№ 100
гр. Нова Загора , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20202220100829 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и акцесорен иск по
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът в настоящото производство И.Г.Ю. с ЕГН **********, чрез пълномощника си
Ц.Д. Т. от АК - Пловдив е депозирал на 23.10.2020 г. искова молба в Районен съд – Нова
Загора срещу „МИКРО МЕТАЛ 73“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя
И.Ж.И., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 11202.10 лв., заплатена на отпаднало
основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2019 г.
В нея ищецът твърди, че на 18.08.2017 г. в качеството си на възложител сключил с
ответното дружество договор за извършване на строителни и монтажни дейности.
Дружеството в качеството си на изпълнител се задължило да извърши всички строително-
монтажни работи по обекта „Направа плътна ограда за УПИ 59.24 СКЛАДОВЕ ЗА
ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ И ОФИСИ в местност „БАШ ПАРА“ по КК на с.Войводиново,
общ.Марица, съгласно количествено-стойностно сметка и съобразно зададен технически
проект.
За посочените строително-монтажни работи ищецът се задължил да заплати на изпълнителя
сумата от 38160 лв., като начина на плащане бил уговорен в чл.9 на договора: по банков
път.
Посочва се, че изпълнителят не спазил уговорения срок от 45 работни дни и същия бил
продължаван неколкократно от страните. Строително-монтажните работи не били
качествени и недостатъците не били отстранени, въпреки предоставената от ищеца
1
възможност за това, като изпълнителят се дезинтересирал и така договорът бил прекратен
по взаимно съгласие през месец май 2019 г.
Твърди се още, че по тази договореност възложителят заплатил при подписване на договора
сума в размер от 10000 лв., преведени на същата дата по посочената в договора банкова
сметка, на 12.09.2017 г. заплатил 5000 лв., на 10.10.2017 г. превел 1500 лв., на 13.10.2017 г.
сума в размер от 1000 лв., на 19.10.2017 г. сума в размер от 3000 лв., на 31.10.2017 г. 3000
лв., през м. ноември заплатил сума от 4500 лв. лично на И.И. за заплащане труд на
работници.
Сочи се, че за доказване на лошото и неточно изпълнение от страна на изпълнителя и
размера на дължимото заплащане за извършените строително-монтажни работи по реда на
чл.270 от ГПК било образувано ЧГД № 15171/ 2019 г. на Районен съд - Пловдив, като било
прието като неоспорено заключението на вещото лице и от двете страни. Заключението
установявало, че стойността на извършените от изпълнителя строително-монтажни работи
за изграждане на оградни стени след приспадане на стойността на некачествено
извършените строително-монтажни работи е в размер от 16797.90 лв. Като се имало
предвид, че ищецът авансово бил заплатил на изпълнителя 28000 лв., то последният дължал
връщане на част от авансово заплатената сума в размер от 11200.10 лв. на възложителя,
която последният нямал правно основание да задържи.
Ответникът не желаел да признае и доброволно да се уредят отношенията между страните,
което обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на делото.
Ищецът моли съда да осъди ответното дружество, да му заплати сумата 11200.10 лв.,
заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 01.06.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Претендира се и присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу него
иск, като го оспорва по основание и размер.
Разяснява се, че по договора имало изпълнени от ответника и приети от ищеца строително-
монтажни работи, за изпълнението на които ищецът заплатил на ответника сумата от 23500
лв., която представлявала стойността на реално изпълнените и приети строително-монтажни
работи, а не както твърдял ищецът сумата от 28000 лв., поради което ответника счита, че не
дължи на ищеца връщане на каквато и да било сума. Всички получени суми били получени
на правно основание, а именно – процесния договор от 18.08.2017 год., като срещу
полученото възнаграждение ответникът изпълнил, а ищецът приел строително-монтажни
работи на обекта.
Оспорва се твърдението, че по договора била заплатена сумата от 28000 лв,. като се
2
признава, че е заплатена сумата от 23500 лв. и се твърди, че сумата от 4500 лв., за която се
твърди че била заплатена лично на И.И. през м. ноември 2017 г., е следвало да бъде
заплатена също по банков път.
В тази връзка се посочва, че сключеният между страните договор от 18.08.2017 г. за
изпълнение на строително-монтажни работи е на стойност по-голяма от 10000 лв., което
означава, че съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 във вр. с т.2 от Закона за ограничаване
плащанията в брой, всяко едно плащане /в това число и посоченото от ищеца плащане на
4500 лв./ е следвало да бъде извършено по банков път, както впрочем са извършвани всички
плащания по договора.
Оспорва се твърдението че договора е бил прекратен по взаимно съгласие на страните през
месец май 2019 г. Такова прекратяване нямало.
Ответникът твърди още, че сключеният между страните договор от 18.08.2017 г. за
изпълнение на строително-монтажни работи продължавал да действа като по него освен
изпълнената работа, посочена в приетата по ч.гр.д. № 15171/2019 г. на Районен съд Пловдив
СТЕ в размер на 19651.20 лв., от страна на ответника във връзка с изпълнението на
процесния договор били изпълнени в повече и следните СМР:
- 2 бр. багерсмени с голям багер /кофа 1 куб.м/, докаран до имота със специализиран
транспорт и свален с кран, за разчистване на имота от високи дървета и храсти, като била
разчистена ивица от 10 метра по цялата дължина на всяка една страна на оградата, на
стойност от общо 1500 лв. /една багер смяна с придвижването до имота била 750 лв./. Това
било необходимо, за да може да се извършват строително-монтажни работи по договора,
както и за навлизане на другата тежка техника-миксери с бетон и бетон помпа за налИ.е на
бетона;
- 2 бр. багерсмени с комбиниран багер /докаран до имота със специализиран транспорт и
свален с кран/ за изкопаване на фундамента /основите/ на оградата в размер на 50
сантиметра по протежение на четирите страни на имота на стойност от общо 840 лв.;
- Събаряне и разчистване на терена от стара монолитна постройка, находяща се в имота
преди започване на строително-монтажни работи на стойност 420 лв.;
- 1 бр. багерсмяна с малък багер за подравняване на терена след изпълнението на
горепосочените строително-монтажни работи и направа на варник за полагане на вар на
стойност 420 лв.;
- За направа на кофраж, полагане на армировка и доставка и полагане на бетон с миксер на
30 л.м. бетонен фундамент на оградата на имота от т.2 до т.3 от заключението на вещото
лице, на стойност от общо 2100 лв., от които за материали - доставка до обекта на 15 куб.м
бетон марка В15 на стойност общо 1245 лв., арматура общо 300 кг на стойност 360 лв. и
труд за изработка на кофраж с кофражни дъски и валки за подпори и връзване и полагане на
3
арматурата /пръчки и бигли/ във фундамента 495 лв.;
- Преместване и монтаж на метален гараж общо 500 лв.;
- Разтоварване и монтаж на бетонен гараж общо 850 лв.;
- Задържан от възложителя и останал в имота материал, както следва: Кофражни дъски 8
куб.м х 300лв. за куб.м. или общо 2400 лв.;
Валки 46 бр. х 4 л.м х 5 лв. за брой или общо 230 лв.;
2 бр. ръчни колички, 2бр.кирки, 1 бр. боен чук /10 кг./ и 8 бр. лопати общо 300 лв.;
Счита, че поради това по договора ищецът му дължи заплащане на така посочените и реално
извършени на място строително-монтажни работи /труд и материал/, както и задържан от
възложителя и останал в имота материал, на обща стойност от 9460 лв., за които ищецът до
настоящия момент не споменавал в исковата молба.
