Р Е Ш Е Н И Е
№............../….….......2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание, проведено на 26.06.2019 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5808/2018 г. по описа на ВРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК от ищеца „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК: ***, против
ответника М.Я.В., ЕГН: **********, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 395.43 лв. - главница по
Договор за кредит „Бяла карта" № ***от 30.01.2016 г., сключен между „***"
ООД и М.Я.В., вземането, по който е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з."
ООД по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016 г. и Приложение № 1/10.08.2017 г., сумата
от 44.83 лв. - договорна лихва за периода от 08.02.2016 г. до 07.01.2017 г.,
сумата от 115.66 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
сумата от 202.50 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
03.10.2017 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които вземания е
издадена заповед № 8201/05.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 15090/2017 г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че между „***" ООД, като кредитор, и М.Я.В.,
като кредитополучател, е бил подписан Договор за кредит „Бяла карта" № ***/30.01.2016
г. Подписвайки договора за кредит ответникът удостоверил, че е получил всички
условия на индивидуалния договор, Общите условия и Стандартен европейски
формуляр. „***" ООД се задължило да предостави на М.Я.В. револвиращ кредит в максимален размер на 200 лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCardCardA/Visa, а кредитополучателят се задължил
да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Била предоставена
възможност на кредитополучателя, по всяко време, да усвоява суми до максималния
размер на кредитния лимит. С Анекс от 25.08.2016 г., страните се съгласили да
бъде увеличен кредитния лимит на 400 лв. Заедно с подписване на договора за
кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредитна карта, като
кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. Страните
подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на
международна платежна карта Access Finance/iCardCardA/Visa, които съдържали и
Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCardA/Visa.
М.В. усвоила сумата в общ размер на 400 лв. от предоставения кредитен лимит,
като дължимата главница била в размер на 395.43 лв. Върху усвоения размер на
кредита, ответникът дължал дневен лихвен процент, представляващ договорна
лихва, в размер на 44.83 лв., за периода от 08.02.2016 г. (датата на първата
транзакция по кредитната карта) до 07.01.2017 г. (датата на настъпване на
предсрочната изискуемост). Страните сe договорили, че
в случай, че ответникът не заплати текущото си задължение на падежа, същият се
задължава да представи на кредитодателя, в срок от три дни след падежа,
обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се
подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне
на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава
за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължал на
кредитора неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която
била включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се
начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението - от 6-то число на
месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия месец текущото
задължение. На ответника била начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 115.66 лв. Твърди се, че ако кредитополучателят не
погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият бил длъжен
да предостави на кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сумата в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи
за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава в плащането на сумата в размер на 15% от максималния
кредитен лимит, ответникът дължал на кредитодателя разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на
сумите, както и такса в размер на 120 лева, включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Ответникът
дължал разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 202.50 лв. Поради забава и виновното неизпълнение на договорните
задължения, цялото задължение на ответника станало предсрочно изискуемо, като
предсрочната изискуемост била обявена на 07.01.2017 г. От тази дата ответникът
дължал и заплащането на лихва за забава /мораторна лихва/ върху главницата в
размер на 26.41 лв. за периода от 07.01.2017 г. (датата на настъпване и
респективно обявяване на предсрочната изискуемост) до 29.09.2017 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение), ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. През целия срок на договора,
ответникът се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си
задължение за предходния месец. Между „***" ООД и „А.з.к.н.п.з." ООД
бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 10.08.2017 г., по
силата на който вземането срещу ответника било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з."
ООД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Посочва, че
предявените искове са неоснователни. Твърди се, че извършеното прехвърляне на вземането
не било надлежно съобщено на ответника, както и че ищецът не е направил
претендираните разходи за събиране на вземанията. Твърди, че ищецът не е
предоставил на ответника кредитна карта и същият не е теглил въпросните суми.
Не настъпила и обявената предсрочна изискуемост. Била нарушена разпоредбата на
чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Били неясни клаузите кога настъпва предсрочна изискуемост,
как се определят лихвите и ГПР, как се определят разходите за събиране на
вземането. Не ставало ясно как точно се формира претендираната неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 115.66 лв., като същата била и
прекомерна. Договорът за кредит бил типов/бланков, а клаузите в него не били
индивидуално уговорени. При отпускане на кредита не била спазена задължителната
процедура, тъй като липсвали доказателства преддоговорната информация да е
предоставена във формата на стандартен европейски формуляр, съгласно
изискването на чл. 5 от ЗПК, а неизпълнението на това задължение водило до невъзможност потребителят да бъде
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит,
а законът не допускал възможността тази информация да се съдържа в самия
договор. Били налице неравноправни клаузи в сключения договор по смисъла на
ЗЗП. От така представения договор не би могло да се приеме, че заемополучателят
би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след извършване на съответните
математически изчисления. Посочен бил годишен лихвен процент, и годишен процент
разходи, от които обаче не ставало ясно по какъв начин той се отразява на
размера на задължението. За сравнително кратък период от време, при главница в
размер на 395.43 лв., общата дължима сума, вкл. главница, лихва и други
разноски в общ размер 784.83 лв, била прекомерно надвишаваща ограничението
поставено в чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
По делото е конституирано и трето лице – помагач на страната на ищеца „А.з.с.н.в.“.
Съдът след преценка на
направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при
условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въз
основа на подадено от ищеца
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 15090/2017
г. по описа на Районен съд - Варна, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата
от 395.43 лв., представляваща
главница по Договор за кредит № ***/30.01.2016
г., сключен между М.Я.В. и
„***“ ООД, вземането, по
който е прехвърлено в полза
на заявителя, по силата на Приложение №1/10.08.2017 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016
г., сумата от 44.83 лева,
представляваща договорна
лихва за периода от 08.02.2016 г. до 07.01.2017 г., сумата от 115.66 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение,
сумата от 202.50 лева, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението,
сумата от 26.41 лева, представляваща
законна лихва за периода от 07.01.2017
г. до 29.09.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 03.10.2017 год. до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. За възможността
да предяви иск заявителят е
уведомен на 21.03.2018
г., а настоящият иск за установяване съществуването на
вземането е предявен на 23.04.2018
г., тоест в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, което обуславя допустимост на производството и правния интерес от воденето му за
ищеца.
От представения по делото
заверен препис на договор за кредит „Бяла карта“ се установява, че на 30.01.2016 г. „***“ ООД и М.Я.В. се договорили, че дружеството кредитодател
се задължава да предостави на кредитополучателя сумата от 200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, а последният
се задължава да я върне. Установява се, че уговореният годишен лихвен процент по заема е 43,2
%, а годишният процент на разходите е 45,90 %. Съгласно чл. 16 на Договора, в случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа съгласно
условията по договора, същият се задължава в срок от три дни след падежа, да предостави на кредитодателя допълнително
обезпечение - поръчител,
който да отговаря на изчерпателно и кумулативно изложени изисквания. В разпоредбата на чл. 21 от
Договора, е уговорена неустойка,
ако длъжникът не изпълни задължението си да осигури обезпечение поръчител. В чл. 22, ал. 4 от Договора е разписано, че при забава на
изпълнението от страна на кредитополучателя, същият дължи разходи за действия
по събирането в размер от по 2,50 лв. за всеки ден до погасяване на съответното
задължение. С допълнително споразумение от 25.08.2016 г. страните се
договорили кредитният лимит да бъде увеличен на 400 лв.
От представения по делото рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 11.11.2016 г., се установява, че „***“ ООД е прехвърлило н.
„А.з.к.н.п.з.“ ООД дължими на продавача суми по станали ликвидни и изискуеми
парични заеми, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности,
включително и изтекли лихви, посочени в Приложение 1. Видно от Приложение 1 от 10.08.2017г. към Договор за прехвърляне на вземания, задължението на М.Я.В. е прехвърлено на ищеца.
Съдът е сезиран
с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК.
Предмет
на установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, представляват предявените чрез заявлението по чл. 410 ГПК
притезания, т. е. съдът е длъжен да се произнесе съобразно заявения по чл. 410 ГПК размер, вид и основание
(фактически обстоятелства) на предявеното
материално право в заповедното
производство, като исковете
се считат за подадени от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение (арг. чл. 422 ГПК). Следователно, с този иск се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане съществува, респ. дали
е спорно, като при уважаване
на иска ще влезе в сила заповедта
за изпълнение.
В тежест на ищеца бе да
установи, че между „***"
ООД, като кредитор, и М.Я.В.,
като кредитополучател, е бил подписан валиден
Договор за кредит „Бяла карта" № ***/30.01.2016
г. и Анекс от 25.08.2016 г., по силата
на които на ответника е предоставена сумата от 400
лв., под формата на разрешен кредитен лимит, усвояването по която е станало чрез кредитна карта;
че ответникът е усвоил сумата от 400 лв.; наличието
на уговорка за заплащане на
главницата, лихвите, неустойките и таксите; общият размер на извършените
плащания от страна на ответника по договора за кредит, както и какво е погасявал с тях - главницата, лихви, неустойки, такси, и конкретният размер на погасените задължения по пера; че ответникът е изпаднал в забава; размерът на претендираното вземане;
че длъжникът е редовно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита; както и че вземането е прехвърлено
на ищеца от „***" ООД
с договор за цесия, за което ответникът е уведомен.
Договорът за кредит е формален (арг. чл. 10, ал. 1 от ЗПК), в случая, консенсуален, доколкото от съдържанието на договора се
установява, че предоставянето на сумата не е част от фактическия състав от
договора за кредит, а в изпълнение на вече поето договорно задължение. Тази
двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен, и
то в момента на сключването му, годишният процент на разходите (арг. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК), включващ разходите по кредита и уговорената
възнаградителна лихва (арг. чл. 19, ал. 1 от ЗПК).
За да породи договора за цесията действие по отношение на
длъжника, то на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, следва да му бъде съобщен от
стария кредитор. Посоченото задължение има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и стария кредитор, то изискването е
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от стария кредитор.
Цедентът обаче може да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник (Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5759/2014 г., III г. о.). Видно от приетия по делото договор за цесия се
установява, че е дадено право на цесионера да извърши уведомяване от името на
цедента до длъжника по вземанията, предмет на процесния договор за цесия. По
делото са представени и пълномощни за преупълномощаване на процесуалния представител
за водене на делото и уведомяване на длъжника по чл. 99 ЗЗД. Длъжникът е бил
уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея на назначения от съда особен представител. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД не е поставено изрично условие лично и само
цедентът да извърши това съобщаване и няма пречка то да бъде извършено и от
трето лице по волята на стария кредитор.
Съдът намира, че въпреки направените
оспорвания от ответника, разпределената доказателствената тежест и изричните
указания на съда, че не се сочат доказателства за правнорелевантните факти, ищцовото
дружество не установи в хода на процеса общия размер на
извършените плащания от длъжника по договора за кредит, както и какво е погасил
с тях – главница, договорната лихва, лихва за забава, неустойка и други
начислени такси, размера на претендираните вземания, обявяване на предсрочната
изискуемост на кредит, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. От представените по делото писмени доказателства не може да се установи по
безспорен начин какъв е размера на претендираните вземания, сумата, която е
била предоставена на ответника, респ. размерът на усвоената част от кредита.
Дори да се приеме, че ответникът е усвоил изцяло предоставеният кредит лимит
(200/400), то по делото не бяха ангажирани доказателства, включително и със специални
знания на експерт, от които да се установи както размера на извършените
плащания от ответника, така и размера на дължимата сума. От
друга страна, според разпоредбите на ЗЗД нищожност е налице, когато
договорите страдат от тежки пороци, които правят недопустимо пораждането на
действие от такъв вид договор спрямо страните по него или спрямо трети лица. Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на
обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо да бъде
сключен конкретен договор и той да породи целените от страните правни
последици. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е изрично законодателно формулиран, но спазването
му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливост, на добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения и на предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване. Същевременно понятието „добрите нрави” предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност. Aвтономията на волята и свободата на договарянето не са
неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора
само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите
нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг (Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о. на
ВКС). В случая, страните са сключили договор при условия, уреждащи
задължение за заемателя в 3-дневен срок от падежа да предостави на заемодателя обезпечение - поръчител, който да отговаря на конкретизираните в
договора изисквания. С оглед на неизпълнението на тази клауза на заемодателя е
начислена неустойка в размер на 115.66 лв. Предвид изложеното съдът достига до извод, че
клаузата в процесния договор, уреждаща размер на неустойка противоречи на
добрите нрави, поради което е нищожна. А нищожната клауза се приема, че не е
породила изобщо правно действие. Сумата от 202,50 лв., начислена като разходи и такси за събиране на вземания представлява по своя
характер санкция за неизпълнение на задължение, а не оправдан разход за
събиране на вземания. Предвид това клаузата също противоречи на добрите нрави, предвид поставянето на
длъжника в ситуация, в която същият е принуден да заплаща такса за събиране на
вземане, която в действителност има роля на санкция за неизпълнение.
С оглед на изложеното следва да бъдат отхвърлени изцяло
предявените установителни искове спрямо ответницата.
Съдът, като взе предвид
изхода на спора, намира, че на ищеца не се дължат разноски,
а ответникът не претендира такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от ищеца „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК: ***,
против ответника М.Я.В., ЕГН: **********, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 395.43 лв. -
главница по Договор за кредит „Бяла карта" № ***/30.01.2016 г., сключен между
„***" ООД и М.Я.В., вземането, по който е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з."
ООД по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016 г. и Приложение № 1/10.08.2017 г., сумата
от 44.83 лв. - договорна лихва за периода от 08.02.2016 г. до 07.01.2017 г.,
сумата от 115.66 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
сумата от 202.50 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 03.10.2017 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които вземания е издадена заповед № 8201/05.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 15090/2017 г. по
описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: