените от
него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в
акта (в този смисъл константната съдебна практика – решение № 9435 от
25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14743/2012 г., VIII о., решение № 11507 от
3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2014 г., VIII о. и мн. др.).
Съдът
намира, че в настоящото производство органите по приходите по категоричен начин
са доказали наличието на посочените в чл.122, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 5 от ДОПК
предпоставки. Установено е, че през целия ревизиран период жалбоподателят не е
работил по трудови правоотношения и няма получени доходи от такива. Същият не е
подавал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, с които да е декларирал доходи от стопанска дейност
като ЕТ (търговското качество на ЕТ на жалбоподателя е било заличено преди
ревизирания период) или друга стопанска дейност съгласно чл. 10, ал. 1, т.2 или
т.3 от същия закон, което обстоятелство е предвидено в чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК.
При
справка в информационната система на НАП органите по приходите не били
установени каквито и да било други доходи на жалбоподателя за ревизирания
период. Въпреки връченото на жалбоподателя ИПДПОЗЛ, същият не предоставил
информация за наличните парични средства в брой или по банкови сметки или
доходи от сделки с движимо и недвижимо имущество към 1-ви януари и 31-ви
декември на всяка от ревизираните години. В хода на ревизията жалбоподателят два
пъти – на 17.04.2018 г. (л.31 от преписката) и на 10.05.2018 г. (л.104-105 от
преписката) е дал писмени обяснения, в които посочил, че е пенсионер по болест
и заедно с „пенсии за децата“ има доход от около 500 лева месечно. През 2001 г.
баща му бил продал свои стопански постройки и му предоставил средствата от
продажбата, за да се издържа с тях. В периода 2012 – 2013 г., заедно със
съпругата си П.И., жалбоподателят живял и работил във Великобритания. Сочи и
извършена през 2010 г. за сумата от 38 000 лв. продажба на МПС, закупено
на лизинг по-рано през 2008 г. Твърди, че през 2015 г. е продал и друго МПС
(закупено през 2009 г.) за сумата от 5 900 лева. Липсват обаче приложени
каквито и да са доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в писмените
обяснения на жалбоподателя от 17.04.2018 г. В писмените обяснения от 10.05.2018
г. И. сочи, че имотът, в който живее в гр.Ветово, на адрес ул.“Марица“ № 28, е
строен от баща му през 1994 г. със закупени преди това материали. Понастоящем
имотът е собственост на Атанас Добрев (лице, което жалбоподателят очаквал да
стане негов зет), но фактически винаги е бил използван и поддържан от
семейството на жалбоподателя. Според твърденията на последния, след извършена
от баща му през 2001 г. продажба на стопански сгради, селскостопански инвентар
и добитък, средствата, получени от тези продажби, са му били предоставени за
издръжка на семейството, включващо и трите му внучета, за които полага грижи. Твърди,
че през 2010 г. продал лек автомобил, марка „Шевролет“ за сумата от 38 000
лева като прилага към обяснението си само доказателства за закупуването на този
автомобил през 2008 г. (договор на л.102 от преписката).
В
ревизионното производство са събрани доказателства за извършени разходи от
жалбоподателя за издръжка на семейството – ползване на електрическа енергия,
вода, телефон, закупуване на дърва за огрев, както и за заплащане на местни
данъци и други извършени покупки, включително за МПС. При извършената
съпоставка между получените от жалбоподателя доходи и извършените разходи, е установено
превишение на разходите над приходите за всяка от ревизираните години. Така установените
обстоятелства сочат наличие и на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.
Посоченото
в ревизионния доклад и ревизионния акт основание по чл.122,
ал. 1, т. 5 от ДОПК от своя страна е свързано с липсата на документи за
направените разходи за изграждане на водно отопление в къщата на жалбоподателя,
както и по отношение на получена сума от 1 295 лева чрез превод посредством
системата на „Изипей“ АД (Easypay), за която липсват
документи за основанието за плащане (получаване от жалбоподателя).
За да
бъде проведена ревизията по особения ред и да се достигне до разместване,
съгласно чл.124,
ал. 2 от ДОПК, на доказателствената тежест за посочените в ревизионния
акт обстоятелства, е достатъчно да е доказано от органите по приходите
наличието дори само на едно от основанията по чл.122,
ал. 1 от ДОПК, което в случая, както беше посочено по-горе, е сторено.
Следователно, щом тези предпоставки са доказани, то в тежест на жалбоподателя е
да обори фактическите констатации в ревизионния акт, който се ползва с
презумптивна доказателствена сила за тях.
Тук е
мястото да се посочи, че в изготвения ревизинен доклад ревизиращият екип е
определил данъчната основа за всяка от ревизираните години на първо място,
използвайки нулево начално салдо, след което са отчетени разходите, за които са
събрани доказателства в хода на ревизията, както и една втора от определените
по статистически данни разходи за издръжка на домакинството, от стойността на
които е приспаднат размера на действително извършените разходи за
електроенергия, вода, телефон. Прието е, че домакинството на жалбоподателя е
двучленно и включва жалбоподателя и неговата съпруга. Отчетени са и всички
други разходи, за които органите по приходите са разполагали с доказателства,
както и разходите за изграденото в обитаваното от жалбоподателя жилище локална
водна отоплителна инсталация, остойностени чрез изготвена в хода на
ревизионното производство експертиза. С издадения ревизионен акт определените
от равизиращия екип публични задължения са незначително завишени, след
включване в разходната част на изготвения паричен поток на извършени две
покупки на МПС в 2012 г. и 2015 г., за които приходната администрация е
получила информация след изготвянето на ревизионния доклад. В хода на
административното оспорване на ревизионния акт определените с него публични
задължения за данък по ЗДДФЛ и здравноосигурителни вноски са намалени като
намалението е свързано единствено с отпадане от изготвените парични потоци на
разходите за живот и издръжка, които са определени от ревизиращите на базата на
статистически данни от НСИ.
І.
Относно данъка по ЗДДФЛ:
За данъчен период 2011 г.
Съдът
констатира, че за този данъчен период задълженията са определени в нарушение на
чл.109, ал.1 от ДОПК, съгласно който текст не се образува производство за
установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години
от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация. Съгласно чл.53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна
декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на
придобиване на дохода. За доходите, придобити през 2011 г., ГДД е следвало да
бъде подадена до 30 април 2012 г., съответно срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК е
започнал да тече от 01.01.2013 г. и е изтекъл на 31.12.2017 г.
В
случая ревизионното производство е започнало с издаване на заповед за възлагане
на ревизия № Р-03001817008651-020-001/11.12.2017 г., която обаче е връчена на
жалбоподателя чрез неговата съпруга на 10.01.2018 г. За да се приеме, че е образувано
ревизионно производство не е достатъчно само издаването на заповедта за
възлагане на ревизия, а е необходимо същата да бъде връчена на ревизирания
субект (аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК). Едва
от момента на връчване се счита започнало ревизионното производство, в който
смисъл е и константната съдебна практика (вж. решение № 5899 от 18.04.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 15136/2018 г., I о., решение №7830/12.06.2018 г. на ВАС по
адм.дело № 4072/2018 г. на ВАС – VІІІ о., решение № 14213/22.11.2017 г. на ВАС
по адм.дело № 4742/2017 г. – І о. и др.). Срокът по чл.109, ал. 1 от ДОПК е
преклузивен и с неговото изтичане се преклудира възможността за образуване на
ревизионно производство за установяване на данъчни задължения. С оглед на
неговия характер, съдът е длъжен служебно да следи за неговото спазване. В случая
ревизионното производство е започнало на 10.01.2018 г., считано от датата на
връчване на ЗВР, след като 5-годишният срок, в който е било възможно
образуването му за задълженията за 2011 г., вече е бил изтекъл на 31.12.2017 г.
Образуването на ревизионно производство за установяване на задължения по ЗДДФЛ и
ЗЗО за 2011 г. след изтичане на срока по чл.109, ал. 1 от ДОПК представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, поради което води до
единствения законосъобразен извод за отмяна на ревизионния акт в частта, в
която са установени данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ на жалбоподателя в размер на 947,15 лева - главница и лихва в
размер на 622,33 лева.
С оглед
на тези съображения съдът намира, че не следва да бъдат коментирани по същество
възраженията на жалбоподателя, свързани с разходите за изграждане на
отоплителна инсталация в имота, които според експертизата в ревизионното
производство възлизат на 6300 лева (л.158 – л.160 от преписката) и са отнесени
като извършени през същия данъчен период, а именно 2011 г.
Съществен
се явява въпросът за определяне на началното салдо за 2011 г., което има
определящо значение при извършване на анализ на паричния поток за 2012, 2013,
2014, 2015 и 2016 г. и съответно определяне на приходите и разходите на
ревизираното лице за съответните ревизирани данъчни периоди. Определеното
начално салдо за 2011 г., а оттам и за всяка следваща от ревизираните години,
се оспорва от жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че
жалбоподателят не е попълнил и представил пред приходната администрация
изисканата му декларация по чл. 124, ал.3 от ДОПК, нито пък е представил
доказателства, въз основа на които да може да бъде определено друго начално
салдо, различно от приетото от ревизиращия екип. По тази причина за всяка от
ревизираните години е прието нулево начално салдо. Действително, в хода на
ревизията, в дадените от жалбоподателя обяснения същият твърди, че е получил от
баща си парична сума с произход извършена от баща му през 2001 г. продажба на
имущество – недвижими имоти, селскостопански инвентар и добитък. За това
твърдение обаче не са представени никакви доказателства от ревизираното лице,
като дори не се сочи размера на предоставената сума. Едва с жалбата до съда е
представен договор за дарение от 14.01.2010 г., сключен между жалбоподателя,
като надарен, и неговия баща, като дарител, на сумата от 25 000 лева. В
хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа тезата, че именно с тези
средства се е издържало семейството му. От съдържанието на договора за дарение (л.
21) се установява, че между страните по договора е постигнато споразумение, по
силата на което дарителят предоставя на жалбоподателя-надарен сума в размер на
25 000 лева. Самият договор за дарение, като частен диспозитивен документ,
не разполага с материална доказателствена сила относно предаването на
подарената сума. Това обстоятелство жалбоподателят се опита да установи в
съдебно заседание чрез свидетелските показания на св.И. – негова съпруга и св.Я.,
от които обаче не може да се установи по категоричен начин, че към датата на сключване
на договора за дарение е извършено реално предаване на дарената сума. От друга
страна, за да е действителен договорът за дарение, сумата, негов предмет,
следва да бъде отстъпена на дарения веднага – чл.225, ал.1 от ЗЗД, доколкото
обещанието за дарение, без подареното да е било отстъпено веднага и дарението
на бъдещо имущество, са нищожни – чл.226, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че не
е оборена констатацията на ревизиращия екип, че към началото на 2011 г. жалбоподателят
не е разполагал с посочената сума. Правилно органите по приходите са приели, за
целите на ревизионното производство, провеждано по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК, нулево сало като начално салдо за 2011 г., а впоследствие и за следващите
години. В случай, че при съпоставка на получените доходи и направените разходи
бъде установено, че разходите превишават приходите, то е налице отрицателно
салдо, което формира данъчната основа за облагане за съответна година, в
резултат на което се установяват данъчните задължения на ревизирания субект за
конкретната година. Отрицателното салдо не фигурира в паричния поток за
следващата година, а като начално такова се посочва 0,00 лева (в този смисъл
изрично решение № 5786 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3542/2016 г., I о.
и др.). Във връзка с изложеното съдът счита, че не следва да бъде обсъждано
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, в
частта му по вариант І и вариант ІІ, доколкото същите са изготвени при приемане
на приход (начално салдо за 2011 г.) от 25 000 лева, чието получаване,
както беше посочено, остава недоказано по делото.
За данъчен период 2012 г.
В хода
на ревизията е установен приход от 8,82 лева (от продадено желязо) и разходи в
общ размер на 6 965,88 лева, от които 3 274,50 лева – разходи за
живот, 3 549,09 – комунални разходи по фактири на доставчици, 68,45 лева –
разходи за пътувания и 73,84 лева – разходи за осигуровки данъци и такси.
Установено е несъответствие между получените приходи и извършените разходи,
което е в размер на 6 957,05 лева. Тази разлика е взета като данъчна
основа, от която, след приспадане на дължимите здравноосигурителни вноски (ЗОВ),
е определен дължимия данък. Решаващият орган е приел, че неправилно в сумата на
разходите са включени 3 274,50 лева – разходи за живот, определени по
статистически данни и с тази сума е намалил така определената данъчна основа.
Определил е задълженията на жалбоподателя върху данъчна основа от 3 682,55
лева (6 657,05 – 3 274,50), от която, след приспадане на ЗОВ,
изчислени от решаващия орган въз основа на новата данъчна основа, респ.
осигурителен доход, е определил задължение за данък в размер на 338,80 лева и
съответните лихви. Посочените стойности на приходи, разходи, превишение,
определен данък и дължима лихва се потвърждават и от заключението на вещото
лице (във вариант ІІІ и вариант ІV, които за данъчен период 2012 г. съвпадат). В
тази част съдът намира оспорения ревизионен акт, в потвърдената от решаващия
орган част, за съответен на събраните доказателства и установените факти.
За данъчни периоди 2013 г. и 2014 г.
По
отношение на тези данъчни периоди положението е идентично с коменитраното
по-горе за 2012 г. За тези две години органите по приходите не са установили
наличие на каквито и да било приходи на жалбоподателя, а само извършването на
разходи за комунални услуги, пътувания, данъци и такси. В ревизионния акт отново,
като разходи, е взета предвид и сума от ½ част от статистическите
разходи за живот за домакинство по данни на НСИ, които впоследствие решаващият
орган е изключил. Определеният размер на данък по ЗДДФЛ от ревизията напълно
съвпада с изчисления такъв от вещото лице (отново по варианти ІІІ и ІV от СИЕ,
които за 2013 г. и 2014 г. съвпадат). Възраженията на жалбоподателя, които имат
отношение към тези данъчни периоди са свързани изцяло с началното салдо за тези
периоди предвид зачитането като приход на твърдяното извършено от баща му
дарение в негова полза, което беше вече обсъдено по-горе в настоящото решение и
се установи, че липсват доказателства за реалното получаване на дарената сума.
За данъчен период 2015 г.
