Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.08.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3048 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
Ищецът
Д.Л.Ж. излага следните обстоятелства в исковата молба и уточняващата я молба на
л. 100 от делото за обосноваване на искането си: сключване с О.Б.б. АД (ОББ АД) на договор за предоставяне на кредит за
ремонт и строителство от 22.06.2007 г., въз основа на който са му предоставени
заемни парични средства в размер на 150000 лева; обявяване на кредита за
предсрочно изискуем поради просрочие в плащанията и снабдяването на банката с
изпълнителен лист от 14.01.2011 г. по заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр. дело № 57520/2010 г. по описа
на СРС, ГО, 46-ти състав, за заплащане на сума в общ размер на 141907.95 лева, от
която сумата 132863.67 лева – главница, заедно със законната лихва от
25.11.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата 3988.09 лева – договорна
лихва за периода от 05 май 2010 до 24.11.2010 г., сумата 132.69 лева -
наказателни лихви за периода от 05 май 2010 г. до 24.11.2010 г., сумата 2739.69
лева – разноски по заповедното производство за държавна такса, и сумата 2183.81
лева – адвокатско възнаграждение; връчването му на покана за доброволно
изпълнение на 24.06.2011 г. и спиране на изпълнителното производство по писмено
искане на банката като взискател на 05.08.2011 г.; липса на предприети от
спиране на принудителното изпълнение до предявяване на иска на изпълнителни
действия от взискателя, довела до погасяване поради изтекла давност на
вземането по процесното принудително изпълнение, респ. до отпадане на
възможността за принудителното му реализиране чрез осъществяване на публична
продан на имота, за описа на който му е съобщено с представена покана от
31.03.2021 г. на съдебния изпълнител. Иска да бъде призната за недължимо поради
погасяване по давност на вземане за сумата от 26000 лева, представляващо част
от сума в общ размер от 141907.95 лева, за която са издадени заповед за
изпълнение от 10.01.2011 г. и изпълнителен лист от 14.01.2011 г. по гр. дело №
57520/2010 г. на СРС, ГО, 46-ти състав, и което вземане от 26000 лева включва сумата
24342.93 лева – част от главница в общ размер от 132863.67 лева, заедно със
законната лихва върху нея от 25.11.2010 г. до окончателното й плащане, сумата 720.69
лева – част от договорна лихва в общ размер от 3988.09 лева за периода 05 май 2010
г. – 24.11.2010 г., сумата 24.31 лева – част от наказателни лихви в общ размер
от 132.69 лева за периода 05 май 2010 г. – 24.11.2010 г., сумата 501.96 лева –
част от съдебни разноски в заповедното производство за държавна такса в общ размер
на 2739.69 лева, и сумата 400.11 лева – част от разноски за адвокатско възнаграждение
в общ размер на 2183.81 лева, за които е издаден изпълнител лист от 14.01.2011 г.
по гр. дело № 57520/2010 г. по описа на СРС, ГО, 46-ти състав, и образувано принудително
изпълнение по изп. дело № 1394/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 на КЧСИ
и с район на действие СГС. Претендира разноски.
Ответникът
О.Б.Б. АД в законоустановения
срок е подал отговор, с който оспорва иска поради: сключено между страните споразумение
от 01.08.2011 г. за признаване на дълга по процесния кредит, респ. по издадения
за него изпълнителен лист; разсрочването на дълга с месечни вноски до
20.06.2012 г. за сумата 13288 лева и за периода 20.07.2012 г. – 20.10.2023 г.
за сумата 132863.67 лева, и извършени от ищеца Д.Ж. като кредитополучател плащания
за погасяване на задълженията му по кредита до 27.09.2019 г., имащи за последица
прекъсване на течението на погасителната давност по арг. от чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното:
По
делото е безспорно е между страните наличието на сключен помежду им договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.06.2007 г., по силата на
който ответникът ОББ АД, в качеството на кредитодател, е поел задължение да
предостави на ищеца Д.Ж., в качеството на кредитополучател, сума в размер на
150000 лева, за която сума кредитополучателят е поел задължение да върне при
уговорени в договора условия и срокове.
Установява
се от представените по делото заповед, изпълнителен лист и актове на съдебния
изпълнител, а и не е спорно между страните, че с изпълнителен лист от
14.01.2011 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК по гр. дело № 57520/2010 г. на СРС, Д.Ж. е осъден да заплати на ОББ АД
сумата 132863.67 лева – главница, заедно със законната лихва върху нея от
25.11.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата 3988.09 лева – договорна лихва
за периода от 05 май 2010 до 24.11.2010 г., сумата 132.69 лева - наказателни лихви
за периода от 05 май 2010 г. до 24.11.2010 г., сумата 2739.69 лева – разноски
по заповедното производство за държавна такса, и сумата 2183.81 лева – разноски
за адвокатско възнаграждение.
Въз
основа на изпълнителния лист от 14.01.2011 г., по молба на кредитора ОББ АД, е
образувано изпълнително производство по изп. дело № 3599/2011 г. по описа на
ЧСИ Н.М.с рег. № 841 на КЧСИ и с район на действие СГС, насочено към принудително
събиране на процесните суми. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника и ответника Д.Ж. на 24.06.2011
г., с която той е уведомен от съдебния изпълнител и за наложените запор върху
трудовото му възнаграждение в Л.К.ЕООД и възбрана върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 5 в гр. София, ул. Овчо поле № 143, по отношение на който е
насрочил и извършване на опис.
С
оглед на подписано между страните споразумение от 01.08.2011 г. по договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 22.06.2007 г. - т. 4 от споразумението, взискателят по
изпълнителното производство – ответник в настоящия спор, е подал молба до съдебния
изпълнител за спиране на изпълнителното дело. С постановление от 05.08.2011 г. съдебният
изпълнител е спрял изпълнителното производство основание чл. 432, т. 2 от ГПК и
е вдигнал наложените запори върху дружествените дялове на длъжника и ищец Д.Ж. в
П.К.ООД и И.А.ООД, като същото е спряно и към 05.03.2021 г., видно от справка
за образувани изпълнителни дела на л. 15 от делото.
От
съдържанието на представеното по делото споразумение от 01.08.2011 г. се
установява, че между ищеца Д.Ж. и ответника ОББ АД е постигнато съгласие
относно условията за погасяване на дължимите от Д.Ж. парични задължения по договора
за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.06.2007 г., за които е
издаден изпълнителният лист и образувано изп. дело № 3599/2011 г. и дължимостта
на които като вид и размер на вземания, включително и за законната лихва до 15.08.2011
г., е изрично призната от ищеца Д.Ж. – т. III - VI от споразумението. Съгласно
т. 2 от споразумението длъжникът по банковия кредит – ищецът Д.Ж., е поел
задължение в срок до 20.06.2012 г. да заплати сумата от 13288.00 лева на 11
месечни вноски, всяка от които в размер на 1208.00 лева, считано от 20.08.2011 г.,
платими до 20 число на всеки месец, а в срок до 20.10.2023 г. да заплати сумата
от 132863.67 лева, представляваща дължима главница по договора и процесния изпълнителен
лист към датата на сключване на споразумението – 01.08.2011 г., заедно с текущо
начисляваната върху нея договорна лихва, като заплати 136 анюитетни вноски,
всяка в размер на 1250 лева, считано от 20.07.2012 г., платими до 20 число на
месеца. В т. 4.1 страните са уговорили и конкретния размер на годишния лихвен
процент за договорната лихва по кредита от 4.5 %, приложим през време на предвидения
със споразумението нов срок за погасяване на дълга към банката. Предвидено е също
в т. 5 и 6.1 от споразумението, че при забава на плащане на дължима съгласно
споразумението вноска с 15 дни, действието му се прекратява, оставяйки в сила
клаузите за признаване на вземането на кредитодателя от длъжника, и кредиторът
предприема действия по принудително изпълнение, като се намали дълга по споразумението
с извършените след неговото сключване плащания.
По
молба на ответника ОББ АД от 12.03.2021
г., въз основа на процесния изпълнителен лист от 14.01.2011 г., е образувано
ново изпълнително производство по изп. дело № 1394/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М.и
за принудително събиране на сума в общ размер от 71144.98 лева, от която 37595.18
лева – редовна главница по договора за кредит; 21309.93 лева – просрочена
главница по същия договор; 3618.64 лева – просрочена договорна лихва; 1221.77 лева
– наказателни лихви; 1972.90 лева – такси, и 5426.56 лева – законни лихви.
Взискателят е поискал извършване на действия по принудително изпълнение чрез
насрочване на опис, извършване на оценка и публична продан на недвижим имот.
Поканата за доброволно изпълнение от 31.03.2021 г. по новообразуваното
изпълнително производство, видно от молба от 13.04.2021 г., към която същата е
приложена, е връчена на длъжника Д.Ж. най-късно на 02.04.2021 г.
По
делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изводите на което
съдът приема за достоверни. От заключението на вещото лице се установява, че
постъпилите суми по сметка на ответника за погасяване на задълженията по договора
за банков кредит и споразумението към него са в общ размер, както следва:
51212.24 лева за периода 22.06.2007 г. – 25.11.2010 г. и 119884.28 лева за периода
01.08.2011 г. до 27.09.2019 г., или 171096.52 лева за двата периода, като се
установява и че по сметка на ответника на 25.11.2010 г. е постъпила и сума в
размер на 6000 лева, която е отнесена за погасяване на сумата 4923.50 лева –
разноски по изпълнителен лист; 943.42 лева – присъдена договорна лихва; 132.69
лева – присъдена наказателна лихва. Установява се още и че плащанията, които са
постъпвали по сметка на ответника са били отразявани като такива по договор от
22.06.2007 г. и по извънсъдебно споразумение към него от 01.08.2011 г.
Вещото
лице е посочило, че първата падежирала и неплатена погасителна вноска по
сключеното между страните споразумение към договора за кредит е с падеж от
20.07.2019 г., както и че остатъкът на задълженията на ищеца към датата на последното
извършено от него плащане от 27.09.2019 г. e както следва: 58905.11 лева –
главница; 601.07 лева – просрочена договорна лихва по споразумение; 2122.40
лева – наказателни лихви, и 11.99 лева – просрочени наказателни лихви по споразумение.
От заключението се установява и че размерът на дължимите месечни вноски по
споразумението от 01.08.2011 г. са както следва: 721.73 лева от 20.08.2011 г.;
1208.00 лева за периода от 20.09.2011 г. до 20.06.2012 г. включително, и 1248.93
лева за периода от 20.07.2012 г. до 20.09.2019 г., като в периода 20.08.2011 г.
– 20.06.2012 г. сумите по вноските са били осчетоводявани за погасяване на
лихви и задължения по съдебни сметки - така и т. 2.2 по споразумението за уговаряне
на падеж на първа анюитетна вноска за главницата по договора за кредит и
издадения изпълнителен лист – 20.07.2012 г. Посочено е също и че преди датата
на последното извършено плащане са били налице множество цялостни и частични
забавяния при плащания на месечните вноски от ответника, като забавата при
плащането им е била от няколко дни до няколко (6 – 8) месеца.
Други
доказателства не са ангажирани в предвидените от закона срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е частичен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, който е процесуално допустим,
а наведените от ответника възражения в обратния смисъл - неоснователни.
Образуването
на изпълнително производство по изп. дело № 3599/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М.,
а по-късно и по изп. дело № 1394/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М.въз основа на процесния изпълнителен лист, за който ищецът излага твърдения,
че не удостоверява съществуващо право на принудително изпълнение на взискателя
за вземанията по него поради покриването им с периода на погасителната давност,
води до обосноваване на извод, че за него съществува призната от закона
възможност да отрече с иск съществуването на задължение към ответника поради
изтекла погасителна давност, който като относим към материалноправната законосъобразност
на принудителното изпълнение, е от компетентността на съда, а не на съдебния
изпълнител. Нещо повече, субективното право на ищеца да се позове на изтекла
погасителна давност може да стане само в исково производство чрез предявяване
на иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с оглед на което и сезирането на съда
е условие за упражняване на това право. В този смисъл определение № 242 от
31.05.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2062/2018 г. по описа на ВКС, ІV ГО, и
други.
В
съдебната практика (определение по ч.т.д. № 577/2009 г. на ВКС, II т.о., определение
по ч.т.д. № 2331/2019 г. на ВКС, II т.о, и други) и в правната теория се
приема, че искът по чл. 439 от ГПК е предоставен за защита на длъжника при
липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява
съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет
и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК
длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на
отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост
на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело.
За
допустимостта на производството по предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК
ищецът е необходимо да поддържа висящността на изпълнителното дело чрез налагането
на обезпечителна мярка „спиране на изпълнителното производство“, тъй като в
противен случай рискува делото по чл. 439 от ГПК да бъде прекратено поради
отпаднал интерес и последваща липса на процесуална легитимация на страните
(така определение № 639 от 06.04.2023 г. по гр. д. № 497/2023 г., ГК, ІІІ г. о.
на ВКС). Въпреки това съдебната практика отчита някои изключения. Така според
приетото в определение по ч.т.д. № 1660/2016 г. на ВКС, І т.о., решение по гр.
д. № 1812/2015 г. на ВКС, ІV г.о., и решение по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС,
III г.о. длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание - влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение, въз основа
на което е издаден изпълнителен лист и въз основа на който кредиторът може да
инициира по всяко време изпълнително производство. Перемпцията по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи
и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на
представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от
настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в
ново (като номер) изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на
закона (в този смисъл и определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022
г., т. к., І т. о. на ВКС), поради което и предявеният частичен отрицателен иск
е процесуално допустим (така и определение № 60521 от 28.09.2021 г. по т. д. №
1532/2020 г. , т. к., I т. о. на ВКС).
Допълнителен
аргумент в подкрепа на извода за допустимостта на иска е и обстоятелството, че
въз основа на изпълнителния лист, издаден на 14.01.2011 г., е образувано ново изп.
дело № 1394/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Защитата на длъжника срещу
претендираното от кредитора право може да се осъществи не само като възражения
по предявен от кредитора иск, но и като факти, които длъжникът може да предяви
и твърди като основание на иска по чл. 439 от ГПК, които пораждат изгодни за
него последици, включително и правопогасяващи факти, поради което предявеният в
настоящото производство отрицателен установителен иск по висящото принудително
изпълнение e процесуално допустим.
Разгледан
по същество така предявеният иск е частично основателен.
Изпълнителното
производство по изп. дело № 3599/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М.е образувано през
2011 г. при действието на постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г.,
съобразно които образуването на изпълнителното производство прекъсва давността,
а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като същото съгласно
чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната
власт. Същевременно с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Съществуващото
противоречие е преодоляно с приемането на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023
г., постановено по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно
с образуването на изпълнително дело № 3599/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М.давността
за процесните вземания по изпълнителния лист от 14.01.2011
г. е била прекъсната и не е текла давност през време на висящността на производството
до приемането на 26.06.2015 г. на новото разрешение с Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като
изпълнителното основание, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен
лист, е заповед за незабавно изпълнение от 10.01.2011 г., която не е спорно
между страните, че е влязла в сила, на основание чл. 416 от ГПК, новата погасителна
давност за удостоверените в нея вземания на банката и за които е издаден процесният
изпълнителен лист по арг. от чл. 117, ал. 2 от ГПК е пет години (така решение №
50295 от 23.01.2023 по гр. дело № 1030/2022 г. на ВКС, ГК, IV г. о., и други).
Поради уговореното обаче между страните разсрочване на изпълнението на задълженията
по процесния изпълнителен лист чрез погасителни вноски през периода 20.08.2011
г. – 20.10.2023 г. със споразумението от 01.08.2011 г. към договора за кредит, тази
давност е започнала да тече за вноските с настъпил падеж до 26.06.2015 г. и поотделно
за всяка от останалите след тази дата вноска съобразно уговорения срок за
плащането й, от който е настъпила нейната изискуемост, а не за вземанията им в
пълния им размер.
Сключеното
в случая между страните споразумение от 01.08.2011
г. по договор за кредит за ремонт и строителство от 22.06.2007 г., което
представлява по правната си същност и признание на вземанията по смисъла на чл.
116, б. „а“ от ЗЗД, също има за последица прекъсване на давността (в този смисъл
и разрешенията на Тълкувателно решение № 4/2019 от 14.10.2022 г. по тълк. д. №
4/2019 г. ОСГТК на ВКС). От съдържанието на споразумението се установява, че с
обективираните в него изявления ищецът е потвърдил категорично и недвусмислено
съществуването на все още неизпълнени от него конкретни задължения към неговия
кредитор (в този смисъл т. VI от споразумението), като правната последица от
проявлението на факта на извършено признание на задълженията на длъжника е
прекъсването на погасителната давност, от който момент съгласно чл. 117, ал. 1
от ЗЗД също започва да тече нова давност.
Изпълнението
на задълженията на ищеца по процесния изпълнителен лист са разсрочени като са
уточнени размерите на отделните погасителни вноски и сроковете за тяхното
изплащане, поради което и изискуемостта на вземането за тях е започнала да настъпва
поетапно - с падежа на всяка отделна вноска настъпва и нейната изискуемост. В
тази връзка и давностният срок тече поотделно за всяка вноска съобразно
уговорения срок за плащането й, а не за цялото вземане, считано от датата на
сключване на договора и/или споразумението. Това е така, тъй като с всяко допълнително
споразумение между кредитора и длъжника, с което се преуреждат правоотношенията
или се разсрочва или отсрочва плащането има за последица прекъсване на
погасителната давност и преместване на началния й момент към деня, в който
според споразумението вземането става изискуемо. При преуреждане на правоотношението
между страните и разсрочване на плащането, по отношение на всяка отделна вноска
започва да тече нова давност, считано от настъпване на съответния падеж, предвиден
в споразумението (в този смисъл и решение № 132 от 11 ноември 2011 г. по т.
дело № 648/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
За съответната част от задължението изискуемостта настъпва с изтичането на
срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси
изпълнение, вкл. и по съдебен или принудителен ред, поради което бездействието
му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането
по кредита.
Въз
основа на събраните доказателствени средства по делото се установи, че изпълнението
на вземанията по договора за банков кредит по изпълнителния лист от 14.01.2011
г. за лихви – възнаградителни лихви от 3988.09 лева за периода от 05 май 2010
г. до 24.11.2010 г. и наказателни лихви от 132.69 лева за същия период, и за разноските
по заповедното производство – 2739.69 лева за държавна такса и 2183.81 лева за
адвокатско възнаграждение или общо в размер на 4923.50 лева, е разсрочено на
погасителни вноски през периода от 20.08.2011 г. до 20.06.2012 г. При така уговорения
падеж на изпълнение на тези вземания и приложимостта на новото разрешение
относно теченето на давността при образувано за тях изпълнително производство
общата погасителна давност за тези вземания, считано от 26.06.2015 г., е
изтекла както към момента на предявяване на иска – 08.03.2021 г., така и към
момента на предприетите действия по принудително изпълнение по новообразуваното
принудително изпълнение – 12.03.2021 г. Установи се също и че за част от тях е
настъпил правопогасителен ефект и поради извършено от ищеца Д.Ж. плащане, което
също води до тяхната недължимост и несъществуването им като вземания за банката.
Изложеното е относимо и към дължимостта на вземане за присъдената законна лихва
върху главното вземане за периода от 25.11.2010 г. до 12.03.2021 г. - предприетите
от ответника действия по принудително изпълнение. Вземането за законната лихва върху
главното вземане до сключването на споразумението е включено в погасителните
вноски до 20.06.2012 г., а за забавата при разсроченото с него изпълнение на
задълженията на ищеца по кредита страните са уговорили със същото споразумение
наказателни лихви, които не само са определяни съобразно уговореното, но и са
извършвани плащания за тяхното погасяване до осъщественото последно плащане от
ищеца на 27.09.2019 г., видно от справка за задължения по кредита и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Вземането за законната лихва е
изискуемо върху главното вземане и от момента, в който ответната банка е
предприела действия по изпълнение за целия дълг съгласно уговореното в т. 6.1 от
споразумението, което се установи, че е осъществено с образуването на новото
изпълнително производство на 12.03.2021 г., поради което и доводите на ищеца за
действието на споразумението в обратния смисъл са неоснователни.
Неоснователни
са и доводите на ищеца за недължимост на вземането за главница. Изпълнението на
вземането за главница по процесния договор за кредит страните са разсрочили,
видно от т. 2.2 от споразумението, чрез включването и в 136 анюитетни вноски за
периода от 20.07.2012 г. до 20.10.2023 г. Така уговореният с него нов срок за
изпълнение е преимущество на длъжника – в случая ищеца Д.Ж., като правото по т.
6.1 във вр. с т. 5.1 от споразумението за преустановяване на действието на
споразумението относно разсрочването на дълга при забава на длъжника,
продължила повече от 15 дни, и настъпването на изискуемостта на целия дълг по
кредита е на банката и то се упражнява от нея с предприемането на действията по
принудителното му изпълнение. Доказа се по делото, че въз основа на сключеното
между страните споразумение от 01.08.2011 г. и уговорените в него условия за изпълнение
на задълженията му ищецът е извършвал плащания през периода от 01.08.2011 г. до
27.09.2019 г., възлизащи в общ размер на 119884.28 лева, като първата
падежирала и неплатена погасителна вноска съгласно сключеното споразумение е от
20.07.2019 г., а размерът на непогасената главница към 27.09.2019 г. - последното
от ищеца плащане за погасяване на дълга към банката, 58905.11 лева. Вземането
на банката за главница с настъпил падеж на вноските по споразумението до
20.07.2019 г. е погасено от ищеца чрез извършваните от него плащания, които представляват
и негово конклудентни действия за признаването му (така решение № 255 от
26.03.2013 г. по т. дело № 145/2012 г., ІІ т.о., ВКС). За остатъка от вземането
за главница, равняващ се на 58905.11 лева, чиято изискуемост е настъпила с
падежа на отделните погасителни вноски до предприетото изпълнение и за всички
останали вноски от предприемане на действията по принудително изпълнение от ответната
банка – 12.03.2021 г., твърдяната от ищеца погасителна давност за тях не е изтекла.
За
пълнота следва да се отбележи, че вземанията на банката за уговорените в
споразумението към договора за кредит лихви – възнаградителна и наказателна
лихви, не са предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния
лист, въз основа на който банката е предприела действия по принудителното
събиране на дълга. Влязлата в с сила заповед за изпълнение не представлява изпълнително
основание за тези вземания на банката и същите не са удостоверени като
подлежащи на принудително изпълнение в изпълнителния лист от 14.01.2011 г. Предприемането
и осъществяването на принудително изпълнение за тях въз основа на процесния
изпълнителен лист е винаги незаконосъобразно.
С
оглед на гореизложеното така предявеният частичен отрицателен иск следва да
бъде уважен за сумата 1657.07 лева, представляваща част от сума в общ размер от
141907.95 лева и включваща сумата 720.69 лева – част от договорна лихва в общ
размер от 3988.09 лева за периода 05 май 2010 г. – 24.11.2010 г., сумата 24.31
лева – част от наказателни лихви в общ размер от 132.69 лева за периода 05 май
2010 г. – 24.11.2010 г., сумата 501.96 лева – част от съдебни разноски в
заповедното производство за държавна такса в общ размер на 2739.69 лева, и сумата
400.11 лева – част от разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на
2183.81 лева, за които е издаден изпълнител лист от 14.01.2011 г. по гр. дело №
57520/2010 г. по описа на СРС, ГО, 46-ти състав, и предприето принудително
изпълнение, и за законната лихва върху главницата по същия изпълнителен лист от
25.11.2010 г. до 11.03.2021 г. включително. За разликата над този размер –
1657.07 лева, до пълния предявен размер от 26000 лева или за сумата 24342.03
лева, представляваща част от сума в общ размер от 141907.95 лева и част от
главница в общ размер от 132863.67 лева, заедно със законната лихва върху нея
от 12.03.2021 г. до окончателното й плащане, за които е издаден изпълнител лист
от 14.01.2011 г. по гр. дело № 57520/2010 г. по описа на СРС, ГО, 46-ти състав,
и предприето принудително изпълнение, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
С
оглед изхода на спора и своевременно направените искания на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 156.15
лева, представляваща разноски по производството за държавна такса и възнаграждения
за адвокат и вещо лице, определени съразмерно на уважената част на иска. На
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 561.75
лева – разноски по производството за възнаграждения за вещо лице и юрисконсулт,
съразмерно на отхвърлената част на иска.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по предявения от Д.Л.Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
район Възраждане, ул. „*********, против О.Б.Б. АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл. 439 от ГПК недължимост към банката на вземане за сумата 1657.07 лева, представляваща част от
сума в общ размер от 141907.95 лева и включваща: сумата 720.69 лева – част от договорна
лихва в общ размер от 3988.09 лева за периода 05 май 2010 г. – 24.11.2010 г.; сумата
24.31 лева – част от наказателни лихви в общ размер от 132.69 лева за периода
05 май 2010 г. – 24.11.2010 г.; сумата 501.96 лева – част от съдебни разноски в
заповедното производство за държавна такса в общ размер на 2739.69 лева, и
сумата 400.11 лева – част от разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер
на 2183.81 лева, за които е издаден изпълнител лист от 14.01.2011 г. по гр.
дело № 57520/2010 г. по описа на СРС, ГО, 46-ти състав, и предприето принудително
изпълнение, и вземане за законната лихва
върху главницата по същия изпълнителен лист от 25.11.2010 г. до 11.03.2021 г.
включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 24342.03 лева - разликата над
уважения размер от 1657.07 лева до пълния предявен размер от 26000 лева,
представляваща част от сума в общ размер от 141907.95 лева и част от главница в
общ размер от 132863.67 лева, заедно със законната
лихва върху нея от 12.03.2021 г. до окончателното й плащане, за които е
издаден изпълнител лист от 14.01.2011 г. по гр. дело № 57520/2010 г. по описа
на СРС, ГО, 46-ти състав, и предприето принудително изпълнение.
ОСЪЖДА
О.Б.Б. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Д.Л.Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район
Възраждане, ул. „*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 156.15 лева, представляваща разноски по
производството.
ОСЪЖДА
Д.Л.Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Възраждане, ул. „*********,
да заплати на О.Б.Б. АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 561.75 лева – разноски по
производството.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ:
_________
Р.
Бошнакова