№ 164
гр. Пазарджик, 10.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Д.а Васева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Търговско дело №
20235200900138 по описа за 2023 година
Т. д. № 138/2023 г. е образувано по исковата молба на Д. Х. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ***, и С. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** срещу „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД („ЗД Евроинс“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Искър, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано от Е. С.
И. и Р. Г. Б. - изпълнителни директори, като с него е съединено за разглеждане и
постановяване на общо решение т. д. № 139/2023 г., образувано по иска А. Д. Д., ЕГН
********** от гр.Ч., *** против същия ответник.
Исковете са с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 ЗЗД и имат за предмет вземаня
за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди /на
С. В./, причинени при едно и също ПТП, станало на 12.03.2023 г. на главен път 1-8 в посока
Пловдив-Пазарджик.
Цена на исковете:
30 000 лв. (тридесет лева), предявен частично от 200 000 лв. (двеста хиляди лева),
представляващи неимуществени вреди, претърпени от Д. С.
30 000 лв. (тридесет лева), предявен частично от 200 000 лв. (двеста хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от С. В.:
1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляващи обезщетение за имуществени
вреди за ищцата С. В.
30 000 лв. (тридесет лева), предявен частично от 50 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от А. Д. Д..
Обезщетенията се претендират заедно със законната лихва, считано от датата на
„завеждане на щетата пред застрахователя“, като първите две ищци сочат 10.04.2023 г., а А.
Д. – 18.04.2023 г.
Правно основание на исковете: чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, а обстоятелствата, на които се
основават са следните:
На 12.03.2023 г., около 16:09 часа, по главен път 1-8. в посока от гр. Пловдив към гр.
1
Пазарджик се движи МПС марка ..Шкода“, модел „Октавия“, с per. № ***, управлявано от С.
М. Т.. В района на км. 198+200 м. водачът на автомобила губи контрол над управлението му,
навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно движещото се по нея МПС марка
„Форд“, модел „Фокус“, с per. № ***. управлявано от М. С. А.. При настъпилия пътен
инцидент е загинала пътуващата на задна седалка в МПС марка „Шкода**, модел „Октавия“,
с per. № *** - Д. П. С..
По повод инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
06.04.2023 г„ по описа на СПП при ОД на МВР - Пазарджик. По случая е образувано ДП №
194/2023 г„ по описа на РУ на МВР - Пазарджик, съотв. пр. пр. № 653/2023 г„ по описа на
ОП - Пазарджик, по което към момента на подаване на исковата молба се твърди, че няма
привлечен обвиняем.
Д. Х. С. и С. Д. В. заявяват, че са съответно дъщеря и майка на починалата в пътния
инцидент Д. С..
Вследствие на инцидента Д. Х. С. е загубила родната си майка, която е била най-
близкия й човек, който винаги е била нейна опора, подкрепа в живота и пример за
подражание. Смъртта на толкова близък човек като майката винаги е много тежка и
непреодолима с времето. Между родителите и децата им съществува една специална
духовна връзка, която в конкретния случай е приключила с нелепа смърт. Д. С. е споделяла
всичко със своята майка и е разчитала на нея.
Двете били заедно при процесния инцидент. При научаването за кончината й, тя
изпаднала в шок и не осъзнавала какво се случило. Чувствала се безсилна и безпомощна, че
не е могла да й помогне, но и самата тя самата била в тежко състояние. Доверителката ми
преживява изключително тежко загубата на своята майка. Смъртта й е била внезапна. От
случилото се доверителката ми се сринала психически, изпаднала в тежка депресия,
затворила се е в себе си. отказва да контактува с близките си и постоянно плаче за майка си.
Все още не може да проумее, че никога повече няма да я види, да има възможността да
поговори с нея и да усети нейната подкрепа и любов. Доверителката ми се опитва да скрие
тъгата си. но въпреки това й е тежко и мъчно.
С. Д. В. била в много близки отношения с дъщеря си. Те споделяли всичко една с
друга, разчитали на взаимната си подкрепа си и били заедно в преломните моменти на
живота. Пълномощникът на майката твърди, че изпаднала в шок, от който не може да се
отърси вече месеци наред, не иска да признае фактът, че дъщеря й е починала. Към момента
била в депресия и постоянно плачела. Затворила се в себе си и отказвала да общува с
околните, не намирала вече никаква радост и смисъл в живота. Загубата на детето й като да
за всеки родител била обвързана с много безгранична болка, страдание и непрежалима мъка.
