Р Е Ш
Е Н И Е № ….
Нова Загора, 10.04.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НОВОЗАГОРСКИЯТ
районен съд колегия в публично
заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря Валентина Колева и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
ЙОРДАНОВ дело АНХ № 26 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС-234/13.12.2019
г. издадено от Заместник председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор.
Издаденото наказателно постановление било
незаконосъобразно.
В АУАН и в наказателното постановление освен
задължителните реквизити на официални документи, следвало да се съдържат и още
всички факти и обстоятелства, които осъществяват състава на обявеното за
наказуемо деяние, които следвало да са описани ясно и последователно.
Административно-наказващият орган имал задължение да опише фактите, които са
породили задължението за изпълнение на предписани действия за собственика на
язовира, а именно - мястото на извършване на нарушението, крайната дата на
изтичане на срока за предприемане на дължимото действие, както и че същото не било
извършено в този срок и дата на самото нарушение, и като следствие да даде
правна квалификация на нарушението. В случая, между изложените в АУАН и в
Наказателното постановление фактически обстоятелства и дадената правна
квалификация било налице пълно несъответствие, което било съществено нарушение
на процесуалните правила, водещо на самостоятелно основание до отмяна на НП,
тъй като се нарушавало правото на защита на Община Нова Загора и се препятствал
съда да обследва правилността на санкционния акт. Административно-наказващият
орган неправилно бил посочил нарушената правна норма от страна на Община Нова
Загора. Правната квалификация на процесното нарушение била неотносима към нормата на чл. 190, ал. 1, т. 3
от Закона за водите, както е посочил административно-наказващия орган. Цитираната
разпоредба регламентирала правомощието на Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по
чл. 190, ал. 4 от ЗВ да дават задължителни предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното
изпълнение. В тази разпоредба не се съдържал състав на административно
нарушение, извършено от Община Нова Загора. Ето защо в развилото се
административно производство неправилно бил приложен материалният закон,
съответно била налице и неяснота на административнонаказателното обвинение,
което съществено ограничавало правото на защита на Община Нова Загора.
Доколкото административният процес съгласно нашето законодателство притежавал
силно изразен формализъм и следвало да се спазват всички императивни
изисквания, а наличието на описаното нарушение при издаване на акта за
установяване на административно нарушение и при издаденото въз основа на него наказателното постановление
представлявало съществено процесуално нарушение, апелаторът счита, че
наказателното постановление следвало да бъде отменено като незаконосъобразно,
без да се разглежда по същество.
Жалбоподателят счита още, че при издаване на
наказателното постановление, административнонаказващия орган е следвало да
извърши преценката по чл. 28, ал. 1, б. а от ЗАНН, тъй като били налице
предпоставки за прилагането на тази разпоредба, и да приеме, че е налице
маловажен случай, като отправи на Община Нова Загора писмено или устно
предупреждение, че при повторност ще наложи административно наказание,
предвидено в Закона за водите. В издаденото наказателно постановление липсвали
каквито и да било мотиви относно преценката на наказващия орган за маловажност
на деянието, а само заявление, че случая не представлява маловажен случай по
смисъла на ЗАНН. Преценката за "маловажност на случая" подлежала на
съдебен контрол. В обхвата на този контрол се включвала и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС по НД № 1/2005 г./. След като не бил развил мотиви за
липсата на приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, наказващият
орган лишил съда от възможността да
упражни контрол за законосъобразност на преценката му и съдът не можел да я
замести със своя такава. С това било нарушено и правото на Община Нова Загора на
защита. Счита се, че при издаването на наказателното постановление органът не
бил взел предвид обстоятелството, че дори да се приеме, че е извършено
административно нарушение, то е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
От това нарушение не били настъпили каквито и да било вредни последици или
щети. В случая административния орган изключвал приложението на чл. 28 от ЗАНН
без да коментира липсват ли или са налице основания за прилагането на тази
разпоредба.
При издаването на НП АНО определил административното
наказание „имуществена санкция“,без да е посочил мотиви относно размера на
същата,който бил многократно над предвиденият в Закона за водите
минимум.Съгл.чл.200,ал.1,т.39 от Закона за водите предвидената санкция била в
размер от 1000 лева до 20000лева.За налагането на по-тежко наказание от
предвидения минимум,АНО следвало да изрази мотиви във връзка с тежестта на
нарушението.Принципно, наказанието следвало да съответства на вида и тежестта
на извършеното нарушение,което налагало изложение на мотиви за налагане на
по-тежкото наказание.В атакуваното НП липсвали каквито и да било мотиви на АНО
относно определяне на тежестта на нарушението и тежестта на административното
наказание и тяхната съразмерност.
С оглед на изложеното и липсата на яснота относно
всички елементи на процесното вменено нарушение и несъответствието между
обстоятелствата по извършване на нарушението и неговата правна квалификация
жалбоподателят моли да се постанови решение, с което съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Алтернативно се счита в случай, че съдът установи, че
Община Нова Загора е извършила административно нарушение, то моли да се отмени
издаденото наказателното постановление, тъй като са били налице предпоставки за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, но административнонаказващият орган не е приложил
тази разпоредба.
