МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №1871 ПО ОПИСА
НА ВРС ЗА 2014Г.
Наказателното производство е
образувано въз основа на обвинителен акт срещу Г.Х. за престъпление по чл. 210
ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 пр.1 вр.чл.26
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението и пледира за наказание между средния и
максималния размер, предвид неговата предходна съдимост. Обвинението се
доказвало от събраните по делото доказателства,а именно от показанията на
пострадалите, които следвало да се кредитират. Подс. Х.
създавал погрешни впечатления, като се представял за сериозен и материално обезпечен, със солидни компании,
мотивирал ги да му помогнат финансово за ремонт на кораби, каквито не
притежавал, за да е по- убедителен им
обещавал да ги направи акционери в своето дружество, или да им прехвърли
собственост върху корабите. Но дружеството му не било акционерно,поради което
било обективно невъзможно да прехвърли
акции, а и нямал еднолично правомощия да се разпорежда с акции.За да бъде по-
убедителен, използвал редица документи, като паспорт, който се издавал за
кратък срок и само за ред пристанища и
британски плавателни съдове, използвал съставени от него сертификати.
Идентично било и поведението му след като получил парите, а именно – спрял да отговаря на обажданията им и се укрил.
Адв. П., представляваща гражданския ищец, пледира гражданският иск да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до
окончателното изпращане на сумата.
Подс. Х., редовно призоваван за всяко съдебно заседание, не се явява,
не сочи уважителни причини за неявяването си. На същия двукратно са връчени
книжата по делото, вкл. разпореждане за насрочване, с което е предупреден за
възможността делото да се гледа в негово отсъствие по реда на чл. 269 от НПК.
Предупреждаван е, че при неявяване без
уважителна причина, делото ще се гледа в негово отсъствие. Съдебните заседания са винаги отлагани,
когато подс.Х. е посочвал наличие на уважителна
причина за неявяването си, независимо от това, че с поведението си същият
не дава основания да се счита, че има реални намерения да участва в
процеса. По негово искане са му изпратени координати за връзка със служебния
защитник. С наше писмо от 28.05.2015г. изпратено по ел. поща , той е уведомен и
за това,че делото се гледа в негово отсъствие. Упълномощил е защитник, адв. Янев, който обаче в съд.заседание отказва да поеме
защитата поради неуредени финансови отношения и защитата до кроя на производството се осъществява от адв.З.Й..
По съществото на делото защитникът моли
постановяване на справедлива присъда . От доказателствата по делото ставало
ясно че подс. Х. осъществил състава на
престъплението. Следвало да се вземат предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно възрастта на подсъдимия, желанието му за съдействие, а предходното му
осъждане не било за тежко умишлено престъпление. Гражданският иск следвало да
бъде уважен в посочения размер.
В хода на съдебното следствие, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През 2006г св. Я. се запознал с подс.Х., който се представил като собственик на офшорна
компания „Просперити шипинг лимитед",
регистрирана в Белиз, която притежавала кораби, два от които м/к „Бриск" и м/к „Светлана". Представил на св.Я.
документи на английски език, за регистрация на дружеството в Белиз и за
собственост на м/к "Светлана" с флаг на държавата Сейнт
Китс и Невис /копия от документите са приложени на л.107, л.108 и следв. от т.1 от ДП/. Провели няколко срещи и разговори, по
време на които подс.Х. споделил със св.Я., че м/к
"Бриск" е на ремонт в гр.Варна, в завода на
фирма „Делфин". Поискал финансова помощ за покриване на разходите по
ремонта и като гаранция предложил в случай, че не успее да върне парите в
шестмесечен срок, да прехвърли на св.Я. половината от собствеността върху
м/к"Светлана". При всичките срещи и разговори подс.Х.
създавал и поддържал впечатление на човек с богат професионален опит в сферата
на корабоплаването. С това спечелил доверието на св.Я. и той се съгласил да
предостави необходимата сума. На 16.08.2006 г. съставили документ
„Заповед за назначаване" /л.111 т.1 „Предварителни проверки"/, която
по естеството си представлявала договор за заем . Според т. нар . „заповед за
назначаване”от 16.06.2006 год. ,св. Я. следвало да даде 280 000 щ. Долара
във връзка с ремонта на кораб”Бриск”, от които
100 000 щ. долара в брой в срок до
08.08.2006г. и 180 000 щ. долара във вид на гаранция за заплащане на ремонта. Била
договорена месечна лихва от 3,5% за
период от 6 мес. В периода на назначението,
възложителят/заемополучателят/ се задължавал да
осигури на изпълнителя /заемодателя/
назначение на борда на кораба на длъжност”капитан” с брутно месечно възнаграждение
в размер на 3000 щ.д. За периода на заема, на св. Я., по силата на договорката,
се прехвърляли 50% от собствеността на кораба”Светлана”, като според заповедта за назначаване, той нямал право да
извлича полза от предоставените му 50%
дялове, а същите следвало да служат единствено за гаранция. Ежемесечно на св. Я.
следвало да се изплащат
12 800щ.д.-, от които 9 800 – лихва върху заетата сума и 3000 щ.долара месечна заплата. В
случай на неизплащане на заетата сума по договорения период, изпълнителят било
предвидено да стане законен собственик
на 50% от дяловете.
Въз основа на горния
документ, на 18.08.2006 г. св.Я. превел
по банков път левовата равностойност на 94 000 щатски долара , а именно 142 750.28лв. -
/л.16 т.3„Банкови документи"/ от сметката, на която бил титуляр в Банка Пиреос България АД /л. 2-18 т.1 II „Банкови
документи"/ към сметка в същата банка, с титуляр обв.Х.
/л.77-85 т.Ш „Банкови документи"/. Като основание за превода била посочена
„Заповед за назначаване" .
След като на
18.08.06 г. св. Я. превел парите,
отпътувал до Констанца, Румъния, за да се качи като капитан на кораба
„Светлана”. От екипажа разбрал, че с месеци не им били изплащани заплати,
екипажът стачкувал, старши пом. капитанът отказал да продължи рейса, било му платено
част от заработеното и той напуснал. Преди потегляне от Констанца, св. Я.
забелязал, че корабът е претоварен и било допуснато потъване на носа му напред.
По време на пътуването се установило, че корабът бил неуправляем и че с него не
можело да се извърши рейс. При пристигането му в гр.Варна корабът бил наклонен
и не можел да се изправи, от
претоварването били напукани тръбопроводите му и според св. Я. не ставал за
друго, освен за скрап. В България освен св. Я. като капитан, на кораба следвало
да се качат още двама българи на
длъжност старши пом. капитан и дек офицер. На кораба
нямало осигурена иначе задължителната минерална вода и подс.
Х. категорично отказал за го направи, което станало причина и тримата
единодушно да откажат рейса, а подс. Х. намерил други
хора на тяхно място. Няколко дни по- късно подс. Х. ***,
в сградата на „Райфайзенбанк”. Наемодател било лице на име Божилов. При
разговор с него св. Я. разбрал, че подс. Х. не е плащал наема си с месеци, нито сметките за
ток. Същото било положението и с наема на жилището му. Подс.
Х. напуснал квартирата си, оставяйки в нея свои вещи и когато собственикът я
освобождавал пред свидетели, намерили
голям брой мъжки костюми, като от един от тях изпаднало оръжие.
По-късно подс. Х. отправил и други предложения до св. Я., уговарял
го да купят кораб, изпращал снимки на този кораб, като се виждало, че името и
идентификационните данни на кораба били допълнително заличени на снимката .
Независимо, че не
върнал нито лев от заема, който получил от св. Я., Г. Х. не го направил собственик на 50% от кораба
„Светлана”. Самото прехвърляне трябвало да се извърши в Грузия, държавата, в
която бил регистриран кораба, но такова
пътуване не се състояло.
По-късно корабът
”Светлана”, натоварен с жито, претърпял
инцидент, в резултат на което се повредил товарът. Т.к. не била платена щетата на товара,
корабът бил арестуван в Италия. Тогава подс. Х. се
обърнал към св. Я. за помощ, т.к. екипажът му гладувал. От съчувствие към колегите си св. Я. му дал
още 720 щ. долара.
В изпълнение на
уговорката между Х. и Я., последният следвало да гарантира пред завода,
извършващ ремонта и със сумата от 180 000щ. долара, но до това не се
стигнало, т.к. кораборемонтната фирма нямала такива правила и това изискване
отпаднало.
След като направил
собствено проучване, св. Я. установил,че
Х. не е бил собственик на „Бриск” и че в
периода 01.01.2004 г. - 27.08.2013 г. кораб с такова
име не е бил на ремонт в
корабостроителен и кораборемонтен завод „МТГ Делфин". В този смисъл по делото е приложена и изрична
писмена справка от АД ККЗ „МТГ Делфин" - Варна /л.141 т.И „ПСД7.
Била изготвена молба за правна помощ
до компетентните италиански власти. Видно от получения отговор /т.V/ корабът
действително е пристигнал в пристанището на Бари на 24.10.2006г. и е бил
задържан поради „иск за предварително секвестиране от страна на фрахтователя". На 08.11.2006 г. е променил националната
си принадлежност на грузинска - променил е пристанището си на регистрация - на
Батуми и флага си -на Грузия /л.123 т.V/. От материалите, получени от Италия
във връзка с молбата за правна помощ, се установява също, че на 15.02.2007 г.
пристанищните власти в Бари са били уведомени от агента на кораба -AGENZIA
„AGEMA", че поради спиране на плащанията на агентските услуги и поради
липса на предоставени гаранции за бъдещото заплащане на предоставените услуги
по агентирането на кораба, последващи
доставки, снабдяване на кораба и др. разноски, следва да бъдат искани директно
от корабособственика - „Моринвест
Лимитед", със седалище - Варна, България,
ул."Цар Симеон I" № 32, ет.6 /л.125 т.V/. На 14.04.2008 г. корабът е
отпътувал от пристанището на Бари с дестинация Иличовск.
Същевременно в получените документи от Италия фигурират такива, в които е
посочено, че собственикът на кораба „Светлана" - „Моринвест
лимитед" е със седалище Великобритания, Лондон.
Поради това е била изискана информация от британските власти , чрез Дирекция
„МОС", от която се установява, че „Моринвест Лимитед" е била регистрирана в Обединеното кралство с
адрес Лондон, ул."Милхарбър" №41 /л.119 т.П
/.
На неустановена дата в края на 2006 г. Г.Х. се запознал със
св.К., св.К. ***. Свидетелите се познавали помежду си отпреди. На срещата с тях
Г.Х. се представил като капитан на кораб и собственик на „Просперити
Шипинг Лимитед" с регистрация в Белиз и
гражданин на Великобритания. Обяснил им също както и на св.Я., че се нуждае от
пари, за да освободи кораб, задържан на пристанище Бари, Италия. Предложил им,
ако се съгласят да му предоставят необходимите суми, да им прехвърли акции от „Просперити Шипинг Лимитед" -
Белиз. Със св.К. се уговорили да му прехвърли 25% от акциите на дружеството
срещу сумата от 110 000 евро, със св.К. - 20% от акциите срещу сумата от 88 000
евро и със св.М. - 5% от акциите срещу сумата от 22 000 евро. На 27.03.2007 г.
било проведено събрание, на което освен тримата свидетели и подс.Х.,
присъствала и адв.С.. Тя била ангажирана от св.К. да
движи делата на фирмата му в България. По
време на тази среща на 27.03.2007 г. подс. Х.
представил документи за регистрацията на „Просперити
шипинг лимитед", св.К., св.К. и св.М. се
запознали с тях, също както и св.С. /копия от документите са приложени л.10,
л.60 т.1 „Предварителни проверки”/. Те приели документите за автентични, доверявайки
се на подс.Х.. Съставен бил „Протокол от среща на
акционерите" /л.10 т .I „Предварителни проверки"/. Св.К. платил
сумата от 88 000 евро в брой на обв.Х.; св.М. платил
сумата от 22 000 евро в брой на обв.Х., за което
последният им издал разписка /приложено е копие от нея на л.63, том I - „Предварителна
проверка"/. Св. К. превел по банков път на два пъти сумите: сумата от 65
000 евро на 28.03.2007 г. към сметка в италианска банка с бенефициент Никола Путиняно /адвокат по делата на кораба, водени в Бари,
Италия по повод задържането на кораба, видно от материалите от изпълнената
молба за,правна помощ - /том V/ и сумата от 45 000 евро към сметка в Банка Пиреос с титуляр Георги Х. - общо 110 000 евро /л.87-100 т.ІІІ
„Банкови документи/.
Подс. Х. се задължил лично да уведоми регистъра в Белиз за извършените
промени в собствеността на акциите на дружеството, след което да предостави
сертификати на новите акционери. На 09.04.2007 г. Г.Х. предоставил на св.К.,
св.К. и св.М. документ - „share certificate",
отразяващ обстоятелството, че всеки от тях е акционер в „Просперити
шипинг лимитед" - Белиз. На въпрос на св.М. как
така сертификатите са отпечатани от самия него, на обикновена хартия, Х.
отговорил, че това е обичайна практика в Англия и няма никакъв проблем. След
това се разделили, с уговорката, че до месец-два новите акционери ще бъдат
вписани в регистъра в Белиз. След като срокът изтекъл, а Х. не се обаждал,
тримата решили сами да направят проверка в Белиз и разбрали, че никой от тях не
е вписан като собственик на акции от дружеството. Потърсили Г.Х. за обяснение,
но телефонът му бил изключен. Изпратили му писмо по електронната поща и той им
отговорил, че е имал проблеми с регистрацията, затова скоро ще им върне парите.
След това се укрил и прекратил всякаква връзка с тях. Свидетелите разбрали, че
са излъгани.
Видно от заключението на изготвената
техническа експертиза на оригиналните документи, предоставени от пострадалите
/л.104, том II - „ПСД”/ -изследваните документи представляват принтерни копия
ведно с подписите и печатите. Подписите до кръглите печати в копията
представляват копия от подписа на Георги Х.. Обстоятелството, че се касае не за
оригинални документи, а за принтерни разпечатки, съдържащи сканирани подписи
потвърждава показанията на св.М., че тези документи са отпечатани от обв.Х. на принтер в офиса му. Г.Х. е предоставил неистински
документи на тримата свидетели в уверение на това, че получават реални акции от
дружеството.
След по- малко от година, през м.01.2008
г. в гр.Варна подс.Х. се запознал със св. Г.. Повод
за запознанство била работата на св. Г. като корабен агент. Г.Х. и на него
направил впечатление на сериозен човек, с познания в областта на морските
превози. Той се представил като собственик на м/к „Светлана" и обяснил на
св.Г., че корабът е задържан на пристанището в Бари, Италия поради претенции на
фрахтователя /собственика на корабния товар/ за
качеството на стоките, поради което се нуждае от пари, за да освободи кораба. Обещал,
че като освободи кораба, ще го предостави за агентиране
на офиса на св. Г.. После казал, че могат да станат и съдружници, но му трябвали пари за да извърши ремонт на
кораба. Той се представил и като собственик на „Моринвест
лимитед", Великобритания и предложил на св.Г. да
му прехвърли акции от това дружество в замяна на сумата от 65 000 евро за
освобождаване на кораба от Бари. Уговорили се св, Г.
да получи 25% от акциите срещу посочената сума и на 16.05.2008 г. подписали договор
с нотариална заверка на подписите в гр.Бургас /л.204 т.1 „Предварителни
проверки"/. На следващия ден -17.05.2008 г. св.Г. с банков превод наредил
от сметката си в Райфайзенбанк, към сметка, посочена от Г.Х., с титуляр
„Наполеон 76" ЕООД сумата от 65 000 евро /л.19-46 т.Ш „Банкови
документи"/. Посочената сметка била на дружество, чийто управител е св.К.
-съжителстваща с подс.Х. на съпружески начала през
този период. Малко преди да преведе
сумата от 65000 евро, св. Г. научил, че корабът е освободен от Бари, Италия и е
на ремонт в Иличевск, Украйна. На 10.06.2008 г. св.Г.
превел 7 251.12 щ.д. на украинска
компания, за които подс. Х. му казал, че са за
пристанищни такси. На 24.06.08 г. превел
още 6000 долара, също за пристанищни такси.
За да осигури пари за ремонта на
кораба в Украйна, св. Г. уговорил и свой приятел – Ангел Митев да даде
сумата от 35 000 евро. За тази сума подс. Х. подписал запис на заповед, но така и никога не
върнал парите. В резултат на това отношенията на св.Г. и приятелят му А.Митев
се влошили и последният казал, че ще си търси парите от Г..
Последният контакт между св.Г. и подс.Х. бил през м.01.2009 г. Св. Г. не получил обратно
дадената сума, нито станал съдружник в „Моринвест лимитед". За да осигури договорените 65 000 евро св. Г.
бил изтеглил ипотечен кредит.
Едва по- късно св. Тодоров с помощта на св.М.К. се свързал с истинския
собственик на кораба, жена от Англия на име Светлана, която му разказала, че Х.
е бил само мениджър, но чрез подмяна на документите се опитал да смени
собствеността , без тя да знае. От
изисканата справка от британския търговски регистър /копие е приложено на
л.116, том II -„ПСД” е видно, че св.Г. към 18.11 2009г., когато е направена
справката, не фигурира като акционер в „Моринвест Лимитед" -Лондон. При по-нататъшните си
проучвания св. Г. разбрал, че за кораба”Светлана” се дължали изключително много
пари, вкл. и на чужди брокери, че вероятно поради някаква забрана, той не можел
да влезе в Украйна, че подс. Х. нямал английски
паспорт, противно на твърденията му,
както и че след като бил ремонтиран в Украйна, корабът бил арестуван в Турция
по искане на собственичката му Светлана.
От изисканата информация чрез Дирекция
„Международно полицейско сътрудничество" относно автентичността на
документ -моряшки паспорт SC 00005398, издаден на името на Георги Х., се
установява, че той е истински, но се издава за кратък срок - само за
преминаване. Може да бъде използван на корабни пристанища и се издава само за
британски плавателни съдове.
По делото се съдържа информация /л.
137-139, том II, „ПСД” от Интерпол Лондон за измами, извършвани по сходен
механизъм от подс.Х. на територията на
Великобритания.
Г.Х. е неосъждан към датата на
деянието. През м. декември 20089
г. има влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б
от НК.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните и изготвени по реда на НП доказателства и доказателствени
средства.
Като непротиворечиви, подробни,
конкретни, логични и взаимно допълващи се, съдът кредитира показанията на св. А.К.,
дадени в хода на ДП, приобщени по реда на прочитането им, на св.Я.Я., вкл. тези от ДП, приобщени по реда на прочитането им,
на св. Т. Г., вкл. и прочетените от ДП, на св.С.С., вкл.
и прочетените от ДП, на М.К., вкл. и прочетените от ДП, на М.В., вкл.
прочетените от ДП.
Показанията на свидетелите се
подкрепят не само взаимно, но и от писмените доказателства по делото – протокол за
среща на акционерите, вносни бележки и др.
Като събрани по реда на НПК съдът кредитира
писмените доказателства: протокол за среща на акционерите, разписки банкови
нареждания/разписки, от Г.Х. за получени от А.К. и Г.М. суми, банкови
нареждания/разписки, копия от документи за самоличност, справки за задгранични
пътувания, докл.записка на Ж.Димов за издирване на Х.,
заповед за назначаване, мемориални ордери, нотариални декларации, запис на
заповед, договор за продажба, нареждания за валутни преводи, удостоверение за регистрация
на дружество „Моринвест Лимитед”
в Акта на компаниите 1985 като частно
дружество с ограничена отговорност, удостоверение за „Мит Шипинг лимитед”, заявление за класификация на плавателен съд, временни свидетелства за собственост, за минимално необходим екипаж, за лиценз за
корабна радиостанция, удостоверения, съдебни решения, протокол за доброволно предаване, справка на
МВР ДМОС от 31.08.2009г., че Г.Х. не притежава британски паспорт, че няма регистрирана компания на име „Просперити Шипинг Лимитед” , писма на ДМОС от 20.11.2009 г., от 18.11.09
г., от 15.12.2009 г., справка от „МТГ Делфин”АД, писмо до Главна прокуратура
от Просперити
Шипинг Лимитед,
банкови документи, материали от международна поръчка и други. Те са събрани по реда на НПК и не са налице съмнения
относно тяхната достоверност, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Документите, обект на графологичната експртиза /с
изключение на разписките/, които са съставени и подписани от Г. Х., съдът
кредитира единствено като писмени веществени доказателства, сочещи на правно
значимите обстоятелства, че подс. Х. ги е съставил и
си е служил с тях. Същите са с невярно съдържание, поради което и съдът не
кредитира последното.
Като обективно и компетентно дадени
съдът цени заключенията на съдебнооценителната
експертиза №661/23.10.13г. и съдебнографологичната и
техническа експертиза. Заключението на СОЕ № 906 от 12.11.2008 г. макар и
обективно и компетентно дадено не допринася за изясняване на фактите по делото,
т.к. стойността на еврото спрямо лева е нормативно регламентирана и за оценката
не са необходими специални знания.
Преценени както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, доказателствата очертават фактическа обстановка, идентична
с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид горното, съдът намира от правна страна, че подс. Г.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл. чл.210 ал.1 т.5
вр.чл.209 ал.1 пр.1 вр.чл.26
ал.1 от НК, като през периода 16.08.2006г. до 17.05.2008г., в гр.Варна, при условията на
продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у:
-М.А.К., за това, че ще му прехвърли 25% от акциите
на „Просперити Шипинг Лимитед“,
с регистрация в Белиз в замяна на
предоставяне от страна на К. на парична сума
за ремонт на кораб, собственост на посоченото дружество и с това му
причинил имотна вреда в размер на 110 000 евро с левова равностойност
215 141.30 лева;
-А.К., за това, че ще му прехвърли 20% от акциите
на „Просперити Шипинг Лимитед“
с регистрация в Белиз в замяна на предоставяне от страна на К. на парична сума
за ремонт на кораб, собственост на посоченото дружество и с това му причинил
имотна вреда в размер на 88 000 евро с левова равностойност
172 113.04 лева;
-О. Генадиевич М., за
това, че ще му прехвърли 5% от акциите
на „Просперити Шипинг Лимитед“
с регистрация в Белиз в замяна на предоставяне от страна на М. на парична сума
за ремонт на кораб, собственост на посоченото дружество и с това му причинил
имотна вреда в размер на 22 000 евро с левова равностойност 43 028.26
лева;
-Я.Г.Я., за това, че ще му прехвърли 50%“ от
собствеността върху моторен кораб „Светлана“ в случай, че не успее да му върне
предоставената от Я. сума за ремонт на кораба и с това му причинил имотна вреда
в размер на 94 000 щатски долара с левова равностойност 142 750.28
лева;
-Т.А.Г., за това, че ще му прехвърли дялове от „Моринвест Лимитед“ с регистрация
във Великобритания срещу предоставяне на парична сума за освобождаване на
моторен кораб „Светлана“, собственост на дружеството, от пристанище в Италия и
с това му причинил имотна вреда в размер на 65 000 евро с левова
равностойност 127128.95 лева, като
причинената вреда е в големи размери – 700 161.83 лева
В случая са били налице договорни отношения между Г.Х. от
една страна и св.Я.,К., К., М. и Г. , но тези
договорни отношения не изключват наличието на измама. Тези облигационни и
търговски отношения са били привидни и са използвани от подс.Х.
именно за да въведе в заблуждение св.Я., К. , К., М. и Г.. Този извод безспорно
се налага предвид установените по делото обстоятелства, по отношение на които
той въвел в заблуждение своите "партньори".
Безспорно е установено от
доказателствата, че подс.Х. нито лично, нито като
собственик на дружество, не е притежавал собственост върху м.к."Бриск" и че такъв кораб не е бил на ремонт в корабостроителен
завод „МТГ Делфин". Именно това обстоятелство той е изтъкнал обаче, пред
св.Я. като причина да поиска парите му и с това го мотивирал да му даде
заема. Като обезпечение, че ще му бъдат върнати парите, св. Я. получил обещание
да стане собственик на 50% от кораба"Светлана", но не само не
получил тази собственост, но и когато се качил на кораба установил, че
същият не е годен за корабоплаване, а единствено за скрап. Това се
потвърдило и от развилите се по-късно събития, когато м.к."Светлана"
претърпял произшествие и бил арестуван в Бари, Италия. Подс.
Х. напълно е съзнавал какво е състоянието на този кораб, но въпреки това е
изтъквал факта, че е негов собственик , като основание да спечели
доверието, а от там и парите на св.К., К. и М..
В този смисъл, напълно състоятелно е твърдението на св. Я., че собствеността
на кораба е използвана за да се симулира дейност, въз основа на която подс.Х. по-лесно да въвежда в заблуждение.
Предвид горното, съдът намира съставът
на престъплението измама за безспорно осъществен. Св.Я., Г., К., М. и К.
са се разпоредили с парите си, мотивирани от заблуждението, в което
подс. Х. умишлено ги е въвел. Той заблудил св. Я., че
е собственик на "Бриск" и че този
кораб се ремонтира в гр.Варна, заблудил го е и като му обещал
собственост върху кораб, негоден за корабоплаване и именно това е мотивирало
св.Я. да се разпореди със сумата от 94 000 щ.долара. Подс.
Х. е въвел в заблуждение св. К., М. и К. в това, че ще им прехвърли съответен
брой акции от „Просперити Шипинг Лимитед”,
с регистрация в Белиз. Х. е заблудил и
св.Г. в това че ще му прехвърли дялове от „Моринвест лимитед”. Видно от справката на Дирекция „МОС”, „Моринвест лимитед”ООД е било
регистрирано в Обединеното кралство, като фирмата била закрита на 14.04.09 г.
При преглед на документацията обаче, не се установило Г. Х. да е бил собственик
на това дружество. Според същото писмо, „Просперити
Шипинг Лимитед” не била регистрирана в Обединеното
кралство и не фигурирала като акционер в
„Моринвест Лимитед”.
Постъпило е по делото и писмо до Главна прокуратура, подписано от лице на име
О.Брайън, представител на „Просперити Шипинг Лимитед”, според което Г.Х. не е представител на тази фирма
от м. август 2007г. Обективно не е било възможно да се прехвърлят акции на
дружеството, т.к. същото не е
акционерно, а такова с ограничена отговорност. Съдът споделя становището на прокуратурата, че изводът за
измама се налага неизменно поради това,
че са обещавани акции, а дружеството не е акционерно. В документа на
английски език е употребен термина „shares”, което видно от англо-българския
речник, може да означава както акции, така и дялове. Видно от съставения „протокол
от среща на акционерите” обаче, в него се говори не само за проценти, което е относимо
към дяловете, но и за брой shares. Броят като мярка може да бъде относим
само към акциите, не и към дяловете,
поради което съдът приема, че действително страните са се договаряли за акции,
а не за проценти дялово участие.
Предвид горното, подс.
Х. нито е имал качеството на лице, което може да се разпорежда с
дяловете/акциите, нито е могъл обективно да изпълни задължението си, т.к.
дружеството „Просперити Шипинг” не е било акционерно.
Поради това съдът намира за безспорно доказано,че изначално подс.
Х. не е имал намерение да изпълни задължението си към А.К., О.М. и М.К..
Аналогичен е и случаят на св. Т.Г..
Според показанията на последния, двамата са се договаряли не за акции, а за
дялове от „Моринвест Лимитед”.
От приложеното по делото писмо на Дирекция”МОС” при МВР , обаче е видно, че Г.Х. не е бил никога регистриран като
собственик на това дружество. Като собственик на същото не е било регистрирано
и юридическото лице”Просперити Шипинг Лимитед”. И тук се налага изводът, че Г. Х. изначално не
имал такова лично качество, което да му позволява да изпълни задължението си.
Предвид горното, въвеждането в
заблуждение е било с пряката цел подс.Х. да получи
имотна облага. Още към момента на "договарянето" си, той не е имал
никакво намерение да изпълни обещанията си. Този извод категорично може
да бъде направен от анализа на доказателствата, касаещи поведението на подс.Х..
Не на последно място извод за
измамливите намерения на подс Х. може да бъде
направен при съвкупната преценка и на останалите факти по делото, а именно, че
е издирван за аналогични измами от британските власти, че по аналогичен начин
се е облагодетелствал чрез повече от едно деяние в България, че "обезпеченията", които обещал като гаранция за връщане
на заемите, са били несъстоятелни, че е представил неистински документи
на св.К., М. и К.. Към момента, в който той е взел парите на последните трима,
той вече е дължал и не е връщал парите на св.Я., което е сигурен знак, че
е съзнавал невъзможността си да върне тези пари на К., М. и К. и
най- вече, че не имал никакво намерение да им ги връща. Освен това, парите
са взети под предлог, че са необходими за освобождаването на кораба, но видно
от материалите в съдебната поръчка от
Италия, корабът е бил освободен без да са заплатени дължимите за него глоби.
Същото важи и по отношение на св.Т.Г..
В началото на 2008 г,
когато подс. Х. му поискал 65 000 евро за
да освободи м.к."Светлана", той много добре е знаел, че вече дължи
пари на много други хора и че няма откъде да върне тези пари на Г., както и че
няма възможност да му прехвърли в собственост обещаните дялове от „Моринвест лимитед”, т.к. никога
не е бил собственик в това дружество.
Безспорно е, че в резултат на деянието
си, подс. Х. се е облагодетелствал със сумата 700
161.83 лева и именно за да постигне тази си цел, той е въвел в заблуждение св.Я.,
К., М., К. и Г..
В резултат на деянието е последвала и
съответната имотна вреда за горепосочените свидетели.
За да е налице измама , вкл. при постигната договореност,
следва лицето изначално да не е имало намерение да изпълни поетите при нея
задължения, а само да се обогати с насрещните престации
на пострадалите лица. В хода на съдебното следствие се установи по категоричен
начин, че подс. Х. не би могъл да изпълни
задълженията си, като нито е имал финансова възможност да върне парите, нито да
направи някого акционер в дружество, което не е акционерно и на което не е
собственик. Той дори не е притежавал валиден документ за самоличност и за да
възбужда и поддържа заблуждение у лицата сам е съставял документи с невярно
съдържание. Наличието на множество еднотипни деяния също сочи на наличие на
измамлив умисъл, т.к. показва системност в поведението на Х., очертава
значителни мащаби и невъзможност да се изпълни обема от поетите задължения.
Всичко това води до извод за наличие на умисъл за измама още към момента
на мотивиране на лицата да му дадат
исканите средства и за наличие на съставомерната цел
– набавяне на лична облага.
Причинената щета е в размер на 700
161.83 лева, което превишава 70 пъти размера на МРЗ в РБългария
към датата на деянието, поради което вредата следва да се квалифицира
като такава в "големи размери" по см.чл.210 ал.1 т.5 от НК.
Измамата по отношение на Т.Г. е
извършена на 17.05.2008 г., т.к. е довършена на тази дата. Изпълнителното
деяние, изразяващо се във въвеждане в заблуждение обаче, е започнало още през
м.януари 2008 г.
- преди да е изминала една година от предходното деяние, поради което са налице
основания всички деяния да са част от едно продължавано престъпление.
А и съдът е лишен от възможност да приеме различна правна квалификация от
възведената с обвинението , т.к. отделянето на последното деяние би означавало
второ обвинение , респ. утежняване на положението на подсъдимия без за това да
му е било предявено обвинение от прокуратурата.
Деянието е извършено при условията на
пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието:
Смекчаващо отговорността обстоятелство
е това, че подс. Х. не е бил осъждан към датата
на деянието.
Налице са множество отегчаващи
отговорността обстоятелства. По делото са приложени доказателства, че лицето се
издирва от английските власти и че по измамлив начин е придобил м.к.
"Светлана", който именно е използвал за да извърши последващите измами, предмет на настоящото производство.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е, че в заблуждение са въведени повече
от едно лице. Отегчаващо отговорността обстоятелство е начинът на извършване на
престъплението, а именно чрез проява на упоритост, последователност,
изобретателност, съставяне на неверни документи. Подс.
Х. хладнокръвно си е служил с поредица значими, неистински факти, въвеждайки в
заблуждение, срещал се е повече от веднъж с пострадалите. Той не се възпрял
дори от факта, че св. Г. за да набави сумата е изтеглил ипотечен
кредит. Напротив, той е подтиквал и св. Я. да ипотекира свой имот за да
предостави гаранции на кораборемонтната фирма, но това е било избегнато само
поради щастлива случайност. Високата стойност на щетата е взета предвид от
законодателя, който е предвидил завишена отговорност в случаите когато
стойността й е в големи размери, но следва да се отчете, че размера на
щетата 700 161 , 83 лева повече от десето кратно превишава прага,
обосноваващ прилагането на квалифициран състав на престъпление. МРЗ през 2008 г. е била 220 лв. и е
достатъчно щетата да е 15 400 лева, за да се счита, че е в големи
размери. В случая размерът на щетата
многократно надвишава дори и финансовия
критерий за „Особено големи размери” по
см. чл.211 от НК. Освен тази щета, налице са и други вредни последици, нанесени
са сериозни нематериални вреди, като св.Г. не само е изгубил сумата, но за да
се снабди с нея е изтеглил ипотечен заем, подвел е и свой приятел- Ангел Митев,
който също изгубил значителна сума пари и претендирал да му бъдат върнати от
св.Г.. За щетата, причинена на А.Митев, на подс.Х.
не е предявено обвинение, поради което това също следва да се отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство. Лоша характеристична данна е и последващото осъждане
на подс. Х..
Предвид горното, съдът намира, че
наказанието следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и да бъде „Лишаване от свобода” за срок от четири години.
Макар и след деянието, т.к. е осъждан
повече от веднъж на „Лишаване от свобода”, наказанието следва да бъде изтърпяно
при строг режим в затвор.
Като призна подс.
Х. за виновен, съдът уважи гражданския иск. Налице е деликт.
В резултат на виновно извършеното от Х. деяние и в причинна връзка с него, на
св. Я. е причинена щета в размер на 94000 щатски долара, която на осн. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, деецът
дължи да възстанови. С оглед изложеното, съдът намира гражданският иск за
основателен , вкл. по размер и осъди подс. Х. да
заплати на гр. ищец Я. Я. сумата от 94 000 щатски долара, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието до датата на увреждането.
Като уважи гражданския иск ,
съдът осъди подс. Х. да заплати д. такса в
размер на 4% върху стойността на иска , а именно - 5710 лева.
Като го призна за виновен, съдът
възложи на подс. Х. да заплати направените по
делото разноски - 270.22 лева в полза на ОДМВР -Варна и 60 лева в полза на
ВРС.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: