Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА Я.
и секретар А.Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 12541 по описа за 2013 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Б.В.Б. против м.на п.кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.441, ал.1 от ГПК, вр чл.49 от ЗЗД и чл.441, ал.1 от ГПК, вр
чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че претърпяла имуществени и неимуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение на държавен съдебен изпълнител при РС
– Добрич по изп.дело № 20113230402049. Незаконосъобразните действия на съдебния
изпълнител се изразили в образуване на изпълнително дело и продажба на
притежаван от ищцата недвижим имот, без да е представен изпълнителен лист,
който да удостоверява право на принудително изпълнение. Претърпените от ищцата имуществени
вреди възлизали на 30 000 евро, които представлявали реалната пазарна цена
на незаконосъобразно продадения на публична продан недвижим имот, а
неимуществените вреди възлизали на 10 000 евро и се изразили в душевни
болки и страдания, претърпени от ищцата през периода 21.10.2011г./датата на
съобщението за публичната продан на имота/ до 19.09.2013г./датата на подаване
на исковата молба/. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от
30 000 евро – обезщетение за имуществени вреди, и 10 000 евро –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
19.09.2013г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер
на 7374.67 евро за периода 05.04.2011г. - 19.09.2013г. върху обезщетението за
имуществени вреди от 30 000 евро и обезщетение за забава в размер на
2458.23 евро за периода 05.04.2011г.-19.09.2013г. върху обезщетението за
неимуществени вреди от 10 000 евро.
Ответникът оспорва исковете, като
прави следните възражения: липсвали доказателства ищцата да е претърпяла вреда;
тя не била собственик на процесния апартамент, продаден на публична продан, а притежавала
12 106/19685 ид.част от него; действията на държавния съдебен изпълнител
по образуване на изпълнителното дело и провеждане на публична продан били
законосъобразни, тъй като изпълнил влязло в сила решение по гр.д. № 449/1991г.
на РС – Добрич за изнасяне на допуснат до делба недвижим имот на публична
продан. Поради спецификата на отношенията не било необходимо издаване на изпълнителен
лист, тъй като се извършвало ликвидиране на съсобствеността с делба, а не
производство по принудително изпълнение на задълженията; липсвали доказателства
ищцата да е обжалвала действията на държавния съдебен изпълнител, извършени
през 2011г.; липсвали доказателства за наличие на причинно-следствена връзка
между твърдяното незаконосъоблразно поведение и описаните в ИМ вреди; оспорва
размера на исковете; поддържа възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на
ответника – И.И.М., оспорва предявените искове. Твърди, че действията по
изпълнителното дело не били незаконосъобразни, нито били отменени по
предвидения в закона ред. Оспорва ищцата да е претърпяла имуществени и
неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с изпълнителното
дело. Поддържа становището, че в конкретния случай, за да се образува
изпълнителното дело, не било необходимо издаване на изпълнителен лист, а
единствено представяне на влязло в сила решение за извършване на делбата.
Предявени са при условията на
евентуалност обратни кумулативно обективно съединени искове от м.на п.против И.И.М.
с правно основание чл.278 от ЗСВ, вр. чл.203, ал.2 от КТ.
Ищецът твърди, че изпълнително дело № 20113230402049 било
образувано от държавния съдебен изпълнител при РС – Добрич И.И.М. без да е
издаден изпълнителен лист, единствено въз основа на препис от решение по гр.д.
№ 449/1991г. на РС – Добрич. Принудителното изпълнение било насочено към
съсобствен делбен имот, част от който притежавала Б.В.Б.. Тя предявила иск по чл.441 от ГПК срещу м.на п.за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 000 евро и за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 евро, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Моли съда в случай, че уважи
предявените искове по чл.441 от ГПК, да осъди ответника да заплати сумата от 20 000
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които са част от общо
дължими 30 000 евро, и сумата от
500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са част от
общо дължими 10 000 евро.
Ответникът по обратните искове И.И.М.
ги оспорва. Твърди, че действията по изпълнителното дело не били
незаконосъобразни, нито били отменени по предвидения в закона ред. Оспорва
ищцата да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, които да са в
причинно-следствена връзка с изпълнителното дело. Поддържа становището, че изпълнителното
дело било извършено въз основа на самото решение за извършване на делбата, тъй
като съдебното решение било конститутивно и в този случай не било необходимо да
се издаде изпълнителен лист. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение от
29.03.2012г. на РС – Добрич по гр.д. № 5567/2011г. по иск, предявен от Б.В.Б.
срещу В.П.И. ищцата е призната за собственик по силата на договор за
покупко-продажба/сключен по време на прекратения с развод брак между Б. и И./ и
частична трансформация на извънсемейни средства на 12 106/19685 идеални
части от процесния апартамент № 15, находящ се в гр.Добрич, ул.„************С
решението е отхвърлен иск за
установяване на право на собственост върху останалата идеална част от имота над
12 106/19685 до 19685/19685 ид.част, претендирана на основание изтекла
придобивна давност. Със същото решение е отменен констативен нотариален акт за
собственостх на НИ № 175, том трети, рег. № 4908, нот.дело № 325/2011г. по
описа на нотариус с рег. № 158 в регистъра на нотариалната камара, вписан под №
9176/14.09.2011г., акт № 19, том 25, дело № 3619/2011г. на СВп – гр.Добрич в
частта, в която Б.В.Б. е призната за собственик по давностно владение на
процесния апратамент за разликата от 12 106/19685 ид.части до
19 685/19685 ид.части.
С влязло в сила решение на РС – Добрич
по гр.д. № 499/1991г. е допусната съдебна делба на процесния апартамент между ищцата Б.В.Б. с
дял 12 106/19685 ид.части и нейния съпруг В.П.И. с дял 7579/19685
ид.части. С решение от 30.07.1998г по гр.д. № 449/1991г.на РС – Добрич процесният
имот е изнесен на публична продан./ л.2 от приложено копие на изп.дело №
20113230402049/.
По молба на съсобственика на
недвижимия имот В.П.И. е образувано изп.дело № 20113230402049 на ДСИ при РС – Добрич,
въз основа на решение от 30.07.1998г. по гр.д. № 449/1991г. на РС – Добрич за
изнасяне на имота на публична продан. Към
молбата не е приложен изпълнителен лист.
Проведена е публична продан по
изпълнителното дело, при която по протокол от 03.04.2012г.е обявен за купувач
на имота Румен Пеловски, който е внесъл предложената цена от 21 701 лв. С
постановление за възлагане от 09.04.2012г., допълнено с постановление от
28.10.2013г. на купувача му е възложен процесният имот.
С влязло в сила решение от
06.11.2014г. по гр.д. № 4069/2013г. на РС-Добрич са отхвърлени предявени от Б.В.Б.
против Р.Р.П.и С.В.П.искове с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на
ответниците да предадат владението върху процесния недвижим имот и иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 2 000
лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото й да ползва
горепосочения недвижим имот за периода 19.04.2012г.- 16.09.2013г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
От заключението на допуснатата по
делото техническа експертиза, което съдът приема, се установява, че пазарната
стойност на недвижимия имот към 09.04.2012г. е била 42 600 лв., а към
датата на изготвяне на заключението/29.02.2016г./ е 39 800лв.
От заключението на медицинската
експертиза, което съдът приема, се установява,
че на 18.05.2011г. в 15.40
часа е регистрирано невротично разстройство на ищцата /код по МКБ 10-F48/.
Пациентката е била със сърцебиене и изтръпване на ръцете, леко завишени стойности на артериално
налягане 137/90 при нормален соматичен статус. Невротичното разстройство или
неврозата представляват група от функционални психични разстройства, които
включват стресови състояния, но не и делюзии и халюцинации, поведението на
пациента не излиза извън социално приетите норми. Това състояние може да бъде
отключено от шок, от материални трудности или преумора, рядко се приема като
реална болест. Проявленията на неврозата са различни. Тя може да се изразява в
загуба или обостряне на апетита, нарушения на съня, нарушена регулация на
различни органи, повишена възбудимост и раздразнителност, бърза уморяемост и
изтощение и други. Лечението е главно психологическо и може да се изразява
например в морална подкрепа, но най добри резултати се постигат чрез
психоанализа. На 16.07.2011г. ищцата
е постъпила по спешност във ВМА – МБАЛ Варна, Клиника по токсикология по повод
опит за самоубийство с прием на 20 таблетки „Нивалин”. При прегледа й в
болницата са установени придружаващи заболявания: „Дискова херния С4 - С5.
Хронична сърдечна недостатъчност. Хипертонична болест втора степен. Реактивна
депресия”. Реактивната депресия или психогенна депресия настъпва
вследствие на психотравмиращо
събитие, т.е тя може да е причинена от негативните преживявания на ищцата по
повод продажбата на имота й. С ЕР на ТЕЛК на 27.02.2012г. на Б. е определена трайно намалена работоспособност от
50 % по повод установено увреждане на междупрешленните дискове в областта на
шията с левостранна парамедианна дискова херния на ниво 4-ти 5-ти шиен прешлен
с притискане на гръбначния мозък и латентна квадрипареза. Обострянето на това
заболяване на може да се свърже с преживяното през 2011г. През 2014г. ищцата е лекувана от двустранна бронхопневномия. Между
това заболяване и изпълнителното дело от
2011г. липсва причинно-следствена връзка. С ЕР на ТЕЛК № 0764/25.02.2015г. на ищцата е призната 61 %
трайно намалена работоспособност за следните заболявания: ”Увреждане на
междупрешленни дискове в областта на шията с левостранна парамедианна дискова
херния на ниво 4-ти 5-ти шиен прешлен с притискане на гръбначен мозък и
латентна квадрипареза. Хипертонична болест втори стадий. Умерена МСФ с
хипертонично сърце. Хронично гнойно възпаление на средното ухо в ляво.
Тимпаносклероза в дясно. Слухопротезирана. Хипотиреоидизъм – медикаментозно
компенсиран. Състояние след оперативно лечение по повод аденоиден
базалноклетъчен карцином на кожата на лицето от 2003г. При преглед на ищцата експертът
е установил данни за заболявания „Артериална хипертония. Обезитес/затлъстяване/.
Латентен квадрипаретичен синдром”, като последица от шийна дискова херния. Преди образуването на изпълнителното дело
ищцата е с нарушен слух от 2007г. по повод на което е слухопротезирана. Преди изпълнителното
дело при нея е регистрирано заболяване на шитовидната жлеза и е страдала от
увреждане на междупрешленните дискове в областта на шията с левостранна
парамедианна дискова херния на ниво 4-ти 5-ти шиен прешлен. Преди изпълнителното
дело са регистрирани хипертонична болест и сърдечна недостатъчност. Тъй като по
делото липсват доказателства какво е било състоянието на тези заболявания преди
изпълнителното дело, вещото лице не може да даде заключение дали вследствие на
него е настъпила неблагоприятна промяна в здравословното състояние на ищцата и
в каква степен. Според експерта, може да се приеме причнно-следствена връзка
между изживян стрес през 2011г. и развили се при ищцата невротично разстройство
и реактивна депресия.
По делото е изслушана психиатрична експертиза,
изготвена от в.л. В., според която здравословното състояние на ищцата след
изпълнителното дело се е променило в две насоки - телесни заболявания и
психични смущения. Ищцата страда от следните заболявания: аденоиден
базалноклетъчен карцином, дискови хернии при три шийни прешлена и в
лумбосакралната област, стресова реакция, реактивна депресия и реакция на
дезаптация с протрахирано развитие. За соматично-неврологичните й заболявания
специализирана ТЕЛК й е определила 61 % трайно намалена работоспособнст. В
общото й състояние са налице неблагоприятни моменти от три области – соматична,
битова и психолого-психиатрична. Причнно-следствена връзка с изпълнителното
дело може да се установи на две нива: а/соматично ниво – хроничният стрес
понижава имунната реактивност и би могъл да е условна предпоставка за
бактериалната пневмония през 2014г. Сходна би могла да е интерпретацията на
анамнезните данни за нарушена функция на щитовидната жлеза. б/психологично-психиатрично
ниво – при стрес, реактивна депресия и разстройства на адапатацията водещо
значение имат негативните психосоциални фактори, каквито при ищцата са
преживяванията, свързани с продажбата на имота й. На ищцата през 2011г. е
поставена дигноза F 48 – „Други невротични разстройства”. Два месеца след това
се е наложило провеждане на интензивно лечение, поради отравяне с „Нивалин” в
рамките на реактивна депресия. В следващите периоди не са провеждани
психиатрични или психологични консултации и лечение. След освидетелстване на
ищцата през февруари 2016 г., по
анамнезни данни и по клинични показатели, експертът приема, че тя страда от „Протрахирана
реакция на дезадаптация с водещи депресивни прояви”/код F 43.23, съчетание на
депресивни с други емоции/.
Съдът не кредитира заключението на
вещото лице психиатър В. в частта, в която приема причинно-следствена връзка
между изпълнителното дело и заболяването на ищцата от бактериална пневмония и
нарушената функция на щитовидната й жлеза, тъй като същият не е специалист по
белодробни болести/пулмолог/, нито по заболявания на щитовидната жлеза. В съдебно заседание В. сам
признава, че телесните заболявания на ищцата не са в в психиатричната област и
може да ги коментира само условно, поради което не би могъл да даде категоричен
извод. Неговото заключение в посочената част противоречи на заключението на
вещото лице – съдебен лекар Г., според което не съществува причинно-следствена
връзка между образуваното през 2011г. изпълнително дело и заболяването на
ищцата от бактериална пневмония три
години по-късно – през 2014г., такава връзка би могла да бъде обсъждана единствено в случай, че заболяването
бе настъпило непосредствено след преживения стрес през 2011г., но не и ако е
настъпило три години по-късно. Не може да бъде приета причинно-следствена
връзка между изпълнителното дело и заболяването, засягащо щитовидната жлеза на
ищцата, тъй като тя е страдала от това заболяване и преди образуването на
изпълнителното дело. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице съдебен
лекар Г., според което при липсата на доказателства какво е било състоянието на
това заболяване преди изпълнителното дело не може да бъде направен анализ, нито
да се даде заключение дали вследствие на изпълнителното дело е настъпила
неблагоприятна промяна и в каква степен.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице – психиатър В. единствено в частта, в която е приел, че е налице
причинно-следствена връзка между изпълнителното дело и заболяването на ищцата
от „Протрахирана реакция на дезадаптация с водещи депресивни прояви” /код F
43.23, съчетание на депресивни с други емоции/, както и с предходно заболяване „Реактивна
депресия”, установена на 16.07.2011г. при приемане на Б. *** за лечение по
повод на опит за самоубийство. По
отношение на заболяването „Невротично разстройство” с код F 48, установено на
18.05.2011г., вещото лице В. не е посочил в заключението дали се намира в
причинно-следствена връзка с изпълнителното дело. В констативната част,
озаглавена „Експертно обсъждане”, е приел, че това заболяване е в
причинно-следствена връзка с „обявена
спрямо ищцата през м.април 2011г. травматична инициатива”. От данните по
изпълнителното дело се установява, че ищцата е уведомена за започналото принудително
изпълнение на 10.06.2011г. /л.17 от изпълнителното дело № 20113230402049/, а не
през м.април 2011г., поради което по отношение на невротичното разстройство,
констатирано на 18.05.2011г., не бе установена причинно-следствена връзка с
процесното изпълнително производство.
По настоящото дело е приложено и второ
изп.дело № 20113230402048, което е образувано на 05.04.2011г., въз основа на
изпълнителен лист от 23.08.1999г., издаден по гр.д. № 610/1997г. на РС-Добрич,
по който Б.В.И. е осъдена да заплати на В.П.И. сумата от 100 000 неденоминирани лева, представляваща
обезщетение за ползване на съсобствен имот през периода 15.04.1995 г.-15.01.1997
г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.1997 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 11 400 лв. – съдебно-деловодни разноски.
Покана за доборволно изпълнение по това дело ищцата е получила на 18.05.2011 г./л.16
от изп.дело № 2048/2011г./. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че
дължи общо сумата от 487.88 лв., от които 100 лв. главница, 11.40 лв. - неолихвяема сума, 257.58 лв. – лихви, 70 лв. –
присъдени разноски и такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС – Добрич
в размер на 48.90 лв. Със запорно съобщение от 24.10.2012г. съдебният
изпълнител е наложил запор върху вземания на Б.В.И. по изп.дело № 2049/2011г. до
размера на 499 лв./общ размер на задължението по изп.дело № 2048/2011г./ и 15лв.
ДТ за наложения запор.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди са с правно основание чл. 441, ал.1 от ГПК,
вр чл.49 от ЗЗД.
За да бъдат
уважени тези искове, трябва да е осъществен следният ФС: 1/правоотношение по
възлагане на работа; 2/осъществен ФС по чл.45 от ЗЗД от физическо лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи/противоправно деяние, което в
конкретния случай следва да се е изразило в процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, вреда –
имуществена и неимуществена, причинно-следствена връзка между деянието и
вредата и вина/.; 3/ да е установен размерът на иска.
Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното/чл.45, ал.2 от ЗЗД/.
Страните не спорят, а и от представените по делото
доказателства се установи, че спрямо ищцата е проведено принудително изпълнение
по изп.дело № 20113230402049 на ДСИ при РС –
Добрич, при което е изнесен на публична продан допуснат до делба недвижим имот,
от който Б. е притежавала 12 106/19 685 ид.част. С постановление за
възлагане от 09.04.2012г., допълнено с постановление от 28.10.2013г., имотът е
възложен на купувача Р.Р.П., който е заплатил сумата от 21 701 лв.
Страните не спорят, че изпълнителното
производство е започнало без да е представен изпълнителен лист, което се
установява и от приложеното изп.дело № 20113230402049.
Спорен въпрос е дали липсата на
изпълнителен лист обуславя процесуална незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Ответникът и третото лице – помагач поддържат становището, че за
образуване на изпълнителното производство не е било необходимо издаване на
изпълнителен лист, а единствено влязло в
сила решение за извършване на делбата, чрез изнасяне на имота на публична
продан. Мотивират това свое становище с обстоятелството, че се касае за
специфични отношения във фазата по ликвидиране на съсобствеността с делба, а не
за производство по принудително изпълнение на задълженията.
Съдът не споделя защитната теза на
ответника и на третото лице – помагач. Влязлото в сила
решение по извършване на делбата, с което имотът се изнася на публична продан,
е изпълнително основание, въз основа на което може да бъде проведено
индивидуално принудително изпълнение. С влизане в сила на решението по
извършване на делбата се проявява не само преобразуващия ефект, но и правото да
се иска изпълнение на настъпилите последици. Без зачитане изпълнителната сила
на това решение, правоимащият ще следва да търси нова форма на правна защита по
осъдителен иск, за да може да бъде издаден изпълнителен лист, чрез който да реализира
правата си по решението. Допуснатото от държавния съдебен изпълнител нарушение
е съществено. За да възникне и да съществува правото на принудително изпълнение
следва да са налице следните предпоставки: 1/ притезание, което се нуждае от
принудително изпълнение; 2/предвиден от закона документ/изпълнително основание/,
който доказва съществуването на неудовлетворено притезание; 3/изпълнителен лист, с който съдът разрешава принудителното изпълнение. Преди да
издаде изпълнителен лист съдът проверява дали съществува изпълнително основание, което
удостоверява изпълняемо право. Според правната доктрина, изпълнителният лист не
е условие за съществуване на правото на принудително изпълнение, но е предпоставка за неговото законосъобразно
упражняване. Той удостоверява пред изпълнителния орган правото на принудително
изпълнение и е условие за допустимост на изпълнителния процес. В редки случаи е
възможно да започне принудително изпълнение без изпълнителен лист, но тези
случаи са изрично регламентирани от закона. Настоящият случай не е такъв, не е
предвидена възможност за принудително изпълнение на решението на делбения съд по
изнасяне на имота на публична продан, без да е издаден изпълнителен лист. Решението
на съда във втората фаза на производството по делба, с което допуснат до делба
недвижим имот се изнася на публична продан, се ползва с изпълнителна сила относно
начина на прекратяване съсобствеността върху имота, поради което всеки
съделител може да упражни правото да иска публична продан, съответно да иска да
му се издаден изпълнителен лист./определение от 17.12.2012г. по чгр.д. №
465/2012г. на ВКС, второ гр. отделение/.
Тъй като изпълнителото дело е
започнало без да е издаден изпълнителен лист, проведеният спрямо ищцата изпълнителен процес е процесуално
незаконосъобразен.
В резултат на незаконосъобразното принудително
изпълнение е продаден процесният недвижим имот, от който ищцата притежава
12 106/19 685 ид.част. Имотът е продаден за сумата от 21 701 лв. От
заключението на назначената по делото техническа експертиза, което съдът
приема, се установява, че реалната пазарна цена на имота към датата на
възлагането му на купувача - 09.04.2012г., е възлизала на 42 600лв.
Разликата между реалната пазарна цена на идеалните части на ищцата от имота към
09.04.2012г. и цената, на която са били продадени по изпълнителното дело,
представлява имуществена вреда за нея. С оглед на притежаваната от нея 12 106/19
685 ид.част от имота, при реална цена от 42 600 лв., същата би следвало да
получи 26 198.40 лв. При получена цена по изпълнителното дело от
21 701 лв., нейната идеална част от тази сума е 13 345.81лв. С разпореждане
от 22.10.2013г. съдебният изпълнител е разпоредил да й бъде преведена сумата от
11 096.45лв./л.159 от делото/. Върху тази сума са наложени запори за
задължения по други изпълнители дела –
№ 20133230402103 /л.175/ и № 20113230402048 /л.171 от делото/, които не следва
да бъдат съобразени по настоящото дело, тъй като задълженията по другите
изпълнителни дела подлежат на принудително изпълнение. Така стойността на
претърпяната от нея имуществена вреда възлиза на 15 101.95лв./26 198.40лв.
– 11 096.45 лв./, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен,
а в останалата част, до пълния предявен размер от 30 000 евро следва да
бъде отхвърлен.
По
иска за неимуществени вреди:
С уточняваща молба от 17.02.2015г. ищцата
сама е определила периода, през който е претърпяла неимуществени вреди от
21.10.2011г./според тъврденията й това е датата на получаване на съобщението за
насрочената продажба/ до 19.09.2013г./датата
на подаване на ИМ/. Твърди, че
неимуществените вреди се изразили в стрес и притеснения, че тя и двете й деца
ще останат без дом, при това здравословното й състояние било силно влошено,
същата била със загубена работоспособност. Твърди, че след изпълнителното дело
здравословното й състояние допълнително се влошило, преживяла инсулт,
многократно била лекувана за различни заболявания в болничи заведения и в
домашни условия, принудена била многократно да посещава различни институции,
съдилища, адвокатски кантори и други общински и държавни служби, за да води
разговори с различни лица, да обяснява случая, да предявява жалби и искове и да
чака решения от различни институции, във връзка с което изживяла допълнително
негативни емоции, отразили се неблагоприятно на физическото и емоционалното й състояние.
С доклада по делото съдът е указал, че
е в тежест на ищцата да установи претърпените от нея неимуществени вреди. От
заключението на медицинската експертиза,
което съдът кредитира, се установява, че с ЕР на ТЕЛК от 25.02.2015г. са
установени следните заболявания : ”Увреждане на междупрешленни дискове в
областта на шията с левостранна парамедианна дискова херния на ниво 4-ти 5-ти
шиен прешлен с притискане на гръбначен мозък и латентна квадрипареза.
Хипертонична болест втори стадий. Умерена МСФ с хипертонично сърце. Хронично
гнойно възпаление на средното ухо в ляво. Тимпаносклероза в дясно.
Слухопротезирана. Хипотиреоидизъм – медикаментозно компенсиран. Състояние след
оперативно лечение по повод аденоиден базалноклетъчен карцином на кожата на
лицето от 2003 г”. Всяко от тези заболявания
има своите прояви преди образуването на изпълнителното дело. Тъй като по
делото липсват доказателства какво е било състоянието на посочените заболявания
преди изпълнителното дело, вещото лице не може да даде заключение дали
вследствие на него е настъпила неблагоприятна промяна в здравословното
състояние на ищцата и в каква степен, поради което не бе установена причинно – следствена
връзка между изпълнителното дело и влошеното здравословно състояние на ищцата
от посочените заболявания. През 2014г. Б. е лекувана и от двустранна
бронхопневмония. По отношение на това заболяване вещото лице Г. също не
установява причинно-следствена връзка с изпълнителното дело от 2011г. С оглед
на мотивите, изложени по-горе в решението, съдът кредитира именно заключението
на вещото лице Г. относно липсата на причинно-следствена връзка между
изпълнителното дело и бактериалната пневмония, а не заключението на психиатъра В., който не е специалист по
белодробни болести. Причинно-следствена връзка би могла да бъде обсъждана единствено в случай, че бактериланата двустранна бронхопневмония бе
настъпила непосредствено след преживения стрес през 2011г., но не и ако е
настъпила три години по-късно.
Освен горепосочените заболявания, при
ищцата са установени на 18.05.2011г. „Невротично
разстройство”/код по МКБ 10-F48/, на 16.07.2011г. - „Реактивна депресия”, а през 2016 г. - „Протрахирана реакция на
дезадаптация с водещи депресивни прояви”/код F 43.23, съчетание на депресивни с
други емоции/.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице психиатър В. единствено в частта, в която
е приел, че е налице причинно-следствена връзка между изпълнителното
дело и заболяването на ищцата от „Протрахирана реакция на дезадаптация с водещи
депресивни прояви” /код F 43.23, съчетание на депресивни с други емоции/, както
и с предходно заболяване „Реактивна депресия”, установена на 16.07.2011г. при
приемането на Б. *** за лечение по повод
на опит за самоубийство, тъй като ищцата е научила за изпълнителното дело на
10.06.2011г. и в този смисъл негативните преживявания от изпълнителното дело са
могли да послужат като стресов фактор за отключване на посочените заболявания.
По отношение на третото психично заболяване „Невротично разстройство” с
код F 48, установено на 18.05.2011г., вещото лице В. не е посочил в
заключението дали се намира в причинно-следствена връзка с изпълнителното дело.
В констативната част, озаглавена „Експертно обсъждане”, е приел, че това
заболяване е в причинно-следствена връзка с „обявена
спрямо ищцата през м.април 2011г. травматична инициатива”. От данните по
изпълнителното дело се установява, че ищцата е уведомена за започналото
принудително изпълнение на 10.06.2011г./л.17 от изпълнителното дело №
20113230402049/, а не през м.април 2011г., поради което по отношение на
невротичното разстройство, констатирано на 18.05.2011г., не бе установена
причинно-следствена връзка с процесното изпълнително производство.
Спрямо нея е имало и друго изп.дело №
20113230402048, което е образувано на 05.04.2011г., въз основа на изпълнителен
лист от 23.08.1999г., издаден по гр.д. № 610/1997г. на РС-Добрич, по който Б.В.И.
е осъдена да заплати на В.П.И. сумата от 100 000 неденоминирани лева, представляваща обезщетение за ползване на
съсобствен имот през периода 15.04.1995 г.-15.01.1997 г., ведно със законната
лихва, считано от 15.01.1997 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
11 400 лв. – съдебно-деловодни разноски. Покана за доброволно изпълнение
по това дело е връчена на ищцата именно на 18.05.2011 г./л.16 от изп.дело №
2048/2011г./, когато е получила невротичното разстройство.
Независимо, че ищцата в уточняваща
молба от 17.02.2015г. е посочила, че претърпяла неимуществени вреди през
периода 21.10.2011г. – 19.09.2013г., с
оглед вида на търсена защита – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
образуваното спрямо нея изпълнително дело и продажба на недвижим имот, следва
да се приеме, че търси обезщетение за
всички неимуществени вреди, които е претърпяла от изпълнителното дело след
датата, на която е получила съобщение за него, която дата неправилно е определила
на 21.10.2011г., вместо действителната дата – 10.06.2011г.
При така установените факти съдът
приема, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от изпълнителното дело,
които са се изразили в „Реактивна депресия” и „Протрахирана реакция на
дезадаптация с водещи депресивни прояви”/код F 43.23, съчетание на депресивни с
други емоции/. На 16.07.2011г. Б. е постъпила във ВМА – МБАЛ –Варна , Клиника
по токсикология по повод на опит за самоубиство с прием на 20 таблетки „Нивалин”.
Лечението й в болницата е продължило през периода 16.07.2011г.- 19.07.2011г. От
заключението на вещото лице – психиатър В. се установява, че при прегледа през
2016г. ищцата е „емоционално потисната до плач” със свръхценностова фиксация върху
проблеми, свързани с делото, с редуцирани надежди, с понижена активност,
ограничено общуване и относително стеснени
интереси. Някои от тези прояви могат да бъдат свързани с
неврохирургичното й заболяване, но други/емоционалните, отношението към
перспективата на фона на свръхценностова фиксация/ имат базисно психологично и психиатрично
съдържание и генеза.
При така събраните доказателства при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете следните
обстоятелства – възрастта на ищцата към датата, когато е научила за процесното
изпълнително дело – 56 г., обстоятелството, че е продаден на публична продан
допуснат до делба недвижим жилищен имот, от който притежава идеални части.
Съдът съобрази факта, че започналото спрямо нея принудително изпълнение силно я
е травмирало, като месец след започването на делото е направила опит за самоубийство,
а преживеният от нея стрес е довел до „Реактивна депресия” и „Протрахирана
реакция на дезадаптация с водещи депресивни прояви”/код F 43.23, съчетание на
депресивни с други емоции/, като второто заболяване продължава и през 2016 г. От
друга страна, съдът съобрази факта, че процесният имот е делбен и съдът с
влязло в сила решение е приключил делбата чрез изнасяне на имота на публична
продан. В този смисъл ищцата е знаела, че имотът следва да бъде продаден, тъй
като идеална част от него принадлежи на друг съделител. По делото не бе
установено Б. да е живяла в имота към датата на образуването на изпълнителното
дело. В конкретния случай при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди от значение са единствено негативните
преживявания на ищцата, които касаят усещането й за несправедливо и
неравностойно отношение към нея, поради проведеното изпълнително производство в нарушение на
изискванията на закона за издаване на изпълнителен лист, но следва да бъдат
отграничени и да не се взимат предвид притесненията и стресът, които е изживяла вследствие на това, че е изгубила съдебни
дела, които е водила по повод правото на собственост върху процесния имот, както
и да не се взимат предвид нейните негативни
изживявания по други изпълнителни дела № 20113230402048 и № 20133230402103, по
които е проведено законосъобразно принудително изпълнение.
Като отчете горепосочените
обстоятелства, на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи размер на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, от 8 000лв., до
който размер предявеният иск е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 10 000
евро, следва да бъде отхвърлен.
По
предявените искове с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК, вр. чл. 49 от ЗЗД,
вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава:
Тъй като предявените главни искове с
правно основание чл.441, ал.1 от ГПК, вр чл. 49 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са уважени частично, върху тях
се дължи обезщетение за забава по чл.84, ал.3 от ЗЗД.
С ИМ ищцата е посочила, че претендира
обезщетение за забава за периода 05.04.2011г.-19.09.2013г. в общ размер от 9 832.90
евро върху обезщетенията за имуществени
и неимуществени вреди. С уточняваща молба от 05.06.2017г. сочи поотделно размер
на всяко от обезщетенията за забава – 7 374.67 евро върху обезщетението за
имуществени вреди и 2458.23 евро върху обезщетението за неимуществени вреди. С
уточняващата молба от 05.06.2017г. ищцата сочи друг период, за който претендира
обезщетенията за забава, а именно 03.04.2011г. - 19.09.2013г., вместо
първоначално посочения в ИМ период 05.04.2011г.-19.09.2013г. Не е направено
искане за изменение на обстоятелствената част на иска относно периода, за който
се претендира обезщетение за забава, респ. не е допуснато такова изменение,
поради което съдът приема, че периодът, за който се претендира обезщетение за
забава по делото е първоначално посоченият период – 05.04.2011г.-19.09.2013г.
Тъй като ищцата е претърпяла
имуществена вреда на 09.04.2012г., когато притежаваните от нея идеални части от
имота са възложени на купувача по публичната продан, то обезщетение за забава
върху имуществената вреда се дължи, считано от 09.04.2012г. Съдът, чрез
счетоводната програма на „Апис”, определи размера на обезщетението за забава за
периода 09.04.2012г.-19.09.2013г. върху 15 101.95 лв. на 2239.42лв., до
който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 7 374.67 евро, които по стойност са равни на 14 423.60лв.,
и за периода 05.04.2011г. - 08.04.2012г., като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на обезщетението за забава върху неимуществените вреди:
Тъй като ищцата е научила за
изпълнителното дело на 10.06.2011г., то обезщетение за забава върху неимуществените
вреди следва да бъде присъдено от тази дата, не и за периода 05.04.2011г. -
09.06.2011г. Съдът,чрез счетоводната програма на „Апис”, определи размера на
обезщетението за забаваза периода 10.06.2011г. -19.09.2013г. върху 8000 лв. на
1874.81 лв., до който размер предявеният иск е основателен, а в останалата част
до пълния предявен размер от 2458.23 евро, които по стойност са равни на
4807.88 лв., и за периода 05.04.2011г. - 09.06.2011г., като неоснователен,
следва да бъде отхвърлен.
По
възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Според чл. 111, б.”б” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват:
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор.
Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. За вземания от непозволено увреждане давността започва да
тече от откриването на дееца./чл.114, ал.3 от ЗЗД/.
В конкретния случай ищцата е узнала за
образуваното изпълнително дело на 10.06.2011г. и от тази дата е започнала да тече
погасителната давност. ИМ е подадена на 19.09.2013г., преди да изтече срокът по
чл.110 от ЗЗД и по 111, б.”б” от ЗЗД, поради което вземанията за
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и за обезщетения за забава
върху тях не са погасени по давност.
По
предявените от м.на п.против И.И.М. обратни искове с правно основание чл.278 от ЗСВ, вр. чл.203, ал.2 от КТ:
Предявените искове са неоснователни, поради следните
съображения:
Държавният съдебен изпълнител е в трудови правоотношения
с м.на п./чл.278 от Закона за съдебната власт/, затова за вреди, причинени от
негови действия към увреденото лице отговаря именно възложителят на работата
при условията на чл.49 от ЗЗД. В отношенията между работодателя и служителя по
трудово-правна връзка действие имат разпоредбите на чл.203-206 от КТ.
Съгласно чл.203,
ал.1 от КТ, работникът или служителят отговаря имуществено, съобразно правилата на КТ за вредата, която е причинил на работодателя по
небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.
Според чл.203, ал.2 от КТ, за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на
престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
В конкретния случай работодателят не
установи предпоставките за реализиране на пълна имуществена отговорност на
служителя – не доказа вредата да е причинена умишлено или да е в резултат на
престъпление, или да не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения.
Само в тези хипотези отговорността може да бъде реализирана по гражданския
закон в пълен размер.
Ограничената имуществена отговорност
по чл.203, ал.1 от КТ, вр чл.206, ал.1 от КТ може да се реализира само по друг
специален ред и това не може да бъде сторено в настоящото производство. Съгласно
чл.206, ал.1 от КТ, за вреда,
причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата,
но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. В случаите на ограничена имуществена
отговорност работодателят издава
заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника
или служителя. Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата
или от плащане на сумата на трето лице, но не по-късно от една година от
причиняването й. Ако в едномесечен срок служителят не оспори основанието или
размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение
на работника или служителя в размерите, посочени в ГПК.
Тъй като работодателят м.на п.не установи по делото елементите от фактическия състав на чл.203,
ал.2 от КТ, предявените искове, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските по предявените главни искове:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица в
размер на 83.77лв., съобразно уважената част от иска. По делото не е представен
договор за правна помощ, в представените пълномощни не е посочено договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което съдът не присъжда разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
216.22лв., съобразно отхвърлената част от иска.
По разноските по обратните искове:
По делото не са ангажирани доказателства за направени
разноски от И.И.М., поради което съдът не
присъжда в негова полза разноски. Представен е договор за правна помощ, сключен
с адв. Ж., в който липсва отбелязване за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
м.на п.следва да бъде осъдено да
заплати на държавата по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
държавна такса върху уважената част от исковете, предявени от Б.В.Б., в размер
на 1088.63лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА м.на п.с адрес за призоваване: гр.София, ул.”********да заплати на Б.В.Б.,
ЕГН **********,*** ,на основание чл.441, ал.1 от ГПК, вр чл.49 от ЗЗД, сумата от 15 101.95лв./обезщетение за
имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение по изп.дело №
20113230402049 на държавен съдебен изпълнител при РС – Добрич, образувано без
да е издаден изпълнителен лист, които вреди са се изразили в разликата между
реалната пазарна цена на притежаваната от Б.В.Б. 12 106/19685 ид.част от недвижим имот, изнесен на
публична продан, и получената след продажбата по изпълнителното дело цена/,
ведно със законната лихва, считано от 19.09.2013г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 30 000 евро,
които по стойност са равни на 58 674.89лв., като неоснователен,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА м.на п.да заплати на Б.В.Б., ЕГН **********, на основание чл.441,
ал.1 от ГПК, вр чл.49 от ЗЗД, сумата от
8 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживян
стрес и притеснения, които са довели до опит за самоубийство и до заболявания „Реактивна депресия” и „Протрахирана
реакция на дезадаптация с водещи депресивни прояви”, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № 20113230402049 на държавен съдебен
изпълнител при РС – Добрич, образувано без да е издаден изпълнителен лист/,
ведно със законната лихва, считано от 19.09.2013г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 10 000 евро,
които по стойност са равни на 19 558.30 лв., като неоснователен,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА м.на п.да заплати на Б.В.Б., ЕГН **********, на основание чл.441,
ал.1 от ГПК, вр. чл.49 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, сумата от 2239.42лв./обезщетение за забава за
периода 09.04.2012г.-19.09.2013г. върху обезщетението за имуществени вреди от
15 101.95лв./, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 7374.67 евро, които по стойност
са равни на 14423.60 лв., и за периода 05.04.2011г.-08.04.2012г., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА м.на п.да заплати на Б.В.Б., ЕГН **********, на основание чл.441,
ал.1 от ГПК, вр. чл.49 от ЗЗД, вр чл.84, ал.3 от ЗЗД, сумата от 1874.81 лв./обезщетение за забава
за периода 10.06.2011г.-19.09.2013г. върху обезщетението за неимуществени вреди
от 8 000лв./, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 2458.23 евро, които по стойност
са равни на 4807.88 лв., и за периода 05.04.2011г. – 09.06.2012г., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от м.на п.против И.И.М., ЕГН ****** *** обратни искове
с правно основание чл.278 от ЗСВ, вр. чл.203, ал.2 от КТ за заплащане на суми, които е осъдено
да заплати м.на п.на Б.В.Б., ЕГН **********, за причинени имуществени и неимуществени
вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № 20113230402049 на държавен съдебен
изпълнител при РС – Добрич, както следва 20 000 лв., представляващи
част от 30 000 евро за имуществени вреди, и 500 лв., представляващи част
от 10 000 евро за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА м.на п.да заплати на Б.В.Б.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
83.77 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б.В.Б. да заплати на М.НА П., на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 216.22 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА м.на п.да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса по сметка на СГС в размер на
1088.63 лв. върху уважената част от исковете, предявени от Б.В.Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: