№ 124
гр. Дупница, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мая В. Гиздова
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно
наказателно дело № 20211510200493 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от ИВ. Д. Г. в
качеството и на управител на ЕТ”И.Г.”-с.Мало село, с ЕИК:******, против наказателно
постановление № 10-0001170 от 21.04.2021г., на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ ,със седалище Кюстендил, с което наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1500.00 лева,на основание чл.416,ал.5 от КТ, във вр. с
чл.415,ал.1от КТ, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител,
който поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде
отменено,като незаконосъобразно.
Административно наказващият орган,редовно призован изпраща представител,който
оспорва жалбата и моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА
СТРАНА съдът намира следното:
С обжалваното наказателно постановление, издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ ,със седалище Кюстендил, на жалбоподателя на основание чл.416,ал.5
от КТ, във вр. с чл.415,ал.1 от КТ, за извършено нарушение по чл. 415,ал.1, от КТ е
1
наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че
при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 22.02.2021г., на
ЕТ”И.Г.”,с Мало село,община Бобов дол,представлявано от ИВ. Д. Г., е било установено,че
ЕТ”И.Г.”, с.Мало село,община бобов дол,в качеството си на работодател,по смисъла на
§1,т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда до 22.02.2021г., не е изпълнил
задължително предписание №3 на контролен орган от Дирекция „Инструкция по труда”,със
седалище гр.Кюстендил по спазване на трудовото законодателство,дедено с протокол за
извършена проверка с № ПР2035029/09.11.2020г.,а именно:Работодателят ЕТ”И.Г.”,с.Мало
село,община Бобов дол,да изплати на Г. Р. Т. с ЕГН:**********,парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2017г.,2018г.,2019г.Предписанието е с краен срок за
изпълнение 15.01.2021г.До момента на приключване на проверката предписанието не е
изпълнено като ЕТ”И.Г.”,с.Малжо село,община Бобов дол,не и изплатил на Г. Р. Т. с
ЕГН:**********, парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
2017г,2018г,2019г.
За констатираното нарушение на жалбоподателят е бил съставен акт за установяване
на административно нарушение №10-0001170 от 15.03.2021г., който акт е подписан без
възражения.Така съставеният акт за установяване на административно нарушение е
послужил за издаване и на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд/по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Същественото при производството от административнонаказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено
виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване
на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са
2
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано
е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената
законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са
всички срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. В тази връзка следва да се
отбележи и, че възраженията на жалбоподателя в обратната насока са необосновани и
немотивирани. Изложените бланкетни възражения за незаконосъобразност и допуснати
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство,
обосновават извода за чисто формално оспорване законността на обжалвания акт.
По приложението на процесуалния закон: Обжалваното НП е издадено от упълномощен
за това орган, с оглед чл.416 ал.5 от КТ и чл.16 ал.3 от Устройствения правилник на
ИА“Главна инспекция по труда“, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед
длъжностното качество на актосъставителя и чл.21 ал.4 т.3 от посочения устройствен
правилник, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на
неговите служебни задължения. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени
всички разпоредби на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване
на НП. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са
надлежно връчени на жалбоподателя.
Относно приложението на материалния административен закон:
От приложените по делото писмени доказателства- съдът намира,че констатациите
в АУАН съответстват на фактическата обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на
актосъставителя Д. ХР. В. и свидетелите Р. Й. ЯК., ЛЮБ. ДР. ИВК. и Г. Р. Т., тъй като
показанията им са обективни,логични,без противоречиви и се подкрепят от събраните по
делото доказателства.
От разпита на свидетелите Д. ХР. В. и Р.Й. Христов става ясно, че даденото
предписание не е изпълнено.Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на
свидетелите-ЛЮБ. ДР. ИВК. и Г. Р. Т..
С оглед на гореизложеното, Съдът намира, че с действията си –работодателя-ЕТ”И.Г.” е
допуснало нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Според чл. 415
ал.1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.
3
Съдът намира, че при определяне на имуществената санкция са съобразени тежестта
на нарушението и целите, визирани в чл.12 от ЗАНН.
В случая не е приложима разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ, “не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1,чл.62 ал.1
и 3 и чл.63 ал.1 и 2“ от Кодекса на труда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната
разпоредба на чл.415в ал.2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения по защита на едни от
най-важните конституционни права на гражданите-трудовите права.
С оглед на изложеното съдът счита, че наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, а наложената имуществена санкция в предвидения минимум е съобразена
с изискванията на чл.27 от ЗАНН, поради което не може да бъде намалявана.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №№ 10-0001170 от 21.04.2021г., на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ ,със седалище Кюстендил, с което на
ЕТ”И.Г.” ЕИК:******,със седалище и адрес на управление с.Мало село,община Бобов
дол,област Кюстендил, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в
размер на 1500.00 лева,на основание чл.416,ал.5 от КТ, във вр. с чл.415,ал.1 от КТ, за
извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кюстендил по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс
в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с
мотивите е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4