№ 95
гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Коста Ст. С.ов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
като разгледа докладваното от Коста Ст. С.ов Въззивно частно наказателно
дело № 20245200600901 по описа за 2024 година
В производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК В.ският РС с
определение №209 от 23.10.2024 г.по Наказателно дело от общ характер №
20245210200322 по описа за 2024 година е ПРИСЪДИЛ в полза на държавата,
за сметка на Б. И. Я., ЕГН
**********, паричната равностойност от МПС т.а. И. Д. с рег. № СВ
******, с № на рама ****** и двигател № **** e
собственост на „ЮПИТЕР 2007“ ООД,ЕИК ****** в размер на 8820.00
лева /осем хиляди осемстотин и двадесет лева/, които да се заплатят по сметка
на РС-В..
Недоволен от това е останал Б. И. Я.,който чрез
защитникът си адв. П. Ч. навежда доводи за неговата
неправилност.Искането е да се отмени атакуваното Определение постановено
по откритото по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК производство по НОХД №
322/2024 г. по описа на PC В., тъй като присъждането на паричната
равностойност на процесното МПС се явява неоснователно и като такова
следва да бъде отменено. При
1
извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че са спазени
изискванията на чл.319 и чл.320 от НПК относно срочността, формата и
съдържанието на жалбата, както и чл.321 от НПК – по движението й.
В жалбата са развити подробни доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност.
Акцентира се на това, че разпоредбата
на чл. 343б, ал. 5 от НК противоречи на Конституцията и правото на ЕС, тъй
като съставлявала непропорционална наказателна мярка, несъизмерима с
тежестта на извършеното престъпление. Намира, че доколкото посочената
правна норма противоречи на Конституцията, не следвало да бъде прилагана.
С тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение. В условията
на алтернативност се иска спиране на настоящото производство до
произнасянето на Конституционния съд на Република България, доколкото е
пред него е образувано конституционно дело № 15/2024 г. и допуснато до
разглеждане по същество искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбата
на чл. 343б, ал. 5 от НК.
Прокуратурата не е изразила писмено възражение по жалбата.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Намира обжалваното
определение за правилно и законосъобразно, съответно жалбата за
неоснователна, поради което моли същата да се остави без уважение, а
обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.
Подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата със заявеното в нея искане.
Въззивният съд, след като обсъди подадената жалба и събраните по
делото доказателства, като съобрази изразените становища и провери в цялост правилността
на обжалваното определение, намира за установено следното:
Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание
на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с
чл. 343б, ал. 5 от НК. Производството е било открито и определението
произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е одобрил
постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, по силата на което
подсъдимият Б. И. Я. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по
чл.343б, ал. 3 от НК.
С обжалваното определение съдът, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, е е
2
ПРИСЪДИЛ в полза на държавата,
за сметка на Б. И. Я., ЕГН
**********, паричната равностойност от МПС т.а. И. Д. с рег. № СВ
******, с № на рама ****** и двигател № **** e
собственост на „ЮПИТЕР 2007“ ООД,ЕИК ****** в размер на 8820.00
лева /осем хиляди осемстотин и двадесет лева/, които да се заплатят по сметка
на РС-В..
При постановяване на обжалваното определение, районният съд се е съобразил с наличните
по делото доказателства, а именно: 1/ че
престъплението е било извършено с горепосоченото МПС, 2/ че същото не е собственост на
подсъдимия3/ както и че стойността на МПС-то към инкриминираната
дата е възлизала на сумата 8820.00 лева.
Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и
законосъобразно, по следните съображения:
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова ал. 5 на чл. 343б от НК,
според която в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1-4 от НК –
при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена по надлежния ред, съдът отнема в полза на
държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението и собственост на дееца, а когато деецът не е собственик –
присъжда равностойността му. Очевидно волята на законодателя при
приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е била при извършване на
такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното
средство, собственост на дееца, а ако последният не е собственик – да бъде
присъдена равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна
превантивна мярка (санкция) за неправомерното поведение на дееца, чиято
цел е възпиране на последния да извършва други такива престъпления,
независимо от наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Общата част на НК, също
се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост
3
на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като
в последния случай, това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от
особената част на кодекса, каквато, впрочем, е и разпоредбата на чл. 343б, ал.
5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се
присъжда равностойността му. Отнемането на вещи по чл. 53 от НК,
представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в
полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в
указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност,
какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото
не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява
гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто
смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената
разпоредба.
Πpecтъплeнията пo чл. 343б, aл. 1 - 4 HK ca чacт oт пpecтъплeниятa пo
тpaнcпopтa, чиито обект на защита ca oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни c
бeзoпacнocттa нa движeниeтo, пpaвилнoтo фyнĸциoниpaнe и нopмaлнaтa и
бeзaвapийнa paбoтa нa тpaнcпopтa. Няма спор в доктрината и съдебната
практика, чe пpи вcичĸи пpecтъплeния пo тpaнcпopтa, ĸoитo ca cвъpзaни c
yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo cpeдcтвo e eлeмeнт oт
зaщитeнитe oбщecтвeни oтнoшeния, пopaди ĸoeтo и e чacт oт пpecтъпният
cъcтaв. В този смисъл пpeвoзнoтo cpeдcтвo се явява пpeдмeт нa
пpecтъплeниeтo, а не средство. Непрецизно използваният от законодателя
израз в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК „моторно превозно средство,
послужило за извършване на престъплението“, както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд, не променя характера на МПС-то като предмет на
престъплението и не го превръща в средство за извършването му.
Няма съмнение, че мотивите на законодателя, при приемане на промените
в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се
засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо
общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на второ в
генерален – за останалите членове на обществото ни.
От изложеното може да се изведе и връзката между посочените
4
разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на
чл. 343б, ал. 5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог
и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на
държавата по чл. 53 от НК, независимо от наказателната отговорност.
Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на вещи
предмет на престъплението - когато деецът е техен собственик, или
присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност - когато деецът не
е техен собственик, не представлява наказание по смисъла на наказателния
закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.
Такъв е и смисълът на разпоредбата на чл. 53 от НК, изведен и в трайната
практика на върховния съд по приложението му.
Както беше посочено, отнемането на вещи в полза на държавата, когато
те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се
извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи, по аргумент
от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане е предвидено в особената част
на НК, именно в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, която е специална по
отношение на чл. 53 от НК, последната явяваща се обща такава. В случая
специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, доразвивайки общата
разпоредба на чл. 53 от НК, предвижда освен отнемане в полза на държавата
на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, а и присъждане
на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че
деецът не е негов собственик. Със специална норма от особената част на НК,
част от обективното материално право, е предвидено изрично, че се присъжда
равностойността на предмета на престъплението, в случаите когато
последният не е собственост на дееца. В този смисъл, както беше посочено
по-горе, специалната разпоредба представлява едновременно аналог и
разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което
приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава. Следва да
се отбележи, че приложението на специалната разпоредба не може да се
възприеме като разширително тълкуване, което е недопустимо по наказателни
дела, доколкото отчитайки правилото на чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК,
законодателят изрично е приел специалната такава, въвеждайки правилото на
5
чл. 343б, ал. 5 от НК. Именно поради това, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
от НК се явява специална спрямо общите разпоредби на чл. 53 от НК, в
случаите на извършени престъпления по чл. 343б, ал. 1 - 4 от НК, специалното
правило следва да бъде приложено от съда.
С оглед на посоченото по-горе, въззивният съд намира, че искането на
защитата за отмяна на определението не може да бъде удовлетворено. Не
може да бъде споделено възражението на защитата в смисъл, че разпоредбата
на чл. 343б, ал. 5 от НК не следва да бъде прилагана, т.к. противоречи на
Конституцията на Република България (КРБ) и на Правото на Европейския
съюз. На това възражение следва да се отговори, че понастоящем посочената
разпоредба е част от позитивното действащо право в страната ни и не е
обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за това
орган – Конституционният съд на Република България (КС). Следва да се
отбележи, че нито първостепенният, нито въззивният съд имат правна
възможност да упражняват инцидентен, спорадичен контрол за
конституционосъобразност на законите. Това правомощие по силата на
действащата нормативна уредба е предоставено единствено на
Конституционния съд, съобразно чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ. Фактът, че пред КС
понастоящем е налице образувано дело по искане за обявяване на
противоконституционност на въпросната разпоредба и други подобни на нея,
не означава, че тази разпоредба не следва да се прилага, докато няма
произнасяне на компетентния съд за несъответствието й с КРБ.
Възражението, че тази разпоредба не следва да се прилага заради нейната
непропорционалност спрямо тежестта на извършеното престъпление, също не
може да бъде споделено. Следва да се отбележи, че принципът за
пропорционалност при ограничаване на права е възприет в редица
международни актове, ратифицирани от страната ни - напр. чл. 52, ал. 1 от
ХОПЕС, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде
съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или
неприложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, при извършени
престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би
следвало да е разписана като факултативна, т. е. да е дадена възможност на
6
съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Такъв законодателен
подход например е приложен при създаване на новата разпоредба на чл. 343,
ал. 5 от НК, където е казано „съдът може“, касателно възможността за
отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност
на несобственика. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, обаче, е въведена от
националния законодател като императивна, при което неприлагането й,
обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се
приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от
правораздавателен орган. Конкретният случай попада под хипотезата на чл.
53, ал. 1, буква „б“ от НК, във вр. с чл. 343б, ал.5 от НК, като въззивният съд
намира, че така приетата от законодателя допълнителна наказателна репресия
е наложителна така щото да се осъществи превенция срещу транспортни
престъпления, които са с висока степен на обществена опасност и тази
репресия преследва легитимна и съобразена с КРБ цел – опазване живота и
здравето на участниците в движението, която дейност поначало е с висока
степен на риск. В настоящия случай, с одобреното от първоинстанционния съд
споразумение по Наказателно дело от общ характер №
20245210200322 по описа за 2024 година
, подсъдимият Б. И. Я. е
признат за виновен в това, че на 16.08.2024 г. в гр. В., на бул. „Х.А.“ е управлявал моторно
превозно средство: т.а. И. Д. с рег. № СВ ******, след употреба на наркотични
вещества, а именно „кокаин“, установено по надлежния ред с техническо средство DRUG
TEST 5000 с фабр. № ARSE-0048
- престъпление по чл. 343б ал. 3
от НК, като му е наложено съответното наказание.
С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че
прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК, респективно е ПРИСЪДИЛ в полза на държавата,
за сметка на Б. И. Я., ЕГН
**********, паричната равностойност от МПС т.а. И. Д. с рег. № СВ
******, с № на рама ****** и двигател № **** e
собственост на „ЮПИТЕР 2007“ ООД,ЕИК ****** в размер на 8820.00
7
лева /осем хиляди осемстотин и двадесет лева/,
, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, тъй като правилно е приложил
материалния закон.
Воден от горното и на основание чл. 306, ал. 3, във връзка с чл. 334, т. 6,
във връзка с чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №209 от 23.10.2024 г.по Наказателно дело от общ характер
№20245210200322 по описа за 2024 година на Районен съд – В.
с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 383, ал. 2 от НПК и чл. 343б, ал. 5,
във вр. с ал. 3 от НК е ПРИСЪДИЛ в полза на държавата,
за сметка на Б. И. Я., ЕГН
**********, паричната равностойност от МПС т.а. И. Д. с рег. № СВ
******, с № на рама ****** и двигател № **** e
собственост на „ЮПИТЕР 2007“ ООД,ЕИК ****** послужило за извършване на
престъплението в размер на 8820.00
лева /осем хиляди осемстотин и двадесет лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8