№ 556
гр. Шумен, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500476 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 279 от ГПК
във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба с рег.№ 7838/30.09.2021 г. от „Профи Кредит България“
ЕООД гр.С., чрез пълномощника си Р.И.И., против определение №1191/14.09.2021 г. по
ч.гр.д.№647/2021 г. по описа на РС – Шумен.
В жалбата се изразява недоволство от неприсъждането в полза на заявителя на
претендираната от него със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Излага се довод за допусната явна фактическа
грешка в издадената заповед за изпълнение. Посочва се, че районният съд е формирал воля
относно претендираните лихви за забава и законна лихва, като е пропуснал да ги посочи
като дължими в издадената заповед за изпълнение. Прави се искане да се допусне поправка
на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение № 40/05.03.2021 г., като се присъди
законната лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането. В
условията на евентуалност се прави искане, ако съдът приеме, че не са налице обстоятелства
за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, то депозираната молба да се
приеме като молба за допълване на издадената от съда заповед за изпълнение.
Шуменският окръжен съд след като се запозна с материалите по делото установи
следното:
Частният жалбоподател е получил съобщение за определението на ШРС на
23.09.2021 г., като същото е приложено на л. 28 от делото на ШРС. Частната жалба е
подадена чрез юрисконсулт Р.И.И. на 30.09.2021 г. в законоустановения срок. Жалбата
изхожда от активно легитимирано лице - заявителя в заповедното производство,който има
1
правен интерес от атакуване на разпореждането, предвид непроизнасяне в депозираното
заявление в частта, с която се претендира законната лихва от датата на входиране на
заявлението до изплащане на вземането. В този смисъл жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№ 647/2021 г. на ШРС е образувано по реда на чл. 410,
ал.1 и сл. от ГПК по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника АХМ. М. М., с ЕГН ********** с
настоящ адрес гр.Ш... за сумата от 7332,23 лв., от които: остатъчна главница 3000,00 лв.;
непогасено договорно възнаграждение 501,88 лв., дължимо за периода 20.02.2019 г. до
31.07.2019 г.; остатъчно непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги – 2898,0 лв.; непогасена лихва за забава – 98,81 лв., дължима за периода от 21.02.2019
г. до 31.07.2019 г.; непогасени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането –
30,00 лв., дължими за периода 07.03.2019 г. до 31.07.2019 г.; законна лихва в размер на
803,54 лв., дължима от 31.07.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до 25.02.2021 г.;
законна лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането; съдебни
разноски в размер на 146,64 лв. за заплатена държавна такса и 150,00 лв. за заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският районен съд с определение № 52/05.03.2021 г. е оставил без уважение
искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер за
разликата над 50,00 лв. до пълния претендиран размер от 150,00 лв., като неоснователно и
незаконосъобразно. Постановил е да се издаде заповед за изпълнение за посочените в
подаденото заявление суми, като в частта за юрисконсултско възнаграждение се издаде за
сумата от 50,00 лв. Издадена е заповед №40 за изпълнение на парично задължение по ч.410
от ГПК за сумата в общ размер от 7333,23 лв., от която остатъчна главница 3000,00 лв.;
непогасено договорно възнаграждение 501,88 лв., дължимо за периода 20.02.2019 г. до
31.07.2019 г.; остатъчно непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги – 2898,00 лв.; непогасена лихва за забава – 98,81 лв., дължима за периода от
21.02.2019 г. до 31.07.2019 г.; непогасени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането – 30,00 лв., дължими за периода 07.03.2019 г. до 31.07.2019 г.; законна лихва в
размер на 803,54 лв., дължима от 31.07.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до
25.02.2021 г.; съдебни разноски в размер на 146,64 лв. за държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на заявителя на
17.03.2021 г., видно от приложеното съобщение на л.7 от материалите по ЧГД № 647/2021 г.
по описа на ШРС. За присъдените суми е издаден изпълнителен лист №113/ 20.05.2021 г.
С молба с рег.№4441/06.07.2021 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД е поискано от
ШРС да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка и да бъде издадено
разпореждане, с което да бъде допълнена издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, като на дружеството бъде присъдена заявената законна лихва от дата на входиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
2
С определение №1191/14.09.2021 г. постановено по ЧГД № 647/2021 по описа на
ШРС е оставено без разглеждане искането на молителя за допълване на Заповедта за
изпълнение на парично задължение №40/05.03.2021 г.
Настоящата съдебна инстанция като се запозна с материалите по делото намира, че в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изрично е заявено
искане за присъждане на законна лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане
на вземането, по което не е налице произнасяне в заповедта за изпълнение на парично
задължение. В случая се касае не за допусната грешка в издадената заповед за изпълнение
на парично задължение, а за пропуск в произнасянето на първоинстанционния съд по
направено от страната искане. Отстраняването на този пропуск следва да се извърши по
реда на чл.250, ал.1 от ГПК. В този смисъл е и съдебната практика – Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което разпоредбите на
чл.247, чл.250 и чл.251 от ГПК намират приложение и в заповедното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 от ГПК молбата за допълване следва да се
подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. В
настоящият казус съобщение за издадената заповед за изпълнение на парично задължение
№40/ 05.03.2021 г. е връчено на заявителя на 17.03.2021 г. и на длъжника на 14.04.2021 г. В
посочения законоустановен срок същата не е била обжалвана и е влязла в сила на 15.05.2021
г.
ШОС намира, че към момента на депозиране на молбата с рег. № 4441/06.07.2021 г.
съдържаща искане да се отстрани очевидна фактическа грешка или да се допълни
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срока визиран в чл.250, ал.1 от ГПК е
изтекъл, поради което правилно в обжалваното определение първоинстанционния съд е
приел, че се явява недопустима и като такава е оставена без уважение.
Предвид изложеното, ШОС намира частната жалба против определение №1191/
14.09.2021 г. за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Определението на ШРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С
оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на молителя за
присъждане на разноски в размер на 15,00 лв. за заплатена държавна такса и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1191/14.09.2021 г. по ч.гр.д.№647/2021 г. по описа
на РС – Шумен.
Оставя без уважение искането на „Профи кредит България“ ЕООД гр.С. за
присъждане на разноски в размер на 15,00 лв. за заплатена държавна такса и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4