Вземайки предвид признатите от ищеца в исковата молба извършени строително-монтажни
работи на стойност от 19651.20 лв., от една страна, и от друга страна, отчитайки посочените
в отговора допълнителни извършени от ответника и непосочени до настоящия момент от
ищеца строително-монтажни работи, ставало ясно, че всички извършени по договора
строително-монтажни работи били на обща стойност 29111.20 лв.
Това показвало, че ищецът реално бил платил на ответника извършени от последния
строително-монтажни работи по цитирания договор, т.е. посочените суми били платени на
ответника на основание сключения между страните договор за изпълнение на строително-
монтажни работи от 18.08.2017 г. или сумите, получени от ответника били такива получени
от него на валидно правно основание и представляващи дължимото му се възнаграждение за
извършени и приети строително-монтажни работи по договор за изпълнение на строително-
монтажни работи № ********** от 18.08.2017 г., поради което следвало да се приеме, че
ответникът не дължи връщане на суми на ищеца.
Отправя доказателствени искания към съда да остави без уважение искането на ищеца за
допускане на свидетел за установяване на частично плащане по договора в размер на 4500
лв., тъй като било неоснователно, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК не
допускала свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от
5000 лв. Тъй като ищеца твърдял това плащане да е част от плащанията по посочения в
исковата молба и отговора договор, който обаче бил на стойност по-голяма от 5000 лв., се
противопоставя на основание чл.164, ал.2 от ГПК за допускането на такъв свидетел.
Разяснява, че това е така, тъй като се иска със свидетел да се установяват плащанията по
договор на стойност по-голяма от 5000 лв.;
Моли да бъде допусната СТЕ, вещото лице по която, след като се запознае с приложените по
делото доказателства и направи оглед на място на процесния имот, в който са извършени
4
строително-монтажни работи, да даде отговор на въпроса: Извършени ли са посочените в
настоящия отговор на исковата молба строително-монтажни работи и каква е тяхната
стойност.
Моли да бъдат допуснат и двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, изложени в отговора, а именно кога и какви видове строително-монтажни
работи са извършени от ответника въз основа на сключения между страните договор.
Моли да бъдат приети като доказателство 5 броя снимки.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адв.Т. поддържа
предявения иск и прави изменение на обстоятелствената част на исковата молба, която касае
произнасяне на ищеца, че сумата от 4500 лв. била дадена на ръка, а в крайна сметка, след
проучване, той представил с фактури и разписки за материали за извършване на строително-
монтажни работи, тъй като изпълнителят бил изоставил в този момент обекта, без
работници и без материали в края на март, началото на април.
Посочва, че след проведени разговори, изпълнителят окончателно отказал да се яви в обекта
и да извърши възложените строително-монтажни работи и до началото на май месец, когато
двамата и възложителя и изпълнителя стигат до извода, че не се нуждаят от този договор.
Твърди, че ищецът дал доста голяма сума в аванс за изпълнителя. Поискал част от тази сума
да бъде върната, но уви не била върната. Представя тези разписки и моли съда да ги приеме
като доказателства по делото. Разяснява, че били закупени лично от ищеца и срещу тези
пари бил закупен този материал, който възложителят ползвал за довършване на оградата,
както и че парите са платени по този начин, чрез закупуване на материали, а по договора,
изпълнителя се е задължил със свои собствени средства и материали да изгради оградата.
Сочи, че по договора, изпълнителя бил длъжен да закупува материали.
По отношение на подадения отговор, оспорва всички изложени обстоятелства и допускането
на двама свидетели. Визира чл.5 от договора в който било посочено, че за извършването на
допълнителни дейности, следва да подпишат писмен договор, което води до недопустимост
на гласни доказателства. Счита, че тези свидетели не следва да се допускат и оспорва
изложеното в отговора на исковата молба за извършени строително-монтажни работи, без
уговорка между страните. Такава няма, като твърди, че са извършени от ищеца - той наел
работници, той им плащал.
