Решение по дело №1836/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от М.Р.М. ***, чрез адвокат Я.Н. *** против решение № 782/02.08.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 1852/2023 г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Възразява, че е нарушено правото му на защита, тъй като екземплярът на връчения му АУАН е нечетлив, което го възпрепятства да разбере нарушението което му се вменява. Иска се отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Началник група в ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 23-0769-000399/06.04.2023г., издадено от ВПД началник група в ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на М.М. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. При извършената служебна проверка съдът не е установил съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на НП, като са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Преценил е, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани пълно и ясно в акта и наказателното постановление, като възраженията на водача в тази насока са намерени за неоснователни, а за описаните фактическите констатации съдът е преценил, че се подкрепят от събраните по делото доказателства. По същество е обосновал извод, че соченото за нарушител лице е извършило вмененото му нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност. Наложените административни наказания са намерени от съда за правилно определени по вид и размер, като е преценено, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, по аргумент от чл.189з от ЗДвП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви се споделят и от настоящия касационен състав.

На М.М., в качеството му на водач на МПС, е съставен АУАН и издадено наказателно постановление за това, че на 19.01.2023 г. около 22,40 ч., в гр.Бургас по ул.„Цар Петър“ срещу Областна управа, посока площад „Царица Йоана“ е установен да управлява лек автомобил с рег.№ А8187НС, след употреба на алкохол, с концентрация 0,72 промила, констатирана чрез извършване на проба с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARBB-0029. Водачът е запознат с показанието на техническото средство и му е издаден талон за медицинско изследване № 103851, като по делото не се твърди и не се установява да е извършено медицинско изследване.

Правилно първоинстанционния съд е потвърдил оспореното наказателно постановление относно установеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая касаторът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над релевантните стойности по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, която концентрация е установена по предвидения от законодателя ред, като правилно са му наложени по вид и размер наказанията предвидените в санкционната норма.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Видно от тяхното съдържание, коректно и четливо са посочени мястото и обстоятелствата, касаещи административното нарушение, както и фактическите основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.

Касаторът по същество не оспорва възприетите от наказващия орган фактически констатации, но счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че му е връчен нечетлив екземпляра на съставения АУАН, което е компрометирало правото му на защита.

Възражението е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. На основание чл.43, ал.5 от ЗАНН при подписване на акта се връчва на нарушителя препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Тези изисквания в случая са спазени. Видно от административната преписка на водача е съставен АУАН с бланков № 485871/19.01.2023 г., който му е редовно връчен срещу подпис и след запознаване със съдържанието му той се е възползвал от правото си на възражение, като е вписал собственоръчно „не съм съгласен“, т.е разбрал е съдържанието му. Дори и да се приеме, че индигираното копие което остава за водача не е четливо, както се твърди в касационната жалба, и от него не може да се установи пълното съдържание на съставения АУАН, то няма съмнение в случая, че фактите, съставляващи основание за образуване на административнонаказателното производство и за налагане на наказание на касатора са му били известни, доколкото актът му е бил предявен в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. Освен това М. не е поискал да му бъде връчен четлив препис от акта, а безпрепятствено се е възползвал и от правото си да възрази в седмодневен срок от съставяне на АУАН, като е подал жалба до началника на Пътна полиция Бургас, от изложеното в която е видно, че за него не е била налице неяснота относно фактическите констатации послужили за съставяне на АУАН. Ето защо, в случая не е било ограничено правото на касатора да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на административните наказания и да организира защитата си.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 782/02.08.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 1852/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: