РЕШЕНИЕ
№ 971
гр. Бургас, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20212100101352 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г. П. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б, ж.к.“М. р.“ бл.№ *, чрез процесуалния си представител адв.
Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18,
ет.3, офис 6 против Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18,
представлявано от изпълнителен директор Димитър Тонев и главен изпълнителен директор
Борис Паличев, чрез процесуален представител юрисконсулт Вероника Димитрова Митрева,
да бъде осъдено да заплати сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки, стрес и страдания вследствие на средни телесни уреждания, причинени
от станалото на 23.02.2021 г. ПТП, причинено от С. И. Т. – водач на МПС товарен
автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с ДК № А 85 32 МА, ведно със законната лихва
от 23.02.2021г. до окончателното заплащане на сумата, сумата от 6503 лв. обезщетение за
имуществени вреди вследствие на същото събитие, ведно със законната лихва от завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски. Според изложеното в исковата молба, на 23.02.2021г. в 17:33 ч. в гр.Бургас на
кръстовището между ул. „Одрин“ и ул. „Проф. Яким Якимов“ между МПС с рег. № А 85 32
МА, марка „Пежо“, модел „Партнер“ и МПС с рег. № А 64 05 ВВ, марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ е настъпило ПТП при неправилно започната и завършила маневра „ляв
завой“ от водача на първия автомобил – С. И. Т.. Пострадалият е бил пътник в същия
автомобил на предна дясна седалка, с поставен обезопасителен колан. От инцидента Г. П. е
получил следните травми: счупване на втори шиен прешлен, закрито, с последвало
оперативно лечение, поставяне на имплант и усложнен възстановителен процес с изписване
1
към 09.03.2021г. Поради последвалото невъзстановяване, на 13.06.2021г. ищецът постъпва
отново в МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр.Плевен с констатирани усложнения. На 16.06.2021г. е
била извършена повторна оперативна интервенция – екстирпация на фиксационен винт С2 –
С3; задна шийна стабилизация С1 – С2 по Хармс с невронавигация. На 22.06.2021г. Г.П. е
бил изписан от лечебното заведение с медикаментозна терапия за продължаване на
лечението в домашни условия. Понастоящем пострадалият продължава да е с поставена
предпазна яка. Травмите се отразяват тежко на физическото състояние на Г.П. – лечението е
дълго и болезнено и дори и към момента на подаване на исковата молба, от медицинска
гледна точна не е ясно дали ще се възстанови и ще може да движи врата си. Ищецът е
изпитал шок от случилото се, силен стрес прераснал в самоизолация, отчаяние и чувство на
безсилие. Принудителната неработоспособност е съпътствана от безсъние, болки в
травмираните места, усещания за безнадеждност и ниско самочувствие.
От друга страна, станалият инцидент е довел и до значителни разходи за
ищеца, в общ размер на 6503 лв., включващи: 1. Такса за болничен престой – 58 лв.; 2.
Шийна стабилизация (имплант) – 2400 лв.; 3. Шийна яка – 110 лв.; 4. Комплект винтова
стабилизация – 3935 лв., чието заплащане също се дължи от застрахователя.
П. счита, че отговорността на ответното дружество произтича от сключения
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № *** със срок
на покритието 09.10.2020 – 08.10.2021 г. по отношение на МПС с рег. № А 85 32 МА, марка
„Пежо“, модел „Партнер“. Застраховката покривала отговорността на собствениците,
ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи, което
всъщност с определение № 67/ 11.01.2022г. е прието за ненуждаещо се от доказване на
основание чл.146 ал.1, т.4 от ГПК, предвид изразеното от ответника становище.
Ищцовата страна е обосновала обезщетителния характер на имуществената
застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са
определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право
да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от
КЗ. Така съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ на 30.03.2021 г. са
депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение в неуточнен
размер и имуществени вреди на стойност 2568 лв. По така отправените претенции е била
образувана преписка № 20411820010/ 04.03.2021г., по които на основание чл. 499 от КЗ при
основателност да бъде определено обезщетение. С изх.№ 12970421/ 16.05.2021г. е бил
постановен отказ от изплащане на обезщетения поради непредставяне на изброени
допълнителни документи. Предвид това и с оглед предвидената в чл. 498 ал. 3 от КЗ
възможност, П. е завел исковата си претенция.
Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължава да търпи Г.П., са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид получената средна телесна
повреда. Претендират се направените по делото разноски.
В предоставения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който
претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Ответникът направи
2
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който не е доказано да е бил с
предпазен колан и твърди, че ако беше поставила такъв, Г.П. не би претърпял толкова
сериозни увреждания. Неспазването на чл.137а от ЗДвП от страна на ищеца е допринесло в
значителна степен за получените средни телесни повреди и с оглед разпоредбата на чл. 51
ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да се намали с оглед приетия процент на
принос. Направено е възражение за съпричиняване от страна и на водача на другия участвал
в ПТП лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, като счита, че механизмът на
инцидента не е изяснен. Ищецът не е изпълнил и дадените по образуваната щета с писмо
изх.№ 8630421/ 15.04.2021г. указания за представяне на посочени документи, което е дало
основание за постановяване на отказ изх.№ 12979421/ 26.06.2021г.
По същество се излагат от ответната страна доводи относно неоснователността
и необосноваността на предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки
конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди
увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не
съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е
незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните
неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция
в пълен размер, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца и претендираното
обезщетение не би имало възмездителен характер.
По отношение на претендираната лихва се твърди, че такава се дължи
съобразно чл.497 ал.1 от КЗ от по-ранната от двете дати: изтичане на 15 работни дни от
представяне на доказателствата по чл.106 ал.3 от КЗ или от изтичането на 3-месечния срок
по чл.496 ал.1 от КЗ. Окончателното произнасяне по претенцията е станало на 16.06.2021г.,
поради което началният момент за начисляване на лихва не е твърдения в исковата молба.
Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В
подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания, съдебно автотехническа и
медицинска експертизи. Доводите си разви в писмени бележки.
В съдебно заседание ответното Застрахователна компания „Уника“ АД чрез
процесуалния си представител оспори исковете и твърди неоснователност и недоказаност на
исковите претенции. Възраженията си обосновава със заключенията по приетите съдебно-
автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния
3
съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между
пострадалия и застрахователя може да се направи извод, че е била заведена щета при
застрахователя (л.19-24; 36 по делото). Исковата молба е постъпила в съда след липсата на
отговор от застрахователя по искането за плащане на обезщетения.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52
и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника ЗК
„Уника“ АД и участвалото в ПТП, МПС с рег. № А 85 32 МА, марка „Пежо“, модел
„Партнер“, по повод ЗЗГО полица № *** със срок на покритието 09.10.2020 – 08.10.2021 г.
(л.18; 33).
Според влязло в сила на 03.12.2021г. решение № 820/ 17.11.2021г. по НАХД
№ 4679/2021г. по описа на РС-Бургас (л.187-189), С. И. Т. с ЕГН ********** е бил признат
за виновен затова, че на 23.02.2021 г. в гр.Бургас на ул. „Одрин“ кръстовището с ул. „Проф.
Якимов“, ръкав, до пътен възел Запад, при управление на МПС с рег. № А 85 32 МА, марка
„Пежо“, модел „Партнер“, е нарушил правилата за движение, предвидени в чл.37 ал.1 от
ЗДвП, като е предприел маневра завиване наляво за навлизане в друг път, без да пропусне
насрещно движещия се направо лек автомобил м.“Фолксваген“, модел „Пасат“ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. П. П. с ЕГН ********** – пътник
на предна дясна седалка в лек автомобил „Пежо Партнер“, изразяваща се във фрактура на
втори шиен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата за срок около 3-
5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл.78А от
НК го е освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343 ал.1,
б.“б“, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.373 от НПК, съдът му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
По повод заведената щета № 20411820010 с пострадал Г.П., на 15.06.2022г. му
е било изплатено обезщетение в размер на 37 524,11 лв. за претърпени неимуществени
вреди, от които 34 540 лв. главница и 2984,11 лв. лихва за периода от 10.08.2021 до
16.06.2022г. и 5214,70 обезщетение за имуществени вреди, от които 4800 лв. главница и
414,70 лв. лихви за периода 10.08.2021 – 16.06.2022г. (л.172-177).
Според заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза (л.125-
150), автомобилите са били технически изправни. Описан е подробно механизмът на
станалото ПТП, което се е случило в светлата част на денонощието при сух участък от пътя,
без установена причина. Автомобилът „Пежо Партнер“ е правил ляв завой по посока ул.
„Проф.Якимов“, без да осигури предимство на движещия се по ул. „Одрин“ л.а.м.
„Фолксваген Пасат“. Ударът е бил страничен за първи автомобил, в десните му врати и
челен за втория автомобил. В заключението по приетата съдебно-автотехническа експертиза
вещото лице е установило, че и двата автомобила са оборудвани с триточкови предпазни
колани. Заключението се покрива изцяло с приетия механизъм на ПТП, описан в мотивите
на съда към постановеното решение (л.170-171).
4
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.118-123),
вещото лице д. Й. е изброил получените от ищеца травми: фрактура Dens axis (на шийните
прешлени, по-подробно на л.119), като са извършени поне две оперативни намеси и е
посочил, че същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Пострадалият е
бил с поставен предпазен колан, за което вещото лице съди по получените травми и липсата
на други – от удар на главата в твърди предмети, които биха се получили ако лицето беше
без поставен предпазен колан. Според вещото лице, болките и страданията на пострадалия
едва ли ще отшумят напълно, въпреки предприетото адекватно лечение.
Според показанията на свидетеля С. Г. – водач на л.а.м. „Фолксваген“, на
датата имал рожден ден и при надлеза към КАТ пътувал по ул. „Одрин“ към Долно Езерово.
Изведнъж излязъл автомобил, който при ляв завой от Долно Езерово към КАТ му пресякъл
пътя и се ударили. Челно ударил рамката между предните две десни врати на „Пежо“ – то. В
него имало трима души, пострадалият бил на предната дясна седалка. Бил откаран с линейка
в болницата. След удара колите застанали успоредно, после с помощта на полицаите
избутали колата на свидетеля на острова.
Според свидетеля С. Т. – водач на л.а. „Пежо Партнер“, към 6 часа след
работно време започнал ляв завой от Кроношпан по посока КАТ, като смятал, че няма
автомобили. Обаче го блъснал „Фолксваген“, който бил с несъобразена скорост и с
невключени фарове. П. не бил с поставен предпазен колан. Фирмата платила на П. 5000 лв.
в плик за лечението. Обадил се на 112 и повикал линейка и полиция. Ударът бил в предните
десни врати на „Пежо“ – то, а за другия автомобил челно.
Свидетелката П. П. – съпруга на ищеца, заяви, че на 23.02. Г. с обадил, че е
претърпял ПТП и го боли врата. В Бърза помощ и после в УМБАЛ в шокова зала бил
обездвижен във врата, с много силни болки. В неврохирургията е престоял до 09.03., а
операцията е била на 4 март. След това ищецът бил с яка на врата, постоянно имал болки, не
можел да става. За него се грижели свидетелката и синът им. Направена му била втора
операция, но болките и непрекъснатото отхрачване продължили. Дори и сега болките макар
и по-слаби, не са отшумели и продължава да взима обезболяващи. Изпаднал в депресия,
плачел, не е ходил на работа защото не може да шофира, бил неадекватен.
Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.
На 23.02.2021 г. в гр.Бургас на ул. „Одрин“ на кръстовището с ул. „Проф. Якимов“, ръкав,
до пътен възел Запад, при управление на МПС с рег. № А 85 32 МА, марка „Пежо“, модел
„Партнер“, С. Т. предприел маневра завиване наляво за навлизане в друг път, без да
пропусне насрещно движещия се направо лек автомобил м.“Фолксваген“, модел „Пасат“.
Последвал е удар, като автомобилът управляван от С. Г. ударил л.а.м.“Пежо“ в рамката
между двете десни врати. Вследствие на удара, С.Т. по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Г. П. П., който е пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил „Пежо
Партнер“, изразяваща се във фрактура на втори шиен прешлен (фрактура Dens axis). Това е
5
довело до трайно затруднение движението на снагата, което обаче при пострадалия е
продължило значително по-дълго от посочените около 3-5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес. Това се потвърждава от представената по делото медицинска
документация, както и от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза. В
подкрепа на изложеното са и приложеното решение с мотиви, заключението на приетата
съдебно-автотехническа експертиза, а също и от показанията на свидетелите П., Т. и Г..
Механизмът на станало произшествие е изяснен освен в мотивите към влязлото в сила
решение, също и в заключението на в.л. П.С., на които съдът се позовава изцяло. Причините
са субективни – недостатъчна концентрация и отнемане на предимство от страна на С.Т.
като водач на лекия автомобил „Пежо“.
Съдебно-медицинската експертиза относно пострадалия П. сочи безспорно,
че уврежданията са станали при ПТП на 23.02.2021 г., когато пострадалият е бил пътник в
автомобила. Получените увреждания са предизвикали усложнения, довели впоследствие до
2 оперативни намеси и трайно затруднение движението на снагата за срок около 3-5 месеца.
Обаче от показанията на свидетелката П. се установи, че болките не са отшумели и
продължават и към момента, независимо от предприетото лечение. Такъв извод следва и от
становището на вещото лице д.ов, дадено и в съдебно заседание. Уврежданията отговарят да
са причинени от страничния удар, съотв.челно за л.а. „Фолксваген“, следователно са в
причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП (л.122).
На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателен съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последиците от деянието
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. При
това положение съдът приема, че беше установен деликт, вследствие на който е налице и
причинена средна телесна повреда на Г.П.. В подкрепа на този извод са и събраните по
делото доказателства. Или произшествието е причинено от водача на лекия автомобил Ст.Т.,
като пътно-транспортното произшествие с причинените от него вреди са вследствие на
виновното поведение като водач на л.а.м. „Фолксваген Пасат“, който е допуснал нарушение
на правилата за движение, обосноваващи неговата вина за настъпването на вредоносните
последици.
Изложените факти водят до следните правни изводи. На основание чл.432 от
КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника застраховател. В хода на съдебното следствие по несъмнен
начин се установи, че ищецът Г. П. е претърпял страдания, изразяващи се в силни болки,
шок, стрес и изключителен душевен и физически дискомфорт след претърпяната катастрофа
при настъпилото пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което вина има
С.Т.. Последният чрез своите действия, противоправно е причинил средна телесна повреда
на Г.П., като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на
непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на
настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК № А 85 32
6
МА, управляван от С.Т..
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на
обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че исковете за присъждане на обезщетение за
посочените неимуществени и имуществени вреди, се явяват основателни и следва да бъдат
уважени, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че след претърпяната
катастрофа, животът на Г. П. не би могъл да продължи както преди. От показанията на
разпитаната свидетелка П. се установи, че пострадалият освен непосредствено след
катастрофата, понастоящем продължава да изпитва болки и страдания, което се
потвърждава и от становището на вещото лице д.ов. Претърпените болки и страдания от
ищеца вследствие на преживяното, съдът преценява, че отговарят на сумата от 40 000 лв.
Направеното възражение от ответната страна за съпричиняване, съдът приема
за неоснователно. Дали пострадалият на предната дясна седалка е бил с поставен
обезопасителен колан или не, е без значение за настъпването на описаните последици.
Въпреки твърдението на св..Т., че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, от
заключението на съдебно-медицинската експертиза следва точно обратният извод, като д.р
Йорданов е изследвал подробно описаните травми на Г.П. и не е установил такива, които да
са в резултат на удара при поставен колан. От друга страна, вещото лице е категорично, че
ако ищецът е бил без колан, би имал съвсем различни травми, вкл.от удари на главата в
твърдите плоскости вътре в автомобила. Или възражението за съпричиняване поради
непоставен предпазен колан е неоснователно на две основания: първо, такъв е бил поставен
и второ, дори да се приеме, че Г.П. е бил без поставен колан в нарушение на чл.137а ал.1 от
ЗДвП, то този факт би бил без значение за настъпилите травми.
Основателни и доказани се явяват исковете за заплащане на имуществени
вреди в полза на ищеца Г. П.. Приложените по делото фактури и квитанции (л.11-17), са на
обща стойност 6503 лв. и представляват разноски за закупени: шийна стабилизация на
стойност 2400 лв.; потребителска такса на стойност 58 лв.; шийна яка на стойност 110 лв.;
медицински пособия с цена 935 лв.; мед.консумативи на стойност 500 лв.; задна шийна
винтова стабилизация с цена 5700 лв., от които заплатени от П. 2500 лв. Описаните стоки,
вещи и услуги съдът приема, че без съмнение са свързани именно с процедурите по лечение
на пострадалия и следователно са извършени като последица от претърпяното ПТП, поради
което и следва да бъдат заплатени от застрахователя.
Според приложеното удостоверение от НОИ (л.88), за месеците март – август
2021г., Г.П. е получил обезщетения за временна неработоспособност в размер на общо
4811,21 лв. При липсата на доказателства, че тези суми са били изплатени за
нетрудоспособност, предизвикана от други фактори, съдът приема, че е вследствие на
претърпяното ПТП и сумата трябва да бъде приспадната от присъденото обезщетение за
неимуществени вреди или остават 35 188,79 лв.
7
На 15.06.2022г. застрахователят е превел по сметка на ищеца сумата от
37 524,11 лв., включваща 34 540 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 2984,11 лв.
лихва за периода от подаване на исковата молба – 10.08.2021г. до 16.06.2022г. и на същата
дата сумата от 5214,70 лв., от които 4800 лв. имуществени вреди и 414,70 лв. лихва за същия
период. Доколкото няма доказателства, ищецът да е върнал тези суми на застрахователя,
същите следва да бъдат приспаднати от присъдените в настоящото производство. При това
положение искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди се явява основателен до
размера от 648,79 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лв. следва
да бъде отхвърлен. Искът за присъждане на имуществени вреди следва да бъде уважен до
сумата от 1703 лв., като до претендираните 6503 лв. бъде отхвърлен.
По делото ищецът претендира лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска или от 10.08.2021 г. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429
ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно
събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-
ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от
момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Лихви се претендират от
датата на завеждане на исковата молба, което искане е основателно и следва да бъде
уважено.
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2210 лв., за което е приложен списък по чл.80 от
ГПК (л.157). Обаче по делото липсват доказателства, че такава сума е била изплатена от
ищеца на адв.Велков. Приложено е единствено пълномощно (л.28) за договорено
възнаграждение по чл.36, вр.чл.38 от ЗА с материално затруднено лице, такова е искането в
петитума на исковата молба. Изчислено по този начин и в съответствие с чл.7 ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение от 09.07.2004г., на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на адв.Велков следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 394,63 лв., представляваща сбор от сумите по двата иска.
В тежест на ответника „Уника“ АД, следва да се присъди и държавна такса
върху присъдената сума от общо 2351,79 лв. – 94,10 лв. дължими по сметка на съда, както
и сумата от общо 340,52 лв. – 170 лв. разноски по делото за изплатено възнаграждение на
вещото лице С. и 170,52 лв. на вещото лице Й..
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати в полза на „Уника“
АД направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска. Разноските
съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК (л.158) са сумата от 402 лв. за внесени
8
възнаграждения на вещи лица, 10 лв. за разпит на свидетел, 10 лв. такси и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Или следва да бъде присъдена сумата от 721,71 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Възраждане, бул. „Тодор
Александров“ № 18, представлявано от изпълнителен директор Димитър Тонев и главен
изпълнителен директор Борис Паличев, чрез процесуален представител юрисконсулт
Вероника Димитрова Митрева да заплати в полза на Г. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Б, ж.к.“М. р.“ бл.№ *, чрез процесуалния си представител адв. Панайот Велков от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 сумата от
648,79 (шестстотин четиридесет и осем лв. седемдесет и девет ст.) представляващи
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, стрес и страдания вследствие на
средни телесни уреждания, причинени от станалото на 23.02.2021 г. ПТП, причинено от С.
И. Т. – водач на МПС товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с ДК № А 85 32
МА, ведно със законната лихва от 10.08.2021г. до окончателното заплащане на сумата, по
следната банкова сметка ****** в банка „ЦКБ“ АД с титуляр Г. П. П., като иска до
претендираните 50 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Възраждане, бул. „Тодор
Александров“ № 18, представлявано от изпълнителен директор Димитър Тонев и главен
изпълнителен директор Борис Паличев, чрез процесуален представител юрисконсулт
Вероника Димитрова Митрева да заплати в полза на Г. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Б, ж.к.“М. р.“ бл.№ *, чрез процесуалния си представител адв. Панайот Велков от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 сумата от 1703
(хиляда седемстотин и три) лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие на същото
събитие, ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
по следната банкова сметка IBAN: **** в банка „ЦКБ“ АД с титуляр Г. П. П., като иска до
претендираните 6503 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Възраждане, бул. „Тодор
Александров“ № 18, представлявано от изпълнителен директор Димитър Тонев и главен
изпълнителен директор Борис Паличев, чрез процесуален представител юрисконсулт
Вероника Димитрова Митрева да заплати в полза на адв. Панайот Велков от АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 сумата от 394,63
(триста деветдесет и четири лв. шестдесет и три ст.) дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ж.к.“М. р.“ бл.№ *, чрез
процесуалния си представител адв. Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес:
9
гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 да заплати в полза на Застрахователна
компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от изпълнителен
директор Димитър Тонев и главен изпълнителен директор Борис Паличев, чрез процесуален
представител юрисконсулт Вероника Димитрова Митрева сумата от 721,71 (седемстотин
двадесет и един лв. седемдесет и една ст.) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Възраждане, бул. „Тодор
Александров“ № 18, представлявано от изпълнителен директор Димитър Тонев и главен
изпълнителен директор Борис Паличев, чрез процесуален представител юрисконсулт
Вероника Димитрова Митрева да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас
сумата от 94,10 (деветдесет и четири лв. десет ст.) дължима такса върху уважената част от
исковете и 340,52 (триста и четиридесет лв. петдесет и две ст.) направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10