Във връзка с извършването на погребението, С. В. е претърпяла и имуществени
разходи в размер на 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), за които разполагала със
следния документ: Договор № 17 от 13.03.2023 г. за погребално обслужване, сключен между
Траурна агенция „Тангра“ - Пловдив и С. В..
Видно от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.04.2023
г„ издаден от СПП при ОД на МВР - Пазарджик, който е официален свидетелстващ
документ в тази си част, виновен за настъпване на ПТП бил водачът на МПС марка
..Шкода“, модел „Октавия", с per. № ***. Към датата на застрахователното събитие, същият
е имал валидна застраховка .Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД Евроинс“ АД.
полица № BG/07/522003612068. валидна от 13.12.2022 г. до 12.12.2023 г.
На 10.04.2023 г., от името на първите две ищци били подадени Молба с per. № РК-
014- 12492/10.04.2023 г. и Молба с per. №РК-014-124943/10.04.2023 г.. по описа на „ЗД
Евроинс** АД. по описа на „ЗД Евроинс** АД, с която са претендирани изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие от смъртта на Д. С.. Същото
направил на 18.04.2023 г. и третият ищец. С Уведомление с peг. № РК-014-
12492/1/28.04.2023 г., по описа на „ЗД Евроинс“ АД, застрахователят изискал представянето
на допълнителни документи, свързани с образуваното по случая досъдебно производство.
Въпреки че от страна на ищците били представени всички налични документи, с които
разполагат към настоящия момент, застрахователят продължил да изисква отново
представянето на документи от досъдебното производство, каквито към момента все още не
са изготвени.
За превод на дължимите обезщетения ищците посочват банкова сметка: IBAN: ***,
2
открита при „Общинска банка“ АД, с титуляр Г. Б. Х..
Преписи от исковите молби са връчени на ответника, който е подал в законни срок
два отделни отговора, припокриващи се до голяма степен в своето съдържание.
Общите възражения, които ответникът прани срещу предявените искове са:
1.Че водачът, чиято отговорност се твърди да е застраховане при ответника – С. М. Т.
няма вина за настъпване на инцидента,тъй като той се явявал пряка последица единствено
от противоправното поведение на другия водач М. С. А.. Поради функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на застрахования всички искове
следвало да бъдат от хвърлени като неоснователни.
В тази връзка се прави и искане с правно основание чл.219 ГПК за привличане на
страна на ответника като трето лице-помагач застрахователя на гражданската отговорност
на ползвателя на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № ***, а именно: „ДЗИ
- Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ 89Б.
Правният интерес от привличането се обосновава с обстоятелството, че фактическите
и правни констатации, направени при постановяването на крайния съдебен акт по
настоящото производство ще се ползват със задължителна сила между привлечената и
привличащата страни, като в случай че бъде установен приносът за настъпването на
произшествието от страна на водача на гореупоменатото превозно средство, то това би
обусловило възникването на солидарна отговорност между него, неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и ответника с произтичащите от
това правни последици.
2. За прекомерност на претендирания от размер на обезщетението.
3. За съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата /починалото
лице/ е пътувала без поставен предпазен колан, който, ако е бил ползван от нея правилно, то
не би се стигнало до уврежданията, дали повод за завеждане на съответните застрахователни
претенции и последвалите я искове или поне - уврежданията не биха били в такава степен,
че да са несъвместими с живота.
Същото възражение се прави и по отношение на ищеца А. Д.а, който с непоставянето
на предпазен колан бил допринесъл за причиняване на неимуществените вреди, за които
претендира обезщетение.
3. За неоснователност на претенцията за присъждане на законна лихва, считано от
10.04.2023 г., доколко съгласно чл.497,ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането
застрахователят дължи законна лихва след изтичането на срока по чл. 496, ал.1 от КЗ, и то
ако увреденото лице му е представило всички доказателства, от които да може да бъде
направен извод относно основанието и размера на претенцията му, което в случая не е
сторено от ищците.
Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ответника и С. М. Т., съгласно което застрахователят се е задължил да обезпечи
възникването на гражданската му отговорност в случай на настъпване на застрахователно
3
събитие.
2.
1. Относно възражението за съпричиняване от страна на починалото лице:
Твърдя, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Д.
С.. Считам твърдението на ответника, че починалата не е пътувала с поставен предпазен колан, за
необосновано и недоказано. Няма данни тя да е била в автомобила, без поставен колан, в
нарушение на законови разпоредби на ЗДвП.
В конкретния случай обаче, фактът дали ищцата е била с поставен колан, е напълно
ирелевантен за настоящия спор. С оглед механизма на настъпване на процесния инцидент, както и
получените деформации на автомобила, обезопасителният колан е напълно неефективен. От
приложените с исковата молба протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, изготвени
за целите на досъдебното производство, е видно, че цялата предна част на автомобила е
деформирана. Вследствие на интензивността на удара предната лява част на автомобила, в това
число и предната лява врата и прозорец, са буквално смазани. Починалата е стояла именно от
лявата страна, зад шофьора. В този смисъл предпазният колан не би помогнал по никакъв начин на
пострадалата, за да се предпази от тежките телесни увреждания, които са довели до нейната смърт.
В доказателство на това е и фактът, че пътуващият на предната лява седалка водач на автомобила
също е починал при инцидента.
2.
2. Относно възражението за съпричиняване от страна на А. Д.:
Считам, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
А. Д.. Твърдя, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан.
В конкретния случай предвид, факта, че автомобилът е изцяло деформиран в предната част,
твърдя, че получените от ищеца увреждания в лицевата част са от контакта с твърди предмети
вътре в купето на автомобила, като арматурно табло, отломки от пластмасови предмети и др.
В случай, че доверителят ми е бил без поставен обезопасителен колан и с оглед
интензивността на удара, който се явява челен, а автомобилите са силно деформирани, то
уврежданията, които биха настъпили щяха да са с много по-тежък характер и позиционирани по
цялото тяло на ищеца. В подкрепа на твърденията, че ищецът е бил с поставен колан при
настъпване на инцидента е и фактът, че предният десен колан е блокиран, т. е. същият е бил
поставен, като при удар с такъв интензитет той се е блокирал.
2. Относно възражението на ответника за началната дата за присъждане на законна
лихва:
Считам възражението за неоснователно и необосновано. С оглед разпоредбата на чл. 493,
ал. 1. т. 5 КЗ, застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Съгласно трайната практика на ВКС, в хипотезата
на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото
лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. В настоящия случай
застрахователят следва да покрие спрямо увредените лица отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенциите, (така Решение №
128/4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., 1 т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна
Генковска).
Разпоредбите на чл. 496 и чл. 497 КЗ регламентират дължимата от застрахователя законна
лихва, по повод собственото му изпадане в забава при непроизнасяне по претенцията в срок,
респективно при постановен отказ.
С оглед на гореизложеното, счита, че ответното дружество следва да дължи на
пострадалите законна лихва върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди, именно
от датата на завеждане на щетите при застрахователя.
Ищците са подали обща допълнителна искова молба, в която оспорват като
неоснователни всички направени от ответника възражения, а във връзка с това за
4
съпричиняване допълват и уточняват следните обстоятелства:
Нямало данни починалата Д. С. да е била в автомобила без поставен колан, в
нарушение на законови разпоредби на ЗДвП, но в конкретния случай този факт бил напълно
ирелевантен за спора. С оглед механизма на настъпване на процесния инцидент, както и
получените деформации на автомобила, обезопасителният колан се явявал неефективен. От
приложените с исковата молба протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум,
изготвени за целите на досъдебното производство било видно, че цялата предна част на
автомобила е деформирана. Вследствие на интензивността на удара предната лява част на
автомобила, в това число и предната лява врата и прозорец, били буквално смазани.
Починалата е стояла именно от лявата страна, зад шофьора. В този смисъл предпазният
колан не би помогнал по никакъв начин на пострадалата, за да се предпази от тежките
телесни увреждания, които са довели до нейната смърт. В подкрепа на това се сочи и фактът,
че пътуващият на предната лява седалка водач на автомобила също е починал при
инцидента.
За ищеца А. Д. се твърди, че е бил с поставен обезопасителен колан. Получените от
него увреждания в лицевата част били от контакта с твърди предмети вътре в купето на
автомобила, като арматурно табло, отломки от пластмасови предмети и др.В случай, е бил
без поставен обезопасителен колан и с оглед интензивността на удара, който се явява челен,
а автомобилите - силно деформирани, то уврежданията, които биха настъпили щяли да са с
много по-тежък характер и позиционирани по цялото тяло на ищеца. В подкрепа на
твърденията, че той е бил с поставен колан при настъпване на инцидента е и фактът, че
предният десен колан е блокиран, т. е. същият е бил поставен, като при удар с такъв
интензитет той се е блокирал.
Относно възражението на ответника за началната дата за присъждане на законна
лихва ищецът допълва, че с оглед разпоредбата на чл. 493, ал. 1. т. 5 КЗ, застрахователят
следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва
за забава от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Съгласно трайната практика на ВКС, в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
В настоящия случай застрахователят следва да покрие спрямо увредените лица
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенциите, (така Решение № 128/4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., 1 т. о., ТК,
докладчик съдията Кристияна Генковска).
Разпоредбите на чл. 496 и чл. 497 КЗ регламентирали дължимата от застрахователя
законна лихва, по повод собственото му изпадане в забава при непроизнасяне по
претенцията в срок, респективно при постановен отказ и с оглед на гореизложеното ищецът
счита, че ответното дружество следва да дължи на пострадалите законна лихва върху
претендираните обезщетения за неимуществени вреди, именно от датата на завеждане на
щетите при застрахователя.
В подадения отговор на допълнителната искова молба се излагат допълнителни
съображения единствено относно началния момент на дължимост на лихвите.
Съдът намира за основателно искането за конституиране на застрахователя на другия
5
водач, участвал в станалото ПТП като трето лице-помагач на страната на ответника предвид
възможността при установяване вина и на двамата водачи да възникне солидарна
отговорност на застрахователите за обезщетяване вредите на пострадалите и техните
близки. Като такъв се сочи ДЗИ“Общо застраховане“АД, чието участие в процеса като
подпомагаща страна следва да се допусне на основание чл. 219 ГПК.
Доказателствените искания на страните следва да бъдат уважени, с изключение на
направеното с отговора на исковата молба на А. Д. за призоваване и разпит на Д. С. като
свидетел.Със съединяването на двете дела за общо разглеждане соченото за свидетел лице се
оказва в качеството на страна /ищец/ в производството и не могло да е свидетел.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема писмените доказателства, представени от страните при размяната на книжата
и Постановление за прекратяване на досъдебно производство, представено от ищците с
молба от 13.03.2024 г.
Допуска до разпит двама свидетели, при довеждане от ищците Д. С. и С. В. и един –
от ищеца А. Д..
Указва на ответника, че има право да посочи друг свидетел на мястото на Д. С., която
не е допусната поради качеството си на страна в производството. Свидетелят може да бъде
посочен в 2-седмичен срок от получаване на преписа от определението.
Допуска изготвяне на съдебно-медицинската експертиза по въпросите формулирани в
двете искови молби /по т. д. № 138 и № 139/2023 г. и в отговора по исковата молба на А. Д..
Назначава за вещо лице д-р П. М. и задължава ищците Д. С. и С. В. /общо/, както и А.
Д. и ответника да внесат по 150 лв. – предварителен депозит за разноски за вещото лице.
Допуска да се изготви авто-техническа експертиза, която да отговори на въпросите
на ищците и на тези на ответника в отговорите на двете искови молби, с изключение на
този, в кой автомобил са пътували посочените пътници, тъй като не се касае до
обстоятелства, за чието изясняване се изискват специални знания, а за факти, които
подлежат на установяване с други доказателства.
Назначава за вещо лице инж. В. Ф. и задължава ищците /общо/ и ответникът да внесат
по 230 лв. – предварителен депозит за разноски за вещото лице.
Насрочва делото в открито съдебно заседание на 18.06.2024 г. от 9.15 ч.
Да се призоват страните и вещите лица, като на страните се връчат преписи от
определението, а на ищците – и от отговора на допълнителната искова молба.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6