Решение по дело №593/2019 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 260037
Дата: 5 март 2021 г.
Съдия: Нася Иванова Япаджиева
Дело: 20192160100593
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е    260037

 

гр.Поморие, 05.03.2021год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на  първи септември  през две хиляди и  двадесета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАСЯ  ЯПАДЖИЕВА

при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 593 по описа за две хиляди и деветдесета година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано  по предявен иск от   Б.К.В. против „Петрол“ АД  представлявано от Г.Т. и М.Д., с пълномощник адв. Т.М.  В исковата молба ищецът твърди, че е наследник на Т.В.  и с влязло в сила Решение на  ПРС  е признато по отношение на  ОС „ЗГ“ гр.Поморие, правото на наследниците на  Т.В. да  възстановят собствеността си върху нива с площ 5,1дка в м. „Биджиклика“, /сега м.„Хонят“/. Сочи, че от назначените  експертизи е установено, че имота на наследодателя попада в част от имот с кадастрален номер 392  в землището на гр.Поморие и с в Решение № 460/19.06.2017г. на  ОС „ЗГ“ Поморие на наследниците на Т.В. е  възстановено  правото на собственост в съществуващи, стари, реални граници на имот съставляващ нива от 5.100дка, трета  категория, попадащ в имот с идентификатор 57491.511.3 по КККР на гр.Поморие и във връзка с това решение е подал заявление за нанасяне на промените в к.карта, но Заповедта  на директора на  АГКК за нанасяне на  нови обекти в  КККР, била отменена по жалба на  „Петрол“ АД, тъй като  съдът е приел, че е налице спор за материално право. Доколкото нанасянето на възстановения имот върху имота  на „Петрол“ с идентификатор 57491.511.3, променя границите на имота и ответника отрича правото му собственост счита, че има интерес от предявяване на ревандикационен иск срещу „Петрол“ АД, като ответника владее имота без основание. Моли съдът осъди  ответника да му предаде владението върху реална част от недвижим имот с площ 5100кв.м.  попадащи в ПИ № 57491.511.3 по КККР на гр.Поморие при граници: от северозапад ПИ 57491.511.3, от североизток ПИ 57491.511.3, от югоизток ПИ 57491.511.3, от югозапад ПИ 57491.511.6 и ПИ 57491.7.383 представляващ проектен  ПИ 57491.511.14, съгласно заповед  № 18-8302/03.11.2017г. на ОСКК – Бургас.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, като ответникът „Петрол“ АД  оспорва иска. Сочи, че ищецът не е собственик на никаква реална част от имот с идентификатор 57491.511.3. на наведеното от него придобивно основание - възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, извършено с решение № 460/19.06.2017г. па ОСЗ - Поморие, в полза на наследниците на Т.Т. В., като оспорва, че Т.Т. В. е бил собственик на процесната реална част към момента на отнемането й, както и самият факт на отнемането й по някой от способите, изброени ЗСПЗЗ. Сочи, че решение на ОСЗ е незаконосъобразен индивидуален административен акт, като  поземлени имоти, които са застроени или върху тях са проведени мероприятия, не подлежат на възстановяване, а бившите собственици или техните наследниците имат право единствено на обезщетение, като в случая върху процесния поземлен имот, включващ претендираната реална част е проведено мероприятие по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ, променен е статута на имота и начина на трайното му ползване - складова база за продукти от нефтен произход и върху същия е построена сграда от 46 кв.м., от които 35 кв.м. попадат на територията на претендираната от ищеца реална част от ПИ с идентификатор 57491.511.3. Изградени са и други съоръжения и инфраструктура, представляващи складовата база, от което следва, че същият е променен до степен да не може да се приеме, че е запазил земеделския си характер и не са били налице предпоставките за издаване на решение за възстановяване на наследниците на Т.Т. В., правото на собственост върху реална част от недвижим имот с площ от 5 100 кв.м., попадаща в ПИ с идентификатор 57491.511.3. Сочи, че „Петрол" АД е придобил имот с идентификатор 57491.51 1.3, по реда на чл.17а от ЗППДОбП (отм.), което от своя страна изключва претендираното право на собственост на ищеца върху реална част от 5 100 кв.м., попадаща в посочения недвижим имот, а приложима е разпоредбата на § 6. ал. 6 от ПЗР на ЗППДДбП (отм.), респ. сега действащият § 11 от ДР на ЗПСК. Моли на осн. чл. 17. ал. 2. изр. 2 от ГПК, съдът да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административния акт, който ищецът сочи като основание за възникване на твърдяното право на собственост върху реалната част от ПИ с идентификатор 57491.511.3 - решение № 460/19.06.2017 г. на ОС „Земеделие" - гр. Поморие.

На следващо място, сочи, че ако се приеме, че „Петрол" АД не е придобило правото на собственост върху ПИ с идентификатор 57491.511.3 по реда на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), то същият е придобит от ответното дружество по давност, тъй като „Петрол" АД е установило владение върху ПИ с идентификатор 57491.511.3 от момента на преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество, т.е. от 11.11.1992г., което не е било прекъсвано до настоящия момент, а освен това  „Петрол" АД присъединява и владението, което държавата е упражнявала до 11.11.1992г.. вкл. чрез ДФ Петрол, а по-рано и чрез Комбинат „Петрол" - София. Следователно дружеството несъмнено е придобило по давност правото на собственост върху посочения по-горе имот в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Предявения иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.

            ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното: 

           Установява се от  представеното удостоверение за наследници, че ищецът е наследник на Т.Т. В., починал на 18.02.1957г. Видно от представеното  Решение №1/24.01.2007г.  на РС гр. Поморие, постановено по гр.дело № 233/2006г., съдът по предявен иск с  правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е признал  правото на наследниците на  Т.Т.  В.,  да възстановят  собствеността си върху нива с площ 5.1дка в м. Биджиклика /сега м. „Хонят“/ в землището на гр.Поморие. В това производството въз основа на СТЕу съдът е приел, че имотът на Т.В. попада в имот кадастрален № 392 в землището на гр.Поморие. С Решение № 460 от 19.06.2017г. за възстановяване право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Поморие издадено от ОСЗ гр.Поморие, на основание чл.18ж, ал.1, 18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ  на наследниците на  Т.Т. В. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следния имот: нива от 5.100дка , трета категория, попадаща в ПИ 57491.511.3 от КККР на гр.Поморие, при граници:  северозапад ПИ 57491.511.3, от североизток ПИ 57491.511.3, от югоизток ПИ 57491.511.3, от югозапад ПИ 57491.511.6 и ПИ 57491.7.383  по действащия план на гр.Поморие, видно от  удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ на Техническа служба при Община Поморие, с приложена скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ и Заповед № РД 16-702/15.06.2017г.  на кмета на Община Поморие.

Представени са издадените: Удостоверение от ТС при Община Поморие с изх. №2/12.06.2017г., издадено на основание  чл. 13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и Скица издадена на основание чл. 13, ал.6 от ЗСПЗЗ и издадената Заповед  № РД-16-702/15.06.2017г.  на кмета на Община Поморие с която е одобрено удостоверението, като видно от същото  АО е приел, че недвижимия имот с площ 5.1дка в м. „Хонят“ подлежащ на възстановяване попада в  имот с идентификатор 57491.511.3, целия с площ 18861кв.м., вид територия – урбанизирана, с начин на трайно ползване – складова база, като от построената в имота сграда с идентификатор 57491.511.3., с площ 46кв.м., 35кв.м. попада в имота подлежащ на възстановяване. В заповедта е посочено, че в Община Поморие не са открити  строителни книжа за постройката.  

Представен е Протокол № 460 за въвод във владение на имоти в землището на гр.Поморие за въвеждане във владение на наследниците на Т.В. в имота описан в  Решение № 460 от 19.06.2017г. на ОСЗ гр.Поморие / л.72/. Представено е Решение  №516/16.03.2018г. на  БАдмС с което е отменена Заповед № 18-8302-03.11.2017г. на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър Бургас. Видно от мотивите на решение с издадената  Заповед № 18-8302-03.11.2017г. е одобрено изменението на к.карта и к.регистри  на гр.Поморие, чрез нанасяне на нови обекти – поземлен имот с проектен идентификатор 57491.511.13 с проектна площ 13761кв.м.  и собственик „Петрол“ АД  и поземлен имот с проектен идентификатор 57491.511.14 с проектна площ 5100кв.м. и собственик Т.В., промяна на идентификаторите на съществуващите обекти – сграда с идентификатор 57491.511.3.1 и сграда с идентификатор 57491.511.3.2 и заличаване на обекти от КККР – поземлен имот с идентификатор 57491.511.3 , като съдът е приел че е налице спор за материално право. Това решение е потвърдено от ВАС, видно от  представеното Решение № 13174/30.10.2018г.  по адм.дело № 6644/2018г. /л.102/

Представен е Протокол за  одворяване на  ТКЗС–гр.Поморие от 15.11.1949г.  / л.59/ от който се установява, че Т.Т. В. е притежавал нива с площ 5.1 дка в м. „Биджиклика“ и че във връзка с „необходимостта“ от земеделски земи за стопански двор на  ТКЗС, е одворено  ТКЗС Поморие с 58.782 дка площ за стопански двор в м. „Биджиклика“ с граници отводнителен канал, от две страни черни пътища и частни имоти  и  ж.п.  линия, като е предвидено за включените в стопанския  двор частни земи на частните земи да се дадат в замяна равностойни  земи  като  имота от 5.1дка в м. „Биджиклика“ собственост на Т.Т. Вигла да се замени с 8 дка лозе.          Представен е Акт № 2106 за държавна собственост от 25.07.1995г. /л.64/  в който са изброени следните обекти: бензиностанция  с площ 112 кв.м., терен към бензиностанция 3000 кв.м., петролен склад - 915кв.м., терен към склада 18000кв.м. В акта е отбелязано, че имота е предоставен за оперативно управление на „Петрол“ АД София, клон Бургас .

Представен е Протокол  от 27.09.1995г. подписан  от страните по делото съставен на  основание §1 ал.3 т.1  от раздел ПР на Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията в който  са  констатирали, че  ищецът е собственик на нива в м. Палеокастро, а Петрол АД има бензиностанция и петролен склад. 

Видно от  представеното Разпореждане № 101/16.09.1992 г. за преобразуване на държавна фирма в търговско дружество се преобразува държавна фирма „Петрол“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество  „Петрол“ АД /л.93/. Установява се от  представеното  решение на СГС  от 11.11.1992г.  по ф.д. № 26694/ 1992 г.,  че е вписано преобразуване на държавна фирма „Петрол“ в еднолично дружество с държавно участие „Петрол“ АД, като дружеството поема всички активи и пасиви на ДФ „Петрол“ по баланса  към 30.06.1992г. Видно от  представените  заповеди на министъра на търговията  през 1993г. и 1994г. капитала на дружеството е увеличаван чрез издаването на нови акции. Видно от представения договор за продажба на пакет от 960643 бр. акции  представляващи 51% от капитала на „Петрол“ от 29.04.1999г. Агенция за приватизацията е продала на „ЮКОС ПЕТРОЛЕУМ БЪЛГАРИЯ“ 960643 бр. акции.

Представено е  писмо с изх. № 95/04.01.1978г. изд. от ГОНС гр.Поморие до База „Петрол“ Поморие в което ГНС – Поморие удостоверява, че Петрол- База Поморие притежава собствен парцел извън регулацията и същия е предоставен на Петрол бъзвъзмездно от ГНС, като е направена замяна между ГНС и  бившето ТКЗС – Поморие. /л.117/.

Представена е кореспонденция между ОСЗ и министерството на икономиката от в което е посочено, че  за включения в активите на  „Петрол“ АД недвижим имот с площ 5100кв.м.  в м. „Хонят“ бивша собственост на Т.В.  е признато право на обезщетение  с Протокол №19/27.12.1999г.  на МТТ, но обезщетението не е предоставено на правоимащите и акциите са освободени за продажба с доклад от 23.11.2011г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Представено е  Извлечение от инвентарната книга на Петрол АД обект ТБ Поморие към 31.01.2020г. от което е видно, че от описаните активи единствено земята от 18861км. с дата на придобиване 30.04.1966г. и цена на придобиване 126 000лв. е с балансова стойност 126000лв. Останалите обекти между които и административна сграда с площ 242кв.м., склад за варели с разливна с площ 46 кв.м., тоалетна с площ 4кв.м., площадка бетонна, пътища асфалтови 660кв.м. и др. са с начислена амортизация и балансова стойност  нула /л.124/.

Представена е скица за поземлен имот с идентификатор 57491.511.3 в която имота е посочен с площ 18861кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за складова база и като собственик е записан  „Петрол“ АД

Представени са и две  скици на сгради  разположени  в имот с идентификатор 57491.511. 3 -  на сграда с идентификатор 57491.511.3.1  с площ 46 кв.м. предназначение – складова база, склад и на сграда с идентификатор 57491.511.3.2  с площ  242кв.м. предназначение – складова база, склад.

По делото е назначена  СТЕ,  от заключението на която се установява, че процесния имот не е възстановен на други лица в рамките на земеделската реституция, като имота съществува в реални граници, възстановими по трайни обекти заснети  в аерофотоснимки от 1941г.  и имота по  КККР на гр.Поморие попада в „петролна база“,  имот с идентификатор 57491.511.3 при граници от север, изток и юг – ПИ 57491.511.3 на „Петрол” АД , от запад – ПИ 57491.7.422 – ж.п. линия, от югозапад – ПИ 57491.511.6 на Деспа Недялкова. При извършения оглед вещото лице е установило, че терена е запустял, сградите в него са полуразрушени  и  в имота от 5.1дка възстановен на ищеца попадат 35кв.м. от сграда 57491.511.3.1  цялата с площ 46кв.м., която отговаря по площ на склад за варели с разливна /46кв.м./ по инвентарната книга на Петрол АД за обекти ПБ Поморие с дата на придобиване 31.08.1963г. В процесния имот попадат и осем бетонови постамента за цистерни – демонтирани и асфалтова алея, като строителни книжа за извършено в „петролната база“ строителство няма, а всички комуникационни съоръжения изградени за функционирането на базата са демонтирани. Процесния имот е бил  отчужден с Протокол от 15.11.1949г. на комисия по чл.23 от Правилника за земеустрояването и одворяването на  ТКЗС, като имоти в размер на 58.782дка в м. „Биджиклика” /Хонят/ се предоставят на  ТКЗС Поморие, за главен стопански двор като овощната градина на Т. В. е част от тези имоти. Вещото лице е посочило, че  с АДС № 2106/25.07.1995г.  поземлен имот с кадастрален № 000392 по КВС на гр.Поморие с площ от 18000кв.м.,  който е част от отчуждения  през 1949г. терен за главен стопански двор е предоставен за оперативно управление на „Петрол” АД.  Вещото лице е посочило, че съгласно АДС № 2106 от 25.07.1995г., на Петрол АД  са  предоставени за оперативно управление  1.Бензиностанция и терен към нея  от 3000кв.м.; 2. Петролен склад и терен към него от 18000км., като  АДС е съставен за имот 000392 по КВС на гр.Поморие, който е отреден общо за  петролна база и бензиностанция. Към настоящия момент Бензиностанция и терен към нея  от 3000кв.м.; 2. Петролен склад и терен към него от 18000кв.м. са заснети като отделни имоти – Петролна база ПИ 57491.511.3 с площ 18861кв.м. и Бензиностанция ПИ 57491.511.5 с площ 1818кв.м. и двата обекта се стопанисват самостоятелно и нямат функционална връзка помежду си. Вещото лице при оглед на имота е установило, че бензиностанцията  функционира и сега, но „петролната база“ е изоставена, тъй като е  била създадена в началото на 60-те години с цел в нея да се складират и съхраняват петролни продукти, а след изграждането на  НХК Бургас постепенно е отпаднала нуждата от съхраняване на големи количества петролни продукти.  Видно от заключението на вещто лице в процесния имот попадат 35кв.м. от сграда 57491.511.3.1  цялата с площ 46кв.м., бетонови постаменти и асфалтова алея. Въз основа на извлечение от инвернатрата книта на  „Петрол” АД, вещото лице е направило извод, че сградите  и съоръженията са били изградени  в периода от 1963г. до 1989г, като няма строителни книжа.  Тъй като няма строителни книжа вещото лице е посочило, че не може да се установи какво представлява описания в АДС петролен склад с площ 915кв.м., като такава сграда няма на терена, нито е заведена в инвентерната книга и не може да се определи дали сградата с идентификатор 57 491.511.3.1 за складова база с площ 46кв.м. е идентична  с постройките посочени в АДС, като тази сграда съществува и част от нея от 35кв.м. попада в процесния имот. Няма строителни книжа и за сградата с идентификатор 57491.511.3.2 – за складова база, склад с площ 242кв.м. , като същата съществува, но не попада в процесния имот.

По делото са допуснати по двама свидетели на всяка страна. Свидетелят Т.П.  в показанията си сочи, че дълги  години баща му е бил бригадир в ТКЗС и от него знаел имота на В. с площ около пет  дка в м.Беджеклика,който имот бил взет от ТКЗС и се намирал  близо до бензиностанция Петрол. Близо до имота имало кладенец и  границите били: път от източна страна - разклона на пътя за с.Каменар и Слънчев бряг, черен път, който преди това бил  ж.п.линия, на север имота на Драков. Твърди че в имота нямало никакви постройки, а в момента имало стойки за цистерните и през 1991г. когато е започнала реституцията, е нямало постройки в имота. Сочи, че  през 1993-94г. ДСО Петрол,  му предоставил помещение - стопанска сграда, изградена от тухли и покрив от ламарина с площ около 200-300кв.м. в която да държи инверентар за трактор  като той следвало да обработва площите около бензиностанцията с цел да не стане пожар, като се разбрали да ползва сградата и да поддържа около сградата като оре и пръска, да няма сухи треви и запалими площи и той обработвал  площите около бензиностанцията. Сочи, че в момента в имота няма огради, имота е пустеещ, няма сгради, а  железни стойки за цистерните отдавна били  премахнати, но  когато започнал  да ползва сградата тези цистерни били там и били нарязали по късно за скрап и останали само бетонните стойки. В показанията си св. Г. свидетелства, че от свекъра си знае къде се намира имота на „Виглата“, тъй като  се е намирал срещу тяхното място и границите на имота били  имота на Я.Д., на К., пътя към Каменар и  път който за Несебър, а тяхното място  /на братя Гюрови/ било  на пътя за Несебър, срещу мястото на В.. Твърди, че през 1975г. започнала работа в к.к. Сл.бряг и като е минавала покрай имота е виждала, че е празен, свободен, имало храсталаци, една барака и имало нещо частично запазено  някакви железа които стърчали и не е виждала хора които да работят там.

Свидетелката П., в показанията си сочи, че работи в „Петрол“, като на 01.04.1972г. е била назначена на длъжност, счетоводител, а сега е друг собственика и тя работи в дружеството в отдел Петрол-финанси и от 1972г. „петролна база“ -  Поморие е въведена като актив в инвентарната книга, като  освен петролната база въведена е и административната сграда, а предполага и бензиностанцията, но не може да посочи сградите с каква квадратура са и  през коя година са въведени сградите като актив. Твърди, че през годините е посещавала бензиностанцията в Поморие и административната сграда и в  „петролната база“ е имало сгради тогава, но не може да кажа до кой момент Петролната база е функционирала. Свидетелят  Т. свидетелства, че работи в Петрол от 1981г. тогава като ревизор, а към настоящия момент като вътрешно ведомствен контрол. Твърди, че е посещавал Петролна база - Поморие и в нея  има построени сгради, като в началото били повече, а като построили  бензиностанцията, съборили административната сграда, за да се разшири терена и останали сградата – склад за наливни масла и покетаж, която била около 40-50кв.м. и още една сграда – „помпена“ около 20кв.м. в която били помпите, крановете за всички резервоари и от там се пълнело горивото и тази сграда още стояла и се водила малката сграда, а зад тези сграда се намирал резервоарен парк в който се намирали двадесет резервоара на фундаменти които съществували до 2003-2004г. след което останали само фундаментите на резервоарите. Сочи, че сградата за пакетаж и помпеното съоръжения съществуват още като сградата от 40-50км. се използва от Петрол и там се съхраняват някакви материали.

              При така установената фактическта обстановка, съдът счита, че така предявения иск е основателен.

 Правната квалификация на иска, е чл. 108 от ЗС и три са предпоставките които следва да са налице за уважаването му, като те следва да са налице едновременно, а именно ищецът да докаже, че е собственик  на имота, чиято ревандикация иска,  ответникът владее същия имот  и че той осъществява фактическата власт без основание. 

Според настоящия състав   първата  предпоставка е установена от ищецът, а именно,  че към настоящия момент  е собственик на претендирания имот на основание реализирана и завършена в негова полза земеделска реституция. Ответното дружество не е било страна в производството по издаване на решението от ОСЗ – Поморие и дружеството оспорва материалната законосъобразност на извършеното възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ с възражение за липсата на предпоставките в закона за реализирането й. Реституцията е осъществена  след като съдът е постановил Решение №1 /24.01.2007г.  по гр.дело № 233/2006г., с което  е уважил иска на Б.К.  В. *** и признал право на наследниците на  Т.Т. В.  да възстановят собствеността  си върху нива  с площ 5.1дка в м. Баджиклика / сега Хонят/ в  землището на гр.Поморие. Във връзка с така  признатото право на възстановяване  "Общинска служба по земеделие" Поморие  е постановила свое решение Решение № 460 от 19.06.2017г. на ОСЗ гр.Поморие  с което на наследниците на  Т.Т. В. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следния имот: нива от 5.100дка, трета категория, попадаща в ПИ 57491.511.3 от КККР на гр.Поморие при граници:  северозапад ПИ 57491.511.3, от североизток ПИ 57491.511.3, от югоизток ПИ 57491.511.3, от югозапад ПИ 57491.511.6 и ПИ 57491.7.383  по действащия план на гр.Поморие, видно от  удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ на Техническа служба при Община Поморие, с приложена скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ и Заповед № РД 16-702/15.06.2017г.  на кмета на Община Поморие. Според съда от събраните доказателства се установи, че наследодателя на ищеца е бил собственик на имот, който е бил отнет и този имот е идентичен с имота който му е възстановен т.е. имота е съществува в реални граници. Имота който се възстановява на ищеца, като единствен наследник на Т. В. в реални граници, попада в ПИ 57491.511.3, който безспорно се владее от ответника. При реституцията  административния орган е  взел предвид, че в имота подлежащ на възстановяване, няма законно построени сгради на трети лица, построени преди 1991г. Частта от сградата  която попада във възстановения на ищеца имот,  не е законно построена, като не се доказа по категоричен начин, кога е построена и  какво е било предназначението й. Не се доказа и тези сгради  да са били включени в капитала на дружеството и какви сграда са съществували към момента на преобразуването на  ДФ Петрол и към момента на приватизацията. В издадения  през 1995г. АДС,  тази сграда не е описана. Описаните в АДС сгради са бензиностанция, която не попада в ПИ 57491.511.3  в който попада процесния имот и петролен склад с площ 915кв.м.,  който склад също не се намира в  ПИ 57491.511.3. В ПИ 57491.511.3  се намират две сгради с идентификатор 57491.511.3.1 и с   идентификатор ПИ 57491.511.3.2 ,  които не са  посечени в  АДС. Кога са построени теза сгради не се доказа, като за същите не са открити строителни книжа и същите са построени незаконно. Според съда  въпреки, че част от сграда с идентификатор ПИ 57491.511.3.1 попада в процесния имот, то това не препятства реституцията в полза на ищецът, тъй  като не се доказа същата да е законно построена. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, пречка за възстановявяване правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал.  Установи се по делото, че на ответника не е отстъпено право на строеж. Категоричен отговор  кога е построена постройката попадаща в процесния имот не може да се направи, но от показанията на свидетелите и заключението на вещото лице се доказа, че „петролната база“ не функционира, същата ведно със сградите в нея са изоставени, сградите са полуразрушени, а цистерните са премахнати.  Сградите намиращи се в имота, в който попада възстановения имот на ищецът не се ползват по предназначение, те са изоставени и видно от показанията на св. Палапешков, който ползва една от тях, за да държи там инвентара си за трактора, грижи се полагат за имота, колкото да няма запалими площи,  тъй като се намира в близост до бензиностанцията, но самите цистерни, които нормално са  основно съоръжение за петролната база са били премахнати. Доколкото остана недоказано, че постройката част от която попада в процесния имот е законно построена  към фиксираната от закона дата, то съдът счита, че не е установена  пречка за реституция по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ и реституцията е законносъобразно реализирана.

            Възражението на ответната страна, че върху процесния имот е проведено мероприятие  по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСППЗ, което изключва възможността за реституция, съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСППЗ не може да се осъществи възстановяване на правото на собственост на собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях ако са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността.  Разпоредба има предвид комплексно мероприятие (строителни дейности и съоръжения по смисъла на  § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ), реализирано от държавата чрез държавните стопански организации, предвидено в съответния устройствен план. От свидетелските показания и  СТЕ се установи, че в изградената петролна база в ПИ 57491.511.3 е изоставена, нефункционираща, а сградата попадаща в процесния имот е изоставена и рушаща се. Не е установено кога точно е изоставена „петролната база“, но от показанията на св. Г., се установява, че след 1975г.  имота не е бил поддържан, не е бил ограден, не е имало хора, виждали са се стърчащи железа, храсталаци и една барака.  Категорично се установи, че и двете постройки в имот с идентификатор 57491.511.3, не се ползват по предназначение, а други постройки са направо премахнати т.е. в един момент още преди сключване на приватизационния договор,  държавата се е отказала от   изградените в имота съоръжения и те са престанали да представляват част от производствената структура на ДФ „Петрол“, не са обслужвали производствения процес и са били ненужни. Дори св. П. който и сега работи в дружеството –ответник, не си спомня колко постройки е имало, тъй като много от тях са били премахнати. Останала е да действа само бензиностанцията, която се намира в съседен поземлен имот, а всички други сгради – административна, складове и др. намиращи се в ПИ 57491.511.3 са били премахнати или изоставени т.е. те са били ненужни за дейността която осъществява дружеството. Затова и според настоящия състав  тези остатъци от съоръжения и сгради, не  могат да бъдат пречка за реституцията на земеделски земи.  Още повече, че  пречките за възстановяване на собствеността по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, обхващат само застроената площ на сградата и прилежащия терен. Според настоящия състав само съоръжения свързани с дейността на предприятието, обслужващи производствения процес  и при положение, че тяхното премахване  би  нарушило нормалното му протичане,  биха  били пречка за реституцията и такъв е смисъла на разпоредбата на ЗСПЗЗ.  В настоящия случай това не е така и в реституирания имот проведените мероприятия, поради отпадналата необходимост не са пречка за възстановяване на имота.

Относно възражението на ответника, че  площа на процесния имот е включена в капитала на дружество, то това само по себе си не изключва реституцията. Преобразуването на едно държавно предприятие в търговско дружество и приватизацията е правно действие, което препятства възстановяването на правото на собственост на имота в реални граници с оглед разпоредбата на § 6, ал.6 ЗППДОбП (отм.), ако към момента на включването му в капитала на търговското дружество, той е държавна собственост, т.е. имота следва да е бил  държавна собственост към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила, т. е. да е  надлежно отчужден, като   разпоредбата на чл. 10б, ал.5 ЗСПЗЗ обявява за държавна собственост земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради посочените в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ обстоятелства. Държавна собственост са и земите по чл. 24, ал.2 и 3 ЗСПЗЗ, при това доколкото са необходими за дейността на посочените в тях министерства, ведомства и други организации и в размер, съответстващ на тази дейност. Установи се, че Градски народен съвет безвъзмездно е предоставил на  ДФ „Петрол“ за стопанисване и управление,  имота в който попада и процесния имот и ответника сочи, че същия е включен в активите на   „Петрол“ АД. Това обстоятелство, заедно с факта на осъществено върху имота мероприятие, би представлявало пречка за възстановяване в реални граници на спорния имот, само ако той е бил отчужден по предвидения в закона ред, т. е. ако е държавна собственост към момента на преобразуването, включен е в баланса на преобразуващото се предприятие и в акта за преобразуване по категоричен начин е изразена воля, именно това имущество да бъде включено в капитала на дружеството. За да се приеме, че е налице пречка за възстановяване на собствеността но ЗСПЗЗ в конкретния случай, по делото следва да бъде установено по категоричен начин, че процесният имот е бил отчужден по предвиден в закона ред и предоставен за оперативно управление и стопанисване на ДФ „Петрол“  преди датата на преобразуването му в „Петрол“ АД. В този смисъл е и практика на  ВКС – Решение № 22 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2009 г., II г.о. В конкретния случая липсват данни при отреждането да е било проведено производство по отчуждаване и върху имота да е осъществено мероприятие препятствуващо възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ т.е. върху имота да е осъществено съответно мероприятие, с оглед на което предназначението му обективно е променено, поради което не е налице пречка за възстановяване на собствеността.

 Неоснователно е и възражението за придобиване на имота по давност. Ответникът  не може  да се позовават на придобивна давност,  поради разпоредбите на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Целта на ЗСПЗЗ е възстановяване на всички земеделски земи /бивши и настоящи/ независимо от обстоятелството, че актът на разпореждане е бил правомерен и приобретателите са били добросъвестни с оглед на това, че собствеността върху тях никога не е била изгубена от техните собственици преди образуване на посочените селскостопански организации, макар да са били лишени от възможността да я упражняват през периода на принудителното им обобществяване. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита - по отношение на тези имоти придобивна давност в полза на несобственика тече само занапред - от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ (обн. ДВ бр. 107 от 1997 г.). Разпоредбата има предвид изтеклата придобивна давност в периода след обобществяване на имотите в полза на трети лица - несобственици. Съобразно константната съдебна практика давност може да тече върху вече възстановените земеделски земи, т. е. започва да тече със завършване на процедурата по възстановяване на заявения земеделски имот и десетгодишният срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска по чл.108 ЗС - 08.08.2019 г., с което действие давността се прекъсва.

От представените писмени доказателства, според съда се налага извода, че са налице  предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на ищецът върху процесния имот и същия е собственик на процесния имот.  Доказано е че наследодателя   на ищеца е притежавал преди образуването на ТКЗС нива с площ 5,1дка в м. „Биджиклика“, /сега м.„Хонят“/ и този имот е бил  отнет  за двор за  ТКЗС,  имота съществува в реални граници и попада в имот с  идентификатор 57491.511.3. Върху имота, няма реализирано или започнало до 01.03.1991 г. строителство от трети лица и не са проведени мероприятия по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ, които да са пречка за реституцията поради  което решението с което е възстановено правото на собственост на ищеца е законосъобразно.  Съдът намира, че по делото е доказано и наличието на другата кумулативна предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот. Този факт не се оспорва от страните по делото, като  владението на ответника е без основание и иска като основателен следва да се уважи.

            И  двете страни са поискали съдът да им присъди направените разноски. Разноските направени от ищеца са  в размер на 2508.49 / две хиляди петстотин и осем лева и 49ст./. Възражение за прекомерно адвокатско възнаграждение е направила адв. М., като съдът намира същото за неоснователно, тъй като са проведени няколко с.заседания, при които се е явявал пълномощника, представени са доказателства в значителен обем, някои от които са оспорени и уговореното възнаграждение не е високо с оглед фактическата и правна сложност на делото.  С оглед изхода на ищецът следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2508.49лв.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,  по отношение на „ПЕТРОЛ“ АД , ЕИК831496285, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, хотел Ловеч, ул. Търговска №12, представлявано заедно от изпълнителните директори Г. И. Т. и М. К. Д. с пълномощник адв. Т.Г. М. – Д., че ищецът Б.К.В., ЕГН **********, с адрес ***  е собственик на имот с площ 5100 / пет хиляди и сто/ кв.м.,  попадащ  в ПИ 57491.511.3 по КККР на гр.Поморие при граници: от северозапад ПИ 57491.511.3, от североизток ПИ 57491.511.3, от югоизток ПИ 57491.511.3, от югозапад ПИ 57491.511.6 и ПИ 57491.7.383 представляващ проектен  ПИ 57491.511.14, съгласно заповед  № 18-8302/03.11.2017г. на ОСКК – Бургас /отм./ възстановен с Решение № 460/19.06.2027г. на  Общинска служба по земеделие гр.Поморие

ОСЪЖДА „ПЕТРОЛ“ АД , ЕИК831496285, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, хотел Ловеч, ул. Търговска №12, представлявано заедно от изпълнителните директори Г. И. Т. и М. К. Д. с пълномощник адв. Т.Г. М. – Д., да предаде на основание чл.108 от ЗС  на ищецът Б.К.В., ЕГН **********, с адрес ***  владението върху следния недвижим имот:    имот  / нива/ с площ 5100 / пет хиляди и сто/ кв.м. , попадащ  в ПИ 57491.511.3 по КККР на гр.Поморие при граници: от северозапад ПИ 57491.511.3, от североизток ПИ 57491.511.3, от югоизток ПИ 57491.511.3, от югозапад ПИ 57491.511.6 и ПИ 57491.7.383, представляващ проектен  ПИ 57491.511.14, съгласно заповед  № 18-8302/03.11.2017г. на ОСКК – Бургас /отм./.

            ОСЪЖДА „ПЕТРОЛ“ АД , ЕИК831496285, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, хотел Ловеч, ул. Търговска №12, представлявано заедно от изпълнителните директори Г. И. Т. и М. К. Д. с пълномощник адв. Т.Г. М. – Д., да заплати на ищецът Б.К.В., ЕГН ********** сумата от 2508.49 / две хиляди петстотин и осем лева и 49ст./ направени разноски по делото.

Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването на страната за постановяването му.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: