№ 2874
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б.В.И.П.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110216018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Т. МЛ., ЕГН **********, с адрес в
гр.София, бул.“Д.Ц.“ № ........ .., офис 4, против Наказателно постановление №
21-4332-019198/23.09.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел
"Пътна полиция" (СДВР – ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че
жалбоподателят не е управлявал процесното моторно превозно средство към
момента на проверката, поради което и не е притежавал качеството „водач“
на МПС, респективно и не е субект на нарушението с правна квалификация
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Отделно от това се поддържа, че в АУАН и НП
липсва подробно описание на нарушението, което от своя страна води до
нарушаване на императивните законови изисквания за съдържанието на акта
и представлява отделно отменително основание.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
1
постановление да бъде отменено.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. СТ.С., с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество
процесуалният представител поддържа депозираната жалба изцяло по
изложените в нея съображения и моли за отмяна на процесното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по депозираната жалба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 04.09.2021 г. около 13:40 часа, свидетелите Н. АТ. П. и Ж. П. П. –
полицейски служители при 09 РУ - СДВР били назначени като автопартул
900 за времето от 08:00 часа до 19:00 часа на 04.09.2021 г. По време на
дежурството си същите получили сигнал за лице, което видимо било
употребило алкохол и управлявало лек автомобил. По сигнала полицейските
служители били изпратени за проверка на бул. "Д.Н." в района на паркинга на
„С.Ц.“ в ж.к.“Л.“, където свидетелите ИВ. Б. М. и Т. ЦВ. Д. им посочили
жалбоподателя В. Т. МЛ. като лице, което е управлявало МПС – такси след
употреба на алкохол. Полицейските служители установили жалбоподателя,
който по това време се движел в автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ........, с посока на
движение от бул. "Д.Н." към ул.“.......“, като седял на дясна седалка до
шофьорското място, а лекият автомобил бил управляван от свидетеля Л. В.
П..
Полицейските служители при 09 РУ - СДВР потърсили съдействие от
Сектор "Пътна полиция" СДВР. По искането за съдействие на място бил
изпратен св. БЛ. З. КР. – „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, които
поискал от жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за
установяване наличието на алкохолна концентрация в кръвта му.
Жалбоподателят В. Т. МЛ. отказал, като заявил, че не е водач на МПС, поради
което и не подлежи на проверка.
Св. БЛ. З. КР. преценил, че с тези си действия жалбоподателят В. Т. МЛ.
2
е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което в присъствието на
нарушителя и двама свидетели, съставил АУАН № 492814/04.09.2021 г.,
препис от който бил връчен на същата дата на жалбоподателя при отказ,
удостоверен по надлежния ред.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от страна на жалбоподателя не били
депозирани писмени възражения срещу констатациите в акта.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно
постановление № 21-4332-019198/23.09.2021 г., издадено от Началник Сектор
към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР – ОПП), с което на жалбоподателя
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди)
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите БЛ. З. КР., Л. В. П., ИВ. Б. М. и Т. ЦВ. Д., Н.
АТ. П. и Ж. П. П., както и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства – справка картон на водача, талон за изследване
№ 087932, заповед № 8121з-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи, заповед № 8121з-151/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, справка картон на водача, заповед № 53 – 1075/15.02.2017 г. на
директор на СДВР, справка за собствеността на автомобил „Ф.Г.“ с рег. №
........, доклад за проверени лица и превозни средства за дейността на АП – 900
за 04.09.2021 г.
Съдът дава вяра на показанията на св. БЛ. З. КР., от които се установяват
обстоятелствата по съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и се изяснява, че свидетелят е изпратен за оказване на съдействие
на екип на 09 РУ– СДВР, като при пристигането си на адрес в ж.к.“Л.“ до
„С.Ц.“ установил жалбоподателя, който бил посочен от намиращите се на
място свидетели като водач на лекия автомобил. Свидетелят изяснява, че не е
видял жалбоподателя да управлява моторно превозно средство. Установява се
още, че на място жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол при поканата от страна на св. К.,
като обяснил, че не управлява процесия автомобил. В показанията си
свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел
3
като очевидец. Съдът цени показанията на св. К. като последователни,
непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован свидетел, който
е възприел пресъздадените обстоятелства при изпълнение на служебните си
задължения.
Съдът се довери на заявеното от свидетелите ИВ. Б. М. и Т. ЦВ. Д., като
намери показанията им за обективни и добросъвестно депозирани. От същите
се установява, че са видели жалбоподателя да паркира процесния лек
автомобил на паркинг пред „С.Ц.“ в ж.к.“Л.“, както и че са подали сигнал до
тел.112 за последното обстоятелство, доколкото счели, че водачът е
употребил алкохол. Установява се също така, че впоследствие, включително
и при пристигане на полицейските служители, процесният лек автомобил е
бил управляван от лице, различно от жалбоподателя.
Съдът се довери и на заявеното от свидетелите Н. АТ. П. и Ж. П. П. –
полицейски служители при 09 РУ – СДВР. Предвид изминалия период от
време от инкриминираната дата до провеждане на разпита им пред съда, и с
оглед естеството на работата им, свидетелите заявяват оскъдно съхранен
конкретен спомен за случилото се, но същевременно свидетелят П.
категорично е посочил, че при пристигане на място процесният таксиметров
автомобил не е бил управляван от жалбоподателя, а от негов близък.
Показанията, депозирани от свидетеля Л. В. П., съдът постави в основата
на доказателствените си изводи, след като извърши внимателна преценка на
тези гласни доказателствени средства и намери, че същите са обективни,
логични и поначало непротиворечиви, като от тях се установяват фактите и
обстоятелствата, предмет на изследване в настоящото производство, както и
хронологията на протеклите в действителността събития. Показанията на
свидетеля П. представляват пряк източник на доказателствена информация,
доколкото същият е възприел непосредствено интересуващите предмета на
делото факти и обстоятелства, а и същите се подкрепят и напълно корелират с
останалия събран в производството доказателствен материал. От показанията
на свидетеля се установява, че именно той е управлявал автомобил „Ф.Г.“ с
рег. № ........, с посока на движение от бул. "Д.Н." към ул.“.......“ на 04.09.2021
г., когато бил спрян за проверка от полицейските служители, като
жалбоподателят В. Т. МЛ. седял на дясната седалка до шофьорското място.
Съдът кредитира изцяло приложените към административно-
4
наказателната преписка и в хода на съдебното производство писмени
доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № 8121з-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 8121з-151/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 53 – 1075/15.02.2017 г. на директор на СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
Съдът намира, че описанието на нарушението в АУАН и НП е
съобразено с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради
което и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат
споделени.
Същевременно, с атакуваното наказателно постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В. Т. МЛ. по
обвинение за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на хипотезата на правната норма, описваща
състава на посоченото административно нарушение, субект на последното е
това административнонаказателно отговорно лице, което притежава
допълнителното качество "водач на моторно превозно средство". Последното
представлява правна квалификация, която се прави въз основа на
проявлението на определени факти в обективната действителност и намира
своята легална дефиниция в разпоредбата на § 6, т. 25 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП: "Водач е лице, което управлява пътно превозно средство
5
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата".
По делото по категоричен начин се доказа, че жалбоподателят М. е
управлявал лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ........ преди пристигането на
полицейските служители при 09 РУ – СДВР, респективно преди пристигането
на екип на ОПП – СДВР, които го поканили да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол, както и поискали да проверят
документите му. Към момента на тези действия от страна на свидетеля К.
обаче жалбоподателят вече не е управлявал МПС, а се е намирал на предна
дясна седалка до шофьорското място в процесния автомобил.
В тази връзка основният спорен въпрос по делото се концентрира около
обстоятелството дали жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС
към момента на отказа му от проверка с техническо средство. Разпоредбата на
Закона за движението по пътищата е ясна и посочва, че за да притежава
лицето качеството "водач", то трябва към момента, към който се прави
преценката, това лице да управлява МПС. Следователно това, че лицето е
управлявало моторно превозно средство в един предходен момент не е
достатъчно, за да се приеме, че същото е водач по смисъла на закона. От
момента на преустановяване на дейността по управление на превозното
средство, лицето губи качеството си на водач, поради което и за него отпадат
задълженията, субект на които е именно водачът на МПС. Беше посочено, че
по делото е установено жалбоподателят М. да е управлявал МПС на датата на
извършване на нарушението, но същевременно доказа се и че към момента на
проверката от страна на св. К., същият е бил преустановил тази си дейност,
като се е намирал на пасажерското място в процесния автомобил.
От своя страна св. К. е отишъл на място след поискано съдействие от
служители на 09 РУ – СДВР. Същите, разпитани по делото не заявяват, че
към момента на пристигането им и установяване на въззивника, последният е
управлявал МПС. Следователно и към този момент жалбоподателят не е имал
качеството на „водач на МПС“.
При тези факти съдът намира, че отказът на жалбоподателя да бъде
изпробван с техническо средство, отчитащо концентрацията на алкохол чрез
измерването му в издишания въздух, е бил правомерен. Проверката е била
лишена от доказателствена стойност спрямо интересуващия делото момент –
6
управлението на МПС от страна на М.. Тя би показала резултат към различен,
по-късен момент и след като връзката на лицето с качеството му "водач на
МПС" е била прекъсната. При положение, че е пристъпено към извършване на
проба за наличието на алкохол не непосредствено след управлението на
МПС, а едва известно време /неуточнено дори колко/ след като М. е
преустановил управлението на МПС, прекъсната се явява функционалната
връзка между физическото лице, от една страна и неговите действия по
боравене с механизмите и системите на същото превозно средство, от друга,
обуславяща наличието на "управление", а оттук – и качеството му на "водач"
по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП.
Различна би била ситуация, в която лицето е спряно за проверка,
непосредствено след паркирането на автомобила си и макар вече да не го
управлява, когато връзката му с правното качество "водач" все още не би била
прекъсната, каквато настоящата хипотеза не е. За да бъде едно деяние
съставомерно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е необходимо деецът да притежава
качеството „водач на МПС“ към момента на отказа. Тъй като жалбоподателят
М. се доказа че е нямал такова качество при своя отказ, то следователно и
същият не е годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а
деянието му не осъществява състава на административното нарушение по
визираната законова разпоредба.
По изложените съображения съдът прие, че наказателното
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на присъждане на
направените по делото разноски. Доколкото обаче по делото не са
представени доказателства за извършване на разноски от страна на
въззивника, то такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-019198/23.09.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР –
7
ОПП), с което на жалбоподателя В. Т. МЛ., ЕГН ********** на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8