РЕШЕНИЕ
№ 1859
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330101784 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 41 ЗС
Ищец С. Т. А. твърди, че на ***** при възникнал пожар е изгорял покрива на
сградата, в която притежава ограничено вещно право на ползване с адрес: гр. П., ул.
*** №*** като с Решение на ОС на ЕС от 31.01.2016г. било прието да се възстанови
покрива на сградата, което да се възложи на дружество „******“ ЕООД с ЕИК ******
с у. Д.Т. на стойност от 20 545 лева.
На 02.06.2016г. живущите в жилищната сграда подписали споразумение с което
разпределили стойността на ремонта от 20 545 лева като всеки от етажните
собственици: С. Т. А., И.П.Ч., М.А.Т.и И. Х. А. следвало да заплати по 5 136.25 лева на
две вноски.
Ищецът поддържа, че в качеството си на управител на ЕС подписал договор с
„****“ ЕООД за възстановяване на покрива и тъй като извършването на ремонта бил
от спешен порядък се наложило той да заплати изцяло дължимата сума.
Ответник И. Х. А. не заплатил припадащата се част от неговия дял от ремонта на
стойност 5 136.25 лева поради което и се иска осъждането му за тази сума ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
исковата молба 01.02.2021г. до окончателното й изплащане.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
1
Ответник И. Х. А. чрез особен представител назначен по реда на чл. 47, ал.6
ГПК – адв.П.В. оспорва предявения иск.
Заявява, че ищецът няма активна процесуална легитимация да иска
присъждането на сумата, тъй като не заявява в какво качество я претендира. Оспорва
се легитимността на ОС на ЕС и взетите решения с протокол от 31.01.2016г.
Заявява се възражение за нищожност на решенията взети на ОС на ЕС от
31.01.2016г. тъй като същото е проведено при липса на кворум и съществени
нарушения на процесуалните разпоредби по свикването му съгласно чл. 13, ал.1, ал.7,
ал.8, т.3 ЗУЕС Твърди се, че не е спазена писмената форма на протокола като е
нарушен чл. 16, ал.5 ЗУЕС.
Не са посочени ид.части на етажните собственици поради което не може да се
установи спазено ли е изискването за кворум и мнозинство.
Заявява се и че взетото решение е следвало да бъде по реда на ЗС, а не по реда на
ЗУЕС;
Възразява се за недействителност на сключения договор с „******“ ЕООД.
Възразява се, че не ставало ясно за какво е сключен договора, какъв е предмета
му, липсвало описание на СМР, липсвала цена на договора, срок на договора.
Възразява се за стойността на заплатените СМР.
Иска се отхвърлянето на иска.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
Страните не спорят относно обстоятелството, че ответник И.А. притежава
самостоятелен обект в процесната жилищна сграда и че притежава ¼ ид.части от
общите части на сградата.
Установява се по делото видно от удостоверение от ****** РСПБЗН че в
процесната жилищна сграда е възникнал пожар на **** като е била унищожена
покривна конструкция – 120 кв.м.
С Решение на ОС на ЕС с административен адрес: гр. П. ул.*** № ** от
31.01.2016г. оформено с Протокол № 1/31.01.2016г. е постигнато единодушие на
живущите и ползвателите в жилищната сграда възстановяването на покрива на
кооперацията да бъде възложено на фирма „*****“ ЕООД.
В изпълнение на Решението е сключен договор от 01.02.2016г. в гр. П. между
„*****“ ЕООД като изпълнител и ищеца като възложител.
Със споразумение от 02.02.2016г. С. Т. А., И.П.Ч., М.А.Т. и И. Х. А. са се
съгласили фирма „****“ ЕООД да извърши възстановяване на покрива на процесната
2
жилищна сграда срещу заплащане на сумата от 20 545 лева като ответник И.А. е
следвало да заплати авансово 1 540.50 лева / чл.2.1 и сумата от 3 595,75 лева в срок от
40 дни след извършването на СМР на покрива – чл.3.1 вр. с чл.3/.
Представено е Приложение № 1 към договора от 01.02.2016г. за количествата на
видовете СМР по десет позици. Представено е и приложение № 2 към сключения
договор от 01.02.2016г. за доставка и монтаж на окачен таван с гипсокартон готов за
боядисване и доставка и монтаж на минерална вата 10 см. на обща стойност 4 140. От
представения приемо-предавателен протокол № 1/10.03.2016г. се установява
завършването на натурални видове СМР по процесната жилищна сграда по 12
позиции: направа на дървена конструкция, монтаж на дъсчена обвивка, полагане на
подпокривно фолио, монтаж на летви и контралетви, монтаж на керемиди, монтаж на
капаци, монтаж на обшивка комини, монтаж на улуци и водосточни тръби, демонтаж и
монтаж на комини с изолация, монтаж на покривни прозорци, направа на шапки за
комин, почистване – всички на обща стойност 8 943.60 лева.
Следователно, първоначалните СМР уговорени с договора са изпълнени като
допълнително са осъществени 2 вида СМР / демонтаж и монтаж на комини с изолация
и монтаж на покривни прозорци/, които също са приети поради което и сумата от
8943,60 лева се възприема от настоящата инстанция като реално заплатена за
възстановяването на покрива. Като реално заплатена се приема за доказана и сумата от
4 140 лева за доставка и монтаж на окачен таван с гипсокартон готов за боядисване и
доставка и монтаж на минерална вата 10 см. по Приложение № 2 към договора
доколкото независимо, че тази сума не е включена в количествено-стойностната сметка
същата е била уговорена и реално заплатена, което обстоятелство се потвърждава от
показанията на св. И. Ч., която си спомня, че ищеца е събирал парите за ремонта на
покрива и ги е бил платил на фирмата, която го е ремонтирала. Свидетелката си
спомня, че покрива станал супер и че не е чувала фирмата да има претенции за
неплатена сума. Или общо заплатената сума за извършения ремонт на покрива възлиза
на 13 083.60 лева.
Съдът не кредитира свидетелските показания на М.Т. затова, че ремонтът на
покрива бил малко над 20 000 лева. Относно факта на точната стойност на заплатените
СМР по делото не се представят преки доказателства извън горепосочените. На първо
място, липсва представяне на офертата на дружество „****“ ЕООД на стойност 20
545,14 лева, нито пък има яснота затова за какво са отнесени платената авансово сума
от 30%, последното обстоятелство не е намерило отражение в количествено-
стойностната сметка оформена в Приемо-Предавателен протокол № 1 като е неясно
посочената сума след приспадане на аванса ли е или представлява общата стойност на
СМР. Второ, в представеното споразумение от 02.02.2016г. е определена стойност на
СМР необходими за ремонт на покрива в размер на 20 545 лева, но реално писмени
3
доказателства за извършени СМР се представят за сумата от 13 083.60 лева като над
тази сума до 20 545 лева за настоящата инстанция съществува неяснота за какво точно
са платени. На трето място, в договора от 01.02.2016г. е посочено авансово плащане от
2 504 лева, а в Решението от 31.01.2016г. е уточнен аванс от 30% от сумата от 20 545,14
лева, т.е 6 163,54 лева поради което и не става ясно въобще какъв аванс е заплатен и
респективно този аванс приспаднат ли е от крайната сума отразена в протокола от
10.03.2016г.. Четвърто, посочено е в договора междинно плащане от 4 174 лева което
отново е неясно по какъв начин е приспаднато от общото задължение. Дори да се
приеме, че сборът от 2504 лева и 4 174 лева – сума в размер на 6 678 лева представлява
аванс, то не става ясно за какво точно е платен този аванс и най-вече как това плащане
е отразено в окончателната количествено стойностна сметка. Респективно повдига се
въпроса и затова следва ли този аванс да се приспадне от общата сума на СМР от 13
083.60 лева. Като според настоящата инстанция при липсата на писмени доказателства
за противен извод този аванс следва да се приспадне от тази сума, защото цените и
плащанията уговорени в чл. 3 от договора предполагат, че окончателното плащане се
извършва след уточняването на действителната квадратура с приемо-предавателен
протокол.
В молба вх. № 11461/09.03.2021г. ищецът посочва, че са били закупувани и
други материали от етажните собственици за което разполага с документ, но нито се
твърдят какви са тези материали, нито на каква стойност са, нито пък се представят
документи в тази насока.
Предвид на гореизложеното съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че
общата стойност на ремонта на покрива възлиза на сума от 13 083,60 лева, а не на сума
от 20 545 лева поради което и съответстващата на ответника част, която последният
дължи е в размер на ¼ или 3 270,90 лева. Относно факта затова, че ответника
притежава общи части в процесната сградата, съдът прави извод от представеното
изменение на схема на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № ****** от
която се установява, че И.А. притежава в собственост жилище/апартамент. По делото
няма преки доказателства за обема на притежаваните от ответник А. общи части, но
щом като същият се е съгласил подписвайки споразумението от 02.02.2016г. да заплати
¼ от стойността на ремонта на покрива, то настоящата инстанция приема, че ответника
притежава такъв обем права в общите части.
Отхвърлят се възраженията на ответника заявени чрез особения му
представител, тъй като първо, разноските за ремонта на покрива са необходими и
съгласно чл. 41 ЗС не е необходимо вземането на решение на ОС на ЕС за
извършването им, тъй като това са разноски които са неотложни, необходимо е
решение на ОС в случаите в които са извършват полезни разноски, и второ, ответникът
се е съгласил да заплати ¼ от тези разноски.
4
На основание чл.78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от
него разноски съразмерно на уважената част от предявения иск – сума в размер на
1017.01 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Х. А. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул.*** № **, ет.** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на С.А. Т. с ЕГН ********** сумата от 3 270,90 лева, която
представлява стойност на ремонт на покрив на жилищна сграда с административен
адрес: гр. П., ул.*** № ** съгласно споразумение от 02.02.2016г. ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба –
01.02.2021г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск
за сумата над 3 270.90 лева до пълния претендиран размер от 5 136.25 лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. Х. А. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул.**** № **, ет.* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на С.А.Т. с ЕГН ********** сумата от 1017,01 лева разноски за
настоящата инстанция съразмерно на уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5