№ 4921
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Евг. Г.
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г. Гражданско дело №
20231100108172 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове на основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3
от КЗ.
Предявени от А. М. М. ЕГН ********** от с. Панчарево, обл. София,
ул. „********, със съдебен адрес гр.София, пл. ********, сграда „Перформ
бизнес център“, чрез адв.Н. Д. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА" АД – гр.София, ЕИК *********. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сумата от 122 000лв, ведно със
законната лихва, начиная от 01.08.2022г, датата на предявяване на
извънсъдебна претенцията пред застрахователното дружество до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от нея
травматични увреждания, причинили й болки, страдания, следствие на
претърпяно от нея ПТП на 05.07.2022г в гр.София, около 13:30ч., в гр. София,
на спомагателно платно за движение на бул.„Цариградско шосе“, в района на
пешеходна пътека тип „Зебра“ пред търговски център „ТНЕ MALL“ на № 115,
причинено виновно от Т. С. Г., ЕГН ********** като водач на товарен
автомобил „Фолксваген“ модел „Уп“ с рег.№ ********, за който бил сключен
застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
1
Претендира разноски по списък – възнаграждение за адвокат, определено от
съда по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД –
гр.София, ЕИК ********* оспорва иска по размер и моли съда да го отхвърли.
Претендира съдебни разноски по списък.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцата твърди, че на 05.07.2022г. била ударена от автомобил
„Фолксваген“ с рег.№ ********, докато пресичала пешеходната пътека,
очертана на спомагателното платно за движение по бул. „Цариградско шосе“,
гр.София в района на № 115. От удара получила счупване на горния край на
голямопищялната кост на дясна подбедрица, охлузвания по тялото и травма в
областта на главата, поради което била спешно транспортирана до УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“. Уточнява, че страда от ревматоиден артрит и тежка
остеопороза, поради което преди инцидента била претърпяла множество
операции за смяна на тазобедрените стави, на коленните и на глезенните
стави. От това общото състояние на опорно-двигателния й апарат било тежко,
но била напълно стабилизирана преди произшествието, в резултат на което
смятала, че може да води пълноценен живот, но след удара тази възможност
била завинаги компрометирана, тъй като не би могла да се възстанови от
увреждането. Посочва, че оздравяването й протича бавно и мъчително, с
поредица интервенции и прием на медикаменти, при установен строг
постелен режим за първите шест месеца, с предписание за изправяне с
помощни средства след това и щадене на ставите. Твърди, че заради
травматичните увреждания не можела да се грижи сама за себе си и считано от
датата на произшествието и досега ползвала помощта на своите близки за
всекидневните си нужди, което породило депресия у нея както поради
постоянните болки, така и от неблагоприятната прогноза. Поддържа, че
произшествието е настъпило поради противоправното и виновно поведение
на водача на автомобила, който не съобразил поведението си със стъпилата на
пешеходната пътека ищца и в нарушение на чл.119 от ЗДвП не намалил
скоростта и не спрял, за да я пропусне. Твърди, че отговорността на
деликвента за обезвреда на пострадали при ПТП лица е покрита по договор за
задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ с ответника, поради
2
което с молба от 01.08.2022г предявила пред него извънсъдебна претенция за
обезщетяване на вредите и й било определено обезщетение в размер на 28000
лева за причинените й неимуществени вреди и 2880 лева за покриване на
имуществените й вреди. Според нея тези определени размери са занижени и
приела, че е налице отказ от ответника и от това за нея е налице правен
интерес да предяви претенция за обезщетение с още 122 000лв, ведно със
законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя - 01.08.2022г. до
окончателното плащане.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила „Фолксваген“ с рег.№ ********, нито настъпилото събитие.
Възразява, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, като не се е
съобразила приближаващото се МПС и е предприела пресичане без да изчака
преминаването на автомобила, с което е нарушила задължението си по чл.113
ЗДвП. Признава, че пред него е била образувана щета, по която е определил и
изплатил обезщетение в сочените с исковата молба размери и оспорва да
дължи над тези размери, тъй като е възстановил вредите за ищцата. При
условията на евентуалност оспорва размера на търсено обезщетение над
изплатеното, като прекомерен. Акцентира на обстоятелството, че увреждането
е усложнено, поради налични тежки заболявания на пострадалата, за което той
не може да отговаря. Оспорва началната дата на търсеното обезщетение за
забава, която следва да се определи по правилата на чл. 497, ал. I от КЗ, тъй
като претендираното обезщетение не е било определено и изплатено в срок.
С подадената допълнителната искова молба, ищцата е възразила по
твърдението за съпричиняване, което за да се вземе предвид е необходимо
ответникът да докаже, че пострадалият обективно е допринесъл с поведението
си за вредоносния резултат, а не с условно и предполагаемо поведение,
позовава се на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК с характер на съдебна
практика решение № 169/28.02.12 г. по т. д. №762/ 2010 г. на ВКС. II т. о., в
което е прието, че релевантно за прилагането на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е само
конкретно установения принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането.
3
С подадения допълнителен отговор ответникът поддържа вече
направените от него по делото възражения.
Във връзка с твърденията на страните съдът е изготвил по делото
проект за доклад, приел е за допустима исковата претенция, разпределил е
доказателствената тежест между тях, посочил е фактите, по които не се спори
– наличието на валидно сключената застраховка „Гражданска отговорност” на
товарния автомобил с ответното дружество; настъпването на процесното
пътнотранспортно произшествие; предявяване от ищцата на 01.08.2022г на
извънсъдебна претенция към застрахователя, по която той е определил и
изплатил застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на
2880 лева и за неимуществени вреди от в размер на 28 000лв.
В хода на процеса се установи, че за пътното произшествие е било
образувано ДП № 11200/2022 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 23686/2022 г. по
описа на СРП и НОХД № 3183/2023 г. по описа на СРС, НО, 4 състав. Същото
е приключило с одобрено, с протоколно определение от 30.01.2024г,
споразумение, с което подсъдимата Т. С. Г., ЕГН ********** се признава за
виновна в това, че на 05 юли 2022година, около 13:30 часа, в град София, по
бул.“Цариградско шосе“, по спомагателното платно и в посока от бул.“Асен
Йорданов“ към бул.“Брюксел“, в района на административен №115 и на
търговски център „ТНЕ MALL“, при управляване на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, с регистрационен №
********, е нарушила правилата за движение - чл.6, т.1 от ЗДвП -
„Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка“; чл.119, ал.1 от ЗДвП - “При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“; чл.51, ал.2 от ППЗДвП -
“Пътните знаци със задължителни предписания имат следните изображения и
наименования: Г9 “Преминаване отдясно на знака“ и по непредпазливост е
причинила на пешеходката А. М. М. средна телесна повреда, изразила се в
открито счупване на костите на дясната подбедрица - тибия и фибула (голям
4
пищял и малък пищял), наложило извършване на оперативна интервенция за
наместване на костните фрагменти и фиксиране с метална остеосинтеза,
обусловило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник на
пострадалата и деянието е било извършено на пешеходна пътека -
престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“а“, хипотеза първа,
предл.второ вр. ал.1, б.“б“, предл.второ вр. чл.342, ал.1, предл. трето от НК, с
налагане на подсъдимата на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, на основание чл.343, ал.3, предл. последно, б “а“,
хипотеза първа, предл. второ вр. ал.1, б.“б“, предл. второ вр. чл.342, ал.1,
предл.трето от НК и чл.57, ал.2 вр. чл.55, ал.1, т.1 вр. чл.39, ал.1 вр. чл.37, ал.1,
т.1а от НК, което да се отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66 от
НК, считано от одобряване на настоящото споразумение и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО да управлява моторно превозно средство, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА,
считано от одобряване на настоящото споразумение, на основание чл. 343г вр.
чл.343, ал.3, предл.последно, б.“а“, хипотеза първа, предл. второ вр. ал.1,
б.“б“, предл. второ вр. чл.342, ал.1, предл. трето от НК и чл.49, ал.2 и ал.3 вр.
чл.37, ал.1, т.7 от НК.
Така одобреното споразумение, сключеното в наказателното
производство, на основание чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд
относно извършеното деяние, неговата противоправност, виновността на
дееца и настъпилите последици – причинените увреждания на ищцата.
Установеното в наказателното производства съответства и на установения
механизъм за настъпване на процесното ПТП с изготвената и приета
автотехническа експертиза. Същата установява, че на 05.7.2022 г., около 13:30
ч., в гр. София, на спомагателното платно за движение на бул. „Цариградско
шосе“, в района на № 115, водачът Т. Г. на автомобил „Фолксваген, Уп“, рег. №
********, при наличие на пътен знак Г-9, навлиза и продължава движението
си в пътна лента за насрещно движение, като на пешеходна пътека тип-зебра
пред „Дъ Мол“ участва в ПТП с предвата част на автомобила с пресичащата
ищца на пешеходната пътека. При така установения механизъм, съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за извършени от ищцата
действия, с които да е допринесла и да е съпричинила настъпването на удара и
последиците от него.
За установяване на конкретния обем вреди за ищцата, включително
протичащото възстановяване, за които вреди се твърди да са завишени спрямо
5
обичайните, а възстановяването - затруднено, по делото са изслушани
комплексни медицински експертизи и свидетели.
Изготвената и приета по делото комплексна съдебномедицинска
експертиза с вещи лица със специалности ортопед-травматолог и
неврохирург, която страните не оспориха и която съдът възприема изцяло,
като основана на обемна медицинска документация и по която вещите лица
дадоха исканите от пояснения при изслушването им съдебно заседание, дава
заключение, че ищцата е била диагностицирана с тежкото основно заболяване
- ювенилен ревматоиден (идиопатичен) артрит, когато е била на възраст една
година и десет месеца - 1993г, т.е. двадесет и девет години преди настъпване
на процесната травма, с настъпили деформации на горни и долни крайници и
затруднена походка. Било е засегнато в значителна степен общото й
здравословно състояние, наложило големи оперативни интервенции в
областта на опорно-двигателния апарат с цел подобряване на двигателната
активност и увеличаване възможността за самообслужване - поставени й са
ортопедични имплантати на стави с неколкократни операции - операция на
лява глезенна става през 2013г.; операции на двете бедрени стави през 2015г. и
през 2016г.; три операции на ляво око по повод катаракта и глаукома, с него
вижда само светлина и силуети; дясно око оперирано за катаракта, вижда с
него 70 %; оперирана по повод фиброаденоми на двете млечни жлези през
2018г.
Състоянието й преди процесното ПТП е било средно увредено, но
стабилизирано и задоволително общо здравословно състояние. Експертизата
установява, че следствие на настъпилия инцидент на 05.07.2022г. ищцата е
получила открита (пунктиформена, I степен) фрактура в областта на дясната
подбедрица, засягаща и двете кости - тибия (голям пищял) и фибула (малък
пищял), като фрактурата е ясно и категорично видима на рентгенографиите,
както е видимо и наличието на транспортна Крамерова шина за имобилизация
по дорзалната страна на крайника и също като допълнителна рентгенова
находка се отбелязват силно намалената плътност на костите, т.нар.
остеопороза, както и артрозата на глезенната става, настъпила в резултат на
основното заболяване на ищцата. Морфологията фрактурата на дясната
подбедрица при ищцата, според вещите лица говори недвусмислено за
директен механизъм на получаването й – удар от бронята или калника на
лекия автомобил и доказателство за това са напречният ход на фрактурната
6
линия на тибията и билокуларния (трифрагментен) характер на фибуларното
счупване с наличие на трети междинен фрагмент, локализиран на мястото,
откъдето е дошъл директният удар от лекия автомобил - в конкретния случай
странично, видимо съвсем ясно и на двете диагностични рентгенографии,
представени в заключението.
Налице е също и контузия на главата - хематом - кръвонасядане в
лявата челна област на главата, като причината е от удар на главата в твърда
повърхност - в случая това е пътното платно, причинил „болка и страдание“ за
период от 5-10 дни. При извършения на ищцата на 27.11.2023г. преглед от
вещото лице ортопед-травматолог е установена липсата на белези от травмата
по кожата и промени в пигментацията й.
След инцидента ищцата е била транспортирана в задоволително общо
състояние със стабилни витални показатели до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД, където първоначално е преминала през Противошокова зала и
проведеният спешен неврохирургичен преглед доказвал наличието на
кръвонасядане в лявата челна област на главата на ищцата, като се установява,
че тя не е губила съзнание по време на или след процесното ПТП и е имала
ясен спомен за случилото се. Единственият сериозен здравословен проблем
към момента на приемане на ищцата в лечебното заведение е била откритата
фрактура на костите на дясната подбедрица, довела до реализирането на
медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник“ за период по-голям от 30 дни от датата
на получаване на травмата, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Това наложило
да бъде предприето оперативно лечение, изразяващо се в закрита репозиция
на фрагментите и интрамедуларна остеосинтеза с ретрограден артродезен
пирон, което комплексната експертиза определя като абсолютно правилно
решение, взето от лекуващия екип, още повече, че използването на
антерограден пирон е било невъзможно поради наличието на коленна протеза,
а фиксацията с плака и винтове е високорискова поради открития тип на
фрактурата и имунокомпрометирания статус на пострадалата. За оправдано
комплексната експертиза приема и артродезирането на глезенната става, тъй
като на диагностичните рентгенографии от 05.07.2022г. съвсем ясно се
виждало, че последната е била напълно унищожена от ревматоидния артрит
подобно на останалите стави на ищцата. Извършената операция е била
7
абсолютно необходима, за да се възстанови целостта на счупения голям пищял
(тибия), а оттам и опороспособността на целия десен долен крайник,
необходима за самостоятелно придвижване на пострадалата. Самата
интервенция е осъществена на 11.07.2022г., т.е. шест дни след настъпване на
процесната травма на 05.07.2022г. и следва да се определи като т.нар.
операции с отложена спешност, поради необходимост от предоперативна
подготовка на ищцата с оглед сериозното основно заболяване, от което страда
тя — ревматоиден полиартрит и неговото негативно отражение върху
получената по време на процесното ПТП открита диафизарна фрактура на
дясната подбедрица.
Извършената на 11.07.2022г операция е била с продължителност около
един час и 15-20 минути, след което е имало поне още 10-15 минути,
необходими за затваряне на оперативните рани и налагане на стерилна
превръзка, като вещите лица определят операцията като ангажираща и
изискваща голяма прецизност при репозицията на тибиалната фрактура,
поради високия риск от причиняване на ятрогенна (медицински индуцирана)
фрактура заради силно изразената остеопороза на костите на ищцата, от една
страна, и наличието на тежки артрозни промени на ставите в резултат на
ревматоидния полиартрит. Той водел до тежка дегенеративна артроза на
ставите и силно намаляване на минералната плътност на костите, което е
причина за ранно развитие на т.нар. вторична остеопороза. Освен това,
проведеното при ищцата дългогодишно лечение, повече от 11 години, с
кортикостероидни препарати (преднизолон и метилпреднизолон), също
довело до сериозна промяна в качеството на костната материя – станала е
много слаба и чуплива, което е сериозна предпоставка за по-лесно настъпване
на фрактури дори под действието на травматични агенти с нисък интензитет и
сила на кинетичната енергия.
По отношение възстановяването на ищцата от травмите от вещите лица
се посочва, че в медицинската литература се разглеждат срокове за зарастване
на различните видове фрактури според тяхната локализация и тип, извън
които вече се говори за забавено срастване или несрастване на счупването, но
това винаги е индивидуален биологичен феномен, който представлява
многофакторен процес и зависи от редица променливи, като например:
възраст на пострадалия, придружаващи заболявания (основно свързани с
трофиката и инервацията на крайниците), наличието на вредни навици,
8
колаборацията от страна на пациента и много други. Посочват възприети
осреднени срокове на временна неработоспособност за физически труд след
претърпяна фрактура с дислокация в областта на подбедрицата от 7 - 8 месеца,
а за нефизически труд - 5 - 6 месеца, със срок на имобилизация от 3 до 3,5
месеца, през които се забранява на пациента да стъпва с цялата тежест на
тялото си върху оперирания крайник. Уточняват, че този срок може да бъде и
по-кратък и по-продължителен, което зависи от редица фактори: състояние на
меките тъкани, рентгенови критерии за зарастване на костта, оценка от
лекуващия лекар по време на контролните прегледи и др., а практиката
показвала, че периодът за пълно срастване на този тип фрактури е обикновено
6-7 месеца, след което се говори вече за забавяне в консолидацията на
фрактурата. В конкретния случай се касаело за многофрагментна диафизарна
фрактура на дясната подбедрица на границата средна - долна трета при лице,
страдащо от дългогодишен ревматоиден полиартрит, което само по себе си
обуславя възможността за по-бавен процес на костно срастване и последваща
рехабилитация, а оттам и на удължаване на целия период на възстановяване,
правейки сравнение със същия тип фрактура, настъпила при първично здрав
индивид без придружаващи заболявания. За несрастване на този тип
счупвания се говорило при липса на рентгенови и клинични белези на костно
срастване в рамките на 9 месеца след настъпване на травмата. Вещите лица са
установили зарастване на фрактурите и на двете кости на подбедрицата при
ищцата, но тъй като травмата е настъпила на фона на тежка артроза на
глезенната става, предизвикана от ревматоидния артрит, което е наложило
едновременното извършване и на артродеза на талокруралната става, то
последицата от това е че пострадалата никога няма да достигне
функционалния статус на ставата отпреди настъпването на процесния
инцидент. При изслушването на комплексната експретиза в открито
заседание, вещото лице ортопед-травматолог пояснява, че в дясната глезенна
става и в дясната субталарна става, която е част от задния ходилен отдел, няма
никакви движения, защото това е част от същността на извършената
оперативна интервенция, която е имала две цели - едната е репониране и
остеосинтезиране на инцидентната фрактура, другата е обездвижване на
глезенната и субталарната става поради наличната преди процесното ПТП
тежка артроза на глезенната става, която е в резултат на основното заболяване.
Плантарна флексия на дясна глезенна става 0 градуса при норма до 50 градуса,
9
която означава, че няма никакво движение, т.е тази става е абсолютно
обездвижена от извършената интервенция. За лявото ходило, въз основа на
снимки на контралатералната става, т.е. другата става, вещото лице е
установило, че също е била обездвижена преди ПТП - извършена е артродеза
на субталарната става, с което по оперативен път са премахнати движенията и
в лявото ходило.
Вещото лице ортопед-травматолог допълнително пояснява, че една от
целите на операцията артродеза е по оперативен път унищожаване на дадена
става, за да се премахне най-вече болката в нея, защото една от основните
клинични прояви на артрозата, независимо дали тя е в резултат на някакво
ревматоидно заболяване, посттравматична или постоперативна, е болката, т.е.,
когато няма става, няма болка. Тази артродеза на лявото ходило е направена
преди процесното ПТП за облекчаване на болките от артрита. Може в бъдеще
да предстои артродеза и на лявата й глезенна става, пак заради това, че тя ще
бъде унищожена от артрита. Конкретно процесното ПТП посочва, че е довело
и е в причинна връзка с ограничаване на движенията в дясната глезенна става
и в дясното ходило на ищцата. Вещото лице обяснява, че в заключението е дал
движенията и на дясната коленна става, единствено за сравнение, за това, че са
съседни стави, без движенията на дясната коленна става да са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
За така установената от комплексната експертиза необходимост от
специфични грижи по лечение и възстановяване на ищцата показания като
свидетел дава и нейната майка И.С. М., която казва че на процесната дата
дъщеря й излезнала, за да отиде на кино с брат си и с племенничката си.
Когато по-късно й звъннали и й казали, че е блъсната от кола, първото нещо,
което направила е да се обади на лекаря, професор К. от ИСУЛ, който й бил
правил всички операции, тъй като дъщеря й имала множество операции,
имплантирани тазобедрени стави, имплантирани коленни стави, поради
заболяване артрит, от дете - от година и десет месеца. Този лекар ги бил
предупреждавал, че е много важно движението за имплантираните стави, но
трябва много да се внимава за удар, падане, всякакъв вид травма и тя затова
му се обадила. Той ги насочил към „ПИРОГОВ“, където А. била откарана и
веднага била в шокова зала, където престояла може би 6, 7, 8 часа и
свидетелката я видяла за кратко, когато от шокова зала я извадили за първия
рентген, който й направили. Дъщеря й не можела да говори, видимо била под
10
силен стрес, плачела непрекъснато, видът й бил ужасяващ. Вечерта към 8 часа
лекарят казал, че тя имала много сериозно открито счупване - на две места й
бил счупен крака, едното на глезена, другото на малките костици и поради
състоянието й и многото импланти щяло да се прецени как да се действа,
защото в нейния случай не можело да се ползва обичайната практика при
такива травми. Заради състоянието на ищцата, от болницата позволили на
свидетелката да остане като придружител и допълнително й обяснили, че в
нейния случай обичайното поставяне на пирон през коляното нямало как да се
случи, тъй като тя там има имплант и пиронът трябва да бъде поставен в
петата. Предвидената операция била извършена и със специална спинална
упойка, тъй като при ищцата се извършвала сложно и самата анестезия –
поради заболяването й тя нямала обем на движение на устата и не можело да
се извърши нормалната анестезия през устата. Правело се една специална
анестезия през носа, но от операциите, които й били правени и тази упойка
вече била доста трудна, тъй като тя получила изкривяване и в носната кухина.
Било взето решение за спинална упойка с риск да не се получи, тъй като
ищцата имала сколиоза на гръбначния стълб. Поставянето на упойка било
успешно, а също и операцията, като лекарят провел разговор с тях за какво
трябва да следят при последващото домашно лечение. Казва, че поставеният
през петата пирон поставял кракът неподвижен и шест месеца ищцата не
трябвало да си стъпва на крака, защото остеопорозата забавяла зарастването
на костта. Освен това от поставянето на пирона имало голяма рана, която
стояла открита близо два месеца и заради това всички нужди, хигиенни и
всякакви се извършвали в леглото, с подлога, къпане се извършавало с гъба в
леглото, за да не се инфектира раната. През тези шест месеца ищцата не била
ставала от леглото, най-много свидетелката я слагала на стол с колелца, но
кракът не трябвало да стои надолу. Първите два месеца дъщеря й изпитвала
силни болки, шевовете на петата били много сериозни, но след това с
помощта на стол с колелца, отивали до банята. Там, на тоалетната, се слагала
една поставка, за да не се опре кракът до земята, но ходела само при по-
сериозна нужда, при по-малките си била в подлога, защото раната била
отворена. Това лечение наложило спиране на лечението на основното й
заболяване, поради което дъщеря й получила схващания навсякъде, ставите се
сковали, още повече и че не се движила, а била на легло и не провеждала
физиотерапия, която те провеждали вкъщи дълги години. От залежаването и
11
спиране на лечението, болестта агресирала, мускулите спирали да работят и
ищцата стигнала 32 - 33 кг., от което започнал косопад и месечният й цикъл
спрял. С никого не искала да разговаря, само мислила дали ще проходи и дали
всичките тези усилия досега ще имат смисъл, ако не успее повече да стъпи на
крака си, защото от „Пирогов“ ги предупредили, че костта е много тънка и
този пирон буквално заемал цялата кост и не се знаело, дали въобще ще има
възможност да се махне този пирон, което пък водело до другата опасност, че
може да се инфектира и този страх й се отразил изключително зле. През тези
периода, когато била на легло преминавали почти в плач. Майка й казва, че
въпреки заболяването били направили всичко възможно дъщеря й да има
нормален живот, като завършила финансово - стопанската гимназия, след това
стопанската академия в Свищов и след това и магистратура, като през
всичкото това време имали и операции, и приятели. Операциите й помогнали
много, защото тя можела да излиза на разходки сама, ходела на екскурзии с
приятели, била абсолютно емоционално доволна от живота си, съзнавайки
ограниченията, които има. Семейно също ходели в природата и по еко –
пътеките, около езерото в с.Панчарево, като дъщеря й можела да го обиколи
цялото, примерно 6 - 7км., а това да прави разходки, без натоварване, било
много важно за нейното заболяване, за да могат да работят ставите. Към
настоящия момент, свидетелката казва, че проблемът с обувките им е
огромен, защото сложеният пирон фиксирал глезена на 90 градуса и не вярва,
че ходенето може да се възстанови, а кракът видимо бил подут. Сега като
извърви няколко метра, кракът се подувал толкова, че започва да я стяга
обувката и се нуждаела от почивка. Налице били и страховете, преди тя
излизала сама, но сега вече това не се случва. Свидетелката уточнява, че може
би шест месеца след като стъпила на крака си, дъщеря й въобще не била
излизала и не искала да излиза, а сега я придружавала свидетелката и тогава
излизала или се налагало да я придружава някой друг, за да е навън.
За рязката промяна в емоционалното състояние на ищцата дава
показания и свидетеля А.А.А., с когото ищцата се запознала в университета,
пътували са, обиколили са държави, тя не се различавала от другите, но след
инцидента се променила, защото нещата, които преди правила вече не можела
ги прави. Затворила се, вече на контактували както преди и на нея
психологически й тежало, че е в тежест на останалите, от които зависи.
По отношение психическото състояние на ищцата по делото е
12
изслушана и коплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза
изготвена от специалист по психиатрия и специалист по психология. При
извършеното освидетелстване на ищцата на 09.02.2024г е установена актуална
психотравма и постравматичен стрес, които водят до силно повишена
личностова тревожност, без ищцата да е в състояние да напуска дома си сама,
а само с придружител и това води до невъзможност за пълно възстановяване и
нормален начин на живот. Експертите посочват, че след години прекарани в
рехабилитация, ищцата е мислила, че вече е постигнала мечтата си да „излиза
сама, да се вижда всеки ден с приятели“, дори е пътувала в чужбина, но
инцидентът довел до „тотален регрес в тази посока“. Поради травмата е била 6
месеца на легло, без изобщо да може да става. Силният емоционален и
физически шок след процесното ПТП отключил депресивна симптоматика -
нямала е желание за нищо, да се буди, да комуникира, косата й започнала да
капе, което наложило търсене на психиатрична помощ и прием на
медикаменти и към момента на прегледа. Вещите лица приемат, че от пътния
инцидент ищцата е претърпяла тежък емоционален срив, след който е
възникнала тревожно-депресивна симптоматика със спонтанна репродукция
на сцени от пътната злополука (flashbacks като спомени и представи), както и
епизодични пристъпи със симптоми на панически атаки - това психично
състояние считат, че съдържа характеристиките на диагнозата:
Посттравматично стресово разстройство, кодирано в Международната
класификация на болестите - 10 Ревизия с код: F 43.1, в параметрите на
Адаптационноразстройство. Симптоматика била интензивна при ищцата една
година след претърпяната злополука, което е наложило психиатрична
консултация и медикаментозна терапия, проведена под контрол на психиатър,
както и консултации с психотерапевтична насоченост при клиничен психолог.
Лечението е довело до овладяване на изразената невротична симптоматика, но
все още е налице интензивна ситуативна тревожност и страх в определени
ситуации - когато излиза навън, независимо, че винаги е с придружител, което
на този етап води до невъзможност за пълно възстановяване. Налице са и
анамнезни данни за епизодична репродукция (flashbacks) на сцени от пътния
инцидент, както и епизодични пристъпи с характеристика на паник атаки.
Продължава да приема медикаментозна терапия, като към момента е само
антидепресант - Remirta 30 mg. вечер.
Крайният извод на вещите лица е, че установената от тях симптоматика
13
с влошеното емоционално и психическо състояние на пострадалата е в пряка
причинна връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Пълното
възстановяване на психично състояние е винаги индивидуално, но прогнозата
при ищцата за пълно възстановяване е неблагоприятна, предвид увреденото й
соматично състояние преди процесната дата. С времето е възможна
положителна промяна в тази насока, но психологичната оценка е, че пълно
възстановяване не може да настъпи.
Предвид всички коментирани, установени по делото обстоятелства,
съдът намира, че от процесния инцидент ищцата е претърпяла вреди,
надхвърлящи обичайните, което се дължи на обективно установеното й
усложнено здравословно състояние, предопределящо и обема на
претърпените вреди и дългия и тежък период на възстановяване. За
неоснователно съдът намира възражението на ответника, че той не дължи
възстановяване на вредите, които са утежнени, предвид здравословното
състояние на пострадалата, за което той не носи отговорност. Напротив,
възникналата за него отговорност е за обезщетяване на всички, действително
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта и
които увредената ищца обективно е претърпяла – в този смисъл Определение
№ 498 от 9.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1374/2017 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Людмила Цолова и цитираните в него решения на ВКС в същия
смисъл. Безспорно са доказани получените от ищцата травми, най-тежката от
които е счупването на дясната подбедрица, засягаща и двете кости - тибия
(голям пищял) и фибула (малък пищял), наложило специфична оперативна
намеса, която е била успешна и е изисквала продължило домашно лечение с
обездвижване на ищцата за период от 6 месеца, в който период е зависила
изцяло от непрекъснатите грижи на своите близки и в който период е било
необходимо да прекъсне необходимото постоянно лечението на основното й
заболяване ювенилен ревматоиден артрит, усложнило допълнително и
състоянието й и възстановяването й. Въпреки успешната операция и
положените необходими последващи грижи от комплексната медицинска
експертиза е дадено заключение, че е налице зарастване на фрактурите и на
двете кости на подбедрицата, но тъй като травмата е настъпила на фона на
тежка артроза на глезенната става, предизвикана от ревматоидния артрит,
което е наложило едновременното извършване и на артродеза на
14
талокруралната става, то последицата от това е че ищцата никога няма да
достигне функционалния статус на ставата отпреди настъпването на
процесния инцидент.
Като последица от процесния инцидент съдът намира за доказано по
делото от приетата комплексна съдебнопсихологична и психиатрична
експертиза, че ищцата е преживяла силни, негативни емоции за дълъг период
от време, предизвикани от рязката промяна в ежедневието й и от загубата на
постигнатия от нея начин на живот и самостоятелност, като резултат от
години лечение и усилия. Съдът отчита младата възрастта на ищцата и
фактът, че експертизата е извършено в сравнително кратък период от 2 години
от настъпване на произшествието, поради което намира за обратимо
установеното психично състояние на ищцата, която непрестанно и устойчиво
във времето е полагала усилия за стабилизиране на здравословното си
състояние и която има подкрепата за това от семейството си и свои приятели и
близки. При така установеното съдът намира за справедлив, по смисъла на
чл.52 от ЗЗД и съдебната практика, размер на парично обезщетяване на
преживените от ищцата неимуществени вреди, този от 100 000лв, от които
ответникът е заплатил 28 000лв и дължи разликата от 72 000лв, за които искът
като основателен следва да бъзе уважен.
По отношение на акцесорния иск за заплащане от ответника на лихва за
забава, съдът намира, че същата се дължи на основание чл.496, ал.1 от КЗ с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената пред ответника
извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение. Няма спор, че
ответникът е бил сезиран на 01.08.2022г и срокът за произнасяне е изтекъл на
01.11.2022г, работен ден, като от 02.11.2022г е изпаднал в забава и от тази
дата следва да се присъди законна лихва върху обезщетението, а за
предходния претендиран период претенцията да се отхвърли като
неоснователна.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 вр. ал.8 от ГПК всяка от страните има
право на съдебни разноски съобразно на уважената, респ. отхвърлена част от
исковете.
В полза на адв. Д. за предоставената защита по реда на чл.38, ал.1, т.2
от ЗА на ищцата следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по
реда на т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
15
работа определя размер - при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. - 2650 лв.
плюс 8 % за горницата над 25 000лв - 6410лв и 1282лв дължим ДДС – общо
7 692лв с ДДС, който размер съдът намира, че съответства на извършените
процесуалните действия по организирана защита с оглед спецификата на
спора.
Съобразно отхвърлената част от иска ищцата дължи съдебни разноски
на ответника - заплатени възнаграждения на вещи лица, свидетел и ДТ от 5лв
– общо 585лв, от които по съразмерност му се дължат 239,75лв, както и сумата
от 500лв – възнаграждение за юрисконсулт на основание чл.78, ал.8 от ГПК
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 880лв върху
уважената част от иска, а за заплатените от бюджета на съда възнаграждения
за вещи лица в общ размер от 2200лв, ответникът дължи сумата от 1 298,36лв
по съразмерност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД –
гр.София, ЕИК ********* да заплати на А. М. М. ЕГН ********** от с.
Панчарево, обл. София, ул. „******** със съдебен адрес гр.София, пл.
********, сграда „Перформ бизнес център“, чрез адв.Н. Д. сумата от 72
000лв, ведно със законната лихва, начиная от 02.11.2022г – датата, следваща
изтичането на тримесечния срок от предявяване на извънсъдебна претенция за
обезщетение, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
претърпените от нея травматични увреждания, причинили й болки и
страдания, следствие на претърпяно от нея ПТП на 05.07.2022г в гр.София,
около 13:30ч., в гр. София, на спомагателно платно за движение на бул.
16
„Цариградско шосе“, в района на пешеходна пътека тип „Зебра“ пред
търговски център „ТНЕ MALL“ на № 115, причинено виновно от Т. С. Г., ЕГН
********** като водач на товарен автомобил „Фолксваген“ модел „Уп“ с рег.
№ ********, за което се е признала за виновна със сключено и одобрено, с
протоколно определение от 30.01.2024г, споразумение по НОХД № 3183/2023
г. по описа на СРС, НО, 4 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 122 000лв, ведно със законната лихва, начиная от
01.08.2022г – датата, следваща изтичането на тримесечния срок от
предявяване на извънсъдебна претенцията за обезщетение, до окончателното
й изплащане, както и иска за лихви за забава върху присъдената сума от 72
000лв, за периода от 01.08.2022г до 01.11.2022г включително, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД –
гр.София, ЕИК ********* да заплати на адв.Н. Н. Д., ШАК, личен номер
*********, сумата от 7 692лв с ДДС представляваща определено по реда на
чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществените от него безплатно
процесуално представителство, защита и съдействие на А. М. М. ЕГН
********** пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на А. М. М. ЕГН ********** от с. Панчарево, обл. София,
ул. „********, със съдебен адрес гр.София, пл. ********, сграда „Перформ
бизнес център“, чрез адв.Н. Д., да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА" АД – гр.София, ЕИК ********* сумата от 239,75лв
за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция, по съразмерност
и сумата от 500лв за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД –
гр.София, ЕИК ********* да заплати по сметка на СГС дължима държавна
такса от 2 880лв за разглеждане на делото и сумата от 1 298,36лв за разноски
за експертизи, по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17
18