Относно задържания от ищеца в имота материал преди доклада по делото, пита имаме ли
действащ договор, както твърди ответника. Ако договора се изпълнявал, нямало как да
бъдат задържани.
Досежно исканата лихва в момента по чл.86 от ЗЗД, предявена в условията на евентуалност
5
или към датата на договора, м.май 2019 г. или от датата на получаване на съобщението за
образуване на заповедното производство по ч.гр.д. № 400 по описа на съда за 2020 г., в тази
връзка прави доказателствено искане, ч.гр.дело да бъде приложено към настоящото, за да се
ориентира към първоначалната дата, от която тече първоначалната лихва, а тя е именно с
искане, посочената сума да бъде върната.
Процесуалния представител на ищеца адв.Д. посочва, че представените в съдебно заседание
писмени доказателства - 2 бр. разходни документи и наведените твърдения от ищцовата
страна, че досежно промяната на обстоятелствата, които беше изложила първоначално в
исковата молба, а именно, че ответника е получил в брой сумата 4500 лв. в днешното
съдебно заседание твърди, че не е получил в брой, а получил сумата във вид на материали от
ищеца, са били известни и би могъл да ги представи в исковата молба и не бил сторил
същото, моли това твърдение, това искане за прилагане на доказателствата да остане без
уважение, тъй като счита, че е налице преклузия относно точно тези писмени доказателства
от месец април и март.
Счита, че същите са допуснати от съда с изготвения доклад от 21.12.2020 г. и са необходими
и относими за доказване на извършените в повече от ответника строително-монтажни
работи, които излизат извън обхвата на процесния договор и други дейности, а не такива по
самото фактическо изграждане на самата сграда, извън предмета на съдебно техническата
експертиза приложена от ищеца, предмет на ч.гр.д. на Районен съд –Пловдив, което било
писмено доказателство по настоящото производство.
Адв.Т. пояснява, че възраженията й са за недопускане на свидетелски показания, а също и че
в чл.5, т.2 страните уговорили, че допълнително извършените работи, описани в приемо-
предавателен протокол ще бъдат заплатени допълнително от възложителя. Счита, че не е
допустимо тези обстоятелства да бъдат доказани със свидетелски показания. Самите страни
заявявали, че отново писмено ще се договарят с протокол 19.
Адв.Д. сочи, че такъв протокол не бил съставен и точно затова искали тези двама свидетели,
за да установят извършените неща, които не били актувани.
В съдебно заседание са разпитани водените от страните свидетели А.Г.Ю..а – сестра на
ищеца и В.К.Д. – работник при ответника.
Постъпили са в указаните от съда срокове и писмени защити от страните.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
6
Съдът е приел представените писмени доказателства: Договор за изпълнение на строителни
и монтажни работи № ********** от 18.08.2017 г., Вносни бележки от дати: 18.08.2017 г.,
12.09.2017 г., 10.10.2017 г., 13.10.2017 г., 19.10.2017 г., 31.10.2017 г., Съдебно техническа
експертиза, приета по ЧГД № 15171/2019 г. на Районен съд – Пловдив, Документ за
заплатена държавна такса за производството, Актуално състояние на „МИКРО МЕТАЛ 73“
ЕООД, Пълномощни, Документи за платена държавна такса и депозит СТЕ, Стокова
разписка № ********** от 05.03.2019 г., Стокова разписка № ********** от 21.03.2019 г.,
Фактура № ********** от 01.04.2019 г., Фактура № ********** от 12.04.2019 г., Фактура №
********** от 19.04.2019 г., Фактура № ********** от 28.03.2019 г., както и гласните
събрани в съдебно заседание и приобщените по делото СТЕ.
Безспорно се установи, че между страните по делото са налице облигационни отношения във
връзка със сключен на 18.08.2017 г. договор, по който в качеството си на възложител ищеца
е договорил с ответното дружество в качеството му на изпълнител извършването на
строителни и монтажни дейности по обекта, находящ се в с.Войводиново, общ.Марица,
подробно описан в исковата молба, а именно направа плътна ограда за Упи 59.24 складове за
промишлени стоки и офиси в местност „Баш пара“ по КК на с.Войводиново, общ.Марица,
съгласно количествено-стойностна сметка и съобразно зададен технически проект.
Договорената за изплащане сума била в размер на 38160 лв., като начина за заплащането е
уговорен в чл.19 от процесния договор – по банков път по указаните банкови сметки на
изпълнителя. Изпълнителят съответно се задължил да извърши строителните дейности в
срок от 45 работни дни, съгласно клаузите на сключения между страните договор.
От представените доказателства се установява също, че възложителят е заплатил на
изпълнителят при подписване на договора на 18.08.2017 г. сума в размер на 10000 лв.
преведени по банков път, след което на 12.09.2017 г. - 5000 лв., на 10.10.2017 г. - 1500 лв.,
на 13.10.2017 г. - 1000 лв., на 19.10.2017 г. - 3000 лв. и на 31.10.2017 г. - 3000 лв. и се
твърди, че през м.ноември 2017 г. ищецът лично на ръка е заплатил 4500 лв. на И.И..
От заключението по назначената и изготвена експертиза по ч.гр.д. № 15171 от 2019 г. по
описа на Районен съд - Пловдив се установява, че стойността на извършените от
изпълнителя строително-монтажни работи за изграждане на оградни стени, след приспадане
на стойността на некачествено извършените такива е в размер на 16797.90 лв.
В съдебно заседание са разпитани водените от страните свидетели А.Г.Ю..а – сестра на
ищеца и В.К.Д. – работник при ответника.
Свид.Ю.а посочва, че познава процесния имот и той представлявал голямо пространство без
ограда, вътре с дървета, зеленини. Имало някаква малка постройка, която премахнал И.Ю. с
ръце, а не с някакви машини и устройства.
Тъй като работата й била свързана с пътуване, много често ходела до имота, да види дали
7
работниците работят. Когато започнали да работят, да строят оградата, всичко било както са
договорени отношенията. Впоследствие, може би в началото на 2019 г., започнали да спират
работния процес. При посещенията й се случвало да няма работници. Знае, защото
работниците не работели и пред нея са споменавали каква била причината да не работят -
И.И. не им плащал труда и те спирали да работят. Посочва, че И.Ю. бил изключително
ядосан от създалата се обстановка - бавело се всичко и непрекъснато се водели преговори с
И.И. да продължи да работи, а той казвал, че няма средства да купи материали и да плати на
работниците.
Разяснява, че през пролетта на 2019 г. започнали, като по това време била направена не
повече от 1/3 от оградата, като външния вид който бил, не бил окончателно завършен -
нямало капаци поставени на оградата, а направеното не било това което било очаквано. Към
настоящия момент цялата ограда била направена - всички шапки били поставени и всичко
било завършено.
Свидетелства, че г-н И.И. прекратил действията си по договора март, април 2019 г., а брат й
се споразумял с работниците, които работели на И.И.. И.Ю. им плащал и те довършили
работата. Работниците били сигурни, че ще им заплати труда, защото били свидетели на
всичко.
Имало момент, в началото на 2019 г., март – април, в който ищеца дори му предоставил
тухли само и само да продължат, да извършат ремонта и да довършат оградата. Твърди, че е
била свидетел на предоставянето на тухли. Нейната работа била свързана с пътуване.
Многократно била на обекта, дори да плати тухлите или да каже на камиона, къде да ги
стовари. Описва ги като голяма сива тухла.
Посочва, че господин И. бил поел ангажимент да направи на 6 дка ограда и тя даже била
чела договора и е в течение. Освен това твърди, че познава лично господин И.И. и за нея бил
извършвал услуги, като може да изброи на колко обекти бил правил врати, колко е била
изрядна.
Свид.Д. твърди, че познава ответника и още преди доста години са работили много пъти
заедно, включително и на строителен обект на ищеца, където трябвало да правят една
ограда. Господин И.И. бил управител на фирма „Микро Метал 73“ ЕООД. Преди започване
на работата ходили 1-2 пъти там. Като отишли първия път, било като гора с дървета мястото,
обрасло с храсталаци, имало и една постройка, а имота не бил ограден. Около него минавал
черен път неасфалтиран. Трябвало първо да се разчисти, да се изчистят дърветата, да се
направи просека. Имало една постройка – тоалетна, която била точно на ъгъла и пречела на
оградата, както и гараж върху основите. Разяснява, че постройката била тухлена, на един
етаж около 10 м на 2 м, с керемиди, с покрив, разнебитена. Господин И.Ю. идвал.
Посочва, че един ден като били на монтаж, с И. отишли да видят мястото. Имало разговори
за оградата, а се оказало, че не е един терен, а гора и трябва да се разчиства. Трябвало да се
8
направи просека и се разбрали, първо да се разчисти и тогава да се започне оградата.
Свидетелства, че е бил на това разчистване. Дошъл един багер голям с кофа и гребло,
докаран от камион и свален с кран, разчистили дърветата и ги натрупали в средата. Големия
багер чистил 2 дни, след което дошъл друг, изкопал самите основи и той два дни работил и
след това дошъл един малък багер, който оформил, за да може да докарат буса с тухлите. В
един ъгъл направили място за вар и цимент. После бил разтоварен един метален гараж,
който заключили, за да може да прибират дървения материал с колички и лопати.
Разяснява, че не е участвал всеки ден, ежедневно, но примерно два, три пъти седмично е
участвал, като е карал тухли или е правил кофражи, а на другия ден като дойде бетона
наливат и продължават. В зидането на тухлите не е участвал. Сочи, че били направени
южната, заедно с източната ограда. Имало една врата, ударили някакъв кабел и имали
проблем. Твърди, че били наляли 25-30 метра от северната. За обекта не може да каже,
защото го напуснали, прекратили го и каква е била причината, не може да каже. Посочва, че
като работник, когато му кажат спира и край.
В гаража си държали всичко - дъски, колички, кирки, лопати, чукове, пирони, тел и те
останали там и не знае какво се е случило с тях. Твърди, че не са ги вземали. Единият гараж
бил пълен с дъски - 9-10 кубика валки, които ползвали за подпори, където вдигат оградата,
две кирки, две лопати, нещо такова. Гаражите били два - единият бетонен, а другият
метален. Преместили го с кулокран. Стандартни гаражи - предполага 5 на 2,5-3 м.
Сочи, че още работи там и е на длъжност общ работник.
През зимата на 2017 г. твърди, че са работили може би година и малко, до 2018 г., когато
разчиствали, на тях им било заплатено от И.И..
Свидетелства, че не е чул такова нещо, работодателя му И.И. да е поискал тези инструменти,
а също и че не знае от кой са купени и докарани.
В хода на производството бе назначена СТЕ изготвена от в.л.М.А.,която даде заключение за
стойността на извършени услуги и намиращи се в обекта активи,извършени от ответника и
негова собственост.Заключението бе прието от страните и съда без възражения.
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелството, че с ответника се намирали
в договорни отношения във връзка със сключен договор за изпълнение на строително-
монтажни работи.
Твърди се, че ищецът заплатил голяма част от договорените суми, но от страна на ответника
9
било налице лошо и некачествено изпълнение и съобразно изготвената съдебно-техническа
експертиза за обезпечаване на доказателства, надвзетата от ответника сума следвало да се
върне на ищеца, като той я претендира на отпаднало основание, ведно със законната лихва
от 01.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
Следователно е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.86 от
ЗЗД.
В тежест на ищеца бе да докаже какви суми е предал на ответника, както и качеството и
стойността на извършените от последния строително-монтажни работи.
В тежест на ответника съответно бе да докаже размера на дължимите от ищеца към него
суми за извършените строително-монтажни работи.
Съдът кредитира заключенията по изготвените и изслушани съдебно-техническа и
оценителна експертизи, като неоспорени и приети от страните и изготвени от вещи лица, в
чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява.
Сключеният между страните Договор за изпълнение на строителни и монтажни работи №
********** от 18.08.2017 г., подписан от И.Ю. в качеството му на възложител и управителя
на „МИКРОМЕТАЛ-73“ ЕООД И.Ж.И. в качеството му на изпълнител, има силата на закон
между страните.
С него те са се споразумели във връзка с предмета на договора, срока му, отчитането на
строителството, реда и условията за плащане, сроковете за изпълнение, правата и
задълженията на изпълнителя и възложителя, гаранции и гаранционни срокове,
прекратяването му и други условия.
Относно твърдяното от ищеца, че е заплатил на ответника при подписване на договора на
18.08.2017 г. сума в размер на 10000 лв. преведени по банков път, след което на 12.09.2017
г. - 5000 лв., на 10.10.2017 г. - 1500 лв., на 13.10.2017 г. - 1000 лв., на 19.10.2017 г. - 3000 лв.
и на 31.10.2017 г. - 3000 лв. и през м.ноември 2017 г. лично на ръка 4500 лв., съдът намира
безспорни доказателства за извършени банкови преводи за изброените суми, с изключение
на сумата от 4500 лв., която ищецът твърди, че била дадена на ответника лично, на ръка
през м.ноември 2017 г.
Съгласно чл.9 от договора плащането на договорените работи ще се извършва по банков път
по сметките на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, които са указани по следния начин: Обслужваща банка:
БАНКА ДСК ЕАД IBAN: BG86STSA93000020950833 BIC code: STSABGSF Титуляр Т.С.К.,
предвид което съдът смята за неоснователна исковата претенция в частта й за тези 4500 лв.
и счита, че следва да редуцира размера на иска с нея.
Относно наведеното от ответника, че договора и към момента не бил прекратен, и
алтернативно не е прекратен по взаимно съгласие, съдът намира следното:
10
Съгласно разпоредбата на чл.11 от процесния договор срокът за изпълнение на строително
монтажни работи - предмет на настоящия договор е 45 работни дни след подписване на
договора, който от приетите експертизи се установи, че не е спазен, без да са налице
форсмажорни или други обстоятелства, станали причина за неспазване на договорените
срокове, съгласно чл.30 или да е представено като писмено доказателство на съда, каквото и
да е изменение или допълнение по договора, каквато е разпоредбата на чл.34 от същия.
Освен това видно от приетата по делото фактическа обстановка и събраните и приети от
съда гласни доказателства се доказа, че е спазено договорено в чл.14, а именно че
изпълнителят ще осигури и използва на обекта във връзка с изпълнението на договорните си
задължения и изискванията на ЗУТ квалифициран ръководен персонал, както и
квалифицирани работници по съответните специалности с цел постигане изискванията на
проекта и договореностите между страните, като неплащайки на работниците наети за
извършване на строително монтажните работи, ответникът практически не е осигурил
изпълнението на договорните си задължения.
Предвид изложеното, съдът счита, че в действителност в случая не се касае за прекратяване
на договора по взаимно съгласие, както е предвидено в чл.29.1 на договора, а по-скоро за
чл.29.2 с развалянето му от която и да е страна по него при виновно неизпълнение
задълженията на другата страна. Освен в случаите изрично предвидени в договора,
изправната страна е длъжна да отправи на другата писмено предупреждение с двустранно
одобрен срок за изпълнение, като развалянето е възможно само в случай, че в посочения
срок неизправната страна не изпълни своите договорни задължения (респ. не прекрати
нарушаването на договорните клаузи), във връзка с чл.32 гласящ, че спорните въпроси се
решават в дух на разбирателство и взаимен интерес, а ако това е невъзможно - пред
компетентния съд.
Освен всичко посочено не са представени и писмени документи, които да уговарят между
страните допълнителни дейности, както е било договорено в сключения между тях договор.
С оглед горните мотиви съдът счита,че договорът между страните е прекратен,така или
иначе и той няма действие между тях,което води до основателност на искането-за отпадане
на основанието ответника да задържи част от получената в аванс сума.В тази връзка следва
да се посочи,че освен по основание искът е доказан и до размер 6510.20лева,в частта на
главницата,заради приетото заключение по ч.гр.д.№15171/2019г.по описа на ПРС.
Относно изтъкнатите от ответника, като допълнително сторени разходи за разчистване с
багери и друга специализирана техника съдът намира, че е упоменато ясно в чл.15 от
процесния договор, а именно: изпълнителят е длъжен да осигури необходимите съоръжения,
оборудване и механизация на обекта във връзка с изпълнението предмета на настоящия
договор, поради което намира тези претенции за неоснователни.
Следва да се отбележи в тази връзка, че с депозирането на настоящата искова молба в съда
11
практически се заявява и отправя писмено известие, че ищеца желае да прекрати процесния
договор. Това влече след себе си и друг извод – претендираната от ищеца законна лихва
следва да бъде изискуема не от 01.06.2019 г., а от датата на депозиране на исковата молба –
23.10.2020 г.
Ирелевантна се явява претенцията на ответника за заплащане на останалите в обекта
материали. Не е налице възражение от негова страна за прихващане или да е предявен
насрещен иск, така че следва това негово искане/за прихващане/ да бъде отхвърлено.
Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата се явява частично
основателен, както по-горе е разяснено, поради което следва да бъде уважен до размер от
6520.10 лв., а за разликата до претендираните с исковата молба 11020.10 лв. или 4500.00
лв.,следва да бъде отхвърлен.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на
обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата, като е уточнено по-горе обаче,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба – 23.10.2020 г.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат съразмерно
уважената и отхвърлената част на иска направените по делото разноски. Последните са
претендирани в общ размер 1509.00 лв, от които за държавна такса – 449.00 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение - 1060.00 лв., съобразно приложения списък по чл.80 от
ГПК./Настоящият съд не разполага с доказателства за направени каквито и да е разноски в
производството по ч.гр.д.№15171/2019г.по описа на ПРС и затова по същите не дължи
произнасяне /.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат съразмерно уважената и
отхвърлената част на иска направените по делото разноски. Такива са претендирани в общ
размер 1900.00 лв., от които за депозити за вещи лица – 600.00 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение - 1300.00 лв.
Следователно съразмерно уважената и отхвърлената част на ищеца се дължат от ответника
892.80 лв., а на ответника се дължат от ищеца сумата от 775.86 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, „МИКРО
МЕТАЛ 73“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от
управителя И.Ж.И., ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Ю. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
12
гр.Пловдив, ул.„Петко Д. Петков“ № 45, ет.1, ап.1, СУМАТА 6520.10 лв. /шест хиляди
петстотин и двадесет лева и десет стотинки/,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 23.10.2020г.до окончателното и изплащане
ОСЪЖДА „МИКРО МЕТАЛ 73“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от управителя И.Ж.И. ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Ю. с ЕГН
********** и постоянен адрес: гр.Пловдив, ул.„Петко Д. Петков“ № 45, ет.1, ап.1
направените по делото разноски в размер на 892.80лв./осемстотин деветдесет и два лева и
осемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА И.Г.Ю. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Пловдив, ул.„Петко Д.
Петков“ № 45, ет.1, ап.1ДА ЗАПЛАТИ на ОСЪЖДА „МИКРО МЕТАЛ 73“ ЕООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя И.Ж.И.
направените по делото разноски в размер на 775.86лв./седемстотин седемдесет и пет лева и
осемдесет и шест стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
13