Решение по дело №1446/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Зам.Кмет на Община Варна, чрез процесуален представител – ю.к. [населено място], против Решение № 643/16.05.2024г. по АНД № 4923/2023г. по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 230/13.10.2023г. на Зам.Кмет на Община Варна, с което на П. З. Д., [ЕГН], от гр.Шумен, [улица], за нарушение по чл.5 т.8 от Наредбата за обществения ред /НОР/ на Община Варна му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на осн. чл.31 ал.1 от НОР, като с решението Д. е предупреден по реда на чл.28 от ЗАНН.

Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на съда за постановяване на НП при допуснати съществени процесуални нарушения и при недоказаност от субективна и обективна страна на вмененото нарушение. Оспорва също така и възприетото от ВРС маловажност на нарушението и при наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че нарушения от този вид са често срещани на територията на Община Варна, поради което налагането на административно наказание на извършителя цели постигане на дисциплиниращ ефект спрямо същия и едновременно с това има превантивен ефект спрямо останалите граждани.

На изложените основания претендира отмяна на въззивното решение и потвърждаване на НП, както и присъждане на ю.к. възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител – ю.к.Д., жалбата се поддържа на изложените в нея основания, като се моли уважаването й. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът - П. З. Д., в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощник – адв.И., оспорва жалбата. Претендира присъждане на съдедно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки установените факти и обстоятелства, ВРС е постановил правилн и законосъобразно решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания и изявленията на страните по съществото на спора, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 04.07.2023 год. около 14:15 часа полицейските служители И. П. и А. Е. до „Природонаучния музей“ установили паркиран лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Енергоразпределение Север“ АД. След проверка констатирали, че за автомобила няма издадено разрешение за паркиране на територията на парка. При завръщане на жалбоподателя и св.Моновски, същите дали обяснения на полицейските служители, че се намират на територията на парка във връзка с изпълнение на служебни задължения, тъй като е трябвало да отстранят неизправност в музея. Предвид обстоятелството, че са паркирали без разрешение, св.П. приел, че водача П. Д. е извършил нарушение на Раздел II, чл.5, т.8 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Варна, за което съставил АУАН № 00002683/04.07.2023г. Актът бил надлежно връчен на нарушителя без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган /АНО/ като възприел описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал оспореното НП, с което на осн. чл.31 ал.1 от същата наредба наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100 лв.

В решението си съдът е изложил мотиви, че административно-наказателното производство /АНП/ е започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от компетентен орган и шестмесечния преклузивен срок; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Нарушението е ясно описано и позволява на лицето да разбере какво е повдигнатото обвинение, поради което и е счел, че не е нарушено правото му на защита.

ВРС е приел, че от събраните по делото доказателства – писмени такива /представени с преписката и допълнително събрани в хода на съдебното производство/ и свидетелски показания на П. /актосъставител/, Моновски и Е. /свидетели по акта/, безспорно се установява деянието, за което е наложено административното наказание и че нарушението е извършено от жалбоподателя, като е осъществен състава на чл.5 т.8 от НОР на Община Варна, доколкото към момента на проверката същият е бил паркирал в парк.

За да отмени наказателното постановление въззивният съд: 1.е приел, че НП е постановено при допускане на съществено процесуално нарушение, тъй като липсват мотиви на органа относно приложението на чл.28 от ЗАНН; и 2. Счел е, че извършването на нарушението е доказано, но случаят е маловажен и попада в приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като от показанията на актосъставителя П. и свидетеля по акта Моновски, както и приложените по делото писмени доказателства /списък с обекти проверени от екипа на 04.07.2023 год., работни карти на служителите, пътен лист и движение и престой на процесния автомобил/ установяват, че жалбоподателя е извършвал /в качеството му на специалист енергиен контрол към ЕРП Север АД техническа проверка на електромери към обекти, разположени предимно на територията на Морската градина /Приморски парк – Варна/. Поради това, същото се откроява с малозначителност и както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност, които обстоятелства не са отчетени от АНО. Счел е, че предупреждението към нарушителя /което не означава оневиняване/, би постигнало целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН - да предупреди и превъзпита към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Настоящата инстанция не споделя извода на ВРС за постановяване на НП при допуснати съществени процесуални нарушения, поради липса на мотиви от органа за приложението на чл.28 от ЗАНН. С издаването на НП и налагане на санкция се презюмира становището на АНО, че случая не е маловажен. А дали тази преценка е вярна, касае правилното приложение на материалния закон. Този въпрос подлежи на обсъждане от съда, поради което правата на страната следва да се счита, че са защитени и отсъствието на мотиви по този въпрос в НП не обуславя незаконосъобразност на същото само на това основание.

Настоящата инстанция обаче споделя всички останали мотиви на ВРС, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК възприема като свои и препраща към тях, поради което не е необходимо повторното им излагане.

Съдът не е нарушил процесуалните правила при постановяване на решението. Направил е цялостна преценка на оспореното НП, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАН. Обсъдил е доводите и възраженията на страните и противно на възражението на касатора, е изяснил в пълнота и коректно фактическата обстановка, съобразно събраните по делото доказателства, като е проявил процесуална активност и е събрал допълнителни такива, релевантни за правилното решаване на спора.

Не са налице наведените касационни основания. Съдът правилно е приложил материалния закон, в т.ч. и обосновано е приел, че случая е маловажен. Преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН следва да се извършва за всеки отделен случай, съобразно конкретно установените факти. Настоящите такива обуславят маловажност на установеното нарушение, доколкото същото разкрива по - ниска степен на обществена опасност от други такива административни нарушения, допуснато е при изпълнение на служебните задължения на водача; първо подред е за лицето и от него не са произлезли вредни последици.

Допълнително следва да се посочи и това, че Д. е бил допуснат за движение, респ. и паркиране в парка именно от служители на общинска полиция, които осъществяват /регулират/ пропусквателния режим на входовете на Приморски парк /Морската градина/, след като е уведомил, че изпълнява служебни задължения.

Вярно е, че нарушението е от типа на т.нар. нарушения на просто извършване, тъй като касационният жалбоподател не е подал данъчна декларация в срока посочен от закона и е ирелевантно, че от нарушението не са настъпили вредни последици, тъй като нарушението на посочената норма ги изключва. Наложената от наказващия орган санкция е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на правно-защитените обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция би изиграла отрицателно въздействие върху жалбоподателя, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона. В конкретния случай очевидно са налице предпоставките, визирани в чл. 28 от ЗАНН нарушителят да не бъде наказван, а само да бъде предупреден, че при следващо такова нарушение ще бъде наказан. Касационната инстанция приема, че конкретния случай разкрива по - ниска степен на обществена опасност от други такива административни нарушения, както и че с предмета на нарушението, обстоятелствата при които то е извършено, наличието или липсата на други нарушения, извършени от този нарушител, в конкретния случай административно – наказващия орган, е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да не наказва Н. Р., а само да я предупреди, че при друго такова нарушение ще и бъде ангажирана отговорността.

С оглед горното, следва да се потвърди решението на ВРС като законосъобразно и постановено при правилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми.

При този изход на спора и на основание чл.63д от ЗАНН, съдът намира за основателно своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите се претендират в размер на 480 лв. - адвокатско възнаграждение, с данни, че същото е заплатено в брой.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл.1 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 643/16.05.2024г. по АНД № 4923/2023г. по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 230/13.10.2023г. на Зам.Кмет на Община Варна, с което на П. З. Д., [ЕГН], от гр.Шумен, [улица], за нарушение по чл.5 т.8 от Наредбата за обществения ред /НОР/ на Община Варна му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на осн. чл.31 ал.1 от НОР, като с решението Д. е предупреден по реда на чл.28 от ЗАНН.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П. З. Д., [ЕГН], от гр.Шумен, [улица], съдебно-деловодни радноски в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.