№ 15276
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110141668 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма], с която са
предявени осъдителни искове за следните суми: 1 726.26 лв. – остатък от регресно вземане
по щета № **********, включващо изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за
вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 26.02.2021 г. на пътя между
Б. и М. – преди разклонението за с. К., и ликвидационните разноски, ведно със законната
лихва от 01.08.2022 г. до окончателното плащане; 157.28 лв. – мораторна лихва за периода от
07.09.2021 г. до 31.07.2022 г. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по
застраховка „Каско“ между него и собственика на автомобил марка [марка], с рег. № [№].
Излага, че на 26.02.2021 г. на пътя между Б. и М. – малко преди разклонението за с. К., е
настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на автомобил марка „[марка]“, с рег. №
[№], при което бил увреден застрахованият при него автомобил. Посочва, че във връзка с
това ПТП при него е образувана щета № **********, по която е изплатил застрахователно
обезщетение, за което е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като размерът на
регресното му вземане възлиза на 5 056.24 лв. Поддържа, че към момента на събитието
виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че ответникът е погасил частично
регресното си задължение – до сумата от 3 329.98 лв., поради което претендира процесната
сума като непогасена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че е заплатил сумата от 3 329.98
лв. по регресната претенция на ищеца, с което счита, че е изпълнил надлежно задълженията
си, като плащане на обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно
обогатяване на ищеца. Сочи, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е
завишено и не съответства на действителната цена на единица труд, като е изчислено при
завишени количества на вложените труд и материали. Оспорва по основание и размер и
претенцията за лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, като той може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, като последното предполага да бъде установено
настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в
резултат на ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е
имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника. Доказването на тези обстоятелства съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е в
тежест на ищеца.
В случая с Определение № 28412/26.10.2022 г. като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са обявени следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
автомобил марка [марка], с рег. № [№]; наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника за автомобил марка „[марка]“, с рег. № [№]; настъпването
на описаните в исковата молба имуществени вреди по автомобил марка [марка], с рег. №
[№], в резултат на ПТП на 26.02.2021 г., причинено от виновното и противоправно
поведение на водача на автомобил марка „[марка]“, с рег. № [№]; изплащане от ищеца на
застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 5 056.24 лв.,
включващо и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.; изплащане от ответника на ищеца
на сумата от 3 329.98 лв. във връзка с процесното ПТП.
Спорно е по делото какъв е размерът на причинените по лек автомобил марка
[марка], с рег. № [№], имуществени вреди, респ. какъв е размерът на регресното вземане на
ищеца срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По този въпрос съдът намира следното:
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице
се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените
вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на автомобилните части при
процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява такава
непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При деликтната отговорност се
обезщетява негативният интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта /включително да се
приведе увредения автомобил в предишното му техническо състояние/, поради което
обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази
цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при
определяне размера на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по
2
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като релевантният момент, към
който се определя стойностният еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, е датата на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните пазарни цени
надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Дори и застрахователят по
застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи цени, същото не
следва да се взема предвид при определяне на задължението на делинквента, респ. на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ако
заплащането на средната пазарна цена е достатъчно за пълното репариране на вредите.
В случая от заключението на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на
уврежданията по лек автомобил марка [марка], с рег. № [№], причинени при процесното
ПТП, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3 033.52 лв.
Следователно за ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е възникнало задължение да плати на ищеца по
регресната му претенция сума в размер на 3 048.52 лв., формирана като сбор от сумата от
3 033.52 лв., представляваща действителната стойност на вредите по лекия автомобил, и
ликвидационните разноски в размер на 15 лв.
В случая още преди завеждането на делото ответникът е платил дори по-голяма сума
от действително дължимата, поради което главният иск е неоснователен, респ.
неоснователен е и акцесорният иск за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника. На основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК му се дължат разноски в общ размер на 225 лв., както следва: 125 лв. –
депозит за експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: [адрес], срещу [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
[адрес], осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми: 1 726.26 лв. – остатък от регресно вземане по щета № **********,
включващо изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за вредите, причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 26.02.2021 г. на пътя между Б. и М. – преди
разклонението за с. К., и ликвидационните разноски, ведно със законната лихва от
01.08.2022 г. до окончателното плащане; 157.28 лв. – мораторна лихва за периода от
07.09.2021 г. до 31.07.2022 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: [адрес],
да заплати на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 225 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3