Апелаторът моли още в случай,че съдът приеме,че не са
налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН да се намали размера на
наказанието“имуществена санкция“до предвидения в чл.200,ал.1,т.39 от Закона за
водите минимум.
Административнонаказващият орган е депозирал писмено
становище по делото с изх.№ 85-03-260/3//03.02.2020г. входирано в съда с № 596/05.02.2020г.,подадено
от Ф.Г.-старши експерт,юрист към ДАМТН. Счита подадената жалба за допустима, но
неоснователна.При извършената проверка на 13.06.2019г.на процесния язовир било
установено,че не били изпълнени от собственика задължителните
предписания,дадени в констативния протокол. Не били допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които да доведат до
отмяна на НП.Преди да се произнесе по преписката АНО съгл.чл.52 ал.4 от ЗАНН с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост извършил преценка на
възраженията и събраните доказателства.
Правилно,мотивирано и законосъобразно АНО приложил
нормата на чл.200,ал.1,т.39 от Закона за водите и наложил „имуществена
санкция“в размер на 10000лева,която била в размер приблизително до
законовоустановения минимум.
Не била налице
маловажност на нарушението с оглед значимостта на охраняваните обществени
отношения. Предписанието било свързано с безопасна експлоатация на съоръжението
и представляват указания, отнасящи се до недопускане на евентуални аварии и
злополуки с непредвидими последици.
Пред вид горните мотиви АНО моли съда да постанови
решение,с което да се отхвърли жалбата на Община Н.Загора и се остави в сила
атакуваното със същата жалба НП.
От събраните по делото доказателства, съдът установи
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 17.09.2018г. инж.М.З.-директор,дирекция
АКРРДС,Областна администрация Сливен,инж.В.В.-гл.експерт в дирекция
АПОФУС,Областна администрация Сливен,свидетелят П.К./главен специалист в РО
НЯСС“ЮБ“офис Сливен,противопожарен инспектор В.С. и инж.Р.Р.-представител на
„Напоителни системи“ЕАД,клон „Средна Тунджа“ в присъствието на инж. С.С./старши-експерт
ОМП и УК,Община Н.Загора/представител на собственика-Община Н.Загора,са
извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовирна
стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на язовир „Щоките“,находящ
се в землището на с.Кортен, Новозагорска община. Съставен е протокол от
проверката № 07/17.09.2018г. Дадени са предписания
да се извърши премахване на пораслите дървета и храсти по откосите, със срок за
изпълнение-20.12.2018г.
На 13.06.2019г. свидетелите Т. и К.,в присъствието на
инж.С.С. са извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на
язовира. Вследствие на проверката е установено, че не са изпълнени от
собственика на язовира-жалбоподателя задължителните
предписания, дадени в протокол № 07/17.09.2018 г.Затова е съставен констативен
протокол №06-03-61/14.06.2019г.
На 15.07.2019г. свидетелят И.Т.-главен инспектор в регионален отдел
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Югоизточна България,офис
Сливен при ДАМТН е съставил АУАН № 06-013/15.07.2019 г. в присъствие на
свидетелите П.К. и инж.М.И. и в отсъствие на представител на нарушителя. Община
Нова Загора е била поканена за съставянето на акта с покана изх. № 85-02-174/25.06.2019
г. В АУАН е посочено, че се съставя
заради това, че по време на проверката, извършена на 13.06.2019 г. се е установило,
че не е изпълнено предписанието на контролните органи, дадено в КП№07/17.09.2018г.,а
именно:да се извърши премахване на порасналите дървета и храсти по откосите, със
срок на изпълнение – 20.12.2018 г.
Видно от разписка, приложена като доказателство по
делото кмета на Община Нова Загора лично е получил препис от горепосочения АУАН
на 10.09.2019г.
Въз основа на АУАН, АНО е издал атакуваното НП № НЯСС-234/13.12.2019
г. за неизпълнение на предписание по чл. 190а ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
На основание чл. 201 ал. 12 и чл. 200 ал. 1 т. 39 от Закона за водите е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10000
лева.
Препис от НП е връчено на община Н.Загора по пощата с
пощенско известие на 27.12.2019г., а жалбата е изпратена по пощата на
02.01.2020/видно от копие на пощенски плик/ и входирана в АНО на 03.01.2020г.
От така приетото за установено, съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена чрез АНО в
законовия седемдневен срок и от лицето срещу което е издадено НП,т.е.имащо
правен интерес от подаването на същата.АНО в своето писмено становище изрично
посочва също,че жалбата е допустима на горните основания.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна, което води до изменение
на НП, което се атакува със същата.
Безспорен факт е,че проверяваният язовир е собственост
на Община Нова Загора, за което е съставен АОС № 291/01.02.2000г. На Община Нова
Загора са дадени предписания на 17.09.2018 г. да извърши премахване на порасналите дървета и
храсти по откосите, със срок на изпълнение до 20.12.2018 година.
На 13.06.2019 г. е констатирано, че предписанията не
са изпълнени от общината. На това основание е съставен АУАН на 15.07.2019 г. за
нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Съдът намира
възраженията на апелатора свързани с основанието за отмяна на НП изброени в
жалбата за неоснователни.
Прави се възражение за правната квалификация на нарушението. Чл. 190а
ал. 1, т. 3 от ЗВ не вменявал задължения за общината, а регламентирал
правомощия на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица
по чл. 190, ал. 4 от същия закон да дават задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по ЗС, включително за извършване на мерки и действия за
изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. В качеството си на собственик на язовирна
стена и съоръженията към нея, Общината
съответно била задължена да изпълнява предписанията на контролните органи по
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Самият чл. 200 ал. 1 т. 39 от ЗВ сочи, че се наказва
физическо или ЮЛ, което не е изпълнило предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
ЗВ. Поради това, съдът намира, че е налице пълно съответствие между описаното
административно нарушение и посочената правна квалификация.
Както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни
реквизити визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на
нарушението, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, описанието на
самото административно нарушение е ясно и достатъчно подробно. Затова съдът
счита, че нарушителя /апелатора/ е разбрал точно в какво се състои извършеното
от него административно нарушение, кога е извършено и т.н., от което следва, че
неговите процесуални права са гарантирани и спазени и по никакъв начин не е
нарушено правото му на защита. Спазени са правата му и изпълнени законовите
изисквания и по надлежното уведомяване на апелатора и връчването на АУАН и НП.
Прави се възражение за маловажност на деянието –
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. За съда е налице възможност да
приложи горната норма, ако счете, че има достатъчно основания за това. В случая
съдът споделя аргументите изтъкнати от АНО в писменото си становище. Легалното
определение на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93 т. 9 от НК –
това е този случай, при който извършеното престъпление /в случая –
административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Нарушението не би могло да се квалифицира по чл. 28 от ЗАНН
с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, очертани в чл. 2 ал.
1 т. 7 от ЗВ – предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот, и здраве,
околната среда, културното наследство и стопанска дейност, свързани с вредното
въздействие на водите. А това се постига чрез извършване на контрол за
техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях – чл. 2 ал. 2 т. 8 от ЗВ. Неизпълнението на дадените
предписания и респ. занижен контрол за тяхното изпълнение в посочените срокове
биха довели до непредвидими последици за аварии и злополуки, а в някои случаи –
с огромни мащаби.
Съдът споделя становището на жалбоподателя,че в
настоящия случай при налагането на административното наказание АНО не е изложил
никакви мотиви относно размера на административното наказание „имуществена
санкция“от 10000лв.Действително АНО следва да изложи мотиви за тежестта на
нарушението,както и за съставомерните обстоятелства,представляващи доказателства
за вината на нарушителя и причините довели до извършване на нарушението.Това би
дало възможност да се определи точния размер на административното наказание
най-вече за постигане целите на
наказанието-на първо място-да поправи извършителя и да го възпира от
извършването на по-нататъшни подобни деяния.Настоящият съд при липсата на
мотиви изложени в обжалваното НП не е в състояние да разбере формираната от АНО
воля относно размера на наложеното наказание. Съобразно нормата на чл. 200 ал.
1 т. 39 от ЗВ се предвижда административно наказание по вид „глоба“ или
съответно „имуществена санкция в размер от 1 000 до 20 000 лева“.При определяне
размера на наказанието следва да се има пред вид и обстоятелството,че неизпълнение
на дадените предписания за язовирите,собственост на жалбоподателя е налице само
в редки случаи/показанията на св.Т./.От това следва,че жалбоподателят,въпреки
големия брой собствени язовирни съоръжения само в някои случаи си е позволил да
не изпълни дадените предписания,въпреки ограничените финансови възможности.АНО
в становището си е посочил,че счита че размера на наложеното наказание е около
минимално предвидения,което не може да се сподели от настоящия съд.С оглед
горното съдът счита,че размера на наложеното административно наказание е около
средния и заради горните съображения следа са намали към минимума,а именно като
се наложи административно наказание в размер на 2000лева.С този размер е
съобразена и практиката на НЗРС при други подобни случаи.В останалата си част,за
разликата в размера на наложеното административно наказание „имуществена
санкция“ от 10000лева, НП се явява незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС-234/13.12.2019 г.
издадено от Заместник председател на ДАМТН град София, с което на ОБЩИНА НОВА
ЗАГОРА, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „24-ти май“ №
1, ЕИК *********, представлявана от Н.Г.Г. – Кмет на общината, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 10000/десет хиляди/ лева, за неизпълнение на предписание
по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите,ВМЕСТО което НАЛАГА на ОБЩИНА НОВА
ЗАГОРА административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000/две
хиляди/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14- дневен срок от получаване
на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: