Старозагорският административен съд, III състав, в
публично съдебно заседание на двадесети и втори октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова и
с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 510 по описа
за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на К.И.Ш. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17- 0375-000023/
21.02.2017г., издадена от Началник РУ Чирпан към Областна Дирекция на МВР -
Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б.”д” ЗДвП, на К.Ш. е
наложена принудителна административна мярка - „ временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до
заплащане на дължимата глоба”. В жалбата се твърди, че издадената заповед е
нищожна и като основен довод за това се сочи, същата е издадена от
некомпетентен орган, че наложената „ глоба” е изпратена за събиране от друг
орган - ТД на НАП , поради което било недопустимо административният орган да му
налага ПАМ, отделно в с. з. твърди, че е изтекла погасителна давност за
изпълнение на наказанията, наложени с цитираните в обжалвания акт наказателни
постановления. Направено е искане за обявяване на нищожност на оспорената
заповед.
Ответникът по жалбата - Началник РУ Чирпан към Областна
Дирекция на МВР - Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и
не се представлява в съдебно заседание, не изразява становище по подадената
жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
На 01.02.2017г. на жалбоподателя в настоящото
производство - К.И. е бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 68/01.02.2017 година, за това, че на същата дата, около
23:55ч., по път 11-66-104 км в посока запад - изток управлява лек автомобил „
Шкода” с per. №
*****,
като е констатирано, че има влязло в сила НП на 06.02.2015 г. № 14-
12281001097/14 г., незаплатено в законо установения срок.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-0375-000023/ 21.02.2017г.,
издадена от Началник РУ Чирпан към Областна Дирекция па МВР Стара Загора на
жалбоподателя К.И.Ш. е наложена
принудителна
административна мярка - „временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС на водач”, до заплащане на дължимата глоба. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП, като
от фактическа страна се основава на това, че на К.Ш. е било връчено и съответно
влязло в сила наказателно постановление - № 14-12281001097/14 г., глобата по
което в размер на 810 лева не е заплатена в законоустановения едномесечен срок.
Заповедта е връчена на Ш. на 13.03.2017г., по тъй като
той иска обявяване на нищожност на заповедта, а не оспорва нейната
законосъобразност същата е допустима.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
заповед, в т.ч справка за нарушител
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като подадено против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и направено от
легитимирано лице с правен интерес
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т, 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-95 от 11.01.2015г. на Директора на Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.165 от ЗДвП, чл.43,
ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР и Заповед № 8121 з-48/ 16.01.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР -
Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на РУ” при ОД на МВР - Стара Загора.
Следователно обжалваният акт е издаден от материално и териториално
компетентния административен орган - Началник група в сектор „Пътна
полиция" при Областна Дирекция на МВР - Стара Загора.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч фактическите
основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, възприети от
административния орган като съставляващи нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна
мярка по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП. Действително в съдържанието на процесната
заповед липсва посочване от кой нормативен акт е разпоредбата на чл.171, т.1,
б.”д”, на основание на която се прилага ПАМ, но съдът намира че това не
представлява съществено нарушение на изискването за форма на акта по чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, доколкото приложимия материален закон може да се изведе от
фактическите основания за издаването на заповедта, в която са посочени правно-
релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”д” от ЗДвП..
Обжалваната заповед е постановена и в съответствие с
приложимия материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП /, на
основание на която е приложена процесната ПАМ, за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения са
прилага принудителната административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач”, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба;
Следователно, за да е налице фактическия състав на
чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП / г./е необходимо: 1Да е издадено наказателно
постановление, с което на водача е наложено наказание «глоба» и същото да е
влязло в сила; 2. това наказание да не е изпълнено, т. е. глобата да не е
платена и 5. глобата да не е платена в срок по-дълъг от един месец от влизането
в сила на наказателното постановление.
От справка за нарушител се установява, че НП №14-1228-001097/08.07.2014
г. е било връчено на 29.01.2015 година и е влязло в сила на 06.02.2015.
Жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че посоченото в
справката и в оспорения административен акт наказателно постановление е било
обжалвано от него в законово установения срок; няма и данни да е било отменено по реда на чл.63 от ЗАНН. С оглед на което и
по аргумент от разпоредбата на чл.64 б. „б” от ЗАНН съдът приема, че визираното
в оспорения акт наказателното постановление е влязло в законна сила на
06.02.2015г.
Следователно към датата на издаване на оспорената заповед
- 21.02.2017г. е изминал много повече от визирания в чл. 190, ал. 4 от ЗДвП
едномесечен срок за заплащане на глобите по посочените наказателни
постановления. След изтичането на този едномесечен срок водачът на превозното
средство няма право да управлява
Съдът счита, за неоснователни изложените в жалбата
доводи, че е изтекла давността за изпълнение на наложените му глоби.
Съгласно чл. 82, ал.1, т.1 от ЗАНН административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години от налагането на
наказанието "глоба", а съобразно ал.З независимо от спирането или
прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е
изтекъл срок, който надвишава с 1/2 горния срок. По според ал. 2 Разпоредбата
на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се
отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази
алинея в сила. Не е спорно, че още през 2015 година вземането по НП е изпратено
на ТД на НАП - Пловдив за събиране и е образувано изпълнително производство по
събиране на вземането по НП №14-1228- 001097/08.07.2014 г. Към този момент
наложеното административно наказание „глоба” е подлежали на изпълнение, и не е
погасено по давност.
Предвид така установените факти по делото съдът намира,
че са налице всички елементи от правопораждащия фактически състав по чл.171,
т.1, б.”д” от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за
прилагане на принудителна административна мярка - „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС”. В този смисъл оспореният административен
акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон и не е
нищожен.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е
постановена при спазване на административно-производствените правила.
Приложената спрямо К.Ш. на основание чл.171, т.1, б. ”д” от ЗДвП принудителната
административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС”, е фактически, правно и доказателствено обоснована, съответна на
материалноправните разпоредби и на целта на закона. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.Ш. *** за обявяване на нищожност
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0375-000023/
21.02.2017г., издадена от Началник РУ Чирпан към Областна Дирекция на МВР -
Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: