№ 1135
гр. Русе, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520103148 по описа за 2022 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД твърди, че на 04.09.2013г. в гр.Русе,
между ответника И. М. Т., в качеството й на кредитополучател и „МКБ
Юнионбанк“ АД, в качеството му на кредитодател бил сключен Договор за
потребителски паричен кредит № 316-210, по силата на който кредиторът
предоставил на кредитополучателя сумата от 25 000,00 лева, платима на 120
месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяване 27.09.2023г.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признаете за
установено, че ответникът И. М. Т. с ЕГН: **********, дължи на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД - гр. София, сумата от 5617,87 лева, от които 3500,00
главница, частично от общо дължимата главница за плащане - 21 822,64 лева,
договорна лихва - 1173,85 лева частично претендирана лихва за периода от
27.03.2019г. до 27.01.2020г., лихва за забава - 944,02 лева за претендираната
главница за периода от 27.03.2019г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 30.03.2022г.,
представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски
1
кредит
№ 316-210 от 04.09.2013г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по
заповедното и настоящото гражданско дело.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Оспорва обстоятелството, че се намира в облигационни отношения с
ищцовото дружество. Счита, че дружеството- ищец не се легитимирало като
кредитор. Възразява, че не е уведомен за предсрочната изискуемост преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид
изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема
установеното от фактическа страна, като извежда следните правни
изводи:
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това, а според чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Разпоредбата е императивна и има за цел
да защити длъжника от възможността да изпълни на некредитор.
Неспазването има за последица освобождаване на длъжника от
задължението в случай, че изпълни на стария кредитор.
Законът не поставя специални изисквания за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия. Единственото
изискване е уведомяването да е извършено от предишния кредитор. Това
обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник.
Според чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
2
представлявания, нейният обем се определя според това, което
упълномощителят е изявил и не са предвидени никакви изрични ограничения
посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с
уведомяването за цесията. Следователно няма пречка предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията и
това уведомяване да е надлежно (в този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015
г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г. о.).
В конкретния случай е налице хипотеза на упълномощаване от стария
кредитор на новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършената
цесия. В тази насока е пълномощното, с което предишният кредитор „МКБ
Юнионбанк“ АД е упълномощил новия кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕАД да
уведоми длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Следователно съобщаването на цесия е извършено от новия кредитор, но в
качеството му на пълномощник на предишния кредитор, както изисква
нормата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
От своя страна уведомлението до длъжника съдържа конкретни данни
за прехвърляне на вземането, за предишния и за новия кредитор и
индивидуализира вземането. То е изпратено на адреса на длъжника, посочен в
договора и е получено лино от ответника на дата 21.12.2021г.(стр.96 и 97 от
делото).
След като длъжникът е надлежно уведомен от предишния кредитор,
чрез пълномощника му „Еос Матрикс“ ЕООД за прехвърляне на вземането по
договора за кредит, то на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД следва да се приеме, че
цесията е породила правните си последици по отношение на длъжника, макар
и не в размера претндиран от ищеца видно от приетата и неоспорена СИЕ.
На 30.03.2022г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за част от дължимите суми по кредита, от
които 3500,00 главница, частично от общо дължимата главница за плащане -
21 822,64 лева, договорна лихва - 1173,85 лева частично претендирана лихва
за периода от 27.03.2019г. до 27.01.2020г., лихва за забава - 944,02 лева за
претендираната главница за периода от 27.03.2019г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 30.03.2022г.,
представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит
3
№ 316-210 от 04.09.2013г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до
окончателното изплащане на сумата. Образувано било ч.гр.д. № 1740/2022г.
по описа на Районен съд Русе. Издадена била заповед за изпълнение, която
била връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което
обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск след
получени указания с Разпореждане N:3160/29.04.2022г. на Русенски районен
съд.
От приетото и неоспорено заключение на ССчЕ се установява, че
кредитополучателя И. М. Т. е усвоила предоставения й съгласно Договор за
потребителски кредит №316-210 от 04.09.2013г. кредит на дата 05.09.2013г. в
пълен размер от 25 000,00 лева. Установява се, че общият размер на внесените
от кредитополучателката суми по Договор за потребителски кредит №316-
210 от 04.09.2013г. е 7898,38 лева, с което са погасени главница в размер на 3
177,36 лева, договорна лихва върху редовна главница в размер на 4 672,51
лева и лихва за забава върху просрочена главница в размер на 48,51 лева.
Експертът установява, че размерът на неиздължената главница,
дължима от кредитополучателя към датата на предсрочна изискуемост
22.12.2021г. /уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост/ и към
датата на изготвяне на експертното заключение е 21 822,64 лева, от която:
просрочена, редовно падежирала в периода от 27.10.2015г. до 27.11.2021г.
вкл. главница в размер на 15 255,84 лева и предсрочно изискуема от
22.12.2021г. главница в размер на 6 566,80 лева.
Експертът установява, че размерът на дължимата за периода от
27.03.2019г. до 27.01.2020г. вкл. договорна лихва върху цялата редовна
главница е 1174,10 лева. Размерът на дължимата за периода от 27.03.2019г. до
27.01.2020г. вкл. договорна лихва върху претендираната главница в размер на
3500 лева е 306,86 лева. Размерът на обезщетението за забава върху
претендираната просрочена главница в размер на 3 500 лева за периода от
27.03.2019г. до 30.03.2022г. е 949,86 лева, при лихвен процент равен на
законната лихва за страната.
При тези предпоставки съдът счита, че възраженията на ответника
релевирани с отговора по чл.131 от ГПК и писмената защита са
неоснователни. Това е така, тъй като по делото са представени безпорни
4
доказателства, а именно - писмено потвърждение, рамков договор за
цедиране на задължения, пълномощни, уведомления за цесия и за предсрочна
изискуемост на задължението. По този начин „ЕОС Матрикс” ЕООД е
придобило от „МКБ Юнионбанк“ АД едно ликвидно и изискуемо парично
вземане, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
Следователно с оглед на разпределената в доклада по чл.146 от ГПК
доказателствена тежест, съдът намира, че ищецът при условията на пълно и
главно доказване установи възникването на спорното право между страните,
доказа по безпорен начин наличието на облигационна обвързаност между тях,
което прави исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК основателна и доказана, както по основание, така и по
размер.
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените по делото съгласно представения списък по чл.80 от ГПК
разноски в общ размер от 820 лева, от които 112,36 лева д.т. по заповедното
производство, 180 лева адвокатски хонорар по заповедното производство,
127,64 лева д.т. по исковото производство и 400 лева платен депозит на вещо
лице по назначената и приета ССчЕ.
Водим от тези съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. М. Т. с ЕГН: **********, дължи
на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо
Петков-Казанджията” №4-6 сумата от 5617,87 лева, от които 3500,00
главница, частично от общо дължимата главница за плащане - 21 822,64 лева,
договорна лихва - 1173,85 лева частично претендирана лихва за периода от
27.03.2019г. до 27.01.2020г., лихва за забава - 944,02 лева за претендираната
главница за периода от 27.03.2019г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 30.03.2022г.,
представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит
№ 316-210 от 04.09.2013г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до
5
окончателното изплащане на сумата, за които вземания по
ч.гр.д.N:1740/2022г. по описа на Русенски районен съд е издадена Заповед
N:863/30.03.2022г.
ОСЪЖДА И. М. Т. с ЕГН: ********** да заплати на „ЕОС
МАТРИКС”ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков-
Казанджията”№4-6 сумата от 820,00 лева, разноски по заповедното и исково
производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6