Присъда по дело №792/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ по присъда № … по НЧХД № 792/2021 г. по описа на
Плeвенски РС:

В Плевенски районен съд е постъпила тъжба от К. Ю. Т. от гр. Плевен
против подсъдимия В. П. Д., ЕГН ********** за това, че на 28.10.2020г. в гр.
Плевен, посредством обида разпространена по друг начин, изрекъл нещо
унизително за честта и достойнството на другиго, а именно частният тъжител
К. Ю. Т., ЕГН ********** като в протокол от проведено открито съдебно
заседание по гр.д. №3322/2020г. по описа на РС - Плевен, го нарекъл „много
лошо лице, човек измамник”, престъпление по чл.148 ал.1 т.2 пр.2, вр. чл. 146
ал.1 от НК.
Предявен е с тъжбата граж***ки иск срещу подсъдимия В. П. Д., ЕГН **********, за
сумата от 10 000 лв., представляваща претендирани от деянието на подсъдимия на
основание чл. 45, във вр. с чл.52 от ЗЗД неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на извършване на деянието – 28.10.2020 г. до
окончателното `и изплащане
В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с адв. А.Р. от САК който поддържа
изложените в тъжбата искания. Повереникът намира, че е установено по безспорен начин
извършване на вмененото деяние от страна на подсъдимия като моли и за уважаване в
цялост предявения граж***ки иск.
Подсъдимият В. П. Д., ЕГН ********** се явява лично и с адв.М.Б. от
ВтАК и адв.Х.Х. от ВтАК, не се признава за виновен, като се възползва от
процесуалното си право да не дава обяснения. Моли да бъде оправдан поради
липса на извършено престъпление като счита, че следва да се отхвърли и
предявения граж***ки иск.
Процесуалните представители на подсъдимия намират липса на
извършено престъпление и молят подс.Д. да бъде признат за невинен и
оправдан, като се отхвърли и предявения граж***ки иск. Излагат се доводи за
несъставомерност поради липса на непосредствена връзка между обидения и
обиждащия. Мотивират се и с обстоен анализ на доказателствата.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището на страните,
намира за установено следното от фактическа страна.

Подсъдимият В. П. Д. е роден на ***г. в гр. Плевен, живее в ***, ***,
*** гражданин, със средно специално образование, разведен, неосъждан,
работи, ЕГН **********.

1

Частният тъжител К.Т. и подсъдимият В.Д. се познавали, като същите
били конституирани като свидетели по гр. дело № 3322/20г. по писа на ПлРС.
Д. бил допуснат по искане на ищеца *** АД, а Т. – по искане на ответницата
по същото дело и свидетел по настоящото В. Т.а. В.Д. бил разпитан като
свидетел по делото на 28.10.2020г., а Т. поради възпрепятстване не се явил,
като разпитът му бил отложен за 19.11.2020г. При депозиране на
свидетелските си показания на 28.10.2020г. по гр. дело № 3322/20г. по писа на
ПлРС, подс.Д. заявил пред съда: „Познавам К.Т., съсед ми е, много лошо
лице, човек измамник“. Думите на В.Д. в качеството му на свидетел били
обективирани в изготвения протокол от проведеното на 28.10.2020г. открито
съдебно заседание по гр. дело № 3322/20г. по писа на ПлРС. На същото освен
съдебния състав и секретаря, присъствала ответницата В.Т.а-настоящ
свидетел по делото и нейният процесуален представител. Още същия ден и
непосредствено след делото, св.Т.а, която познавала ЧТ К.Т. и по чието
искане съдът по гр. дело № 3322/20г. по описа на ПлРС допуснал на същия да
бъде проведен разпит като свидетел, но чийто разпит бил отложен за друга
дата, уведомила ЧТ за изречените от подс. Д. думи по отношение на него, в
които Д. го определил в съдебната зала като „много лошо лице, човек
измамник“. Впоследствие ЧТ Т. се запознал и с протокола от проведеното на
28.10.2020г. открито с.з. по гр. дело № 3322/20г. по описа на ПлРС.

С оглед на споделеното от св. Т.а, ЧТ К.Т. приел че спрямо него е
налице негативно отношение в резултат на изречените от В.Д. и вписани в
съдебния протокол обидни квалификации. Същите засегнали дълбоко
личната самооценка на последния, сринали са неговото самочувствие и
самоуважение. Тъжителят започнал да изпитва чувство за срам от
унизителните квалификации по негов адрес поради което се затворил в себе
си и странил за дълго от своите колеги, съграждани, близки и познати.
По повод горното тъжителят подал настоящата тъжба, с което
инициирал образуване на наказателно производство спрямо подсъдимия В.Д..
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите В. Т.а, С.Д., Б.Б. както и писмените доказателства по делото и в
конкретност: заверено ксерокопие на протокол от проведено съдебно
заседание на 28.10.2020г. по гр.д. 3322/2020 по описа на ПлРС, както и
приложено за послужване гр.д. 3322/2020 по описа на ПлРС, решение от
29.12.2020г. по гр.д. 3322/2020 по описа на ПлРС, заверени, свидетелства за
съдимост, ценени в описаните части.

2

От показанията на св. В. Т.а се установява, че същата била ответник по
гр.д. №3322/2020г. по описа на ПлРС, като подс. Д. и ЧТ Т. били свидетели по
делото. Пак от показанията на св.Т.а е видно че въпросното заседание било
проведено на 28.10.2020г. и в същото подс. В.Д. заявил в показанията като
свидетел спрямо ЧТ К.Т., че той е „много лошо лице, човек измамник“.
Свидетелката установява, че тези думи били изречени от Д. в съдебна зала,
като в този момент присъствала тя, адвоката и и съдията по делото, като Т. не
присъствал, макар че по нейно искане бил допуснат до разпит като свидетел,
но разпитът му бил отложен за друга дата, тъй като бил ангажиран същия ден.
Свидетелката твърди още, че била изненадана от изречените от Д. думи, т.к.
познавала ЧТ К.Т. „като много честен човек, държи на честта и достойнството
си и с това се занимава. Работи в службите на *** и второто му образование е
юрист. Желае да го практикува това образование като юрист и много се
учудих на това, което чух в съдебна зала…“ Свидетелката сочи още, че
веднага след като излязла от залата, се обадила на ЧТ и му разказала за
изречените от Д. думи по негов адрес, като той я попитал дали това нещо е
вярно и дали е казано по този начин, а тя от своя страна му обяснила, че
посредством адвоката си ще изиска протокола от проведеното съдебно
заседание, с обективирания в него доклад. Т.а твърди още, че след изготвянето
му, предоставила на ЧТ Т. протокола от въпросното заседание, а той „няколко
пъти го чел, като видимо му се променило изражението.“ Свидетелката
описва и емоционалното състояние на тъжителя след като прочел протокола.
Така: „ Беше дошъл при мен в много добро настроение, но след като му дадох
доклада се промени, започна да се взира в текста и аз се притесних. Спря да
говори. Каза, че това няма да го остави така и ще си търси правата. Видно бе
уронен авторитета му и достойнството му според мен. …….Той се затвори и
спря да общува с всички, а преди това излизахме и се виждахме заедно и с
други приятели…… това е човек с достойнство, бори се срещу хора
нарушаващи законите и неговата цел беше да си практикува адвокатската
професия и това доста го нарани. Още повече, че е изречено в съдебна зала,
документирано е. Това се разнесе като думи и сред негови колеги, за които ми
е споделял, че знаят за тази случка….“ В описаната част съдът кредитира
напълно показанията на св.В. Т.а. Изложените от нея факти, в т.ч. касаещи
емоционалното състояние на ЧТ са житейски правдоподобни, отличават се с
последователност и доколкото се подкрепят и допълват напълно от останалите
приобщени към делото доказателствени материали се възприемат от съда като
достоверни без вложена в тях тенденция да обслужват единствено тезата на
ЧТ, въпреки близките си приятелски отношения с него.
В частта, в която свидетелката споделя личните си преживявания и
собствените си емоционални реакции досежно евентуални проблеми на подс.
Д. „с гръцките власти“ по време на съвместното им съжителство като негова
съпруга, а и след този период, съдът не кредитира показанията и, доколкото
тези факти са неотносими към производството.
3

От показанията на св.С.Д. се установява местоработата му в службата за
сигурност на ***, както и познанството му с К.Т. като бивш негов колега.
Сочи приятелските си отношения с ЧТ, както и дългогодишните си колегиални
отношения с него, а също и че продължават да поддържат контакти. От
показанията на свидетеля е видно още, че през септември миналата година в
началото на есента се срещнали на кафе и си говорили за работата си, като
тогава Т. го попитал:.“„ ..брат, аз измамник ли съм, лош човек ли съм“ , „що
бе, знаеш че аз съм те уважавал“, му отговорил Д.. „Не бе, защото е такова
мнението на хората“, му казал тогава ЧТ. След тези думи на ЧТ, видно от
показанията на св.Д., последният бил много изненадан. Попитал го защо
мисли така и той тогава му разказал, че така е бил наречен от един господин и
то в съда, в присъствието на адвокати и съдия в залата Д. тогава му казал, че
независимо от това, което му излага като факти в момента и въпроси които му
задава, той продължава да го уважава. Свидетелят твърди още, че ЧТ дълъг
период след това му отказвал позвъняванията както и да се виждат, като се
оправдавал че има работа и така разредили контактите помежду си. По
отношение на състоянието на ЧТ св.Д. сочи че в по-късен момент отново се
видял с него и същият бил отново „много смачкан и ми сподели тогава, че е
решил да си търси правата по съдебен ред, за да си докаже невинността и че не
е толкова лош, както го приемат хората….. но това не беше човека, който
познавах от 2010 година до този момент. Стана по – затворен…..“.
От показанията на св.Б.Б. се установява местоработата му в МВР като
*** на РУ към ОДМВР Плевен, както и дългогодишното му познанство с ЧТ
К.Т.. Установява, че е запознат, че „миналата година, октомври месец в
съдебно заседание на В. Т.а, от г-н В.Д. е наречен „лошо лице, човек
измамник“ и това му накърнило достойнството, като се е почувствал
възмутен, унизен от гледна точка на длъжността, която заема и с доброто име
с което се ползва като служител на ***.“ Свидетелят Б. сочи че поддържа
добри отношения с тъжителя и му направило впечатление в неговото
поведение, че тези думи му се отразили и когато излизали и стане въпрос за
правната система, той се сещал с неприятно чувство за тези думи по негов
адрес. Свидетелят Б. сочи още, че и други негови колеги са го питали какво се
е случило, за да се изрекат тези думи по негов адрес и че това е станало
достояние на обществеността като е опетнило името му.
Съдът кредитира като обективни и кореспондентни с ценената доказателствена
основа показанията на свидетелите Б.Б. и С.Д..

Съдът цени като неоспорени и в пълно съответствие на гореописаните и
анализирани гласни доказателства и приложените по делото писмени
доказателства и в конкретност: заверено ксерокопие на протокол от
4

проведено съдебно заседание на 28.10.2020г. по гр.д. 3322/2020 по описа на
ПлРС, както и приложено за послужване гр.д. 3322/2020 по описа на ПлРС,
решение от 29.12.2020г. по гр.д. 3322/2020 по описа на ПлРС, заверени,
свидетелства за съдимост.

При така установената фактическа обстановка съдът намери, че по
делото се събраха достатъчно доказателства, от анализа на които може да се
направи обоснован извод за извършено от страна на подсъдимия В. П. Д.
престъпление по чл.148 ал.1 т.2 пр.2, вр. чл. 146 ал.1 от НК за това, че на
28.10.2020г. в гр. Плевен, посредством обида разпространена по друг начин,
изрекъл нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а именно
частният тъжител К. Ю. Т., ЕГН **********, като в протокол от проведено
открито съдебно заседание по гр.д. №3322/2020г. по описа на РС - Плевен, го
нарекъл „много лошо лице, човек измамник”.

Престъплението е извършено както от обективна така и от субективна
страна. Съображенията на съда са следните:

Изпълнителното деяние при обидата се изразява в казване или
извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго.
Престъплението ще бъде довършено с възприемането от засегнатия на
обидната проява. С него деецът изразява своето презрително отношение към
личността на засегнатия и то по начин, противоречащ на общоприетите
морални норми. При преценката на обидната форма на извършеното трябва да
се изхожда не от субективното възприятие на засегнатия, а от обективен
критерий, а именно от общоприетите морални и обществени разбирания за
необходимото отношение към другите членове на обществото. Без значение е
дали казаното е истина или не, то трябва да е генерално неприемливо за
обществото, да е непристойно, неприлично, грубо, цинично. Освен това
обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на
гражданите и цели да измени обществената им оценка. С други думи с
обидата се засяга самооценката на личността за собствената си значимост.
На следващо място, обидата се състои в казване или извършване на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие.
Обидата обаче се счита като да е извършена в присъствие на пострадалия, и
щом извършителят я разпространява по начин, обективно годен тя да
достигне до лицето, за което е предназначена. Казано по друг начин - той да
създаде всички предпоставки със същата да може да се запознае именно
конкретно лице. В настоящия случай лицето упоменато като „много лошо
5

лице“ и „човек измамник“, посочено и в съответния протокол от проведено
съдебно заседание е ЧТ К.Т.. Доказателство, че ЧТ е възприел обидните думи
по негов адрес е че същият е споделил този факт с близки негови познати -
свидетели по делото – св. Б.Б. и св.Св.Д., чиито показания съдът кредитира
напълно с подробни мотиви по-горе. За изречените думи Т. е научил от св.Т.а
още на 28.10.2020г. непосредствено след приключване на съдебното
заседание по гр.д.№3322/20г. по описа на ПлРС. Практиката е категорична, че
за осъществяване състава на чл. 146, ал. 1 от НК не е абсолютно необходимо
между дееца и пострадалия да е налице пряк визуален контакт, за да бъде
осъществен от обективна страна съставът на престъплението по чл. 146, ал. 1
от НК. За този състав както и за квалифицирания по чл.148, ал.1 т.2 пр.2 от
НК е достатъчно обиденият да е възприел изрази, които засягат чувството му
на лично достойнство като останалото е въпрос на разпространение на
словесното обидно съдържание –напр. устно - чрез непосредствено изявление
на дееца пред пострадалия или опосредено- например чрез трето лице. Т.е. за
да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредено
унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. Безспорно
установен факт по делото е, че частният тъжител е възприел споделени му от
св.В.Т.а думи изречени от подсъдимия Д. в о.с.з. на 28.10.2020г. по гр.д.
№3322/2020г. по описа на РС – Плевен, като го нарекъл „много лошо лице,
човек измамник” още на същата дата и това тяхно съдържание е
интерпретирал като обидно и засягащо честта и достойнството му. (р. № 664
от 30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., ВС, I н. о., Решение № 232 от 11.01.2017
г. на ВКС по н. д. № 851/2016 г., I н. о., НК).
Поради описаното и основният правен довод на подсъдимия и неговата
защита, а именно за несъставомерност на деянието не се възприема от съда
като основателен. Обидата се твърди, че не била нанесена пряко на
пострадалия Т. и не била чута от него. Действително по действуващия
Наказателен кодекс задочната обида не се наказва и обидните думи и изрази
или действия трябва да са казани или извършени в присъствието на обидения.
Следва да се приеме обаче, че може да има обида и тогава, когато лицето не
присъствува на мястото както беше посочено и по-горе, но чуе обидните
изрази от друго лице. Това трето лице не е изпратено от подсъдимия в
конкретния случай да предаде обидните квалификации, както приема част от
съдебната практика. Но пък на подсъдимия са известни близките приятелски
отношения на ЧТ със св.Т.а и че по нейно искане той е допуснат в качеството
си на свидетел по въпросното гр.д. и макар В. Д. да не я е изпратил да му каже
обидните думи, е бил сигурен че това ще стане, както и че Т. самостоятелно
или с нейна помощ /тъй като тя е била страна по въпросното гр.д./ ще се
запознае с протокола от проведеното съдебно заседание, в което думите са
били изречени. Те. деецът В.Д. е с убеждението, че пострадалият Т. ще чуе
отправените към него обидни квалификации./Решение № 664 от 30.XII.1972 г.
по н. д. № 652/72 г., I н. о./
6

За ангажиране на наказателната отговорност на дееца за престъпление по
Раздел VII, гл. II от НК " Обида и клевета" е необходимо да се констатира не
само субективната оценка на пострадалия в контекста на засягането на честта,
достойнството или доброто му име, но и обективното наличие на изрази,
думи, жестове или твърдения, от чието съдържание недвусмислено се
извличат обективните и субективните елементи на престъпленията по чл. 146
и чл. 147 от НК. В конкретния казус от съществено значение се явява
въпросът дали по своето съдържание инкриминираните думи „много лошо
лице, човек измамник”, безспорно изречени от подсъдимия на процесната
дата, съдържат изрази, засягащи честта и достойнството на тъжителя. Според
настоящия съд процесното деяние консумира състав на престъпление, а не
представлява само неподходящо изразени думи и фрази чрез неправилно
подбран начин на изразяване, дължащи се на спецификата на
междуличностните им взаимоотношения. За да е налице състав на обидата,
какъвто е налице в конкретния случай деецът трябва да е дал своя негативна
оценка на личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации,
сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава
цел (Р. № 93 от 22.05.2013 г. по н. д. № 163/2013 г. на ВКС, III н. о.). В
настоящия случай обективно са налице квалификации като един от тези
способи за изразяване на негативната оценка на дееца, поднесена на адреса и
засегнала неговата чест и достойнство. В този см. Решение № 232 от
11.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 851/2016 г., I н. о., НК. Решение № 93
от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о., НК.

На следващо място – досежно оценката на думите „много лошо лице и
човек измамник, а именно дали употребените изрази са обидни, т.е. дали
съдържат унизителни за честта и дотойнството на пострадалия епитети,
сравнения, определения, квалификации и др. Според тълковния речник
думата „измамник“ означава лъжец, шарлатанин, мошеник, изнудвач, човек
който лъже, мами, а лош човек се определя със синонимите зъл, злобен,
жалък, противен, застрашителен, престъпен. Заявяването че пострадалия има
това реноме сред съгражданите си, несъмнено уронва според съда
собственото чувство на същия за чест и лично достойнство. Ето защо
подобни квалификации изречени от едно лице спрямо друго, в конкретния
случай от подсъдимия Д. спрямо ЧТ Т. винаги са неприемливи, груби и
оскърбителни и следва да бъдат приети като безспорно принизяващи
личността на тъжителя. Същите са засегнали дълбоко личната самооценка на
последния, сринали са неговото самочувствие, увереност, самоуважение.
Тъжителят е изпитвал чувство за срам от унизителните квалификации по
негов адрес поради което се затворил в себе си и странил за дълго от своите
колеги, съграждани, близки и познати. Последното е видно и се установява по
7

категоричен начин от показанията на тримата свидетели – В.Т.а, Св.Д. и Б.Б.
кредитирани напълно от съда.
По отношение на субективната страна на деянието:
Престъплението "обида" от субективна страна се извършва умишлено и
поради това следва да бъде доказано, че деецът е искал или допускал чрез
думи или действия с унизително съдържание, да засегне честта и
достойнството на ЧТ. От показанията на свидетелката Т.а, а и от приложения
по делото протокол от проведено на 28.10.2020г. открито с.з. по гр.д.
№3322/2020г. по описа на РС - Плевен надлежно обсъдени по-горе е
установено, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Подсъдимият логично като човек с
достатъчен житейски опит, образованост и трудова ангажираност е съзнавал,
че думите „много лошо лице, човек измамник” са казани и разпространени
посредством изричането им в съдебна зала в открито съдебно заседание, в
което с оглед публичния характер на съдебните заседания могат да
присъстват неограничен кръг лица, а също и пред свидетели, една от които св.
Т.а за която е имал съзнание че ще уведоми тъжителя. Съзнавал е и че
процесните квалификации по отношение на тъжителя са протоколирани както
и че са унизителни за честта и достойнството му, но е целял те да бъдат
възприети от него и това да го засегне. Още повече, подсъдимият като е
изрекъл квалификациите в съдебно заседание, е извършил и целенасочени
действия това да стане достояние на широк кръг граждани.

Ето защо съдът призна за виновен подсъдимия В. П. Д., ЕГН **********
за това, че на 28.10.2020г. в гр. Плевен, посредством обида разпространена по
друг начин, изрекъл нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а
именно частният тъжител К. Ю. Т., ЕГН ********** като в протокол от
проведено открито съдебно заседание по гр.д. №3322/2020г. по описа на РС -
Плевен, го нарекъл „много лошо лице, човек измамник”, престъпление по
чл.148 ал.1 т.2 пр.2, вр. чл. 146 ал.1 от НК.

За извършеното от подс. Д.. престъпление, законодателят е предвидил
наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.
Подсъдимият Д. не е освобождаван от наказателна отговорност за
осъществени престъпления от общ и частен характер според установената
процедура в гл.8 раздел 4 от общата част и е притежавал чисто съдебно
минало към инкриминираната дата. Поради това и при съобразяване на
8

предвидените в закона наказания и липсата на причинени имуществени вреди
съдът намери че са налице изискуемите от закона условия за приложението
на чл.78а, ал.1 от НК и подс.В. Д. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено предвиденото в този текст
административно наказание „глоба”. При определяне размера на
административното наказание – глоба в полза на държавата в размер на
хиляда лева, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства доброто му
процесуално поведение, липсата на данни за по-висок размер на доходите,
сравнително високата степен на образованост, липсата на допълнителни
съставомерни последици. Като съпостави изложените данни отделно и в
тяхната съвкупност съдът прие че следва да наложи административното
наказание при съобразяване на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Отегчаващи обстоятелства съдът не откри. В този смисъл съдът намира за
справедливо по размер административно наказание минималното такова, а
именно глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева. Наказанието глоба
в конкретния размер, ще го мотивира, да осъзнае обществената опасност на
извършеното и да се отнася с по-високо чувство за отговорност към
постъпките си, като в бъдеще не нарушава установения в Република България
правов ред. Наложеното на подсъдимия В.Д. наказание, съдът счита за
справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност на
деянието и дееца и моралната укоримост на престъплението. Същото е
подходящо да повлияе на подсъдимия поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави, да му въздейства предупредително и да
го възпре да върши други престъпления. То е необходимо и достатъчно за
постигане на генералната превенция с оказване на възпитателен и
предупредителен ефект и върху другите членове на обществото.
По отношение на граж***кия иск за причинени неимуществени вреди
от престъплението чл. 148, ал. 1, т. 2, пр.2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, съдът ще
отбележи, че основанието за ангажиране граж***ка отговорност в процеса, са
разпоредбите на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на
непозволеното увреждане. Безспорно осъщественото от подсъдимия деяние е
противоправно, извършено е виновно, в каузалитет с претърпените от
пострадалия отрицателни емоции (почувствани напрегнатост и притеснение,
срам и затвореност в себе си, и следователно – налице са предпоставките за
ангажиране и на съответната му граж***ка отговорност. Съдът счита, че в
значителна степен са били накърнени честта и достойнство на пострадалия Т.
като гражданин, тъй като обидата е станала на публично място и достояние и
на други лица, в открито съдебно заседание при разглеждане на друго дело .
Затова, отчитайки степента и интензитета на претърпените неимуществени
вреди, воден от принципите на справедливостта, съдът уважи претенцията на
пострадалия за присъждане на обезщетение за причинени от подс. Д. на ЧТ Т.
с това деяние неимуществени вреди и присъди сума в размер на 800 лв., като
иска над посочения размер до размера на 10 000 лв. отхвърли като
неоснователен и недоказан. Предвид аксесорния характер и направеното
9

искане, върху уважения размер на този граж***ки иск, съдът присъди и
законна лихва, считана от датата на увреждането 28.10.2020г.г. до
окончателното изплащане на сумата. Съдът осъди подсъдимия Д. да заплати и
ДТ върху уважения размер на граж***кият иск – сума в размер на 50 лева в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС както и 5 лева за
издаване на ИЛ.
Съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В. П. Д., с
ЕГН ********** да заплати направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400/четиристотин/ лева в полза на частният
тъжител К. Ю. Т., ЕГН **********.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

10

Номер на акта:	63
Дата:	28 септември 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия:	Теодора Начева Петкова

Дело:	20214430200792
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	19 април 2021 г.

Присъда по дело №792/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите