№ 338
гр. Плевен, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430104457 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от С. И. И., ЕГН ********, с
адрес: гр.П****“ №49 чрез ЕАД Е И.а, булстат *****, със съдебен адрес: гр.
****“ №3 против „***“ АД ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр.***** №84-86, бизнес център „****“ ет.12, представлявано от
Ф.Д.. Ищецът твърди, че с сключил с ответното дружество договор за кредит,
по силата на който му бил предоставен заем в размер на 2000 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 36,34%, годишен процент на разходите -
65,00%. Посочва, че договорът за заем следвало бъде обезпечен до края на
деня, следваш сключването на договора за кредит с банкова гаранция или
поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на
посочени в договора условия. Твърди, че съгласно договора, при неизпълнение
на условията визирани в договора, дължи неустойка в размер на 1588,00 лева,
която се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения погасителен план. Ищецът твърди, че клаузата за
неустойка в договора е нищожна поради което не дължи заплащане на същата.
Ищецът твърди, че уговорената такса в размер на 150 лева, която е предвидена
в Приложение №4 към Договора също представлява нищожна клауза в
договора, поради което ищецът не дължи плащане по същата.
Моли съда да прогласи двете клаузи за нищожни.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва исковата молба. Предявен е насрещен иск, с който ответникът
претендира от ищеца заплащане на част от главницата в размер на 680 лева.
В срока за отговор по насрещния иск, ответникът по насрещния иск
1
прави искане за прихващане на задължението за главница с недължимо
платените суми за неустойка и такса.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
От фактическа страна, съдът приема следното :
Установява се от писмените доказателства, представени по делото от
ответното дружество, че на 18.01.2024г. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит №***, по силата на който ответното дружество
предоставило на ищеца в заем сумата от 500 лева (лист 62), а впоследствие с Анекс
№ 652559 / 26.03.2024г. му предоставило и заем в размер на 2000 лева. В анекса на
договора е отразено, че параметрите му са посочени в Приложение №1, неразделна
част от договора (лист 66), от което е видно, че страните са договорили срок на
погасяване 26.01.2025г., размер на погасителна вноска с одобрено обезпечение
249,80 лева и без одобрено обезпечение 409 лева; брой погасителни вноски 10.
Видно е, че в чл.2 на Приложение №4 страните договорили, че клиентът следва да
заплати на кредитора такса в размер на 150 лева за разглеждане и оценка на
заявката за кандидатстване за кредит, оценка на кредитоспособността и
финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване
на кредита. Видно от Приложение №5 към Анекс №652559 към Договора за
кредит, в чл.2 страните договорили, че в срок до края на следващия ден, считано от
деня на сключване на договора за кредит, когато е преведена сумата по кредита,
кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение чрез поръчителство на две
физически лица или банкова гаранция в размер на 2598 лева, представляваща сбор
на дължимата главница и лихва за ползване на кредита със срок на валидност от
30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения. В чл.4 от
Приложението страните договорили в случай, че не обезпечи задължението си,
кредитополучателят дължи неустойка, която е посочена в погасителния план.
Приложен е и погасителен план, в който е вписано че неустойката по кредита е в
размер на 1588 лева, разделена на десет вноски, дължими с вноските по кредита.
При така изложеното, съдът приема, че страните са били в облигационни
отношения, възникнали от сключения между тях договор за потребителски кредит
от 18.01.2024г., към който впоследствие, на 26.03.2024г. сключили анекс. Видно от
заключението на вещото лице, в деня на сключване на договора – 18.01.2024г. по
сметка на ищеца ответното дружество е превело сумата от 500 лева, по която сума
няма извършени плащания от страна на ищеца. В заключението си вещото лице е
установило, че начислената към договора неустойка е в размер на 94,50 лева.
Също от заключението се установява, че след сключване на анекс към
договора за кредит за сума в размер на 2000 лева, на 26.03.2024г. ответното
дружество превело на ищеца сумата от 1419,56 лева, а не 2000 лева, тъй като с
разликата от 580, 44 лева кредиторът погасил задължението по предходния кредит
както следва : главница 500 лева, договорна лихва 2,22 лева, неустойка за
непредставено обезпечение 25,72 лева, такса 50 лева и такса предсрочно
погасяване 2,50 лева.
В заключението е отразено, че по анекса към договор за кредит, на ищеца са
начислени задължения в размер на 3935,99 лева, от която сума главница 2000 лева,
договорна лихва в размер на 347,99 лева, неустойка в размер на 1588 лева.
2
Съгласно ТР №1/2020 от 27.04.2022г. на ОСГТ на ВКС, съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая
съдът е сезиран с иск за прогласяване на нищожни клаузи в Анекс към договор за
кредит от 26.03.2024г и представените приложения са такива, касаещи само анекса.
В заключението си вещото лице е посочило, че по договора за кредит от
18.01.2024г. на ищеца е начислена неустойка в размер на 94,50 и такса 50 лева, но в
договора не е посочено за какво са начислени и на какво основание се дължат,
поради което същите не следва да бъдат обсъждани в решението.
По отношение на Анекс № 652559/26.03.2024г. към Договор за кредит
***/18.01.2024г. съдът споделя доводите на ищеца, че цитираните клаузи за такса в
размер на 150 лева съгласно чл.2 на Приложение №4 за разглеждане и оценка на
заявката за кандидатстване и неустойката в размер на 1588 лева по чл.4 от
Приложение №5 за непредставено в срок обезпечение на кредита представлявата
нищожни клаузи в договора за кредит и като такива не са породили задължение за
потребителя за плащането им.
От правна страна сключеният между страните договор е договор за
потребителски кредит, поради което намира своята регламентация в ЗПК.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Поради това преценката
относно действителността на процесния договор следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК,
при действието на който са сключени договорите. По силата на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 65 %,
за който вещото лице заяви че към датата на сключването му не надвишава пет
пъти законната лихва съгласно чл.19 ал.4 ЗПК.
Посоченият размер, обаче, не отразява действителния такъв, тъй като не
3
включва част от разходите за кредита, а именно: таксата в размер на 150 лева
за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и
представената от клиента преддоговорна информация, подготовка на договора
за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на
кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка на
вероятността за погасяване на кредита. ГПР не включва и посочената в чл.4 на
Приложение №5 към Договор за потребителски кредит №652559 клауза, по
силата на която ако кредитополучателят не осигури в срок обезпечение,
дължи индивидуално определена неустойка за всеки календарен ден.
Видно от приложения погасителен план (лист 69) по процесния договор
размерът на неустойката е 1588 лева. Видно от заключението, в случай, че
неустойката бъде включена в ГПР, то той би стигнал до 473,15%.
При това положение съдът счита, че макар формално процесният
договор за паричен заем да покрива изискуемите реквизити по чл.11 ал.1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в
договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да
се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Така СЕС постановява, че чл.10 §2 б.ж) и
чл.23 Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор
за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в чл.3 б.ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница. В този смисъл, съдът приема, че в случая порокът в договора
изразяващ се в грешно посочен ГПР е толкова тежък, че води до
недействителност не само на клаузите (за такса и за неустойка), но и на целия
договор. С оглед изложеното, съдът счита, че договор за кредит Договор за
потребителски кредит №652559/26.03.2024г., посочен като Анекс към Договор
№***/18.01.2024г. е недействителен.
Предвид заключението на вещото лице, ищецът е погасил задължение в
размер на 1320 лева, от които е заплатил 445 лева на 07.06.2024г, 440 лева на
11.07.2024г. и 435 лева на 27.08.2024г. Дължима остава сума в размер на 680
лева. С платената сума от 1320 лева ищецът не е погасявал дължими суми по
нищожни клаузи в договора. В представения писмен отговор по насрещната
искова молба ищецът прави възражение за прихващане на задължението от
680 лева с надвнесената сума от 1137,54 лева, с която били погасени
възнаградителна лихва в размер на 324,34 лева, неустойка в размер на 553,20
4
лева и такса преференциално обслужване в размер на 260 лева. Тези
твърдения не се подкрепят от заключението, което е прието по делото. Видно в
таблица на лист 142, с внесената сума от 1320 лева, кредиторът е погасил
1039,02 лева главница, 280,98 лева лихва и 0 лева неустойка. С оглед
направеното възражение за прихващане на платената без основание договорна
лихва в размер на 280,98 лева, остава дължима главница в размер на 680 лева.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният насрещен иск е основателен
изцяло до предявения размер. От заключението на вещото лице не се
установиха твърденията на ищеца, ответник по насрещния иск, че е платил
възнаградителна лихва в размер на 324,34 лева, неустойка в размер на 553,20
лева и такса преференциално обслужване в размер на 260 лева. Това
твърдение не кореспондира и със заключението на вещото лице, тъй като
ищецът твърди плащане на сума в общ размер на 1136,54 лева, а вещото лице
е установило плащане на сума в размер на 1320 лева. Освен това ответникът,
ищец по насрещния иск претендира част от главницата с оглед извършените в
размер на 1320 лева плащания.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният насрещен иск е
основателен изцяло до предявения размер от 680 лева.
С оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени направените от
страните разноски.
Ищецът е претендирал разноски в размер на 113 лева държавна такса
568,56 лева за адвокатско възнаграждение и 200 лева за експертиза.
Ответното дружество претендира разноски в размер на 50 лева
държавна такса, 400 лева адвокатско възнаграждение по иска в качеството на
ответник, 800 лева адвокатско възнаграждение по иска в качеството на ищец и
200 лева възнаграждение за вещо лице.
По иска за недействителност на клаузите в договора за кредит, съдът
счита, че с оглед основателността му ответникът дължи разноски на ищеца в
размер на 113 лева държавна такса по двата иска – съответно с цена 1588 лева
и с цена 150 лева. По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение от 569,56 лева с ДДС, което е съобразено с разпоредбата на
чл.7 ал.2 от Наредба за адвокатските възнаграждения, съдът счита,
С оглед актуалната практика на СЕС съдът има право да определи
размера на адвокатското възнаграждение и без да съобразява посочената
наредба като прецени фактическата и правна сложност на делото. В
конкретния случай се касае за производство без съществена правна и
фактическа сложност, същото е приключило в едно открито съдебно
заседание, в което заседание процесуалният представител на ищцата не се е
явил. Същият е извършил определена работа по делото, свързана с исковата
молба. Подал е и отговор по насрещния иск, за което не е отразил заплатено
възнаграждение. С оглед направеното от страна на ответника възражение за
прекомерност, възнаграждението следва да се определи в по - нисък размер от
този, като се постанови същото да е в размер от 400 лв или в размер на 480 лв
5
заедно с ДДС. По този иск, ответникът следва да заплати на ищеца 113 лева
държавна такса, 480 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева за вещо лице.
По отношение разноските на ответника по предявения насрещен иск,
същите са в размер на 800 лева адвокатско възнаграждение, 50 лева държавна
такса и 200 лева за вещо лице. Съдът счита, че адвокатското възнаграждение в
размер на 800 лева по предявения насрещен иск с цена в размер на 680 лева е
прекомерно, но тъй като ищецът, ответник по насрещния иск не е направил
възражение за прекомерност, същото не следва да бъде намалено. С оглед на
това С. И. И. дължи на А.Т.Е.Г.- разноски в размер на 1050 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ клаузата, предвиждаща
заплащане на такса преференциално обслужване в размер на 150,00 лева и
клаузата предвижваща заплащане на неустойка в размер на 1588,00 лева по
договор за кредит №***, сключен между С. И. И., ЕГН ********, с адрес:
гр.П****“ №49 и ***“ АД ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр.***** №84-86, бизнес център „****“ ет.12, представлявано от
Ф.Д. на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и чл.143 ЗЗП поради
противоречие с нормите на ЗПК и ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.240 ЗЗД С. И. И., ЕГН ********, с адрес:
гр.П****“ №49 ДА ЗАПЛАТИ на ***“ АД ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр.***** №84-86, бизнес център „****“ ет.12,
представлявано от Ф.Д. сумата от 680 лева дължима главница съгласно
сключения между тях анекс №652559 към договор за потребителски кредит
№*** и приложимите към него погасителен план, приложения и общи
условия, ведно със законната лихва считано от 03.12.2024г. до изплащане на
сумата, представляваща падежирала главница.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК ***“ АД ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.***** №84-86, бизнес център „****“ ет.12,
представлявано от Ф.Д. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. И., ЕГН ********, с адрес:
гр.П****“ №49 разноски по делото в размер на 793 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК С. И. И., ЕГН ********, с адрес:
гр.П****“ №49 да заплати на ***“ АД ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление гр.***** №84-86, бизнес център „****“ ет.12, представлявано
от Ф.Д. ДА ЗАПЛАТИ на разноски по делото в размер на 1050 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Плевен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6