Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 14.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-ГО „Д” въззивно
отделение в публичното заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. д. № 6036
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258-273 от ГПК.
С решение № 37277
от 12.02.2019 г. по гр.д. № 20352/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 състав съдът
е осъдил на основание чл. 200, ал.1 от КТ, „Т.С." ЕАД,
ЕИК *******,
представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление ***, р-н
"Красно село", ул. „********, да заплати на С.Й.Й.,
ЕГН **********,***
следните суми : сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, съставляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, възникнали в резултат на трудова злополука от 30.01.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 27.03.2018г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата
над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 (тридесет
хиляди) лева, е отхвърлен като неоснователен; сумата от 556,53
(петстотин петдесет и шест лева и петдесет и три стотинки) лева, представляваща
претърпени от ищцата имуществени вреди за заплатени такси в Пирогов, ведно със законната лихва,
считано от 27.03.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 824
(осемстотин двадесет и четири) лева, представляваща претърпени от ищцата имуществени
вреди изразяващи се в разходи
за рехабилитация във Велинград, ведно със законната лихва, считано от
27.03.2018г. до окончателното й изплащане; семата от 100
(сто) лева, разходи
за болкоуспокояващи, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2018г. до
окончателното й изплащане; и наоснование чл.200, ал.3 от КТ сумата от 2
000 (две хиляди) лева, разлика
между трудово възнаграждение и получаваното по болнични листове в размер на за
период от 6 месеца (считано от 30.01.2017г.), ведно със законната лихва, считано от
27.03.2018г. до окончателното й изплащане. С решението ответното дружество е
осъдено на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК да заплати на ищцата
сумата от 401,32 (четиристотин и един лева и тридесет и две
стотинки) лева, сторени
деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете и направена
компресация. С решението на основание чл. 77 от ГПК, „Т.С."
ЕАД, ЕИК *******,
представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление ***, р-н
"Красно село", ул. „******** е осъдена да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата
от 1
049,22 (хиляда четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки) лева, дължима държавна такса и възнаграждение
за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.
С Решението СРС на
основание чл.242, ал.1 от ГПК е допуснал предварително изпълнение на съдебното
решение по отношение на присъдената ГЛАВНИЦА от 23 480,53 лева.
Недоволен
от постановеното решение, в ЧАСТТА, с която исковете при квалификацията на чл.200,
ал.1 от КТ са уважени, е останал ответникът „Т.С."
ЕАД.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваната му
част, постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Поддържа се направеното в първоинстанционното производство твърдение
за проявена от пострадалото лице груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Излага съображения за необоснованост на решението досежно определения от
СРС размер на вредите – определеното от съда обезщетение се явява завишено с
оглед критерия за справедливост, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД. Искането
към въззивната инстанция е да отмени частично решението в обжалваната част и да
намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Решението в
ЧАСТТА с кото СРС на основание чл.242, ал.1 от ГПК е допуснал предварително
изпълнение на съдебното решение по отношение на присъдената ГЛАВНИЦА от 23 480,53 лева. е обжалвано с Частна
жалба от ответника „Т.С." ЕАД при
твърденията, че в разглежданата хипотеза не са налице предпоставките на чл.242
от ГПК, тъй като присъдените суми са за деликт - за претърпени от ищцата
имуществени и неимуществени вреди и е недопустимо да бъдат квалифицирани като издръжка,
възнаграждение или обезщетение за работа по смисъла на чл.242 от ГПК.
Въззиваемата
страна С.Й.Й.,
чрез пълномощника си в
представена по делото съдебна защита, оспорва въззивната и частна жалба по
подробно развити в нея съображения.
Съдебното
решение в ЧАСТТА, с която искът с правно основание 200, ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до пълния
предявен размер от 30 000 лева, е отхвърлен като неоснователен, като необжалвано от ищцата, е влязло
в сила.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената от съда
проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. По съществото на спора, в рамките
на доводите, заявени с въззивната жалба, от която съдът е ограничен, съгласно
нормата на чл.269, предл.2 от ГПК, настоящият въззивен състав приема следното:
Настоящата въззивна инстанция възприема
изцяло установената от първостепенния съд въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, включително и чрез приетата и неоспорена от
страните СМЕ, фактическа обстановка, а именно, че на
30.01.2017 г. на път за работа ищцата е паднала в улична шахта, при което е
получила счупване на пръстите (2-3) на дясната ръка и увреда на екстензорния
апрат, по спешност е постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ където е била
оперирана с голям обем и сложност. Става въпрос за голям брой интервенции, тъй
като операцията/ите са били много сложни. Предишни (преди злополуката)
наранявания (ако въобще е имало такива) нямат никакво отношение към операциите
и оздравителния процес. С
разпореждане № 20375 от 15.02.2017г. на основание чл. 60, ал. 1 от КСО,
декларираната злополука вх. № 211 от 14.02.2017г. злополуката е приета за
трудова. Съгласно
заключението на вещото лице при такава увреда задължително се провеждат рехабилитационни
процедури,
които са проведени коректно. Част от тях се доплащат.
Налице е причинно-следствена връзка между трудовата злополука и получените
увреждания и страдания. Лечението е започнало по спешност с операция в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ в к-ка по хирургия на ръката. Извършено е репозицио мануалис ет
фиксацио тендинитис ет оцис. Поставена е гипсова шина. Дясната ръка е била
имобилизирана за 21 дни, а поставените импланти извадени на 35-ия ден. Следват
последващи многократни физиопроцедури. Възстановителният период е продължил от
4-6 месеца. На базата на признатата трудова злополука, на ищцата са издадени
три броя болнични листове за общ период от 90 дни с ДГ. Последици от травма на
мускул и сухожилие на горен крайник. Продължителността на болките и страданията
при този вид счупване и оперативната намеса трае до 4-6 месеца. Съгласно
експертното медицинско заключение не е
възможно пълното възстановяване на здравословното състояние, тъй като при
подобен род травми и счупвания са съпътствани в бъдеще с хронични оплаквания на
засегнатия участък. Те могат да бъдат провокирани при промяна на температурата,
претоварване на ръката и повторни травми. Видно от заключението на СМЕ в случая
задължително е била необходима употребата на болкоуспокояващи лекарства за
облекчаване на състоянието минимум през първите три-четири месеца.
В
първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства
чрез разпитаните по делото свидетели - свидетеля К.(показанията му са преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като живее на семейни начала с ищцата),
свидетеля Д. и свидетеля З.(показанията й са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй работи при ответника). от показанията на които се установява, че ищцата понесла много тежко травмата,
болките били много силни, изпадала в депресия, тъй като не можела да се
обслужва сама, притеснявала се да излиза (да ходи) и ползвали такси.
Свидетелката Д. потвърждава, че ищцата изпитвала силни болки и не можела да се
обслужва, ходела на рехабилитация, а и все още не била възстановена.
Свидетелкат З.твърди, че ищцата пишела с дясна ръка. Голяма част от работата й
била ръчна. Пишели си по Вайбър и там нямало проблеми. Според първия свидетел -
К., който живее с ищцата, именно той често изписвал текстовете.
Установяването
на трудовата злополука и професионалната болест става по реда на специални,
административни по своя характер производства, уредени съответно с разпоредбите
на чл. 57-60 КСО и чл. 61-63 КСО, както и в подзаконови нормативни актове. След
влизане в сила на КСО професионалната болест може да се установи само по
административен ред и не може да бъде установявана в исковото производство по
чл. 200 КТ.Съобразно разпоредбата на чл. 63 от КСО признаването на
професионалния характер на заболяването е в компетенциите само на органите на
експертизата на работоспособността, и то по предвидения в Наредбата за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести, в сила от 06.V.2001 г., ред - с решение на Т. и НЕЛК/
чл. 13 от Наредбата/. Същото се отнася и за трудовата злополука - съобразно
разпоредбата на чл. 57, ал. 3 КСО редът за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на МС.
Актът на МС е Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки. При спорове относно наличието на професионална болест
или трудова злополука като предпоставка за възникване на отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ съобразно уредбата на трудовата злополука по чл.
56-57 от Правилника за прилагането на Закона за пенсиите от 1958 г. (отм.)
наличието на трудова злополука като предпоставка за отговорността по чл. 200 КТ
може да се установява на общо основание с писмени и гласни доказателства и в
осъдителното исково производство по чл. 200 КТ от пострадалия или неговите
наследници, като се докаже наличието на функционална връзка между увреждането и
изпълнението на трудовите задължения на пострадалия работник или служител. С
новата уредба на трудовата злополука и професионалната болест в чл. 55-67 КСО,
в сила от 01.01.2000 г., при споровете за обезщетения за вреди, настъпили при
действието на КСО, установяването на трудовата злополука и професионалната
болест става само по административен ред и е от изключителната компетентност на
съответните административни органи, поради което не може да се установявана в
исковото производство по чл. 200 КТ. Това са обуславящи отговорността на работодателя
въпроси. Следователно влезлият в сила индивидуален административен акт обвързва
съда, тъй като той е валиден, а страните в настоящото производство са страни и
в приключилото административно.
Въззивният състав приема да са налице
предпоставките на чл.200 КТ за възлагане на професионалния риск от уврежданията
на служителя върху работодателя, тъй като по делото е установено наличието
на трудово правоотношение между ищцата и ответника - ищцата и изпълнявала
длъжността "деловодител" в
Централно управление-Икономическа и търговска дейност-Отдел
„Административен" при ответника „Т.С." ЕАД , и увреждания
на служителя са настъпили в резултат от трудова злополука. Отговорността по
чл.200 от КТ е обективна –вината не е предпоставка на задължението на
работодателя за обезвреда по чл.200 КТ, за възникването, на което е без
значение кой е причинител на увреждането и неговата вина. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда при трудова злополука възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този
смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, гаранционно-обезпечителна.
Правният
спор между страните е досежно приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне
справедливия размер на дължимото на ищцата обезщетение за претърпeните от него неимуществени вреди, както и досежно
наличието или липсата на съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на
вредоносния резултат и евентуално - за размера на съпричиняване,
По
първия спорен между страните въпрос - за приложението на чл.52 от ЗЗД при
определяне справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение за
претърпяните от нея неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно и законодателят е
предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност съдът по справедливост да определи
заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника като
обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от
уврежданията, настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на
паричното обезщетение съдът следва да прецени естеството и интензивността на
отрицателните изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице,
ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на
възникването на правото на обезщетение. За да определи този размер съдът
съобрази вида на травмата, обстоятелствата, свързани с преживяванията на
пострадалия ищца при настъпване на злополуката и в процеса на възстановяването
му, продължителността на възстановителния процес както и възможните бъдещи
последици, усложнения и неудобства, съпътстващи увреждането.
При
съобразяване на горните критерии съдът се доверява на заключението на приетата
по делото като неоспорена СМЕ,
което е изготвено обективно и професионално и в пълнота дава отговор на
поставените му задчи, като не възниква никакво съмнение за правилността му. От
същата, обсъдена по-горе в мотивите на решението се установява, че в резултат
на процесната трудова злополука, през цялото време ищцата е изпитвала сериозна
физическа болка и се е нуждаела не само от ежедневна чужда помощ, но и от
превръзки и грижи за раните, както и от раздвижване и рехабилитация. Поради
обстоятелството, че уврежданията на пръстите на засегнатата от злополуката ръка
били тежки, лечебно-възстановителният период до момента, в който пострадалата е
започнала да използва самостоятелно ръката си, е продължил дълго. Физическите
болки и страдания, невъзможността за самообслужване и битовите несгоди са се
отразили негативно и в психологически план на ищцата. Наред с това ищцана изпитвала
и емоционален дискомфорт Всичко
изложено дотук води до извода, че увреждането на здравето, което е получил ищецът
в резултат на трудовата злополука е свързано със значителни физически и
психически страдания и болки, които ищцата е търпяла ежедневно, като според
вещото лицемедик не е възможно пълното възстановяване на здравословното
състояние, тъй като при подобен род травми и счупвания са съпътствани в бъдеще
с хронични оплаквания на засегнатия участък.
Настоящият въззивен състав приема, че размерът на обезщетението за неимуществените
вреди, претърпени от ищцата, е определен от първостепенния съд съгласно
правилата на чл.52 ЗЗД – с оглед принципа за справедливост, и в пълна степен
отговаря на претърпените от него неимуществени вреди. В мотивите си
първоинстанционният съд (основани на СМЕ и на събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на посочените по-горе свидетели) е приел, че в конкретния случай, в резултат на
уврежданията, ищцата е претърпяла силни болки и страдания и предвид всички установени по делото обстоятелства, настоящият съдебен
състав намира за справедливо обезщетение от 20 000 (двадесет хиляди) лв., което
би репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от ищцата (доколкото те
изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение),
което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до нейното
неоснователно обогатяване. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на търпените болки и страдания от ищцата.
По
втория спорен въпрос - за приложението на чл.201, ал.2 от КТ, настоящият съдебен състав намира, че въззивният
състав намира, че от ответникът не е провел главно и пълно доказване на
твърдението му за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат,
което да обуславя намаляване или изключване на отговорността на ответника -
работодател. За да бъде изключена или намалена отговорността на
работодателя за обезвреда на щетите от трудовата злополука, нормата на чл.201, ал.2
от КТ изисква работникът да е допринесъл за настъпването й с поведение
/действия или бездействия/ реализирано при груба небрежност. Грубата
небрежност е налице в случая когато пострадалият работник е предвиждал
настъпването на неблагоприятния резултат, но се е надявал, че той няма да настъпил
или че ще бъде предотвратен. Както приема и константната съдебна практика
грубата небрежност представлява тежко нарушаване на дължимата грижа, при
положение че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката,
каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го
допусне /Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., Г. К„ IV Г. О.
на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Отнесена към правилото на
чл.201,ал.2 от КТ грубата небрежност означава реализиране на определено
поведение /действие или бездействие/ от работника в нарушение на установените
от работодателя правила за безопасност на труда, при което работникът е
предвиждал възможността от настъпване на вредоносен резултат, но се е надявал
той да не настъпи или да предотврати същия, разчитайки на притежаваните знания
и умения. С постановеното по реда на
чл.290 от ГПК Решение № 719/ 10.11.2009 г. по гр.д.№ 2898/2008г. на I ГО на ВКС
е прието, че не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда
мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяването
на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно
действие, като вината не се предполага, а следва да бъде установена.
Доказателствената тежест за установяване проявлението на грубата небрежност е
на страната на работодателя. В конкретния случай съдът приема, че по делото не
е проведено пълно и главно доказване от страна на ответника - работодател, че
ищцата в момента на злополуката е действала с груба небрежност. Доказателства
ответникът, в тази насока не е ангажирал, поради което по делото не се
установява фактическият състав на чл. 201, ал. 2 КТ и не е налице съпричиняване
при настъпването на трудовата злополука от работника при груба небрежност,
поради което и първоинстанционният съд правилно не е уважил възражението на
ответника основано на нормата на чл.201, ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.200,
ал.3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. В разглеждания случай имуществените вреди възлизат на разликата между
получаваното от работодателя възнаграждение и обезщетението по общественото
осигуряване (чл. 200, ал. 3 от КТ). В о.с.з. от 30.06.2018г. ответникът признава, че
счетоводно, разликата между заплатата на ищеца и получените обезщетения за
нетрудоспособност съответстват на претендираното обезщетиние за имуществени вреди в размер на 2 000 лв. за период от 6
месеца, считано от 30.01.2017г. По делото пред първоинстанционният съд е представена
медицинска документация, от която се установява, че от ищцата са ползвани
медикаменти и е посещавана рехабилитация. По тази причина и на основание чл.
162 от ГПК законосъобразно СРС е приел, че имуществените вреди са установени в
предявения размер. Исковете за претърпени в резултат на трудовата имуществени
злополука вреди се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
В
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
потвърди решението в обжалваните му части.
По допуснатото
предварително изпълнение по чл. 242 ГПК на съдебното решение
по отношение на присъдената главница от 23 480,53 лева.
СГС намира следното:
Съдът
постановява предварително изпълнение на решението, при условията на чл. 242, ал. от ГПК, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа, като предварителното изпълнение се
допуска от съда ex lege. Понятието обезщетение за работа не е дефинирано в
процесуалния закон, поради което обемът му следва да бъде очертан от специалния
закон, уреждащ видовете обезщетения, дължими по трудово правоотношение.
Присъденото в случая обезщетение е уредено в раздел ІІІ, на гл. Х от КТ –
"Други видове обезщетения". То безспорно е свързано с полагане на
труд, Поради това, съдът намира, че решението, с което е присъдено обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди врезултатна трудова
злополука не подлежи на предварително изпълнение, тъй като не попада в
предметня обхват на чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното решението в тази част следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на
ищцата следва да бъдат присъдени сторените внастоящото производство разноски в
размер на 800.00 лв., представляващо взнаграждение за един адвокат.
Водим от горното,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37277 от 12.02.2019 г. по
гр.д. № 20352/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 състав, вкл.в частта за
разноските.
ОТМЕНЯ решението по частната жалба на Т.С.
ЕАД в ЧАСТТА, в която съдът на основание чл.242, ал.1 от ГПК е допуснал предварително
изпълнение на съдебното решение по отношение на присъдената ГЛАВНИЦА
от 23
480,53 лева.
ОСЪЖДА
„Т.С."
ЕАД, ЕИК *******,
представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление ***, р-н
"Красно село", ул. „********, да заплати на С.Й.Й., ЕГН **********,*** на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сторените във въззивното производство разноски в размер
на 800.00 лв., представляващо взнаграждение за един адвокат
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.