РЕШЕНИЕ
№......
гр. Ловеч 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря
Татяна Тотева, и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 417
по описа на АдмСЛ за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 284 от ЗИНЗС.
Производството е образувано въз основа на искова молба
с вх.№3648/01.12.2017 г. подадена от Г.В.В. с ЕГН**********, лишен от свобода
Затвора Ловеч, след 28.12.2018 г. в Затвора Плевен /лист 103/, с ЕГН**********,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София с искане да се
осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 20 000 лв.
/двадесет хиляди лв./ ведно със законната лихва от датата на исковата молба и
законна лихва от датата на забавяне /лист 6/, за претърпени от ищеца
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от поставянето в
неблагоприятни битови условия в периодите 05.10.2016 г. – 06.10.2016 г.,
07.12.2016 г. – 08.12.2016 г., 07.02.2017 г. - 09.02.2017 г. и 03.10.2017 г. –
06.10.2017 г. в килия №512 на V ет., и за периода 10.11.2017 г. – 14.11.2017 г.
в килия № 415 на ІV ет. в Затвора ***, изразяващи се в многобройни ухапвания от
насекоми /дървеници/, които са лишавали от сън ищеца по време на престоя, и
липса на санитарен възел в помещение № 512.
В открито съдебно заседание ищецът редовно призован,
поддържа иска. Представени са писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София, редовно призован, се представлява от ю.к. Г.. Депозиран
е отговор по исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Претендира се
възстановяване на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –Ловеч изразява
становище за частична основателност на предявения иск.
Предметът на делото и ответниците се определят от ищеца
в исковата молба.
Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне
предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154, ал.1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на
ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:
Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил
виновно другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Ищецът твърди, че
в периодите на пребиваването му в Затвора *** 05.10.2016 г. – 06.10.2016 г.,
07.12.2016 г. – 08.12.2016 г., 07.02.2017 г. - 09.02.2017 г. и 03.10.2017 г. –
06.10.2017 г. в килия №512 на V ет., и за периода 10.11.2017 г. – 14.11.2017 г.
в килия № 415 на ІV ет. в Затвора ***, е бил хапан от дървеници нощем, което му е причинило страдания и безпокойство, лишило
го е от сън и след това в дълъг период от време е имал обриви, сърбеж и
неприятни усещания. Твърди общо поставяне в неблагоприятни условия – килии без
тоалетна, и ползване на кофи, и множество ухапвания от паразитни дървеници,
поради предприети от администрацията неадекватни, недостатъчни и безрезултатни
мерки за унищожаване на паразитите. Претендира заплащане на обезщетение в
размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ за причинените морални
вреди.
По делото са
събрани всички относими писмени и гласни доказателства, от които се установяват
условията при пребиваването на ищеца в Затвора *** в процесните периоди в килия
№ 512, и в килия №415.
От представените
справки от Затвора *** /лист 72 и 164/ не може да се установят помещенията, в
които е пребивавал ищецът, но това обстоятелство е установено въз основа на
дадените от свидетелите пред съда показания.
По делото са
представени копия от извършени услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация
/ДДД/ в Затвора *** в периода 151.09.2016г. – 14.11.2017 г.
Изслушани са
показанията на свидетелите И. С.С. и Р.М.М. /лист 196 и следващи/. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, същите са непротиворечиви и кореспондират
с представените по делото доказателства.
Представена е писмена справка за установеното при преглед на
ищеца В. след връщане от конвой на 09.10.2017 г. – медицинска справка от МЦ
Затвора Ловеч /лист 164/. Представената справка от МЦ – Затвора Стара Загора
/лист 189/ не е относима към спора, отнасящ се до условията в Затвора ***, той
като не удостоверява кога и къде са получени от ищеца установените ухапвания –
при престой в Затвора Стара Загора или в Затвора ***.
От представените
протоколи на листи 73, 74, 76, 77, 78, 217, 218, 219, 220, 222 от делото за
извършени услуги по ДДД е видно, че в периода са третирани няколко пъти в
Затвора *** площи с размер от 4800 кв.м. с различни препарати - съответно на 16.03.2017
г., 25.01.2017 г., 29.11.2016 г., 08.12.2016 г., 20.07.2017 г., 15.09.2017 г.,
30.11.2017 г., 21.12.2016 г., 06.12.2016 г., 05.12.2016 г. и на 16.11.2017 г.
Въз основа на така
събраните доказателства съдът намира иска за частично основателен.
След анализ на
събраните по делото доказателства, съдът счита, че е безспорно доказан
предявеният иск в следната част:
Видно от справката
от МЦ Затвора Ловеч, изготвена след преглед на ищеца при връщането му от
конвоиране от Затвора *** в периода 03.10.2017– 06.10.2017г., на 09.10.2017 г.
са установени нахапвания от насекоми, с диагноза инсектен дерматит, за което му
е предписано ползване на Фенистил и Алергозан /лист 164, 166 от делото/.
От показанията на
свидетеля С. се установява, че същият е прекарал заедно с В. два дни в едно
помещение на ІV етаж в Затвора *** през 2017 г. Съдът счита, че това очевидно е
в периода 10.11.2017 г. – 14.11.2017 г., тъй като това е единственият процесен
период, в който ищецът В. е пребивавал в килия № 415 на ІV ет. От показанията
на свидетеля безспорно се доказва, че в този период ищецът е претърпял
изключително неудобство и страдания, причинени от ухапванията от дървеници, с
които е било заразено помещението, причинено му е било безсъние, и неудобство
да спи с чорапи на ръцете и калъф за възглавница на главата, за да може да
предпази откритите части от тялото си от ухапвания.
От дадените от
свидетеля М. показания се установява, че същият е прекарал една вечер заедно с
ищеца В. в Затвора ***, в помещение на петия етаж. Помещението не е било
ремонтирано, и не е разполагало със санитарен възел, затова нощем настанените
лица са ползвали кофа, тъй като били заключени. Според свидетеля М., ищецът на
сутринта е бил нахапан навсякъде и не е спал цяла нощ.
Показанията на
свидетеля М. кореспондират с дадените показания от свидетеля С. относно липсата
на тоалетна и течаща вода в килиите на V етаж, конкретно килия № 512, и с представената
справка от Затвора *** /лист 171/.
Безспорно е
доказано по делото, че по време на престоя 10.11.2017 г. – 14.11.2017 г. в
Затвора *** ищецът е бил настанен в помещение 415, в което е имал непрекъснат
достъп до санитарен възел и течаща вода, но е бил нахапан от паразитни дървеници,
което не му е позволило да спи нощем.
При престоя в
помещение № 512 в периодите 05.10.2016 г. – 06.10.2016 г., 07.12.2016 г. –
08.12.2016 г., 07.02.2017 г. - 09.02.2017 г. и 03.10.2017 г. – 06.10.2017 г.,
предхождащи престоя в помещение № 415, ищецът не е имал непрекъснат достъп до
санитарен възел и течаща вода, като нощем, при заключено помещение, ищецът,
наред с останалите настанени в помещението лица, е бил принуден да ползва кофа
за естествените си нужди.
За два от тези
периоди се доказа и причиняването на множество ухапвания от дървеници,
причинили неудобства и страдания на ищеца – бил е принуден да спи с чорапи на
ръцете и калъф на главата, за да предпази откритите части на тялото си. За
последиците от нахапванията в периода 03.10.2017 г. – 06.10.2017 г. в МЦ на
Затвора Ловеч /след връщането му на 09.10.2017 г./ на ищеца са предписвани и
давани фенистил и алергозан, а в документацията на МЦ Затвора Ловеч е отразена
диагноза инсектен дерматит.
Възраженията на
ответника за липса на причинени морални вреди не са доказани.
Безспорно е
установено, че ищецът в процесните периоди е бил настанен в помещения заразени
с паразитни дървеници, които като кръвосмучещи насекоми, са причинявали множество
ухапвания на ищеца нощно време, нарушавали са съня му, предизвиквали са
алергичен дерматит, който е налагал да приема медикаменти. Освен това през
четири от процесните периоди ищецът е бил настанен в помещение без тоалетна, и
нощно време е бил принуден да ползва кофа за естествените си нужди.
От данните в
медицинските справки и показанията на свидетелите безспорно се установява, че
ухапванията са получени в Затвора ***, по време на престоя на ищеца там в три
от процесните периоди.
Представените доказателства
за третиране на площи в Затвора *** не доказват третиране на помещенията, в
която е бил настанен ищеца. Очевидно е, че обработка на площи в Затвора *** е
налице в процесния период, но явно не е била достатъчно ефективна за
отстраняване на паразитите. В тази връзка съдът кредитира показанията на
свидетелите, които заявяват непротиворечиво, че дори в ремонтираните помещения са
поставени стари легла със стари дюшеци, вече заразени с дървеници, никога не са
виждали по време на престоите си в Затвора *** да се обезпаразитяват
конкретните помещения, където е пребивавал ищецът /лист 197, стр.4/, поради
което ефектът от направения ремонт е бил нулев по отношение борбата с
паразитите.
От показанията на
свидетелите се установява освен физическото състояние на В. от ухапванията от
дървеници, и отражението върху психиката му – нервност, безпокойство, безсъние.
Безспорно всяко
ухапване от паразити води до негативни физически и психически усещания. Видно
от представените жалби и отговори по тях по делото, подавани от ищеца до ГДИН и
други институции, проблемът с паразитите е системен за местата за задържане под
стража и затворите в Република България, независимо от полаганите усилия от
ответника. Полагането на общи усилия в тази посока е положителен факт, доказан,
но факт е също така, че ищецът е бил принуден да пребивава в помещения, които
са били заразени с паразитни дървеници и е претърпял множество ухапвания и
свързаните с това безпокойство, безсъние, унижение и нервно напрежение. Взетите
след нахапванията мерки от страна на служители на медицинските центрове са
насочени към премахване на негативните последици, но не могат да отстранят
допуснатото нарушение на забраната лишеният от свобода да бъде поставян в
нечовешки и унизителни условия, като поради правното си положение, същият е бил
и безсилен да вземе самостоятелно мерки да се предпази от ухапвания.
Липсата на непрекъснат
достъп до тоалетна и течаща вода в килия № 512 по време на всички престои на
ищеца в нея, съдът счита също за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като нощем
помещението е било заключвано, видно от показанията на свидетелите, и
настанените лица са били принудени да ползват кофа за естествените си нужди и
то очевидно в присъствието на останалите. В тези условия е бил настанен в
помещението ищецът в процесните четири периода през 2016 и 2017 г.
Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до поставяне на лишените от свобода
в унизително състояние, представляват потенциална заплаха за тяхното здраве,
поради липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти. Чл. 3 от ЗИНЗС
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение, като задължава държавата да осигури на лишените от свобода, от една
страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга -
начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
над неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на наказанието, и от трета -
тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.
По изложените
съображения, съдът намира, че в периодите 05.10.2016 г. – 06.10.2016 г.,
07.12.2016 г. – 08.12.2016 г., 07.02.2017 г. - 09.02.2017 г. и 03.10.2017 г. –
06.10.2017 г. в килия №512 на V ет., и за периода 10.11.2017 г. – 14.11.2017 г.
в килия № 415 на ІV ет. в Затвора ***, ищецът Г.В.В. е бил поставен в
унизителни условия, изразяващи се в престой в заключени помещения, заразени с
дървеници, при което е претърпял множество ухапвания от паразитни дървеници, причинили
му физически неудобства и страдания, поради предизвикания дерматит, безсъние и
нервно напрежение, както и принуда да ползва нощем кофа за облекчаване на физиологичните
си нужди в помещение № 512, представляващо нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС.
При съобразяване
със законовата презумпция на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, при наличието на нарушение
на чл. 3 от ЗИНЗС
се предполагат до доказване на противното, че са претърпени неимуществени
вреди, които се явяват следствие на незаконосъобразните бездействия на
администрацията на ГДИН.
По делото няма
данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели
до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и
физически страдания, но липсата на подобна цел не може категорично да изключи
нарушението. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти обективно
и неминуемо водят до потискане, унижаване, и неблагоприятно засягане на
личността.
При отчитане на
кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при
които е бил поставен ищецът в Затвора *** през процесните периоди, съдът
приема, че действително са причинили у него негативни преживявания, емоционално
и морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението
на наказанието "лишаване от свобода".
За ангажиране
отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е ирелевантно обстоятелството, че реално са
осъществявани мероприятия по ДДД и мащабен ремонт на помещенията в Затвора ***
в този период за изграждане на тоалетни, но съществуват обективни трудности за
привеждането им в съответствия с изискванията и стандартите. За реализиране на
отговорността по ЗИНЗС във вр. със ЗОДОВ е необходимо и достатъчно да бъде
установено настъпване на вреди (неблагоприятно засягане на защитени от правото
нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности), което
засягане следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна
административна дейност. Липсата на ресурси, слабости в организацията или
структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват
отговорността на държавата, тъй като задължение на държавата е да организира
своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето на лишените
от свобода в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от
финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27 януари 2015 г. по
делото "Нешков и други срещу България"/.
Продължителността
на периода, прекаран в неподходящи условия, следва да бъде взета предвид при
преценката на тежестта на страданията, причинени на ищеца при тези условия.
Минималният период
на подлагане на нечовешки и унизителни условия следва да бъде съобразен при
определяне на обезщетението за претърпените болки и страдания.
Обезщетението за презюмираните
претърпени неимуществени вреди /претендирано от ищеца в размер на 20 000 лв./
подлежи на определяне от съда по справедливост на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Понятието "справедливост" е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност фактът
на осъждане сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на
обезщетението, като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди,
следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериални блага и интереси, и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за
неправомерно обогатяване.
Настоящият състав
намира, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид
и практиката на Европейския съд по правата на човека. Този съд, при спазване на
същите принципи за справедливост, многократно определя обезщетения на осъдени
лица за лошите условия в затворите в Република България. В решението „Нешков и
други срещу България“ на г-н Нешков е присъдено обезщетение в размер от 6 750
евро /13 230 лв./ за период от 3 години и 10 дни, или по 11, 97 лв. на ден. При
тези данни и съобразяване с периода на пребиваване от 2 дни първия, 2 дни
втория, 3 дни третия, 4 дни четвърти и 5 дни последния процесен период, или
общо 16 дни, от които логично първите и последните не са пълни 24 часа поради
пристигането и отпътуването, настоящият състав приема за справедливо
обезщетение в размер на 200 лв. /двеста лв./. За разликата от 19800 лв. до
предявената сума от 20 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По искането за
присъждане на лихва от датите на забавяне и от датата на подаване на исковата
молба, която е подадена по пощата на 28.11.2017
г. /лист 10/:
Съдът намира
направеното искане за присъждане на лихва от датата на забавяне /мораторна
лихва/ за неоснователно. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, лихва се дължи от
влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията или
бездействията на държавния орган. Доколкото в конкретния случай не е налице
изричен акт, с който да е установено незаконността на действията на държавен
орган, а същото е установено в хода на настоящото производство, съобразно чл. 204, ал. 4 от АПК, то и мораторна лихва върху сумата от 200 лв. не се
дължи.
Искането за
присъждане на законната лихва върху сумата от датата на исковата молба 28.11.2017
г. е основателно, и следва да се осъди ответникът да заплати законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба по пощата – 28.11.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата.
При това положение
ищецът не дължи възстановяване на разноски на ответника, а поради
освобождаването на ищеца от държавна такса, ответникът не дължи възстановяване
на такава по делото.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 284 от ЗИНЗС, чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искова
молба вх.№3648/01.12.2017 г. подадена от Г.В.В., лишен от свобода Затвора Плевен,
с ЕГН**********, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА" с адрес
гр. София, бул. "Ген. Н. Столетов" № 21, да заплати на Г.В.В., лишен
от свобода Затвора Плевен, с ЕГН**********, на основание чл. 1, ал. 1
във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ
сума в размер на 200 лв. (двеста лева), ведно със законната лихва, считано от 28.11.2017
г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди при престоя в Затвора *** в периодите 05.10.2016 г. – 06.10.2016 г., 07.12.2016 г.
– 08.12.2016 г., 07.02.2017 г. - 09.02.2017 г. и 03.10.2017 г. – 06.10.2017 г.,
в килия №512 на V ет., и за периода 10.11.2017 г. – 14.11.2017 г. в килия № 415
на ІV ет.
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба с вх.№3648/01.12.2017 г. подадена от Г.В.В., лишен от свобода Затвора Плевен,
с ЕГН**********, против ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София, за
разликата от 19800 лв. /деветнадесет хиляди и осемстотин лв./ до размера на
предявения иск за обезщетение от 20 000 лв., като неоснователна.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, чрез АдмСЛ пред
Върховния административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: