Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260026
гр. Русе, 01.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на 10 август през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Н. ЧОКОЕВА
при
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 457
описа за 2019 г., за се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск за обезщетяване на неимуществени вреди с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищците Х.Ю.
лично и като майка и законен представител на малолетните Р. Ю. и С.Ю. твърдят,
че са наследници по закон - преживяла съпруга и деца на С. Ю., починал на
29.01.2015 г. при ПТП. Твърдят, че на посочената дата наследодателят им
управлявал по републикански път І-2 от гр. Разград в посока гр. Русе товарен
автомобил “М.” с рег. № **ВН**** с полуремарке, рег. № **ЕН ****. При
километър 24 е катастрофирал, като МПС напуснало пътното платно в ляво по
посока на движението, удряйки се в крайпътния скат. С. Ю. починал на място. Към
момента на катастрофата скоростта на движение на товарния автомобил била 54
км/ч, като асфалтът бил хлъзгав, неопесъчен и
в лентата за движение на МПС имало дупки в асфалта. При стремежа си
да намали скоростта и да избегне преминаване през необозначените препятствия на
пътя /дупките/, водачът претърпял ПТП. Считат, че това е в резултат от лошите
пътни условия - наличие на дупки на републиканския път и неопесъчаването /липсата на обработка/ на
заледяванията. Сочат, че за тях са настъпили значителни вредни последици - душевни
и психически болки и страдания, като смъртта на техния съпруг и баща напълно
променила живота им. С. Ю. бил единственият работещ член на семейството,
който осигурявал не само материалната им издръжка, но бил и духовната
опора на своята съпруга и на децата си. Семейството им било изключително
задружно и сплотено, всички били много привързани един към друг. Винаги, когато
С. Ю. не бил на работа, те прекарвали времето си заедно. Той
се отнасял с голяма любов към съпругата си, с внимание, грижа и
много бащина обич към децата. Семейството имало много планове за бъдещето си,
но неочакваната и преждевременна смърт на техния съпруг и баща прекъснала тези
планове и преобърнала целия им живот. След смъртта на съпруга си, ищцата не
знаела как да съобщи на децата, че баща им никога няма да се върне и те повече
няма да го видят. Същите били в много ниска възраст - на две и на три години и
непрекъснато питали майка си за него и очаквали да го посрещнат на вратата. Това
правело загубата още по-тягостна. Ищцата била обхваната от безнадежност. Не можела да спи, непрекъснато плачела и се
криела от децата, за да не я видят и да ги разстройва допълнително. Не можела
да се храни. На моменти дори не била в състояние пълноценно да се грижи за
децата си. В същото време те очаквали своя баща и това наложило тя да им каже,
че той никога повече няма да си дойде. Децата трудно приемали това положение -непрекъснато
задавали въпроси къде е татко им, кога ще си дойде, стояли до вратата и го очаквали.
Наред с това, семейството останало напълно без средства. Живеело от помощи на
техните роднини и близки. Те им давали средства за най -необходимото. Твърдят,
че това продължава и понастоящем, защото нямало кой да се грижи за децата и
ищцата трябвало да стои в къщи и да ги отглежда. По този начин животът им на
нормално и задружно семейство, в което цари любов и разбирателство, се превърнал
в кошмар с безсънни и тягостни нощи, с липса на мъж и подкрепа, с питащи детски
погледи къде е баща им и кога ще се върне. Предвид изложеното, ищците твърдят,
че са претърпели и продължават да търпят душевни болки и страдания за изгубения
съпруг и баща. Считат, че тези неимуществени вреди следва да бъдат репарирани
от ответника. ПТП станало на път от Републиканската пътна мрежа по смисъла на
чл.8 ал.2 от Закон за пътищата. Съгласно разпоредбите на чл.19, чл.29 и чл.30
от ЗП, Агенция “Пътна инфраструктура” има задължение да управлява
републиканската пътна мрежа, като осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането й. Това включва осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение по републиканските пътища, какъвто
представлява и пътят Русе – Разград - 1-2. Последният следвало на 29.01.2015 г.
да бъде в състояние, което да не създава никакви предпоставки за ПТП
- да е обработен срещу заледяване, да няма непредвидими и необозначени
препятствия. Твърдят, че ответникът е допуснал пътят да е заледен и
с дупки, което довело до настъпване на ПТП с резултат - смърт. Твърдят, че по
гр. д. № 2243/2017 г. на РРС са били предявени частични искове – по 10 000
лева за всеки от тримата ищци, като те били уважени и съдът приел, че да
доказани до 80 000 лв. за съпругата и по 56 000 лева за всяко от
децата, което решение било потвърдено от РОС. Искат Агенция “Пътна
инфраструктура” да им заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща в размер 70 000 лв. за първата
ищца и 46 000 лева за другите две ищци, ведно със законната лихва от
29.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, като в
настоящото производство претенциите са частично предявени от 200000
лв. Претендират деловодни разноски.
Ответникът
Агенция ”П. и.” София оспорва исковете. Наведени са възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя
на ищците. Претендират разноски за производството.
Третото лице - помагач
на страната на ответника -”Х.” АД - София не взема
становище по исковете.
Третото лице -
помагач на страната на ответника - ”П.” АД - Русе
оспорва исковете и се придържа към наведените от ответника възражения.
След
преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.01.2015 г. С. Ю. управлявал
товарен автомобил „М.“ с рег. № **ВН**** с полуремарке с рег. № **ЕН****по път І-2 в посока гр. Русе.
В района на 24-ти километър при опит за заобиколи неравности в дясната лента на платното за движение, водачът
задействал спирачната система на състава от превозни средства /товарен
автомобил с полуремарке/, което нарушило напречната устойчивост на движението
на състава, товарният автомобил навлязъл в терена вляво край пътя и се ударил в
бетоновата основа на метална конструкция и ската. Водачът получил тежки травми
и починал.
По делото не се спори, че мястото на ПТП е
част от републиканската пътна мрежа, която Агенция “П.и.“ има нормативното
задължение да управлява, като осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища.
Между
страните било водено гр. д. № 2243/2017 г. по описа на РРС, по което ищците са предявили
частични искове за обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди на
същото основание, срещу същия ответник. С влязло в сила решение претенциите им
са уважени за сумите от 10000 лева за всеки от тримата ищци. Със съдебния акт
със сила съдебно решение е прието, че пътното платно на мястото на процесното ПТП е било заледено
и неопесъчено, имало дупка в лявата лента по посока Разград /лентата на движение на пострадалия Ю./, в
резултат на което е настъпило произшествието, довело до смъртта на водача,
което обосновава ангажирането на отговорността на ответника Агенция ”П. и.” за вреди. Прието
е, че с поведението си пострадалият водач е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Той не е отчел
усложнените, зимни условия - намалена видимост, мокра и хлъзгава пътна
настилка, състоянието на пътя /за съществуващите неравности са поставени пътни
знаци А 12 и Т2 в района преди мястото
на катастрофата/, превозвания товар, така че да избере най-подходящата скорост
на движение на превозното средство, която да му позволи да избегне или намали
интензитета на удара. Това съпричиняване е определено на 20 % съдът е приел,
че и след приспадане на 20% на ищците се
дължат суми от 80 000 лева за съпругата и по 56 000 лева за децата.
Съгласно задължителната съдебна практика, застъпена в
ТР № 3/2016 от 22.04.2019 год. на ОС на
ГК и ТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва
със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право. Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем,
въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и
неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при
последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от
същото право.
При уважаване на частичния иск обективните предели на
СПН обхващат основанието на иска, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, затова те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск са
установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар
и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск
за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално
право или намаляващи отговорността, е преклудирано. Затова нововъведените
възражения относно здравословното състояние на починалия водач, неговата
изключителна вина – изключваща напълно отговорността на ответника, както и
останалите, вече наведени и разгледани в процеса по приключилия със сила на
пресъдено нещо спор, възражения, не следва да се разглеждат в настоящото
производство. В този смисъл е и направен докладът по делото.
Исковете следва да се установят само по размер, като
се зачете съпричиняването от водача.
Настоящият състав счита, че ищецът е ангажирал
доказателства за установяване на вреди в размерите, в които са предявени
претенциите, като изцяло кредитира показанията на М. Х. Р.- познат на ищцата и М.Ю. - ч. на малолетните ищци, като и двамата свидетели,
имат пряко наблюдение върху семейството преди и след смъртта на С. Ю..
Показанията на втория свидетел съдът анализира от аспекта на възможната му
заинтересованост и цени същите, като обективни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Те изнасят данни, че между съпрузите съществували обич
и привързаност. Семейството прекарвало свободното си време заедно.
Наследодателят бил житейска опора за съпругата и децата си, той ги обезпечавал и
финансово. След смъртта му, семейството изпаднало във финансови затруднения, преживялата
съпруга нямала опора и мъж до себе си. И понастоящем не можела да прежали
съпруга си, плачела, била сломена и отслабнала. Към момента на смъртта на баща
им децата били в изключително ниска възраст, а малкото момиче и до настоящия
момент не знаело, че баща му е починал.
Предвид така установените факти, съдът приема, че
първата ищца най-тежко е понесла смъртта на С. Ю.. За нея случилото се било
неочаквано, изключително стресиращо, преобърнало живота й, довело до промяна и
в социалния й статус (затруднения в отглеждането на децата, справянето с
финансовите въпроси, липса на контакти с други хора – освен братята на съпруга
й и стоене у дома). С факта на смъртта е бил прекъснат и незаменимият и ценен
контакт между родител и малолетни деца, като е унищожена духовната, емоционалната
и физическата връзка между тях (чичовците не могат да компенсират загубата на
родителя). Занапред децата няма да имат бащината подкрепа, на каквато всяко
дете разчита.
В контекста на гореизложеното, съдът намира, че
следващите се обезщетения за ищците са 100 000 лв. за преживялата съпруга
и по 90 000 лв. за децата. При отчитане процента на съпричиняване тези
стойности трябва да се намалят до 80 000 лв. и до 72000 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищците търпят
болки и страдания, по-големи от тези, които са репарирани с влязлото в сила
решение по частичните искове, като съобразно принципа за справедливост им се
дължат обезщетения в заявените размери, които съдът по изложените съображения
приема за доказани - от още 70000 лева за първата ищца и по 46000 лева за всяко
от децата, над обезщетенията, което са им присъдени по частичните искове. Тези
претенции също са заявени като частични.
Данните, изнесени от свидетеля Д.Б.Й. – служител на ответника, не могат да обосноват
извод за по-висок процент на съпричиняване, тъй като основната причина за ПТП е
неопесъчения, заледен и с дупка участък от пътя и с поведението си шофьорът е
допринесъл с 20 % за настъпването на вредоносния резултат.
Върху главниците се дължи законна лихва от датата на
деликта.
Направените от бюджета на съда разноски
– 25 лева се дължат от ответника, както и държавната такса – чл.78 ал.6 от ГПК.
Ответникът следва да се осъди
да заплати на ищците деловодни разноски – 5000 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “П. И.”,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”М.” № *, да заплати на Х.Ю. сумата 70
000 лева, частичен иск, а
на Р. Ю. и С.Ю., чрез тяхната
майка и законен представител суми по 46 000 лева за всяка от тях - частични
искове, представляващи обезщетения по 49
от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател С. Ю., поради неподдържана пътна настилка, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 29.01.2015 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата 5000 лв. –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “П. И.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”М.” №*, да заплати по сметка на Окръжен съд Русе сумата от 25 лева – изплатени
разноски от бюджета на съда, както и 6480
лева държавна такса.
Решението е постановено с участието на ”Х.”
АД - С. и ”П.”
АД - Р. трети лица-помагачи на страната на ответника АГЕНЦИЯ “П. И.”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: