РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 16.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІІ
състав, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 544 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И.Л.Г. ***,
уточнена с молба вх.№ 3475/05.10.2020 г. (л.16) срещу Решение № Ц 1040-17-37/11.09.2020
г. на Директора н Териториално поделение на Националния осигурителен институт
(ТП на НОИ) - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане
№ 171-00-2656-4/04.08.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ-Русе, с което е прекратено изплащането на отпуснатото на
жалбоподателката парично обезщетение за безработица (ПОБ), считано от
28.05.2020 г. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане поради издаването им в противоречие
с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди
се, че е налице и необоснованост на процесните административни актове. Наведени
са възражения, че участието на жалбоподателката в управителния орган на ЗКПУ
„Родна земя“ не представлява упражняване на трудова дейност, респективно не е
налице пречка за получаване на парично обезщетение за безработица. Твърди, че в
конкретния случай е нарушен принципа за съразмерност в административния процес
и по-конкретно разпоредбите на чл. 6, ал. 21 ал. 3 и ал. 5 от АПК. Сочи се и нарушение
на изискванията за форма, поради липса на фактическо основание за издаване на
разпореждането за прекратяване на ПОБ. Според жалбоподателката противоречи на
целта на закона становището на административния орган, че за дните, в които се
провежда заседание на УС на ЗКПУ „Родна земя“, Г. следва да прекратява
регистрацията си пред органите на НОИ и след това да извършва нова регистрация.
По тези съображения е отправено
искане за отмяна на атакуваното решение на директора на ТП на НОИ – Русе и
потвърденото с него разпореждане. Претендира се и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител - старши юрисконсулт И.
Карамфилова, застъпва становище за законосъобразност на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена,
както и на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със заявление № 171-00-2656/13.04.2020
г. (л. 86-87) И.Г. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица
като е декларирала, че правоотношението й с Община Русе е прекратено, считано
от 13.04.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.
Във връзка с подаденото заявление е
извършена справка в Търговския регистър (л. 78), при която е установено, че Г.
е вписана като член на Управителния съвет на Земеделска кооперация за
производство и услуги /ЗКПУ/ „Родна земя“, със седалище: гр. Русе, кв. Средна
кула. Датата на вписването е 12.04.2019 г. По повод на това обстоятелство, със
сигнал № Ц 1043-17-73/16.06.2020 г. (л. 75) е инициирано извършването на
проверка в осигурителя ЗКПУ „Родна земя“, гр.Русе, при която да се установи как
се провежда осигуряването на г-жа Г., съобразно предвиденото в устава на
кооперацията и с оглед подадените данни в Регистъра на осигурените лица (РОЛ).
В тази връзка било издадено Разпореждане № 171-00-2656-1/15.06.2020 г. (л. 76),
с което производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица по
заявлението на жалбоподателката било спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО,
до извършването на инициираната проверка. Проверката била осъществена на
23.07.2020 г. и при нея били установени следните обстоятелства, описани в Констативен
протокол № КП-5-17-00787842/23.07.2020 г. (л. 49): Г. е член на УС на ЗКПУ
„Родна земя“ от 12.04.2019 г. и е осигурена по реда на чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО за участието си в заседанията на управителния съвет на 28.05.2020 г.,
17.06.2020 г. и 02.07.2020 г., за което е получила възнаграждение в размер на
80 лв. за всяко заседание. В РОЛ е подадена информация за жалбоподателката за
осигуряване с код на вид осигурен 09 (за член-кооператори, работещи без трудово
правоотношение в кооперацията) за дните на проведените заседания на УС.
След получаване на констативния протокол,
описан в справка за приети, върнати или липсващи документи по преписката, на И.Г.
(л. 48) било издадено Разпореждане № 171-00-2656-2/04.08.2020 г., с което
производството по заявлението на жалбоподателката за отпускане на парично
обезщетение за безработица било възобновено (л. 45). Незабавно (в същия ден)
била извършена справка в РОЛ относно осигуряването на жалбоподателката (л. 46-47),
от която е видно, че за месеците май и юни 2020 г. за Г. са налице подадени
данни за осигуряване с код 09, определен „за член-кооператори, работещи без
трудово правоотношение в кооперацията“, съгласно
приложение № 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Данните били подадени
съответно на 22.06.2020 г. – за месец май и на 21.07.2020 г. – за месец юни.
Въз основа на всички събрани по
преписката данни ръководителят на осигуряването за безработица издал
Разпореждане № 171-00-2656-3/04.08.2020 г. (л. 44), с което на жалбоподателката
е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.04.2020 г. до
12.02.2021 г. в размер на 26,90 лв. дневно. Едновременно с това било издадено и
Разпореждане № 171-00-2656-4/04.08.2020 г. (л.31), с което на основание чл.
54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО изплащането на отпуснатото
парично обезщетение за безработица на жалбоподателката било прекратено, считано
от 28.05.2020 г. Като мотиви в разпореждането е посочено „започване на трудова
дейност – участие в заседание на УС на ЗКПУ „Родна земя““. На същата дата
04.08.2020 г. е изпратено и писмо изх.№ Ц 9101-17-555/04.08.2020 г. до
директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Русе, с което последният е уведомен
за установените от органите на ТП на НОИ – Русе факти, относно осигуряването на
жалбоподателката в ЗКПУ „Родна земя“ и е изискана информация относно
предприетите действия от ДБТ – Русе относно статуса на жалбоподателката по
смисъла на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Последвало издаване на
Решение от 12.08.2020 г. на Директора на ДБТ – Русе (л.35), с което на
основание чл. 20, ал. 4, т. 7 от ЗНЗ от 28.05.2020 г. е прекратена
регистрацията на И.Г. в Агенцията по заетостта, поради това, че същата не се е
явила в ДБТ – Русе в седемдневен срок за промяна на декларираните
обстоятелства, а именно участието й в заседания на УС на кооперация, за което
подлежи на осигуряване, като регистрацията се прекратява от датата на
възникване на осигуряването. На 14.08.2020 г. жалбоподателката е подала до ТП
на НОИ – Русе декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ (л. 37-38),
с която е декларирала прекратяването на регистрацията си в Агенцията по
заетостта. Решението на ДБТ – Русе било получено и служебно в ТП на НОИ – Русе
на 17.08.2020 г. По делото не се спори, а на съда е и служебно известно от
извършена справка в деловодната система на съда, че Решение от 12.08.2020 г. на
Директора на ДБТ – Русе е предмет на оспорване по адм.д. № 486/2020 г. по описа
на АдмС – Русе, производството по което към момента е висящо, т.е. решението на
ДБТ – Русе не е влязло в сила.
Всички разпореждания на ръководителя
на осигуряването за безработица, издадени на 04.08.2020 г. – за възобновяване
на производството, за отпускане и прекратяване на ПОБ, са съобщени на
жалбоподателката чрез изпращане по пощата на 07.08.2020 г. (л. 32).
Г. оспорила Разпореждане №
171-00-2656-4/04.08.2020 г. (за прекратяване на ПОБ) по реда на чл. 117 от КСО
пред директора на ТП на НОИ – Русе, който с Решение № Ц 1040-17-37/11.09.2020
г. (л. 24-26) отхвърлил жалбата и потвърдил оспореното разпореждане, излагайки
установените в хода на административното производство обстоятелства, по които
междувпрочем не е налице спор между страните, и анализ на приложимите правни
норми. Основният решаващ извод на горестоящия орган е, че жалбоподателката
подлежи на осигуряване по реда на КСО за дните на участие в заседанията на УС
на кооперацията, което е основание за прекратяване изплащането на ПОБ по чл.
54д, ал. 1 ,т. 1 от КСО.
Решението на директора е връчено на
жалбоподателката чрез изпращане по пощата на 16.09.2020 г. (л. 27).
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване по делото е Решение
№ Ц 1040-17-37/11.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Русе, за което изрично е
предвидена възможност за съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна страна
с право и интерес от обжалване. Оспорваният административен акт е съобщен на
жалбоподателката на 16.09.2020 г., при което жалбата, подадена на 28.09.2020
г., е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решение № Ц 1040-17-37/11.09.2020 г. е
постановено в производство по обжалване на разпореждане № 171-00-2656-4/04.08.2020
г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е прекратено
изплащането на отпуснатото на жалбоподателката парично обезщетение за
безработица, считано от 28.05.2020 г. Решението е издадено от директора на ТП
на НОИ – Русе, който е компетентният орган да разгледа жалби за отказ или
неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица,
съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
Решението е в писмена форма и съдържа
подробни мотиви както от фактическа, така и от правна страна. Противно на
твърденията на жалбоподателката изискванията за форма са спазени и по отношение
на оспореното пред ответника разпореждане. Последното е мотивирано от
фактическа страна със започване на трудова дейност от страна на
жалбоподателката, изразяваща се в участие в заседание на УС на ЗКПУ „Родна
земя“. Именно това е установеният от органа факт, въз основа на който е прието,
че обезщетението за безработица на жалбоподателката следва да бъде прекратено.
Съдът не установи в хода на
административното производство при постановяване както на разпореждане №
171-00-2656-4/04.08.2020 г., така и на решение № Ц 1040-17-37/11.09.2020 г. да
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не е налице твърдяното
от жалбоподателката нарушение на чл. 26 от АПК с аргумента, че Г. не е била
уведомена за започване на производството по издаване на оспорвания
административен акт. Съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК за
започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и
организации освен заявителя. В случая производството е започнало по заявление
на жалбоподателката. В хода му е установено както правото на жалбоподателката
да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, така и основанието за
неговото прекратяване, за което са издадени едновременно две разпореждания – съответно
за отпускане и за прекратяване на ПОБ. Обстоятелството, че жалбоподателката не
е била уведомена в хода на административното производство за установените от
органите на ТП на НОИ – Русе факти, в случая не съставлява процесуално
нарушение, още повече пък съществено такова, предвид безспорността на установените
обстоятелства.
В конкретния случай спорен по делото
се явява всъщност въпросът за правилното приложение на материалния закон и в
частност изпълнява ли участието на жалбоподателката в заседания на УС на
кооперацията хипотезата на чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО.
Предпоставките
за прекратяване на изплащането на парично обезщетение за безработица от
осигурените лица са изброени алтернативно, но изчерпателно в чл. 54д, ал. 1 от КСО. Съгласно т. 1 от тази разпоредба изплащането на
паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на
трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този
кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или
законодателството на друга държава. Тази хипотеза кореспондира с изискването на
чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, според което - за да придобият право на парично
обезщетение за безработица лицата трябва да не упражняват трудова дейност, за
която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1
от Кодекса на труда.
Именно
това в случая е и спорният по делото въпрос – упражнявала ли е Г. трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по реда на КСО. С оглед
на установените по делото факти, спорът по същество се свежда то това дали дейността
на жалбоподателката като член на УС на кооперация представлява трудова дейност,
за която същата подлежи на задължително осигуряване по КСО, каквато е хипотезата
на чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО. Данните по делото сочат, че на този въпрос
следва да се даде положителен отговор. За дните, в които Г. е участвала в
заседания на УС на ЗКПУ „Родна земя“ – 28.05.2020 г., 17.06.2020 г. и
02.07.2020 г., същата е лице, което упражнява трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по КСО. Полагането на труд срещу заплащане като
член на Управителния съвет на кооперация е основание за задължително
осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО, според която норма задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този
кодекс са членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи
възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови
правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица. Съгласно чл.
20, ал. 1 от Закона за кооперациите (ЗК) членовете на
управителния съвет се избират измежду членовете на кооперацията. При това
положение членовете на управителния съвет на кооперацията, като членове на
кооперацията, когато получават възнаграждение за тази си дейност, подлежат на
задължително осигуряване на основание цитираната норма на чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО.
Съгласно чл. 10, ал. 1
от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съвкупният анализ
на изброените норми сочи, че Кодексът за социално осигуряване използва понятието
„трудова дейност“ в по-широк смисъл, като не го свързва единствено с полагането
на труд по трудово правоотношение. Изразът „трудова дейност, за която лицето
подлежи на задължително осигуряване по този кодекс“, употребен в чл. 54д, ал.
1, т. 1 от КСО, както и в чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО обхваща случаите на
полагане на труд в изброените в чл. 4 от КСО хипотези, за които е предвидено
задължително осигуряване. Така по смисъла на КСО и дейността на членовете на кооперации,
включително като членове на управителните им органи, също се явява трудова
дейност и доколкото за тази дейност лицата подлежат на задължително осигуряване
на основание чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО, то в случай че такава се извършва е
налице предпоставка за прекратяване на отпуснато парично обезщетение за
безработица, тъй като е налице хипотезата на чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО.
С разпоредбата на чл. 54д, ал. 3 от
КС е предвидено, че лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на
обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок до 7 работни дни, т.е.
жалбоподателката е имала задължение да уведоми ответника в 7-дневен срок от
всяко заседание на УС на кооперацията, в което е участвала и за което й се
изплаща възнаграждение за обстоятелството, че е извършвала трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване.
В казуса, доколкото се касае за
упражняване на трудова дейност в отделни дни, то жалбоподателката за всеки
отделен случай едновременно е следвало да уведоми административния орган както
за започването, така и за прекратяването на тази трудова дейност, с оглед
приложението на чл. 54д, ал. 5 от КСО, според която ако по време на получаване
на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за
задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на
друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането
на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на
прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е
направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако
регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането
на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за
оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението. Така
декларирането на релевантното обстоятелство, би било едновременно основание за
прекратяване на отпуснатото ПОБ, но и заявление на лицето за възобновяване на
изплащането му по реда на чл. 54д, ал. 5 от КСО.
В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателката, че прекъсването и възстановяването
на регистрацията в ТП на НОИ, респективно в ДБТ само за един ден противоречи на
целта на закона. Всъщност целта на закона е парично обезщетение за безработица
да се отпуска само на лицата, които отговарят на условията на закона и само за
времето, за което тези условия са налице. Обстоятелството, че лицето упражнява
трудова дейност само в отделни дни, не опровергава тези изводи.
Независимо от всичко изложено до тук,
съдът намира за нужно да посочи, че в административното производство по
отпускане на ПОБ на жалбоподателката е налице недобросъвестно упражняване на
административни правомощия от страна на административния орган.
Заявлението, с което жалбоподателката
е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица (очевидно унифициран
формуляр) съдържа част (раздел І), в която Г. е декларирала прекратяване на
правоотношение й с Община Русе. Останалите декларативни изявления в тази част
на заявлението са неотносими към настоящия случай. Същевременно втората част на
заявлението (раздел ІІ) съставлява декларация за „промени в обстоятелствата“,
първото от които касае упражняване на трудова дейност, за която лицето подлежи
на задължително осигуряване. Тази част също е неотносима при подаване на
заявление за отпускане на ПОБ. В заявлението също така е инкорпорирано изрично
изявление на заявителя със следното съдържание „Известно ми е, че в срок 7
работни дни от настъпване на промяната в декларираните обстоятелства се
задължавам да подам ново заявление.“. Цитираното съдържание сочи, че жалбоподателката
е поела ангажимент да информира администрацията на ТП на НОИ – Русе при промяна
на декларираните от нея при подаване на заявлението за отпускане на ПОБ
обстоятелства. Сред тях обаче липсва изявление, че лицето не упражнява трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Декларирането на това
обстоятелство представлява деклариране на ново обстоятелство, а не на промяна
на декларирано такова. Към момента на упражняване на трудова дейност като член
на УС на кооперацията всъщност формално не са били налице промени в
първоначално декларираните обстоятелства, доколкото, както вече се посочи,
липсва такова първоначално изявление от страна на жалбоподателката. Безспорно
задължението за такова уведомяване е нормативно предвидено в чл. 54д, ал. 3 от КСО, а не се установява с подаденото заявление, но предвид подвеждащото
съдържание на заявлението административният орган не е съобразил принципа на
служебното начало и задължението си по чл. 9, ал. 4 от АПК да съдейства на
заявителя за справедливо решаване на въпроса – предмет на производството. Като
не е уведомил жалбоподателката, че извършваната от нея трудова дейност, подлежи
на осигуряване, съответно на деклариране пред ръководителя на осигуряването за
безработица, органът е лишил лицето от възможността своевременно да заяви
искане за възстановяване на прекратеното обезщетение.
Вместо това, с отправеното до ДБТ –
Русе искане за установяване на статуса на жалбоподателката по смисъла на ЗНЗ, е
изискана информация от ДБТ, за която се посочва, че е необходима за преценката
на правото на парично обезщетение на жалбоподателката по подаденото от нея
заявление от 13.04.2020 г., но всъщност това писмо е изпратено в деня, в който
ръководителят на осигуряването за безработица е отпуснал исканото ПОБ и го е прекратил
от датата на започване на трудова дейност 28.05.2020 г., т.е. търсената
информация не е била необходима за произнасянето по заявлението на Г. от
13.04.2020 г. Всъщност, от съдържанието на посоченото писмо е видно, че не се
касае за предоставяне на информация, а за иницииране на процедура за
прекратяване на регистрацията на жалбоподателката като безработно лице, което е
отделно основание както за прекратяване на отпуснато ПОБ (чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО), така и за отказ за отпускане, респективно възстановяване (чл. 54а, ал. 1,
т. 1 от КСО). Към момента на постановяване на разпореждането за прекратяване
изплащането на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката, което
е предмет на оспорваното в настоящото производство решение, доколкото
административният орган е наясно, че процесната трудова дейност е упражнявана в
три отделни дни, е следвало да изиска от жалбоподателката да декларира, съответно
да удостовери, дали и след прекратяването на трудовата й дейност като член на
УС на ЗКПУ „Родна земя“ отговаря на изискванията за получаване на ПОБ. Вместо
това е инициирано прекратяване на регистрацията на лицето в Агенцията по
заетостта.
Последните съображения на съда обаче
не се отразяват на законосъобразността на оспорения в настоящото производство
административен акт – Решение № Ц 1040-17-37/11.09.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-2656-4/04.08.2020 г.
на ръководителя на осигуряването за безработица за прекратяване изплащането на
отпуснатото на жалбоподателката парично обезщетение за безработица, считано от
28.05.2020 г. Решението и потвърденото с него разпореждане са валидни
административни актове, постановени при спазване на изискванията за форма на
акта, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно
прилагане на материалния закон, както и в съответствие с неговата цел. Жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, искането на
ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
В полза на юридическото лице, в чиято структура е ответният административен
орган, следва да се присъди сума в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 143, ал. 4
от АПК вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба
на И.Л.Г. ***, срещу Решение № Ц 1040-17-37/11.09.2020 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Русе, с което
е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 171-00-2656-4/04.08.2020
г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Русе, с което
е прекратено изплащането на отпуснатото на жалбоподателката парично обезщетение
за безработица, считано от 28.05.2020 г.
ОСЪЖДА И.Л.Г. ***, ЕГН **********, да
заплати на Националния осигурителен институт - гр. София сумата от 100,00 (сто)
лева разноски по делото.
Решението е окончателно на
основание чл. 119 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
СЪДИЯ: