РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Стара Загора , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501211 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Н.Х.Р. от ***, чрез
адв. М.Д. от АК – Стара Загора против решение под № 260029 от 22.01.2021
г., постановено по гр.дело № 104/2020г. по описа на Казанлъшки районен съд.
Въззивникът обжалва постановеното решение като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения в тази
насока.
Претендира се изцяло отмяна на първоинстанционното решение, като вместо
него бъде постановено друго, с което бъдат уважени, като основателни и
доказани предявените от въззивника искове. Претендира се присъждане на
разноските по делото пред двете съдебни инстанции.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от В.А.В., чрез
процесуалния си представител адв. П.Г. от АК Пазарджик, в който моли съда
1
да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна, необоснована
и недоказана. Излага подробни съображения в същия писмен отговор.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски,
включително адвокатски хонорар.
Доказателствени искания не са направени.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за
допустима и редовна, поради което, същата следва да бъде разгледана по
съществото си относно нейната материална основателност.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.Х.Р. от ***, ***, редовно и своевременно призован,
явява се явява адв. М.Д. от АК – Стара Загора – упълномощена от по-рано,
която моли съда да постанови Решение, с което да уважи изцяло тяхната
въззивна жалба и да отмени изцяло Решението на първоинстанционния съд и
да уважи изцяло иска им до пълния му размер. Подробните съображения за
това са изложени в депозираната по делото писмена защита писмена защита
вх. № 945/20.05.2021 год. постъпила по пощата в оригинал от адв. Д. като
пълномощник на този въззивник.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ В.А.В., редовно и своевременно призован, не се
явява. и не изпраща упълномощен представител по делото пред въззивната
инстанция.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявени са обективно съединени искове са с правно основание във
връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа
обстановка:
Видно от представената и приложена прокурорска преписка с
№2798/2017г. по описа на Районна прокуратура – Казанлък, същата е
приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от датата 19.07.2017г.
2
По делото не е спорно, че позната на ищеца е имала паричен заем към
„М.К.“ клон К.. Същата е споделила с ищеца, че закъснявала с плащането на
вноските като служител на дружеството кредитор и се обадил по телефона и
отправил заплахи към нея. Не е спорно също така, че ищеца се е свързал със
служителя като го е помолил да се срещнат. Срещата между въззивника и
въззиваемия се състояла на датата 29.04.2017г. на улицата пред дома на
въззивника Н.Р. в близост до кафе „Б.“ в град К.. Горното се установява от
данните събрани както по прокурорската преписка с №2798/2017г. по описа
на Районна прокуратура - Казанлък, както и от събраните по делото гласни
доказателства пред първостепенният съд.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Р.З.С. и А. В. В..
От показанията на свидетеля С., разпитан от първоинстанционният съд,
се установява, че познава Н. от около 7 години, били съседи и живеели в една
кооперация в близост до която имало заведение бар „Б.“. Сочи, че с Н. били
на една маса, в кафенето, когато дошло момче „здраво, с малка кола“ и
попитало „кой е Н.?“. Заявява, че това се случило преди три години около 3
години, лятото. На масата в кафенето били само той и Н.. Сочи, че момчето
поскало да говори с Н. на една страна, но Н. отказал и го поканил на тяхната
маса. Заявява, че момчето постепенно станало агресивно, започнало да говори
глупости и да обижда с думите „педераст", „ще ти еба майката“, „на какъв се
правиш“, „до утре сутринта няма да се събудиш“. Случката продължила
около 10-15 минути, „много викаше, крещя, тръгна до колата пак се върна,
продължи да псува“. Твърди, че обясненията за случващото се дал и на
кварталния, а не в районното. Сочи, че тази случка се е отразила много
негативно на Н. - започнал да вдига кръвно, да пие хапчета, станал
смутен, неспокоен. Заявява, че Н. не се е държал агресивно и не е
отправял заплахи към това момче – въззиваемия В..
Свидетеля В. /баща на въззиваемия/ твърди, че „това стана през месец
април 2017, някъде април вероятно“. Синът му управлявал служебен
автомобил към фирмата за бързи кредити. Автомобила давал няколко пъти
дефект и тъй като той бил електромеханик решил да придружи сина си до
град К. за важна среща с клиент. След като пристигнели в К., той изчакал
3
сина си на паркинга около 2,3 часа. Когато синът му се върнал бил
изключително притеснен - треперещи ръце. Не можал да разбере какво се е
случило. Следващите два дни разбрал, че на срещата, която синът му имал с
„госпожата се е обадил някой си, който пристигнал там и в разговора си с
него са започнали обиди. Синът му споделил, че бил заплашван с думите„ако
дойдеш тук отново тук жив няма да си тръгнеш“. Не знаел синът му да е
давал обяснения в полицията, нито да е подавал жалби.
Показанията на свидетеля А. В. следвало да бъдат преценени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед родствената му връзка със страна по
делото. След тази преценка съдът е приел, че следва да кредитира
показанията на свидетеля частично. Въззивният съд не кредитира с доверие
свидетелските показания на този свидетел в частта им относно
твърдението, че въззивника е заплашвал въззиваемия. Свидетелските
показания относно това твърдение остават изолирани, едностранчиви и
неподкрепени от другите доказателства събрани по делото.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съобразно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за
обезщетяването на вредите, респективно правото на пострадалото лице да
търси обезвреда, следва да се установят всички елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане: наличието на деяние, което да е
противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди
да са в причинно - следствена връзка с извършеното.
Предявен е иск за обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи
се в преживените болки и страдания, негативните емоции, влошаване на
здравословното състояние, притеснението и страха за живота на ищеца, които
се явяват резултата именно от поведение на въззиваемия. Твърди се, че на
посочените в исковата молба дата и място ответникът е казал следните думи
и изрази, насочени към въззиваемия: “Тука свирки ще ми правиш“, „Не се
прибирай, че нещо лошо ще ти се случи“, Ти си мъртвец“.
От събраните доказателства по делото съдът намира за установено, че
на 29.04.2017г. в град К. пред дома на ищеца в близост до кафето „Б.“
4
възниква спора между ищеца и въззиваемия. Не е спорно, че въззиваемият е
работил във фирмата “М.К.” за бързите кредити и е бил в град К. по
повод на среща с клиентка, която от своя страна помолила ищеца да се
срещне с въззиваемия. Не е спорно, че В. се е срещнал с Н.Р. по негова
покана. Разпитаният по делото свидетел С., който е и очевидец и пряк
свидетел на случилото се от самото му начало, сочи в показанията си пред
РС-Казанлък, че именно ответникът и въззиваем В. е отправил към ищеца и
въззивник Р. именно твърдените в исковата молба и горецитираните процесни
думи и изрази.
Единствено свидетеля С., който е възприел разговора между страните
твърди, че ответникът е бил обиждан. Посочената субективна оценка на
свидетеля обаче може да бъде възприета, доколкото е ясно въз основа на
какви възприятия е била направена и какви са факторите, повлияли на
оценъчния процес. В тази връзка показанията на този свидетел относно
присъстващите на случилото се между страните не противоречат от една
страна на данните събрани по данните събрани по прокурорска преписка с
№2798/2017г. по описа на Районна прокуратура - Казанлък, където е
установено, че свидетели на случилото се били С.Д., Р.З. и А.Т., а от друга
страна и на твърденията изложени в исковата молба, което не поставя под
никакво под съмнение достоверността на изложеното от свидетеля С..
Още с отговора на исковата молба въззиваемия заявява пред съда
неистини, а именно, никога не се е срещал с ищеца. Тези неистини твърдени
от въззиваемия се опровергават, както от събраните по делото доказателства,
така и от личните изявления на въззиваемия дадени в обяснението му от
07.06.2017г. находящи се в преписка № 2798/2017г. на Районна прокуратура
Казанлък, приложена като доказателство към първоинстанционното дело на
КРС.
Налице са неистини твърдения от въззиваемия в отговора на исковата
молба, които се опровергават дори и от свидетелските показания на бащата на
въззиваемия .разпитан като свидетел в първоинстанционното производство.
В исковата си молба Р. заявява, че на посочената дата при срещата му с
въззиваемия В. същият го е псувал, обиждал го е и му е заявил: „Тука свирки
ще ми правиш!“, а когато си тръгваше ме заплаши с думите: “Не се
прибирай,че нещо лошо ще ти се случи!“,“Ти си мъртвец!“. Заради
5
поведението на въззиваемия, ищеца се е почувствал не само изплашен, но и
обиден. Заради този инцидент започнал да вдига кръвно, изпитвал
страх,безпокойство,нервност,стрес и депресия.
От приложената като доказателство преписка с № 2798/2017г. на
Районна прокуратура Казанлък се установява, че деянието извършено от
въззиваемия спрямо ищеца е осъществено на 29.04.2017г. в присъствието на
трима свидетели, единият от които Р. С. е разпитан в о.с.з. по
първоинстанционното дело. На стр.2 от постановлението за отказ да се
образува досъдебното производство в мотивите си наблюдаващия прокурор е
изложил, че „Безспорно извършеното от В. осъществява обективните
елементи от състава на престъплението „хулиганство“ съгласно чл.325 от НК-
непристойни действия-грубо нарушаване на обществения ред-отправяне на
обиди, ругатни и заплахи на публично и обществено достъпно място и
възприети от намиращите се на мястото хора.“.
По горепосочената прокурорска преписка е снето и обяснение от самия
въззиваем В. в което той признава, че на процесната дата 29.04.2017г. се е
срещнал в гр.К. с ищеца Н.Р., макар че в отговора си на исковата молба
въззиваемия неколкократно заявява, че няма спомен да е бил в гр.К. и никога
не се е срещал с ищеца - твърдения категорично не отговарящи на истината,
противоречащи с обяснението на въззиваемия, дадено по пр.преписка и
противоречащи дори и на свидетелските показания на бащата на въззиваемия,
разпитан като свидетел в с.з. на датата 07.12.2020г. по първоинстанционното
гр.дело.
По горепосочената прокурорска преписка на 07.06.2017г. на В.В. е бил
съставен и връчен съответния предупредителен протокол на осн. Чл.65, ал.2
от ЗМВР.
Твърденията в исковата молба се доказват, както от сведенията на
свидетелите разпитани в хода на прокурорската преписка - св.А.Д.
/понастоящем покойник/, св.Р. С. и св. С.Д., така и от свидетелските
показания на св. Р. С. дадени в о.с.з. по първоинстанционното дело на датата
07.12.2020г.
От показанията на св.С. дадени по делото пред първоинстанционният
КРС по безспорен начин се установи, че въззиваемия е заплашвал и обиждал
ищеца. Доказа се , че именно заради този същият инцидент и заради
поведението на въззиваемия спрямо ищеца, Р. е започнал да вдига кръвно и да
приема медикаменти за намаляване на кръвното си налягане. Ищецът е
започнал да изпитва страх, безпокойство, нервност, стрес и депресия. С
противоправните си действия ответникът е засегнал не само честта и
6
самоуважението на личността на ищеца, но и неговите емоционални и
страхови психичния възприятия.
Безспорно от събраните по делото доказателства се доказа , че именно
заради виновно противоправно поведение от страна на въззиваемия спрямо
ищеца , последния е претърпял и неминуемо настъпилите неимуществени
вреди, изразяващи се в страх, безпокойство, нервност, стрес и депресия. По
делото по безспорен начин се доказа, че е осъществен фактическия състав на
непозволеното увреждане - налице е осъщественото от въззиваемия
противоправно деяние, доказа се вината на въззиваемия, доказа се и
нанесената на ищеца вреда, както се доказа по категоричен начин и
причинната връзка между противоправното и виновно поведение на
въззиваемия и настъпилите вреди.
С оглед събраните по първоинстанционното дело доказателства
въззивният съд счита, че извода на КРС отразен в мотивите на обжалваното
решение на стр.4, че свидетеля Р. С. очевидец на случилото се не е сочил,че
въззиваемия е отправил към ищеца сочените в исковата молба думи и изрази
е неправилен и не се потвърждава от доказателствата по делото.
Неправилен и незаконосъобразен е и извода на първостепенният съд в
мотивите на решението на същата 4 стр., че показанията на св. С.
противоречат на данните събрани в приложената към делото прокурорска
преписка- напротив св. С. е бил очевидец и пряк свидетел на случилото се
заедно с покойния вече св.Д. и сведенията на двамата в пр.преписка са
непротиворечиви на показанията дадени от С. при разпита му пред КРС.
На следващо място въззивната инстанция следва да отбележи, че
неправилен и незаконосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че по
делото липсвали доказателствата за поведение на въззиваемия, което да е от
естество да предизвика твърдените в исковата молба страх, безпокойство,
нервност, стрес депресия у ищеца. Доказано е по категоричен и убедителен
начин конкретното отражение на възприетите от свидетеля думи, изрази и
действия върху нервната система на ищеца с оглед индивидуалните му
психофизиологични особености. Въззивният съд намира, че точно и ясно в
показанията си дадени пред съда св. С. е заявил, че въззиваемият В. с
поведението си е станал агресивен, започнал да обижда и заплашва ищеца и
че, тази случка се отразила негативно на ищеца - започнал да вдига кръвно, да
пие хапчета, станал смутен, неспокоен и подозрителен.
Това, че разпитания в с.з. свидетел не е пресъздал изцяло всички
обидни изрази и заплахи отправени от въззиваемия към ищеца ,така както ги е
пресъздал в сведението си от 12.05.2017г. по пр.преписка ,житейски може да
7
се обясни с големия интервал от време /повече от три години и половина/
който е изминал от случилото се в края на м.април 2017г. до деня в който
този свидетел е бил разпитан в КРС- 07.12.2020г. Според съда е съвсем
нормално за три години и половина свидетеля да е забравил и да не си спомни
точните обидни изрази и заплахите, отправени от въззиваемия към ищеца.
В сведението си по пр.преписка от 12.05.2017г. св. С. дословно цитира
обидите и заплахите отправени от въззиваемия към ищеца на 29.04.2017г.,
които дословно са изложени в исковата молба по делото.
От събраните по делото доказателства безспорно се доказа , че с
противоправните си действия въззиваемия е засегнал честта и
самоуважението на личността на ищеца. С действията си изразяващи се в
заплахи и обиди спрямо ищеца отправени и пред свидетели, въззиваемия е
накърнил както авторитета и доброто име на ищеца, така е налице и цялостна
стресова ситуация, създадена и предизвикана съвсем умишлено именно от
въззиваемия, пред която е бил изправен ищеца и която ситуация е дала
негативното си отражение върху честта и достойнството му.
Настоящата съдебна инстанция счита, че делото по безспорен начин се
доказа , че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане -
налице е осъществено от въззиваемия противоправно деяние, доказа се и
вината на въззиваемия, доказа се нанесената на ищеца вреда, както се доказа и
причинната връзка между противоправното и виновно поведение на
въззиваемия и настъпилите вреди.
Окръжният съд приема, че противоправното деяние на въззиваемия В.,
изразяващо се във вулгарните обиди, заплахите, непристойни действия, грубо
нарушаване на обществения ред, отправяне на обиди, ругатни и заплахи на
публично и обществено достъпно място не бива да останат без последствие.
Съдът счита, че показанията на горепосочените двама свидетели,
разгледани в съвкупност и с останалите горе цитирани доказателства, по
същата прокурорско преписка на РП-Казанлък доказват по един категоричен
начин авторството на деликта, извършен именно от въззиваемия В..
В тази насока е и първото и основно оплакване във въззивната жалба
на въззивника Р., че именно ответника В. е бил авторът на процесното
деликтно действие по отношение на него.
Всичко това говори, за една умишлена и преднамерена изненада и
същевременно с това и грубост и настъпателност в противоправните действия
8
на В., които са осъществили именно фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен иска за вреди, ищецът следва да докаже пълно и
главно освен, че е претърпял процесните вреди, още и противоправното
поведение на делинквента, а също така и причинно-слествената връзка между
това поведение и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно чл.45, ал.2
вината на причинителя на вредата се счита за налична до доказването на
противното.
В тежест на ответника е да опровергае посочената презумпция, като
установи, че деянието /относно отправяне на втория израз/ не е извършено
виновно, както и да проведе насрещното доказване и да установи такива
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, като
докаже и възраженията си в отговора. Респективно - при установяване на
горните елементи от ищеца - да докаже, че е погасил търсените суми.
Освен това, следва да се има предвид, че всяко престъпление е деликт, но
не всеки деликт е престъпление, поради което от факта, че не е образувано
наказателно производство по жалбата на ищеца в първоинстанционното
производство срещу ответника, не следва, че не са налице предпоставките на
деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, както и, че е възможно
деликтът да се разглежда на самостоятелно основание /във връзка с
разглеждане на дело по същество по предявен иск по чл. 45 ЗЗД за твърдени
отправени обидни и клеветнически реплики и без наличието на присъда -
Решение с № 329 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о.,
ГК/.
Въззивният съд в заключение намира оплакванията във въззивната
жалба за основателни, тъй като в мотивите към обжалваното
първоинстанционно решение районния съд не е изложил подробни и
обосновани мотиви относно съществото на спора, като не е разгледал
подробно и задълбочено както всички свидетелски показания на
горепосочените свидетели, така и показанията на разпитаните свидетели по
горепосочената прокурорска преписка. Същият съд не е разгледал в пълнота и
законовите предпоставки за уважаването на иска по чл. 45 от ЗЗД, като не ги
е свързал и със събраните по делото безспорни доказателства относно
9
нанасянето на процесните вреди от страна на въззиваемия В. по отношение на
въззивника Р., както и категорично установената виновност на неговото
противоправно деяние.
От събраните и проверени в хода на процеса и пред двете съдебни
инстанции доказателства и предвид гореизложените подробни съображения и
доводи, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло
отменено. При постановяването му са допуснати нарушения на материалния
закон, като изводите на съда не съответстват на събраните по делото
доказателства.
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция
Въззивният съд счита, че тъй като се отменя изцяло обжалваното
първоинстанционно Решение, с което на практика се уважава и въззивната
жалба, на въззивния жалбоподател, то и на основание чл.78, ал.1 във връзка с
чл.273, ал.1 от ГПК разноските, както пред първата, така и пред въззивната
инстанция следва да останат в тежест на въззиваемия В., така както ги е
направили до настоящия момент въззивника Р. общо в размер на 1120 лева
пред двете съдебни инстанции, като пред РС-Казанлък разноските
направени от въззивника възлизат на 580 лева, представляващи дължимата
ДТ за завеждането на делото и адвокатския хонорар, като пред въззивната
инстанция тези разноски възлизат на 540 лева, също представляващи
дължимата ДТ за завеждането на въззивната жалба и адвокатския хонорар
пред въззивната инстанция, всички подробно описани в списъка на
разноските по чл.80, представен пред въззивния съд /на лист 26 от въззивната
дело/.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260029 от 22.01.2021 г., постановено по
гр.дело № 104/2020г. по описа на Казанлъшки районен съд, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
10
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Н.Х.Р.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат М.Д. от Адв. колегия –
Стара Загора сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от непозволеното увреждане на 29.04.2017 г.,
изразяващо се преживени болки и страдания, страх, безпокойство, нервност,
стрес и депресия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 29.04.2017 г. до окончателното плащане на дължимата
сума, както и сумата от 1120 /хиляда сто и двадесет/ лева, представляваща
направените от последния разноски, по делото пред първата и пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11