Решение по дело №172/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 222
Дата: 6 юли 2023 г.
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20233001000172
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Варна, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20233001000172 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от С. М. М., ЕГН **********, чрез адв. П.
Н. против решение № 5 от 11.01.2023 г., постановено по гр. дело № 180/2022
г. на Разградския окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на на
„Юробанк България" АД, ЕИК *********, следните суми, дължими на осн.
чл. 240 от ЗЗД, чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и Договор за
потребителски кредит № FL954679 от 04.12.2018 г. - общо 44 786.91 лв., от
които: сумата в размер на 34 049.65 лв. - непогасена главница по договор за
кредит; сумата в размер на 6 441.06 лв. - възнаградителна лихва за периода от
04.12.2020 г. до 31.01.2022 г.; сумата в размер на 4 201.20 лева - мораторна
лихва за забава за периода от 04.12.2020 г. до 09.05.2022 г.; сумата в размер
на 71 лв. - такси за периода от 07.12.2020 г. до 02.12.2021 г.; сумата в размер
на 24 лв. - разходи за уведомяване за периода от 09.02.2022 г. до 09.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба /24.06.2022 г./ до окончателно изплащане на задължението,
както и сторените разноски.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението
поради необоснованост и постановяването му в противоречие на материалния
закон. Инвокират се аргументи за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит. Поддържа се, че мотивите на Разградския окръжен съд
по отношение нищожността на договора са противоречиви. Банката не е
проучила в достатъчна степен неплатежоспособността на клиента си, като
следва да понесе сама рисковете от това. Договорът е сключен в полза на
1
банката, без на кредитополучателя да са разяснявани рисковете от изпадането
му в невъзможност да заплаща погасителните вноски. Сочи се, че клаузите в
договора не са индивидуално уговорени и по този начин е нарушена
свободата на договаряне. Моли за отмяна на обжалваното решение.
Претендира заплащането на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
„Юробанк България" АД, ЕИК *********, чрез адв. Х. И., в който се излагат
твърдения за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се аргументи за
наличие на валидно възникнало между страните договорно отношение. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира заплащането на
разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Същата е надлежно администрирана.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Страните по делото са сключили Договор за потребителски кредит №
FL954679 о т 04.12.2018 г., по силата на който ответникът – кредитополучател
е усвоил потребителски кредит в размер на 40 000 лв. за текущи нужди, като
се е задължил да върне земната сума в сроковете и при условията на
договора.
Сключеният договор съдържа съществените характеристики на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК. Сключен е в
изискуемата писмена форма и има изисуемото съдържание по чл. 11 ЗПК.
На основание чл. 16, ал.1 ЗПК преди сключване на договор за кредит
кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е
необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга
база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите. Частичното или пълно неспазване на
посочената разпоредба, не обуславя недействителността на договорянето.
Нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 33Д е налице при неспазване на
конкретна императивна норма. Нормата на чл. 16, ал.1 ЗПК има диспозитивен
и оправомощаващ характер – предоставя на правния субект – кредитодател
възможността да проверява финансовото състояние на потребителя като част
от преддоговорните отношения между страните и определя допустимите
способи за проверка. Разпоредбата не вменява задължения за кредитора, а
предоставя права. Отделно от изложеното, съобразно изричната разпоредба
2
на чл. 22 ЗПК неспазването на чл. 16, ал.1 ЗПК не е основание за
недействителност на договора за потребителски кредит.
По принцип договорът за потребителски кредит се изготвя от банката
– заемодател /арг. чл. 5, ал.11 ЗПК/. Въззивникът поддържа, че сключеният
договор е недействителен, тъй като е стандартен и типов, изготвен
предварително и без възможност на кредитополучателя да влияе върху
съдържанието му. Твърдяният факт сам по себе си не опорочава сключения
договор, освен ако последният съдържа неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143, ал.1 ЗЗП, т.е. уговорки, които не отговярат на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбата на
чл.146, ал.1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно – наличието
на проведено индивидуално или типово договоряване има релевантно
значение единствено при твърдяна неравноправност на договорни
разпоредби. Предявената въззивна жалба не обективира оплаквания за
неравноправност по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗД.
Отделно от изложеното, при служебната проверка по чл.7, ал.3 ГПК
на съответствието на клаузите на договора със ЗЗП съдът не констатира
наличието на неравноправно договаряне. По делото не са събрани данни, че
банката се е възползвала от правото си да увеличи размера на
възнаградителната лихва по чл.7, ал.2 от договора. Ответникът не твърди
осъществено едностранно изменение на договорения ГЛП. Заключението на
ССЕ е изчислило размера на задълженията, съобразявайки погасителния план
при сключване на договора при размер на ГЛП от 7,7 % според
първоначалните уговорки. При това положение съдът не изследва
съответствието на клаузите за едностранно изменение на възнаградителната
лихва със ЗЗП.
Въззивникът не излага твърдения, обосноваващи извод за опорочена
воля на кредитополучателя, водеща до извод за недействителност на сделката
поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД или за
унищожаемост в хипотезите на чл. 27 ЗЗД.
Във въззивната жалба се излага още, че кредиторът не е разяснил на
потребителя финансовия риск от сключения договор. Соченото възражение
3
следва да се квалифицира като такова за нарушение на чл. 5 и чл. 6 ЗПК,
вменяващи на кредитора задължение да предостави предварителна
информация на потребителя за предлагания кредитен продукт, вкл.
въздействието, което същият може да окаже върху потребителите, в т.ч.
последиците в случай на просрочени плащания. На първо място, страната не е
навела подобно възражение с отговора на исковата молба. Отделно –
нарушението на чл. 5 и чл. 6 ЗПК не обуславя твърдяната нищожност на
договора за потребителски кредит по арг. от чл. 22 ЗПК.
В производството пред въззивната инстанция не са наведени
възражения против фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд за настъпила предсрочна изискуемост. Не са наведени и възражения
против размера на главния и акцесорен дълг, установен с неоспорено
заключение на ССЕ.
С оглед на изложеното постановеното решение следва да бъде
потвърдено от съда.
Въззивникът С. М. М. следва да бъде осъден да заплати на насрещната
страна сторените във въззивното производство разноски в размер на 4 048, 76
лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззивникът С.М. следва да бъде осъден да заплати дължимата за
въззивното производство държавна такса в размер на 895,73 лева /т.7 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК/
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 11.01.2023 г., постановено по гр.
дело № 180/2022 г. на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** от гр. Разград, бул. „Априлско
въстание“ № 15, вх. Г, ет. 4, ап. 38 ДА ЗАПЛАТИ на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Околовръстен път" № 260 сумата от 4 048, 76 лева – разноски за
въззивното разглеждане на спора.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** от гр. Разград, бул. „Априлско
въстание“ № 15, вх. Г, ет. 4, ап. 38 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на АС – Варна
сумата от 895,73 лева – държавна такса за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5