И по
отношение на този данъчен период органите по приходите са приложили същата
методика за определяне на дължимия данък – чрез съпоставка на доказаните
приходи и разходи на жалбоподателя. Пред данъчните органи жалбоподателят е
посочил, възразявайки относно изчислението на припадащата му се част от
разходите за живот, определени по данни от НСИ, че домакинстното му всъщност не
е двучленно, а включва и неговите внуци, настанени за отглеждане в семейството
му по съдебен ред. Доказателства за тези обстоятелства са ангажирани едва в
хода на съдебното производство, когато са изискани и представени съдебни
решения от 17.04.2015 г., в сила от 30.04.2015 г. (л. 23-25, 27-29 от делото) и
от 09.04.2015 г., в сила от 25.04.2015 г. (л. 61 от делото), по силата на които
децата Д., И. и Поли (деца на сина на жалбоподателя и негови внуци) са
настанени за отглеждане в семейството на своите баба и дядо по бащина линия,
т.е. в семейството на жалбоподателя. От изготвения от служители на АСП социален
доклад (л. 63 от делото) се установява, че след постановяване на съдебните
решения децата се отглеждат в семейството на жалбоподателя, като са им
отпуснати наследствени пенсии (от починалата им майка) и са подпомагани на
основание чл. 7, ал. 2 от ЗСПД, чл.10а от ЗСПД и Наредба № РД 07-5 от 2008 г. От
представена от АСП справка (л.82) се установява, че за ревизирания период
жалбоподателя не е бил обект на подпомагане от Дирекция „Социално подпомагане“.
Обект на такова подпомагане е била съпругата му, която е получила социални
помощи само през 2016 г., както следва: по чл.7, ал.2 от ЗСПД (месечна помощ за
настанени деца) – 962 лева; по чл.10а, ал. 4, т. 3 от ЗСПД (целева помощ за
ученици – настанено дете) – 250 лева; по чл.9 от ППЗСП (месечна социална помощ)
– 514,80 лева; целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/2008 г. – 362,30
лева (лична помощ) и 1 086,90 лева (за настанени деца по ЗЗДт).
В ревизионния
доклад за 2015 г. ревизиращите са установили доходи в размер на 1 295 лева
– получен превод чрез „Изипей“ АД, чийто източник не е установен. В същото
време изцяло необосновано са посочили, за ревизираната 2015 г. доходите на
жалбоподателя са 0 лева, т.е. той не е реализирал доходи. В сумата на
разходите, извършени от жалбоподателя през 2015 г., са включени разходи за
живот (3 854,50 лева), комунални разходи по фактури от доставчици (4 910,73
лева), разходи за екскурзии и пътувания (400,94 лева) и разходи за данъци,
осигурителни вноски и такси (655,20 лева), или общо 9 821,37 лева. Извършена
е съпоставка, при която е установено превишение на направените разходи над получените
доходи, което, според ревизиращите, сочи на изразходване от жалбоподателя на
парични средства с недоказан произход в размер на 9 821,37 лева, т.е.
всички установени разходи. Прието е също така, че сумата от 1 295 лева представлява
приход също с недоказан произход поради липса на данни за източника на дохода.
Така е изведен извод, че изразходваните парични средства с недоказан произход и
получените чрез системата на „Изипей“ АД средства представляват недекларирани
доходи от друг източник по смисъла на чл.10, ал.1, т.6 от ЗДДФЛ във връзка с
чл. 35, т. 6 от същия закон, от които, на основание чл.122 от ДОПК, органът по
приходите е определил обща данъчна основа в размер на 11 116,37 лева. Тази
данъчна основа е била коригирана в увеличение при издаването на ревизионния акт
като е прибавен и разход за закупуване на МПС в размер на 500 лева, т.е. общо
11 616,37 лева, доказателства за който последен доход са събрани след
издаване на РД. От своя страна решаващият орган е коригирал тази основа в
намаление чрез отпадане на разходите за живот в размер на 3 854,50 лева.
Така данъчната основа, въз основа на която е изчислен оспорвания в настоящото
производство размер на данъка по ЗДДФЛ, е определена на 7 761,87 лева
(11 616,37 – 3 854,87 лева).
По
отношение на определените в хода на ревизията задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. в
размера, потвърден от решаващия орган, са извършени изчисления и от вещото лице
по назначената в хода на съдебното производство СИЕ. Заключението на вещото
лице е изготвено в два варианта (вариант ІІІ и вариант ІV), в които, като
разходи, вещото лице е посочило и средствата за издръжка на трите деца – внуци
на жалбоподателя, настанени за отглеждане в семейството му, като размерът на
тази издръжка е определен при вариант ІІІ съобразно дадените от св.И. показания
за изразходваните от семейството средства, а при вариант ІV – съобразно
дължимата издръжка за дете от родител на основание чл.142, ал. 2 от СК, т.е.
въз основа на нормативно определения минимален размер на издръжката за едно
непълнолетно дете.
Съдът,
след анализ на всички относими към този данъчен период – 2015 г. доказателства,
намира оспореният ревизионен акт в тази част частично незаконосъобразен. В конкретния случай, още при изготвянето на
ревизионния доклад данъчната основа, въз основа на която е определен дължимия
от жалбоподателя данък, е изчислена като сбор от изразходваните парични
средства с недоказан произход (извършените от жалбоподателя разходи) и
получените чрез системата на „Изипей“ АД средства (доходи) като е прието, че
всички те представляват недекларирани доходи от друг източник по смисъла на чл.
10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 35, т. 6 от същия закон.
Органите
по приходите са установили с издадения РА данък по чл. 48,
ал. 1 ЗДДФЛ, но доколкото ревизията е протекла по особения ред на
чл. 122 и сл. от ДОПК са определени и задължения по ЗДДФЛ на база
разликата между разходи и приходи, т.е. върху разходи. За 2015 г. ревизиращият
екип е квалифицирал като "доходи от други източници" по смисъла на
чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от същия закон, както
установения приход, представляващ доход с неустановен произход, така и всички
извършени разходи от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.35,
т.6 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи,
придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично
посочени в този закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на ЗКПО. Цитираната
норма касае конкретен източник на средства, непопадащ в останалите хипотези на
подоходното облагане. Тази норма е неприложима при определяне на данъчна основа
на основание презумпцията по чл.123 от ДОПК. Самото несъответствие между приходи и разходи не се
презюмира в материалния закон като доход, подлежащ на облагане. Именно поради
това несъответствието подлежи на облагане единствено по реда на чл.122 от ДОПК и то ако са налице предпоставките, визирани в тази
хипотеза. В случая е доказан наличен доход от конкретен източник само досежно
сумата от 1 295 лева, представляваща получен превод чрез системата на
„Изипей“ АД от физическо лице и единствено тази сума попада в обхвата на чл.35,
т.6 от ЗДДФЛ. В останалата част с РА са обложени разходи, а не доходи на лицето.
Съгласно
разпоредбата на чл.122,
ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2
основа, когато е налице едно от обстоятелствата, визирани в т. 1 - 8. В тези случаи
е налице въведената от закона оборима презумпзия на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК,
според която в случаите по чл. 122, ал. 1 при
определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване
на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход,
когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква
"а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера
на декларираните получени средства. В настоящия случай органа по приходите е
приел, че доколкото липсват декларирани за данъчния период приходи, всички
извършени от жалбоподателя разходи са от приходи с неустановен произход. Тази
констатация не може да бъде споделена, а и не съответства на установените от
самия орган фактически обстоятелства. Органите по приходите са установили, че
жалбоподателят е имал приход през 2015 г. в размер на 1 295 лева, чийто
източник не е установен и по тази именно причина сумата подлежи на облагане, по
съображенията изложени по-горе. По отношение на извършените разходи обаче,
следва да се има предвид, че същите ще са извършени от „приходи с неустановен
произход“, когато въобще липсват данни за такива приходи. Именно по тази
причина се извършва и съпоставката между получени приходи и извършени разходи,
при която се определя несъответствието между тези две величини. В случая, от
всички разходи на жалбоподателя, извършени през 2015 г. (такива, каквито са
установени от приходната администрация) в размер на 6 466,87 лева (след
отпадането на разходите за живот по данни от НСИ), такива извършени от парични
средства (приходи) с неустановен произход са само разходи в размер на 5 171,87
лв., тъй като за останалите 1 295 лева разходи е установено, че същите са
извършени от получените от жалбоподателя средства чрез превод от системата „Изипей“
АД от физическо лице, т.е по отношение на разходите това не са средства с
неустановен произход, макар да не е установен източникът на кореспондиращия им
приход в същия размер.
При това
положение, според възприетата от ревизиращия орган методика за определяне на
данъчната основа по чл.123, ал. 1 от ДОПК чрез съпоставка на получените от
ревизираното лице приходи и извършените от него разходи за същия период (така,
както е приложена за всички останали години от общия ревизиран период), като
данъчна основа следва да се определи именно разликата между получените приходи
и извършените разходи, като към тази разлика се прибавят подлежащите на
облагане доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. В случая, след като не е извършено
описаното приспадане (съпоставка), а са взети за облагане по реда на чл. 123,
ал. 1 от ДОПК всички разходи на жалбоподателя, данъчната основа
незаконосъобразно е определена в по-голям размер с 1 295 лева.
Казано другояче,
щом е налице конкретен доход в посочения размер, макар с неустановен източник,
върху който доход данък по ЗДДФЛ се дължи на общо основание, то сумата на този
доход, по арг. от чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, следва да бъде приспадната от
направените от ревизираното лице разходи през същия период, тъй като те ще
бъдат счетени за подлежащ на облагане доход на посоченото основание, само в
частта им, която надвишава размера на получените средства (установения
конкретен доход за периода). В противен случай би се получило двойно
начисляване на данъка – веднъж върху процесната сума като доход по чл.35, т.6
от ЗДДФЛ и втори път, върху пълната сума на разходите през данъчния период, от
които разходи няма да е била приспадната посочената сума на прихода.
Именно по този
начин (след съпоставка на получени приходи и извършени разходи) са извършени и
изчисленията от вещото лице във вариант ІІІ и вариант ІV на
съдебно-икономическата експертиза. В заключението на вещото лице за данъчен
период 2015 г. са включени и разходи за издръжка на трите деца – внуци на
жалбоподателя, съответно в размер на 2 475 лева (според данните за тези
разходи от св.И.) и в размер на 2 565 лева (издръжка съгласно нормативно
определения минимален размер по чл.142, ал. 2 от СК). Съдът намира, че
доколкото в конкретния случай се касае за установяване единствено на
допълнителни разходи, които при липса на други приходи биха довели да
определяне на допълнителни (нови) данъчни задължения, в повече от установените
от ревизиращите органи, е недопустимо такива нови задължения да бъдат
установени в съдебното производство по аргумент и от чл.160, ал.5 от ДОПК. По
тази причина съдът счита, че дължимата за децата издръжка не следва да се взема
предвид при проверката на законосъобразността на издадения ревизионен акт. С
оглед на това, както и на факта, че заключението на вещото лице не включва
установения недеклариран от жалбоподателя доход от 1 295 лева, съдът
счита, че заключението на СИЕ по отношение на данъчен период 2015 г. не следва
да се взема предвид.
Оспореният
ревизионен акт се явява съответстващ на закона при данъчна основа за 2015 г. в
общ размер на 6 466,87 лева (1 295 лева на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и 5 171,87 лева на основание чл. 123, ал.1, т. 2 от ДОПК). След
приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски в размер на 517,35 лв.
(6 466,87 лв. х 8%) данъчната основа, от която следва да се изчисли данъка
по ЗДДФЛ е в размер на 5 949,52 лева, респективно дължимият данък – 594,95
лева.
На
основание чл. 175,
ал. 1 от ДОПК вр. чл. 1,
ал. 1 от ЗЛДТДПДВ върху посоченото неплатено публично задължение се дължи
и законната лихва. Началният период, от който се дължи същата, следва да се
определи съгласно чл. 67,
ал. 5 от ЗДДФЛ, според която разпоредба дължимият данък по чл. 48 се
внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, т.е.
за данъка върху доходите, придобити през процесната 2015 г., жалбоподателят
изпада в забава, считано от 01.05.2016 г. Лихвата за периода от 01.05.2016 г.
до 15.10.2018 г. върху установения от съда размер на данъка е изчислена с
програмен продукт – лихвен калкулатор, публично достъпен на интернет страницата
на НАП (http: //nraapp03. nra. bg/web_interest/start_int. jsp), и възлиза на 148,43
лева. За установените задължения над този размер за данък по ЗДДФЛ за 2015 г. и
лихви ревизионният акт следва да бъде отменен.
За данъчен период 2016 г.
За този данъчен
период ревизията не е установила доказани приходи на жалбоподателя, а
извършените разходи са определени от решаващия орган в размер на 4 116,89
лева (след отпадане на разходите за живот и издръжка по данни на НСИ, включени
в РА). В хода на настоящото производство, както вече се посочи по-горе, се
установи, че през 2016 г. домакинството на жалбоподателя е получило приходи от
социални помощи, отпуснати на името на съпругата му, като по-голямата част от
тези помощи (с изключение на личната помощ на И. за отопление) са предоставени
именно във връзка с това, че в семейството на жалбоподателя се отглеждат трите
деца на сина му. С оглед на това съдът намира, че за данъчен период 2016 г.,
освен установените от органите по приходите приходи и разходи на жалбоподателя,
са налице и други приходи (от социални помощи) и други разходи (за издръжка на
настанените в семейството му деца), които са намерили отражение в изготвения от
вещото лице паричен поток. За относим в случая съдът намира вариант ІV от
заключението на експертизата, доколкото свидетелските показания на св.И. са
заинтересовани и пределно общи, без да съдържат конкретика относно какви нужди
на децата са били задоволявани, което да позволява подлагането им на преценка
за достоверност. При липса на други доказателства, такива разходи могат да
бъдат признати единствено до размера на нормативно регламентираната издръжка за
дете от родител, както е прието от експертизата във вариант ІV от заключението.
Независимо от
това, предвид факта, че от извършените изчисления от вещото лице е видно, че
данъчната основа за този период е по-висока от определената от ревизиращите
органи, респективно и дължимия данък би бил по-висок, съдът намира, че съгласно
чл.160, ал.5 от ДОПК ревизионният акт не може да бъде изменян съобразно
установеното от експертизата. С оглед на това в тази част ревизионният акт
следва да бъде потвърден, до размера на задълженията, потвърдени с с решението
на директора на Дирекция „ОДОП“.
ІІ. Относно
здравно осигурителните вноски по ЗЗО.
С
ревизионния акт, в частта, с която е потвърден от решаващия орган, са
определени и задължения за здравно осигурителни вноски върху осигурителен
доход, съответстващ на определената данъчна основа по чл. 122 от ДОПК. В случая
конкретни възражения по тази част на ревизионния акт не са развивани от
жалбоподателя, но размерът на задълженията за ЗОВ са в пряка връзка с
констатациите, разглеждани по-горе.
По отношение
на здравноосигурителните вноски, дължими за 2011 г., положението е сходно с
това за задълженията по ЗДДФЛ за същата година, за което съображения, във
връзка с допуснатото нарушение на чл.109, ал.1 от ДОПК, съображения бяха
развити по-горе. Според трайната
практика на ВАС, задължението за осигурителните вноски за здравно осигуряване
не е месечно, а годишно, макар вноските да се дължат авансово – арг. от чл.40, ал.1 от ЗЗО. Следователно
срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК по отношение на здравноосигурителните вноски,
дължими за 2011 г., започва да тече също от 01.01.2013 г., по арг. от чл.3,
ал.3, т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм., но
действаща към процесния период), според който текст, за дължимите осигурителни
вноски за предходната календарна година, които съгласно чл.1 от същата наредба
включват и вноските за здравно осигуряване, самоосигуряващите се лица подават
декларация образец № 6 в съответната компетентна
териториална дирекция на НАП еднократно до 30 април. В самия
РА е посочено, че заплащането на дължимите ЗОВ за този период следва да се
извърши да 10-то число на месеца следващ този, за който се отнасят, както и че
се прави годишно изравняване след подаване на ГДД, при което изравнителните суми
следва да бъдат внесени до 30 април на годината следваща годината, за която се
отнасят вноските. При това положение за изравнителната вноска, която е
изчислена от ревизиращия екип за 2011 г., е следвало да бъде подадена
декларация през 2012 г., при което 5-годишният срок по чл.109, ал.1 от ДОПК
започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017 г., а ревизионното
производство е образувано с връчване на ЗВР на 10.01.2018 г. Следователно ревизионният
акт, в частта на определените задължения за ЗОВ в размер на 806,81 лева –
здравноосигурителни вноски и лихва върху тях от 530,12 лева, следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
За данъчните
периоди 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2016 г., с оглед изложените по-горе
съображения относно определянето на данъчната основа по реда на чл. 122- 124а от ДОПК и изводите за законосъобразност на изчислената данъчна основа, съдът
приема, че и осигурителният доход, от който се изчисляват дължимите
здравноосигурителни вноски е правилно определен, което се потвърждава и от
заключението на вещото лице – отговор на въпрос № 4 във вариант ІV за 2012 г.,
2013 г. и 2014 г. По отношение на 2016 г. съдът възприема изцяло констатациите
на решаващия орган, изложени в решението, с което е изменен ревизионния акт,
като в тази връзка съобрази и обстоятелството, че липсват каквито и да е
възражения от страна на жалбоподателя досежно приложения метод на изчисление на
ЗОВ. Този метод е възприет фактически и от вещото лице, но експертизата не може
да бъде кредитирана досежно дължимите здравноосигурителни вноски за 2016 г.,
предвид коментираните по-горе обстоятелства, че се определят задължения,
превишаващи определените от ревизиращия орган.
На последно
място съдът счита, че ревизионният акт в частта, с която са определени ЗОВ за
2015 г. е частично незаконосъобразен. При изчисляването на тези вноски следва,
като осигурителен доход, да участва сумата от 6 466,87 лева (1 295
лева получен приход и 5 171,87 лева на основание чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК).
Не се спори, че за 2015 г. жалбоподателят е внесъл авансово дължимите ЗОВ,
макар и със закъснения, за което му е изчислена лихва от 2,44 лв. Изравнителната
вноска за 2015 г. следва да бъде изчислена по приложения от ревизиращите алгоритъм:
6 466,87 лв. – 2 520 лева (осигурителен доход с внесени авансови
вноски) = 3 946,87 лева х 8% = 315,75 лева. Лихвата върху тази сума за
периода от 01.05.2016 г. до 15.10.2018 г. е изчислена с програмен продукт –
лихвен калкулатор, публично достъпен на интернет страницата на НАП (http:
//nraapp03. nra. bg/web_interest/start_int. jsp), и възлиза на 78,77 лева. За
установените задължения над този размер за здравноосигурителни вноски за 2015
г. и лихви ревизионният акт следва да бъде отменен.
В
обобщение съдът намира, че оспореният ревизионен акт, в частта, с която е
потвърден с решението на решаващия орган, следва да бъде отменен за
установените задължения за данък по ЗДДФЛ и здравноосигурителни вноски за 2011
г. (947,15 лв. данък и 622,33 лв. лихва върху него и 806,81 лв. ЗОВ и 530,12
лв. лихва), а за задълженията за 2015 г. ревизионният акт следва да бъде
изменен като данък по ЗДДФЛ бъде определен в размер на 594,95 лв. и лихва в
размер на 148,43 лв. и за здравноосигурителните вноски бъдат определени в
размер на 315,75 лв. и лихви 81,21 лв. В останалата си част ревизионният акт се
явява законосъобразен и обоснован в потвърдените от решаващия орган размери.
Жалбоподателят
е представил списък на разноските, в който е посочил, че общия размер на
направените от него такива възлиза на 1 460 лв., включващи 30 лв. –
държавни такси, 550 лв. – разходи за счетоводна експертиза, 700 лв. адвокатски
хонорар и 180 лв. пътни и канцеларски разходи. Съдът констатира, че от така
заявените за репариране разноски, в материалите по делото се съдържат
доказателства само за сумата от 1 182 лв. Платената по делото държавна такса
е в размер на 10 лв. Неоснователно се претендира сума от 30 лв. като държавна
такса. Вероятно става въпрос за платената такса за касационно оспорване с
частна жалба на определението на съда по искането на жалбоподателя за спиране
на изпълнението на оспорвания ревизионен акт. Тази такса обаче не може да бъде
възстановена на жалбоподателя от ответната страна предвид изхода от това
производство, а именно отхвърляне на оспорването. Липсват доказателства и за
заплащане на възнаграждение за вещо лице за сумата над 522 лв. По отношение на
претендирания адвокатски хонорар съдът намира, че по делото са налице
доказателства за договорен и заплатен такъв в размер на 650 лв. по договор за
правна защита и съдействие № 013021/02.04.2019 г. (л. 15 от делото). В
представеното със списъка по чл. 80 от ГПК копие на същия този договор е вписан
под текста на договора и подписите на страните допълнителен двукратно текст
относно извършени плащания на суми от по 100 лв. като „частично по делата“. При
тези данни съдът намира, че надлежно удостовереното плащане на договорения
адвокатски хонорар възлиза на 650 лв. като сума в такъв размер следва да
участва в определянето на дължимите на страната разноски. За останалите
плащания липсват доказателства, че касаят договорен адвокатски хонорар по
конкретното дело. На последно място в списъка по чл. 80 от ГПК жалбоподателят е
заявил претенция за репариране на разноски за пътни и канцеларски разходи,
каквито на първо място въобще не са доказани по делото, а на следващо място не
попадат в понятието „разноски по делото“ по смисъла на чл.161 от ДОПК.
На
основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
размерът на юрисконсултското възнаграждение, при материален интерес като този в
настоящото производство (6 950,49 лева), възлиза на 677,52 лева, както
правилно е изчислил процесуалният представител на ответника в представения
списък. Съдът намира, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл.161, ал.3
от ДОПК, тъй като едва в хода на съдебното производство от жалбоподателя и по
негово искане са събрани доказателства за това, че домакинството на
жалбоподателя включва и настанените за отглеждане в семейството му деца, както
и за получените във връзка с тях приходи от социални помощи, включително и
представения договор за дарение от 14.01.2010 г., с който жалбоподателят се
домогва да докаже произхода на средствата за извършените от него през
ревизираните периоди разходи. Приложението на чл.161, ал.3 от ДОПК, както
изрично се сочи в тази норма, не е обусловено от изхода на делото, т.е. разноските
по делото следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя в пълен размер,
независимо от това, че жалбата му е частично уважена, макар и по съображения,
които не са свързани с представените едва пред съда доказателства. С оглед на
това в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноските на
ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 677,52 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Д.И. ***, с ЕГН **********, ревизионен акт
№ Р-03001817008651-091-001/15.10.2018 г., издаден от А.Ц.Б., на длъжност
началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на
НАП – Варна, възложил ревизията и Н. А. П., на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция, частично потвърден с решение
№ 406/15.03.2019 г. на С. Х. П. – директор на дирекция "ОДОП" - Варна
при ЦУ на НАП в частта, с която са установени задължения за 2011 г. за данък
върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 947,15 лева и лихва върху
тази сума към 15.10.2018 г. в размер на 622,33 лева, както и за
здравноосигурителни вноски по ЗЗО в размер на 806,81 лева и лихва върху тази
сума към 15.10.2018 г. в размер на 530,12 лева.
ИЗМЕНЯ по жалба на Д.Д.И.
***, с ЕГН **********, ревизионен акт № Р-03001817008651-091-001/15.10.2018 г.,
издаден от А. Ц. Б., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция
"Контрол" при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Н. А. П., на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция,
частично потвърден с решение № 406/15.03.2019 г. на С. Х. П. – директор на
дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП в частта за установения данък
върху доходите по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и лихва върху същото публично задължение за
периода от 01.05.2016 г. до 15.10.2018 г. като НАМАЛЯВА установеното задължение за данък върху доходите по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. от 714,09 лв. лева на 594,95 лева и лихвата
върху тази главница за периода от 01.05.2016 г. до 15.10.2018 г. от 178,15 лева
на 148,43 лева, както и установеното задължение за задължителни
здравноосигурителни вноски по ЗЗО за 2015 г. от 419,35 лева на 315,75 лева и
лихвата върху тази главница от 107,06 лева на 78,77 лева.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й
част жалбата на Д.Д.И. ***, с ЕГН **********, против ревизионен акт №
Р-03001817008651-091-001/15.10.2018 г., издаден от А.Ц. Б., на длъжност
началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на
НАП – Варна, възложил ревизията и Н.А. П., на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция, частично потвърден с решение
№ 406/15.03.2019 г. на С. Х. П. – директор на дирекция "ОДОП" - Варна
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Д.Д.И. ***, с
ЕГН **********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – Варна, сумата от 677,52
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: