Р Е Ш Е Н И Е
№260065 09.03.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева
административно наказателно дело
№ 1208 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Г.Х.Х. с ЕГН **********,
с адрес: *** против Наказателно постановление
№ 20-0304-002035 от 20.11.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ
Несебър, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя Х. са наложени административни наказания –
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за административно
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила.
В съдебно заседание, жалбоподателят Х. не се явява.
Явява се процесуалния му представител, който поддържа жалбата от името на
доверителя си. Не сочи нови доказателства.
За РУП-гр.Несебър, в съдебно
заседание представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни
доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.09.2020г., в 10.44
часа, в гр.Несебър, кв.Чайка, органите по КАТ спрели за проверка лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег.№ .......управляван от жалбоподателя Х.. На место водачът
бил тестван за алкохол с техническо средство Дрегер 7510, с фабр.№ ARDN 0053, като уредът отчел 1,05
промила алкохол в дъха на същия. Данните от апарата били показани на водача. На
водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0067818, в който Х.
отразил, че приема показанията на техническото средство и отказва за бъде
изследван с доказателствен анализатор,
за което се подписал. За така установеното нарушение, на жалбоподателя Х. бил
съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно
постановление. При съставянето на акта били иззети контролния талон на водача,
свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС – част втора и два
броя регистрационни табели на автомобила.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Х., който
е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата
инстанция. В жалбата си същият излага възражения за допуснати нарушения при
съставянето на акта, като наред с това отрича да му е издаван талон за кръвна
проба.
Съдът в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно
съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Законът
изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства,
твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се
потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията
на актосъставителя С.К.П. – младши автоконтрольор при РУ на МВР - Несебър, присъствал
при установяване на нарушението. Същият в показанията си пред съда заявява, че
след като тествал водача за алкохол с техническото средство „Алкотест Дрегер
7510“, запознал същия с показанията на апарата и му съставил акт. Заявява, че е
предоставил екземпляр на водача от издадения талон за медицинско изследване. Не се установява наличието на съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите
са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Събраните по делото писмени и гласни доказателства
мотивират съда да приеме, че на
процесната дата – 19.09.2020г., жалбоподателят Х. безспорно е нарушил
визираната в наказателното постановление разпоредба на чл.5, ал.3, т.1, предл.1
от ЗДвП, поради което е бил законосъобразно санкциониран.
Съдът намира за неоснователни
изложените в жалбата възражения за допуснати нарушения на
административно-производствените правила при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, а именно – непосочване на качеството
на свидетеля по акта /очевидец или при съставянето на акта/, неконкретизиране
на мястото на установяване на нарушението без посочване на номер на адреса,
непосочване на възраст и месторабота на нарушителя. Дори и да се приемат за
нарушения, същите не са съществени по смисъла на закона, които да водят до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя Х.. Неоснователни и недоказани
останаха и възраженията на жалбоподателя за връчване на нечетливо копие от
съставения му акт, както и невръчването на копие от талон за кръвна проба.
Що се отнася до наложените
на жалбоподателя Х. административни наказания, съдът, като взе предвид
установената по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта на водача счита,
че същите са определени в предвидените от чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП фиксирани
размери, съответстват на характера и степента на обществена опасност на
извършеното нарушение като деяние, и съдействат в максимална степен за
постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното,
настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което
същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното
постановление – изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на този резултат и
на основание чл.84 от ЗАНН вр. чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на жалбоподателя
следва да се възложат заплатените по делото пътни разноски за свидетел в размер
на 6,82 лева /шест лева и осемдесет и две стотинки/.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0304-002035 от 20.11.2020г. на Началник
Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Г.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***,
са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд –
гр.Несебър, сумата в размер на 6,82 лева /шест лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща заплатени по делото разноски за свидетел.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: