Р Е Ш Е Н И Е
№ 182 06.02.2020
г. гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и трети януари две хиляди и
двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ХРИСТО ХРИСТОВ 2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД
номер 2913 по описа за 2019 година.
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във
връзка с чл.
63, ал. 1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от ТД на НАП – Бургас, чрез гл. юрисконсулт С.против Решение № 1349/05.11.2019 г., постановено по
НАХД № 3986/2019 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление №
625-F485480/01.07.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ТД на
НАП-Бургас, с което на Г.П., ЕГН:**********, основание чл. 355, ал.1 от КСО е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. От касационната
инстанция се иска да отмени оспорваното първоинстанционно съдебно решение и
съответно да потвърди наказателното постановление. Излагат се съображения, че
по делото не са били представени каквито и да било доказателства в подкрепа на
извода, че П. се грижи за болния си съпруг, като извода на съда, че деянието
съставлява „маловажен случай“ по см. на чл. 28 от ЗАНН е неоснователно.
В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален
представител. Депозира становище, в което поддържа касационната си жалба.
Ответникът по
касация – Г.А.П., редовно уведомена, се явява лично и ангажира писмени
доказателства – медицинско направление за ТЕЛК, епикриза и смъртен акт за
съпруга й А.П., както и справки за задължения, респ. плащания към НАП.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на оспорването,
като сочи, че решението на РС – Бургас следва да бъде отменено, а наказателното
постановление потвърдено.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на Г.А.П. против Наказателно
постановление № 625-F485480/01.07.2019 г., издадено от изпълнителния директор
на ТД на НАП-Бургас, с което на П., на основание чл. 355, ал.1 от КСО е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ. За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд е
приел, че Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а
АУАН от компетентен орган, като и двата акта са съставени в сроковете на чл.34 ЗАНН. Отбелязал е, че в конкретния случай Декларация Образец 1 за месец МАРТ
2019г. е била подадена от жалбоподателя на 09.05.2019 г., вместо в срока до
25.04.2019г., т.е. закъснението е с 13 дни, като нарушението е на просто
извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия
работен ден, след датата следваща последния срок - 25.04.2019 г. Съдът е
намерил, че в административнонаказателното производство са допуснати нарушения
на закона, касаещи квалификацията на деянието, като нарушената с деянието
законна разпоредба на чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, не е
посочена нито в акта, нито в наказателното постановление, като едновременно с
това е счел, че деянието съставлява и "маловажен случай" по смисъла
на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН и е изложил подробни мотиви за това. В
заключение е направен извод, че отговорността на П. е ангажирана
незаконосъобразно, поради което издаденото наказателно постановление е отменено.
Така постановеното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав
намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е
установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил верни и
законосъобразни правни изводи, които не следва да бъдат преповтаряни.
Предвид изложеното в
касационната жалба възражение за липса на основания за приложението на чл. 28
от ЗАНН и отчитайки депозираните пред настоящата инстанция писмени
доказателства - медицинско направление за ТЕЛК, епикриза и смъртен акт, съдът
намира за доказани твърденията на ответника по касационната жалба, че същата е
полагала грижи за болния си съпруг, който е бил със здравословни проблеми около
4 месеца преди постъпването си на 21.06.2019 год. в УМБАЛ – Бургас. Отчитайки
този факта, както и обстоятелството, че по делото липсват данни за извършени
други административни нарушения от страна на П., настоящият съдебен състав
намира, че РС – Бургас, след преценка и на обстоятелства, характеризиращи
деянието, е достигнал до правилен извод, че вслучая се касае за маловажно
административно нарушение. Не отчитането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от
страна на административнонаказващият орган, е довела до издаване на
наказателното постановление в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН, поради което,
според настоящия съдебен състав, като е отменил оспореното пред него НП,
районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в
сила.
Предвид горното, следва да се
заключи, че не са налице релевираните с касационната жалба основания за отмяна
на оспореното съдебното решение, като що се касае до цитираната в касационната
жалба съдебна практика, то същата касае дела с различен предмет и е неотносима
към настоящия казус.
За пълнота съдът намира за нужно
да посочи, че понастоящем, считано от 03.01.2020 г. Наредба №Н-8 от 29.12.2005
г., издадена от МФ, е отменена, но е приета нова Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодатели, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица – пар.4 от ПЗ на Наредбата. В новата Наредба
разпоредбата, регламентираща подаването на Декларация обр.1, изцяло е
реципирана от отменената Наредба, включително в чл.4 от Наредбата са предвидени
и същите срокове за подаване на този вид декларации. При това положение
задължението на самоосигуряващите се лица не е отпаднало да подават декларация
обр.1, в предвидения срок – 25-то число на месеца, следващ месеца, както и не е
отпаднала наказуемостта за това задължение – чл.355 ал.1 от КСО.
Ето защо и на основание чл.221,
ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1349/05.11.2019 г., постановено по НАХД № 3986/2019 г.
по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.