Р Е Ш Е Н И Е
Номер1472 14.10.2019г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На тридесети септември Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Теодора Теодорова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №02750 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А.С.М. с ЕГН:********** и адрес:г*** 2, срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, с която са предявени обективно съединени искове от с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1496,90лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води, сумата от 191,19лв., представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 11.06.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 33,76лв. за направените разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.10.2014г. по ч.г.д.№3937/2014г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№1670/2015 на ЧСИ С.Б..
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№3937/2014г. на ПРС е издадена
заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от
22.10.2014г., с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1496,90лв.,
представляваща главница за доставена и
ползвана питейна вода, както и
отвеждане и пречистване на отпадни води, сумата от 191,19лв., представляваща
лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 11.06.2014г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 33,76лв. за направените
разноски.
Въз основа на процесния изпълнителен
лист и по молба на ответника от 11.11.2015г. е
образувано изп.д.№870/2014 на ЧСИ С.Б., като в
молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към
принудително изпълнение.
По изпълнителното дело
е наложен запор върху пенсията на ищеца на 03.12.2015г., като това и последното изпълнително действие по
изпълнителното
производство.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от
правна страна:
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране
на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до
невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на
заповедта и са изключени от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна
практика на ВКС при всички хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и
влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко
възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано
и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл.
439 ГПК.
Предвид гореизложеното
и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 22.10.2014г., когато е влязла
в сила заповедта за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна
давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения
въз основа на нея изпълнителен лист.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълже-нията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.
Последното изпълнително действие по изп.д.№870/2014 на ЧСИ С.Б. е извършено на 03.12.2015г., поради което и погасителната давност за процесните вземания е изтекла на 03.12.2018г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер на 838,00лв., от които сумата от 88,00лв. за държавна такса и сумата от 750,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
В настоящия случай съдът намира, че е сезиран с два обективно съединени иска с правно основание чл.415 ГПК, които обаче са в защита на един и същи интерес на обща стойност 269,51лв. Следва да бъде отбелязано, че съгласно възприетото от въззивната инстанция становище, намерило израз в Определение № 617/19.09.2018г. постановено по в.ч.гр.д. № 484/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Определение № 643/02.10.2018г. по в.ч.гр.д. № 532/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не намира приложение когато предявените с една искова молба искове са в защита „на един интерес“ какъвто е разглеждания случай, тъй като претендираните парични вземания се основават на идентични факти, изразяващи се в неизпълнение на задължение по договор за продажба на топлинна енергия и свързаните с него последици. Допълнително следва да се отбележи, че искът за лихва е акцесорен такъв и е пряко обусловен от изхода по главния иск.
Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно, като от направените 750,00лв. съдът следва да присъди сумата от 400,00лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 488,00лв., представляваща направени по делото разноски.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от А.С.М. с ЕГН:********** и адрес:г*** 2, срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1496,90лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води, сумата от 191,19лв., представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 11.06.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 33,76лв. за направените разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.10.2014г. по ч.г.д.№3937/2014г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№1670/2015 на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, да заплати на А.С.М. с ЕГН:********** и адрес:г*** 2, сумата от 488,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 88,00лв. за държавна такса и сумата от 400,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Х.С.