Решение по дело №70/2019 на Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№

гр.Харманли,  25.06.2019 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на   тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от М.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление № 18-0271-001939 от 14.01.2019г. на   ВПД  Началника  на РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца за нарушение по чл. 103 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника  на РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково, а при условията на евентуалност – да бъде изменено, като бъде намален размерът на всяко от наложените наказания до предвидения законов минимум.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и чрез пълномощника си по делото – адв. А.Г. *** заявява, че поддържа подадената жалба, а в хода по същество излага конкретни съображения за нейната основателност и в подкрепа искането си съдът да постанови решение, с което да уважи жалбата и съответно отмени, а при условията на евентуалност - измени атакуваното наказателно постановление на Началника  на РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково. 

Административнонаказващият орган РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. 

ХАРМАНЛИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 28.10.2018 г. в 01:50 часа в гр. Харманли  на бул. „ България” в посока централна градска част жалбоподателят управлява собствения си автомобил  марка „ Опел” модел „ Астра” с per № Х..ВТ, като при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водача не спира. АУАН е съставен по докладна записка ДЗ 271Р-29619/20.10.18г.

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение бл. №801628 от 17.12.2018г, в присъствие на лицето, посочено в него като нарушител и след предявяването му бил подписан от М.Г.Д., която вписала в съответната графа за възражения и обяснения, че има такива.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето, сочено като нарушител, осъществено на датата на неговото съставяне – 29.03.2017 г., според отразеното в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като вписал обобщаващо, че водачът бил извършил: 1. "не спира плавно на посоченото място или в най – дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП" и наложил процесната санкция на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М.Д.Д. и Х.А.А., относно обстоятелствата, свързани с действията им по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, както и за фактите около извършване на действията по спиране на автомобила, начина по който е осъществено подаването на сигнала и за констатациите, до които са достигнали, изложени в АУАН. 

При така установените факти съдът намира от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По силата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на процесния АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като на това място следва да се отбележи, че въведеното словесно описание на визираното нарушение е лаконично, но въпреки това става ясен кръгът от факти, въз основа на които жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност и твърденията за тях са безпротиворечиво изложени. Дадената правна квалификация е релативна като е отчетена необходимостта деянието да бъде квалифицирано като нарушение по специалната норма на чл. 103 от Закона за движението по пътищата, а не по общата – чл. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата, чието приложение в този случай е изключено. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отчасти отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. 

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят М.Г.Д., след като е управлявала и следователно е имала качеството водач на процесния лек автомобил марка марка „Опел”, модел „Астра” с per № Х0852ВТ , не е изпълнил задължението си в това си качество да спре при подаден сигнал за това. Недоказано обаче от обективна страна се явява  нарушението по чл. 103, ал.1 от ЗДвП. По силата на чл. 165, ал. 2, т. 1 ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, а според чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. За да е налице деяние по този текст, е необходимо от обективна страна, на водач на пътно превозно средство да е подаден сигнал за спиране от контролните органи. Под контролни органи по смисъла на посочената за нарушена разпоредба следва да се имат предвид не всички полицейски служители, а само тези работещи в служби по смисъла на чл. 165 от ЗДвП. По делото обаче не са събрани нито писмени, нито гласни доказателства, от които да се установява, че на посочените в санкционният акт дата и място,  Ангел Узунов и Владимир Топачаров, двамата служители на ЖЗУ са изпълнявали функциите на контролен орган по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Казано по друг начин, по делото не е установено, че посочените свидетели  конкретно в този момент, са били натоварен със задълженията да контролира спазването на правилата за движение, от участниците в него. Не всички полицейски служители разполагат с правомощия да контролират правилата за движение. 

Липсата на елемент от обективната страна на деянието, води до липса на нарушение по този текст от ЗДвП. 

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0271-001939 от 14.01.2019г. на  ВПД  Началника  на РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на М.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес ***  е наложено административно наказание  "Глоба" в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец за нарушение по чл. 103 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

      

 

  СЪДИЯ: