№ 322
гр. София , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000503951 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2 от 14.02.2020 г. по т. д. № 33/2019 г. на Видински окръжен
съд ЗД “Бул инс” АД е осъдено да заплати на С. Г. Ш. сумата 8000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 18.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 26.11.2018 г., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ. В
останалата част до 25100 лева, частичен иск от 40000 лева, претенцията за
неимуществени вреди е отхвърлена.
Решението е обжалвано от ищеца с въззивна жалба в отхвърлителната част
на обезщетението за неимуществени вреди с оплакване за необосновано и
неоснователно занижен размер на обезщетението, което не съответства на
тежестта на търпените болки, на принципа за справедливост, на трайната съдебна
практика, на икономическите условия в страната. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част до 20000 лева и искът за обезщетение да бъде
уважен за още 12000 лева.
Въззиваемият не изразява становище по жалбата.
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания,
съдът намира следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от С.Ш.
потив ЗД “Бул инс” АД иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 18.11.2018 г. по вина
на водач на застрахован при ответника автомобил за сумата 25100 лева, частично
от 40000 лева. Твърди се в исковата молба, че ищецът е получил увреди на
здравето: счупване долния край на лъчевата кост; открита рана на главата;
множество охлузвания и наранявания по ръцете и лицето. Извършена е репозиция
и е поставена гипсова имобилизация, коригирана няколкократно. След
премахване на гипса ставата на китката била оточна, с болезненост и ограничени
движения като тези оплаквания не затихнали и след проведения курс
физиотерапия. Уврежданията причинили на ищеца болки и страдания, трайно ще
изпитва негативните последици от увредата.
Ответната страна е оспорвала исковете като е направила възражение за
прекомерност на размера на претендираните обезщетения.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното: Оплакванията във въззивната жалба са само досежно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Не се оспорват възприетите от
съда факти, въз основа на които е постановено обжалваното решение. При липса
на оплаквания за в тази насока, няма причина за ревизиране на възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия размер на
обезщетение на неимуществените вреди за ищеца, съобразно с причинените
душевни болки от уврежданията. По въпросите относно наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество и липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, влязлото в сила решение в частта, с която е присъдено
обезщетение от 8000 лева, формира сила на пресъдено нещо, обвързваща съда
и страните.
Съобразявайки оплакванията на жалбоподателя, след преценка на
2
доказателствата, Софийски апелативен съд намира въззивната жалба за частично
основателна поради следното:
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
съдебно-медицинската експертиза на в.л. Б., показанията на свидетелите Б. Ш. и
Л. Л. и писмените доказателства.
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – контузия,
разкъсно-контузна рана и охлузвания на главата; счупване на дясната лъчева кост
в областта на китката;
б/. продължителността на лечебния и възстановителния период – хирургична
обработка на главата; наместване на счупването и 40 дни гипсова имобилизация.
На 19.11.2018 г. е извършена корекция на имобилизацията. Счупената кост на
ръката е зараснала. Извършени са множество физиотерапевтични процедури. Общ
период на възстановяване 5 месеца;
в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – болките са били най-
интензивни през първите 30 дни от увреждането и за период от 30 дни по време на
рехабилитацията, два месеца невъзможност за самообслужване, затруднени
движения в китката за около пет месеца;
г/. възрастта на ищеца към настъпване на инцидента - 55 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – не са установени;
е/. последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото здравословно
състояние – счупването на костта е зараснало, възстановено е движението в
ставата, но с дефицит при сгъване и разгъване; ставата продължава да е оточна две
години след у вреждането; счупването е зараснало с малка деформация и леко
скъсяване на костта, което поставя начало на необратими артрозни изменения.
Независимо от остатъчните негативни последици ищецът може да работи
пълноценно с дясната ръка;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и
3
52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 20 000 лв. би обезщетила ищеца
за претърпените от него неимуществени вреди. С оглед разпоредбата на чл. 497,
ал.1 вр. чл.496, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи и законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на заявената претенция до
окончателното й изплащане. Позоваването на разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ е
погрешно – тази разпоредба урежда отношенията на застрахователя със
застрахования деликвент, а не с увредения в производство по пряк иск. Липсват
данни за датата, на която е заявена претенцията пред застрахователя, но след като
ответникът не е оспорил дължимостта на законната лихва за забава плащането на
обезщетението от 26.11.2018 г., допълнително присъденото от настоящата
инстанция обезщетение следва да се заплати със законна лихва от 26.11.2018 г.
Поради несъвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над
8000 лева до 20000 лева, обжалваното решение следва да бъде отменено и
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително 12000 лева за
обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 26.11.2018 г.
При този изход на делото пред въззивната инстанция въззиваемият следва
да заплати на адв. В. М. допълнително възнаграждение от 491,51 лева. Ответникът
дължи и заплащане на държавна такса в размер на 720 лева и разноски за вещо
лице в размер на 300 лева. За осъществената в полза на въззивника безплатна
правна помощ въззиваемият следва да заплати на адв.Л. Б. сумата 890 лева на
основание чл.38, ал.2 от ЗА.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2 от 14.02.2020 г. по т. д. № 33/2019 г. на Видински
окръжен съд в частта, с която искът на С. Г. Ш. срещу ЗД “Бул инс” АД е
отхвърлен за разликата над сумата 8000 лева до 20000 лева и постановява:
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс” АД да заплати на С. Г. Ш. допълнително сумата
12000 (дванадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП
на 18.11.2018 г. по иска с правно основание чл. 432 от КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане.
4
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс” АД да заплати на адв.В. М. от ПАК, адвокатско
възнаграждение за осъществена пред първата инстанция правна помощ по чл.38,
ал.1 от ЗА в размер на 491,51 лева и на адв.Л. Б. адвокатско възнаграждение за
осъществена пред въззивната инстанция правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА в
размер на 890 (осемстотин и деветдесет) лева, както и държавна такса и разноски
в размер на 1020 (хиляда и двадесет) лева по сметка на САС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН
СЪД в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5