Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 136/ 08.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
-МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на осемнадесети февруари , през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА, административно дело №589/2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдебното производство е по чл.118 ,ал.1 и ал.3 от КСО,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по подадена жалба от Е.Е.А. *** против Решение №2153-11-51/19.10.2018г.
на Директора на ТП на НОИ-Монтана,с което е отхвърлена жалбата на Е.Е.А. и е
потвърдено разпореждане №2140-11-257/17.08.2018г. на началник на отдел“Пенсии“
при ТП на НОИ-Монтана ,с което на жалбоподателката е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ,на основание чл.69б,ал.2 от КСО,т.к.
няма изискващия се осигурителен стаж 15г. при условията на ІІ категория труд. ,
а има 14години и 05 дни.В жалбата си твърди ,че решението е незаконосъобразно,а
в съдебно заседание,чрез адв.Ц. иска отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ-Монтана
и присъждане на разноските по делото.Подробни съображения излага в писмена
защита.
Ответната страна-Директора на ТП на НОИ-Монтана,чрез
юрк.К. моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди
решението на директора на ТП на НОИ -Монтана ,като правилно и законосъобразно.Моли
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.Представя и
писмено становище.
Административният съд, след проверка на
оспорения административен акт, доводите на страните и представените писмени
доказателства, приема следното:
Жалбата е допустима,като подадена от
легитимирано лице,в
срока ,посочен в чл.118,ал.1 от КСО/решението е връчено лично на
жалбоподателката на 29.10.2018г., видно от обратна разписка на л.4 от делото,а
жалбата срещу същото е подадена на 12.11.2018г.,т.е. в срок/. По съществото си
жалбата се явява неоснователна.Доводите на съда в този смисъл са следните:
От фактическа страна по делото е
установено,че със заявление ,вх.№2113-11-710/03.08.2018г.до Директора на ТП на
НОИ-Монтана ,жалбоподателката Е.Е.А. ,
чрез упълномощеното лице К*** Г*** М*** /съгласно приложено по делото нотариално
заверено пълномощно на л.28/е поискала да бъде преценено правото й на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.Към заявлението са приложени 2 броя трудови
книжки и УП-30 №97/21.06.2001г., издадено от „Строителство“ЕООД,гр.Монтана.В
предходно административно производство пенсионния орган е установил ,че за
периодите:01.01.1997г.-30.09.1997г и 01.11.1998г.-30.06.2000г. липсва подадена
информация в регистъра на осигурените лица от осигурителя „Строителство“ЕООД за
осигурителен стаж на жалбоподателката.Фирма „Строителство“ЕООД,гр.Монтана е с
прекратена дейност/в ликвидация/ и разплащателните ведомости са предадени по
реда на Инструкция№5 /30.06.2005г. на Управителя на НОИ за съхранение в
Осигурителен архив при ТП на НОИ-Монтана с приемо-предавателен протокол/л.21/.Приетите
ведомости са с непрекъснати периоди от 01.01.1970г. до 31.07.1977г. и от
01.04.1992г. до 31.12.2005г.С писмо ,изх.№2113-11-26 от 13.02.2018г./л.20/,
пенсионния орган е изискал проверка на разплащателните ведомости на
„Строителство“ЕООД гр.Монтана и издаване на УП-15 с осигурителния доход на
лицето,т.к. за периодите:01.01.1997г.-30.09.1997г. и
01.11.1998г.-30.06.2000г.разплащателните ведомости са налични.Издадено е
удостоверение ,обр.УП-15 №5506-06-469/1 от 22.02.2018г./л.18/,съгласно което
пенсионния орган не признава за стаж периодите: 16.04.1997г.-31.08.1997г.
;15.02.1999г.-31.12.1999г. и 15.02.2000г.-30.06.2000г. /времето на ползван
неплатен отпуск над 30дни за 1 календарна година ,които съгласно чл.160,ал. 3
от КТ не се признават за трудов стаж/.От данните на представената трудова
книжка/л.46/ е зачетен стаж на лицето във фирмата ,за периода
25.09.1984г.-01.07.2000г- 14г. 02м и 13дни.Впоследствие е извършена заверка на
13г.09м. и 23дни ,зачертани с червен химикал и нанесена поправка -15г.9м и 7 дни.Поправката обаче е
извършена от лице –с абревиатура ЛС без данни за име и длъжност и без печат на
осигурителя ,както изисква Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж/чл.2,ал.5/.Представено е от жалбоподателката и УП-№30,№97/21.06.2001г.,в
което стажа за периода: 25.09.1984г.-01.07.2000г. е отразен като 15г.09м и 06
дни./стажа се припокрива с този по трудова книжка с разлика от 1 ден/.С
разпореждане №2140-11-257/17.08.2018г. на началник- отдел“Пенсии“ при ТП на
НОИ-Монтана,на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст ,на основание чл.69б,ал.2 от КСО , т.к. няма изискващия
се осигурителен стаж 15г. при условията на ІІ категория труд, а има 14години и
05 дни. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ-Монтана ,с
мотива ,че за периода 16.04.1997г.- 30.06.2000г. не е ползвала неплатен отпуск.Моли
да бъде преразгледан осигурителния й стаж и да бъде отново преценено правото и
на пенсия.За целта ,изискана е информация от пенсионния орган от Осигурителен
архив –Монтана за наличие на Заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 дни от
жалбоподателката за периода 01.01.1997г.-30.06.2000г.,в отговор на което с
писмо изх.№5506-06-2874 от 12.10.2018г. са изпратени 2 броя заповеди- №55/12.08.1999г.
и №28/04.01.2000г. от„Строителство“ ЕООД, гр.Монтана./л.7 и л.8/. С Решение №2153-11-51/19.10.2018г.,
Директора на ТП на НОИ-Монтана е отхвърлил жалбата на Е.Е.А. и е потвърдил Разпореждане
№2140-11-257/17.08.2018г. на началник на отдел“Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана. Това
решение на Директора на ТП на НОИ-Монтана се обжалва пред АС-Монтана от настоящата
жалбоподателка и е предмет на настоящето съдебно административно производство.Така
установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и
не е спорна между страните.
При тази фактическа
обстановка,съдът прави следните правни изводи.
Предмет на обжалване в това
производство е Решение №2153-11-51/19.10.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Монтана,с
което е отхвърлена жалбата на Е.Е.А. и е потвърдено разпореждане №2140-11-257/17.08.2018г.
на началник на отдел“Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана ,с което на жалбоподателката
е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ,на
основание чл.69б,ал.2 от КСО,т.к. няма изискващия се осигурителен стаж 15г. при
условията на ІІ категория труд, а има 14години и 05 дни,и неговата
законосъобразност.
Решението на Директора на РУСО-Монтана е
правилно и законосъобразно.Същото е издадено от компетентен орган ,при спазване
разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО ,в кръга на правомощията му по закон и е
мотивирано.Като мотив за отказа да отпусне пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателката ,пенсионният орган е посочил липсата на 15г. стаж при
условията на ІІ категория ,което е дало основание на пенсионния орган да й
откаже пенсия на основание чл.69б,ал.2 от КСО.Решението е обосновано и мотивирано ,спазена е установената форма на акта
,съгласно чл.59,ал.2,т.4 от АПК.
За извършване на служебна проверка за
законосъобразност на акта при условията на чл.168 от АПК на всички основания по
чл.146,т.1-5 от АПК ,в това число нарушен ли е материалния закон при неговото
издаване,съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза. Спорният момент в
настоящия случай е следва ли да се зачетат за стаж периодите ,през които
жалбоподателката е ползвала неплатен отпуск над 30 дни в една календарна година
за периодите:16.04.1997г.-31.08.1997г.;15.02.1999г.-31.12.1999г. и
15.02.2000г.-30.06.2000г./по данни от разплащателни ведомости и заповеди/,респ.
има ли същата 15г. стаж при условията на ІІ категория труд и съответно има ли
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ,при условията на чл.69б,ал.2 от КСО. За да отговори на този въпрос обаче съдът следва да прецени кой е
първичния документ ,въз основа на който пенсионния орган следва да се позове
при различие между записа в трудовата книжка и данните по разплащателни
ведомости.
Пенсионния
орган е приел за установено,че жалбоподателката има 14г.00м.05дни от ІІ
категория и 17г.10м. и 28 дни от ІІІ категория или общ осигурителен стаж
превърнат към ІІІ категория ,съгласно правилото на чл.104,ал.2 от КСО -35г.05м.
и 04 дни. Приел е също ,че жалбоподателката няма необходимия стаж 15г. при
условията на ІІ категория труд ,при което не отговаря на условието на
чл.69б,ал.2 КСО , и е отказал това право на жалбоподателката.За да стигне до този
извод ,същият се е позовал на данните от запазените в архив разплащателни
ведомости на „Строителство“ЕООД/в ликвидация/,на представеното удостоверение
УП-15 от 22.02.2018г.и на представените 2 броя заповеди за неплатен отпуск-№28/04.01.2000г.на
управителя на „Строителство“ЕООД,гр.Монтана, за времето от 04.01.2000г. до
31.03.2000г.вкл./л.7/ и №55/12.08.1999г. на управителя на „Строителство“ЕООД
гр.Монтана ,за времето от 01.07.1999г. до 31.12.1999г./л.8/.,при което не е
зачел стажа на жалбоподателката за периодите: 16.04.1997г.-31.08.1997г.
;15.02.1999г.-31.12.1999г. и 15.02.2000г.-30.06.2000г.-времето на ползван
неплатен отпуск над 30дни за 1 календарна година ,които съгласно чл.160,ал. 3
от КТ не се признават за трудов стаж. Приложени са по делото и двата броя
удостоверения-УП№30,№97 от 21.06.2001г.,издадено от „Строителство“ЕООД /л.17/,което
припокрива данните от трудовата книжка и УП-15 от 22.02.2018г./л.18/,издадено
от началник отдел ООА,въз основа на данните от разплащателни ведомости,от
където се вижда че има разминаване относно стажа.Съгласно първото удостоверение
,издадено от „Строителство“ЕООД през 2001г.,жалбоподателката има признат стаж
15г.09м. и 06 дни, за времето от 25.09.1984г. до 01.07.2000г.,което отговаря на
данните по трудова книжка,където с поправка на ЛС/личен състав/ е извършена
корекция на стажа-първоначалния запис 13г.9м. и 23дни е коригиран на 15г.9м. и
7 дни.Съгласно второто-лицето има 14г.00м.05дни
от ІІ категория,и именно на него се е позовал пенсионния орган ,за да откаже
пенсия на жалбоподателката.Данните от него съвпадат с данните от
разплащателните ведомости ,изискани от Осигурителен архив-Монтана.Не са
признати от органа за стаж периодите на ползване на неплатен отпуск от лицето
над 30дни за 1 календарна година,съгласно 2 броя заповеди за неплатен
отпуск-№28/04.01.2000г.на управителя на „Строителство“ ЕООД, гр.Монтана, за
времето от 04.01.2000г. до 31.03.2000г.вкл./л.7/ и №55/12.08.1999г. на
управителя на „Строителство“ЕООД гр.Монтана ,за времето от 01.07.1999г. до
31.12.1999г./л.8/.Жалбоподателката твърди ,че не е ползвала толкова дългосрочни
отпуски през спорния период-16.04.1997г.-30.06.2000г.,като за доказване на това
обстоятелство е изискала да бъде разпитана като свидетел И*** Б*** М*** -началник-личен
състав ,от чийто показания става ясно ,че периода 1997-2000г. е бил преходно
време на преструктуриране на фирмата ,през което време са се сменили 7
директора ,а по думите на самата жалбоподателка „новите собственици оформяха
във ведомостите периоди на неплатен отпуск ,за да не ни плащат“. Остава открит
въпросът-плащани ли са осигуровки за тези периоди ,след като са оформяни като
неплатен отпуск.По аргумент на чл.104,ал.10 КСО
обаче не могат да се опровергават със свидетелски показания данни,
установени с писмен документ- в случая 2бр.заповеди за неплатен отпуск ,дори и
да не са връчени на лицето и да нямат изходящ номер, както твърди вещото лице.В
персоналната система на НОИ на името на жалбоподателката /видно от извадки на
л.52-56/не са отразени данни по чл.5,ал.4,т.1 от КСО за 1999 и 2000г. ,а за
1997г.са отразени само 3 месеца/10 ,11 и 12/ и за 1998г.-10м.-от януари до
октомври.Не са оспорени заповедите в съдебно заседание от жалбоподателката и
нейния процесуален представител адв.Ц. ,при което съдът следва да зачете
тяхната материална доказателствена сила относно отразените в тях факти-а именно
,че жалбоподателката е ползвала неплатен отпуск за периодите в тях.Факт е ,че
има разминаване между стажа на жалбоподателката по записа в трудовата книжка и
по разплащателните ведомости ,респ. удостоверението
от 2001г. кореспондира със записа в трудовата книжка ,а удостоверението от
2018г. кореспондира на разплащателните ведомости в Осигурителен
архив-Монтана,на които се е позовал и органа, давайки приоритет на разплащателните
ведомости.По разбиране на съда ,в унисон с установената практика първичния
документ,от който следва да се черпи информация за осигурителния стаж са
разплащателните ведомости,а вторичния е трудовата книжка. В практиката по тези
дела е прието становището,че удостоверението
за осигурителен стаж и доход, което се издава от осигурителя, представлява
официален удостоверителен документ. Характерът на документа не се променя от
обстоятелството, че е издаден от частноправен субект /работодател и осигурител/,
тъй като на този субект държавата, по силата на нормативна разпоредба, е
предоставила удостоверителна функция и това придава на удостоверяването
доказателствено значение. Удостоверение обр. УП-30,№97 от 21.06.2001г.издадено
от „Строителство“ЕООД /л.17/ г. е издадено при действието на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/.
В чл. 40, ал. 1 от НПОС/посл. редакция/ е предвидено, че Осигурителният стаж се
установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а според ал. 3 на същия
член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости,
други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния
стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и
осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените
записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката /от
посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в изплащателните
ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от
една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на
лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните
ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието
на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС./в. т.см. е трайно установената практика на ВАС -Р.
по а.д.№2325/2017г. на ВАС ;Решение по
адм. д. № 580/2014 г., VI о., докладчик
председателят А*** Е*** ;Р. по а.д.№6681/2016г на ВАС;Р .по адм. д. № 12586/2017г. на ВАС; /.За това и пенсионния
орган се е позовал на данните от разплащателните ведомости и удостоверението от
2018г. ,не на данните от трудова книжка.Още повече ,че в нея има корекция на
стажа с червен химикал от ЛС ,но няма данни кое е лицето заемащо длъжността ЛС
и данни за трите му имена.От свидетелските показания на разпитаната свидетелка И***
Б*** М*** -началник-личен състав става ясно ,че корекцията е извършена от нея,поради
факта ,че длъжността ,която е заемала жалбоподателката е признавана за ІІ
категория труд до 2000г. ,а след 2000г. – за ІІІ категория ,което налагало
промяна в продължителността на стажа.Дори съдът да приеме тези показания за
достоверни ,това не променя фактът ,че по данни от разплащателни ведомости стажът
на жалбоподателката от ІІ категория е правилно изчислен -14г.00м. и 05 дни ,което
се признава и от вещото лице в съдебно заседание ,но според него първичния
документ е трудовата книжка ,а вторичния
са разплащателните ведомости ,и при различие между двете приоритет има
трудовата книжка.Съдът като съобрази установената практика на ВАС намира ,че следва в случая да
даде вяра на записа в разплащателните ведомости и издаденото през 2018г.
удостоверение от Осигурителен архив –Монтана.Всички издадени документи ,установяващи
стажа на жалбоподателката не са оспорени от жалбоподателката,но са официални
документи ,съгласно чл.179,ал.1 от ГПК и се ползват с материална
доказателствена сила,за което и съдът е длъжен да се съобрази с тях и ги е
приобщил към доказателствения материал по делото.След като не са оспорени от
жалбоподателката обаче ,от значение е кое е първичния документ-трудовата книжка
или разплащателните ведомости.Съдът не кредитира извода на вещото лице ,че
трудовата книжка е първичния документ, а намира ,че такъв са разплащателните
ведомости,доколкото това следва от записа на чл.40,ал.1 и ал.3 от НПОС.След
като данните от тях съвпадат с данните от удостоверението от 2018г.и с данните
от персоналния регистър на НОИ на лицето,а също и с представените заповеди за
неплатен отпуск ,правилно този факт е взет предвид от пенсионния орган и стажът
е изчислен по данни на по-новоиздаденото удостоверение от 2018г.Още повече ,че
в трудовата книжка е направена и корекция не по установения ред. Съдът
кредитира заключението на вещото лице ,в частта ,досежно стажа на
жалбоподателката на основание намерените в архив разплащателни
ведомости-14г.00м.05дни ,така както го е изчислил и органът ,като е взел
предвид и двете приложени заповеди за ползван неплатен отпуск за спорния период
,при което като е отказал пенсия на жалбоподателката ,поради липса на 15г. стаж
при условията на ІІ категория,органът не е нарушил материалния закон. Неговото
решение ,като постановено в унисон с процесуалния и материалния закон следва да
се потвърди. Жалбата ,като неоснователна
следва да се отхвърли.
При
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение ,от ответника,
чрез неговия процесуален представител юрк.К. същото и се следва в минимален размер
,с оглед изхода на делото, на основание чл.143,ал.3 от АПК.
Предвид гореизложеното, решението на
Директора на ТП на
НОИ-Монтана, като издадено от компетентен орган,при спазване на установената
форма, материалния и процесуалния закон и целта на закона ,следва да се
потвърди,съответно жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.Водим от
гореизложеното, административния съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Е.А. *** против
Решение №2153-11-51/19.10.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Монтана,с което е
отхвърлена жалбата на Е.Е.А. и е потвърдено разпореждане №2140-11-257/17.08.2018г.
на началник на отдел“Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана ,с което на жалбоподателката
е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ,на
основание чл.69б,ал.2 от КСО,,т.к. няма изискващия се осигурителен стаж 15г.
при условията на ІІ категория труд. , а има 14години 00м.и 05 дни,КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Е.Е.А. *** да заплати на
ТП на НОИ-Монтана сумата от 100/сто/лв. ,представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщението му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: