Решение по дело №2290/2017 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………

 

гр. Русе, 22.06.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен съд в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2290 по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Предявен е  иск с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК от М.Д.Н. против Д* П.Н..

 Ищецът твърди, че с ответника не живеят заедно от две години, че ответникът не помага в отглеждането на децата, че той системно  злоупотребявал с алкохол, не се интересувал нито от съпругата си, нито от децата. При опитите на съпругата да разговаря с него, получавала само заплахи със съд. Моли да бъде прекратен брака й с ответника по негова вина. Претендира упражняването на родителските права  по отношение на родените по време на брака две деца. Претендира издръжка за децата в размер на по 150 лв. за период 1 година преди предявяване на иска, а именно за периода 07.12.2015 г. - 07.12.2016 г., както и издръжка за в бъдеще в същия размер. Желае да бъде определен следният режим на лични контакти на бащата с децата: всяка втора и четвърта неделя от месеца и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Моли семейното жилище, находящо се в гр. П*, ул. В*№ *, представляващо етаж * от жилищна сграда с идентификатор 57491.503.237.2.2 по плана на гр. П*, с площ 70.85 кв.м. да бъде предоставено на майката и децата. В съдебно заседание заявява, че желае да възстанови предбрачното си фамилно име.

Ответникът в своя отговор не оспорва обстоятелството, че са разделени с ищеца от две години. Оспорва предявения иск единствено в частта на дължимата издръжка за минал период и за в бъдеще, като оспорва въобще искането за присъждане на издръжка за период една година назад, размера, както и размера на дължимата издръжка за в бъдеще. Заявява, че не могат да постигнат съгласие със съпругата си относно режима на лични контакти между него и децата, предвид факта, че живеят в различни населени места. Твърди, че не би могъл да заплаща издръжка на децата в искания размер от ищцата.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак серия ПМАБ, № 050010, издадено на 27.03.2005 год. от Община П*въз основа на акт за граждански брак № 0010/27.03.2005 год. Д.П.Н., ЕГН ********** и М.Д. Т*, ЕГН ********** са сключили граждански брак на 27.03.2005 год. в гр. П*, за което бил съставен акт № 10, като съпругата след брака приела да носи фамилното име Н..

Допреди раздялата страните са живели в семейното жилище, находящо се в гр. П*, ул. В* № *.

По време на брака се родили децата Е* Д*Н., ЕГН ********** и П*Д* Н., ЕГН **********.

От показанията на свидетеля Е* Т* Т*(майка на ищеца) се установи, че през целия период на съвместно съжителство на страните ответникът системно е злоупотребявал с алкохол, рядко работел, като при покана за сбирки от приятели, зарязвал започнатото и отивал в съответното заведение. Когато му били правени забележки за това поведение, той избухвал и чупел посуда. Като се напиел, не можел да си намери  къщата и ищецът, заедно с майка си обикаляли с колата да го търсят по заведенията в града. По настояване на съпругата си и тъща си, бил заведен за консулт с психиатър, който предписал лечение, но ответникът не положил нужните усилия за справяне с проблема и престанал да взема лекарствата. Това негово поведение скандализирало и съседите, които след раздялата на страните споделили със свидетелката, че ответникът и при тях е започвал работа, която изоставял, че пие по околните заведения по цял ден. През септември или октомври 2014 год. страните се разделили и понастоящем ищецът живее с децата в къщата на майка си в гр. П*, а ответникът- в гр. Р*. От раздялата до настоящия момент за децата се грижи майката с помощта на своята майка, която помага финансово и отглежда децата, когато ищецът е на работа. Разходите за децата са големи, тъй като от раздялата на родителите до настоящия момент са минали почти три години. Е* е почти на 12 години, а П*- на 9 години. Свидетелят установи, че за дрехи харчат минимум по 200.00 лева за всяка нова учебна година. На ден дават на децата по 6-7 лева на всяко за училище и за джобни. Купуват тетрадки и учебни пособия. Момичето тренира хандбал, а момчето– футбол, като в момента не плащат за тренировки и екипи. Ангажимент на семейството е да закупи маратонките, но тъй като често се късат, се налага да бъдат купувани нови.

Свидетелят В* П* Н. (сестра на ответника) изнесе данни за агресивно поведение от страна на ищеца, което накарало брат й да си тръгне от семейството. Свидетел на неприкрита агресия и изблик на ярост стана и настоящият съдебен състав в открито съдебно заседание, с което потвърди казаното от свидетеля за избухливия й нрав. Свидетелят също така заяви, че майката на децата е ограничила контактите им с бащата и с членовете на неговото семейство, включително братовчедите. Свидетелят не установи бащата да е плащал издръжка на децата от раздялата до предявяване на иска, нито след това. Единственият му принос в издръжката на децата е покупката на дрехи на обща стойност около 2000- 2500 лева през 2015 год., когато се върнал от чужбина. Този период обаче е извън исковия, поради което това плащане не следва да бъде съобразявано, още повече, че не е подкрепено с никакви писмени доказателства.

Въз основа на гореизложените обстоятелства, доказани със свидетелските показания и писмените доказателства, съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, но тъй като съдът не е сезиран с такава претенция от ответника и не е направено изменение на иска по надлежния ред, приема, че бракът на страните следва да бъде прекратен по вина на ответника.

Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна следното:

I.  По иска с правна квалификация чл. 49, ал.3 от СК.

         Бракът е уреден като траен (пожизнен) съюз, изграден върху взаимната любов, доверието и уважението, върху равноправието между мъжа и жената, единството на личните и обществени интереси, сътрудничество и взаимната помощ в семейния живот. Съпрузите чрез взаимно разбирателство и общи усилия са длъжни да обезпечат благополучието на семейството и да се грижат за издръжката и възпитанието на децата.

Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, актуално и днес, дава дефиниция на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а именно: дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност между страните, както и системния психически и физически тормоз от страна на съпруга, са довели да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция и е изцяло и окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че предявения конститутивен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК, е основателен и следва да бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен по вина на съпруга.

 II. Фамилното име след развода – чл. 53 СК.

След прекратяването на брака ищецът следва да носи предбрачното си фамилно име – Т*, тъй като е заявила, че желае да се възползва от тази възможност. Становището на ответника по този въпрос е ирелевантно, тъй като правото на избор е на съпруга, който е променил името си.

ІІІ. Досежно ползването на семейното жилище – чл. 56 от СК.

При допускане развода по искане на един от съпрузите съдът разрешава окончателно въпроса за ползване на семейното жилище. Ответникът не претендира да му се предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П*, ул. В* № *, представляващо етаж* от жилищна сграда с идентификатор 57491.503.237.2.2 по плана на гр. П*, с площ 70.85 кв.м., тъй като е напуснато от него, а отношенията им с ищеца не предполагат възможност за съвместно ползване. Ищецът е направил искане да му бъде предоставено ползването на семейното жилище.

ІV. Издръжка между съпрузите:

Страните не претендират издръжка един спрямо друг.

 

V. Относно упражняването на родителките права – чл. 59, ал. 2 СК.

Според Постановление № 1/1957 год. на Пленума на ВС, т. 25 , при допускане на развода съдът задължително решава въпроса за упражняване на родителските права върху родените от брака деца. Съдът следва да уреди и личните отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражнението на родителските права. Той трябва да разрешава въпроса за децата само с оглед на техните интереси, като взема предвид досегашните грижи и отношения на родителите към децата, желанията на съпрузите, техния морал, условията на живот при всекиго от тях, възрастта на децата и личната им привързаност към единия или другия родител, социалното обкръжение и материалните възможности.

Упражняването на родителските права върху децата следва да бъде предоставено на майката, тъй като това съответства на желанието на родителите. Вината за дълбокото разстройване на брака поначало е без правно значение за предоставяне упражняването на родителските права.

На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с децата, както е поискано в исковата молба: всяка втора и четвърта неделя от месеца, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Бащата не е посочил режим, различен от този, поради което произнасянето извън него би било плюс петитум.

 

VІ. Издръжката на децата – чл. 143, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 5 от СК.

Съдът намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер на месечната издръжка за деца при развод от 115.00 лева, считано от 01.01.2017 год., нуждите на 12- годишната Е* и 9- годишния П*от храна, облекло и други потребности, както и като вземе предвид възможностите на дължащия я родител, който декларира доход 590.00 лева, следва да определи същата в близък до този размер. Ищецът не ангажира доказателства за доходи на бащата, които да му дават възможност да заплаща издръжка от 150.00 лева за всяко от децата, нито пък нужди на децата, изискващи издръжка в този размер. Поради изложеното съдът намира, че бащата следва да заплаща издръжка на по- голямото дете в размер на 130.00 лева месечно, а на по- малкото- 120.00 лева. Издръжката се дължи от предявяване на иска.

Ответникът не ангажира доказателства да е плащал издръжка на децата си в периода 07.12.2015 год.- 07.12.2016 год.- една годи преди предявяване на иска. В този период размерът на минималната работна заплата е 420.00 лева, а на основание чл. 142, ал. 2 от ГПК минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Предвид факта, че не бяха ангажирани доказателства от страните за нуждите на децата в този период, както и за наличието на доходи на бащата, съдът определя дължимата издръжка в минимален размер 105.00 лева или по 1260.00 лева за всяко от тях.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

 

VІІ. По разноските за делото.

При този изход на спора и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските за делото следва да се понесат от ответника. Той следва да заплати на ищеца сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева и държавна такса 25.00 лева. Страните не са представили списъци по чл. 80 от ГПК.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса за развода при решаване на делото в размер на 50.00 лева.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата от ищеца държавна такса за присъдената издръжка за в бъдеще е в размер на 360.00 лева.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 6 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата от ищеца държавна такса за присъдената издръжка за минал период е 100.80 лева.

 

Така мотивиран, съдът 

 

РЕШИ:

 

 

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 27.03.2005 год. в гр. П*граждански брак между Д.П.Н., ЕГН ********** и М.Д.Н., ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак № 0010/27.03.2005 год. по вина на съпруга.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи предбрачното фамилно име, като след прекратяването на брака същата се именува М.Д. Т*.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо с в гр. П*, ул. В* № *, представляващо етаж * от жилищна сграда с идентификатор 57491.503.237.2.2 по плана на гр. П*, с площ 70.85 кв.м., на М.Д.Н..

ПРЕДОСТАВЯ  упражняването на родителските права по отношение на децата Е* Д* Н., ЕГН ********** и П* Д* Н., ЕГН ********** на майката, като определя местоживеенето им да е при нея.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Д.П.Н. с децата Е* Д* Н. и П*Д* Н.,  като му дава право да ги вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта неделя от месеца, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН ********** да заплаща на Е* Д* Н., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Д.Н., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 130.00 лева, считано от датата на предявяване на иска- 07.12.2016 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН ********** да заплаща на П* Д* Н., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.Д.Н., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 120.00 лева, считано от датата на предявяване на иска- 07.12.2016 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН ********** да заплати на М.Д.Н., ЕГН ********** сумата 525.00 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева по допускане на развода.

ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 460.80 лева, съгласно присъдената издръжка за минало време и за в бъдеще.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …..……………

 

 

 

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………