Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 14.01.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На осемнадесети декември
През две хиляди и петнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: К.Х.
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
471 по описа на Районен съд-Тетевен за 2015 година,със страни:
Ищец: К.Т.Д. ***-Тетевен,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост върху поземлени имоти-земеделски земи.
Ищцата твърди,че е наследник на прадядо си хххххххС продавателен акт от 21.10.1907г. наследодателят и придобил собствеността върху триста дка земя в м.”ххххххх землище на с.ххххе,общ.Тетевен. Тази земя никога не е била одържавявана ,не е била отнемана от собственика по реда на ЗСГ,не е включвана в ТКЗС,нито е заплащано обезщетение за нея.Същата винаги е била собственост на прадядо и, и неговите наследници.Не са губили никога и владението върху имотите.Към момента ищцата продължава да полага грижи за тях,като ги почиства,коси ги и не допуска трети лица без нейно съгласие да пасат в тях животни или да извършват други дейности.
При извършена проверка в ОСЗ-Тетевен относно партидите на имотите и при поискване да е бъде издадена скица,ищцата установила,че в КВС имотите са записани на името на Община-Тетевен,като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. По специално това се отнася за следните недвижими имот:
ххххххххх
Ищцата поискала да се снабди със скици на въпросните имоти,но и било отказано,тъй като същите са записани на ответника.Владението ,което ищцата упражнява върху земите не е смущавано по никакъв начин от Община-Тетевен,но правните действия,които същата упражнява,като се вписва като собственик и съставя Акт за общинска собственост,пречат на ищцата да упражнява правото си да се разпорежда с имотите.Лишава я от възможността да се снабди с необходимите за това документи.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено по отношение на Община-Тетевен,че наследниците на хххххх/съобразно уточнение на исковата молба,направено в молбата на стр.101 от делото/,са собственици на поземлени имоти с номера ххххх,при описаните в исковата молба и в доказателствата,представени в хода на производството, индивидуализирани белези-площ,местонахождение и граници.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Община-Тетевен,в който основно са наведени възражения за недопустимост и нередовност на исковата молба.По същество на спора оспорват исковата молба и твърденията на ищцата,че е собственик на посочените в същата поземлени имоти.Излага,че имотите са собственост на Община-Тетевен.Оспорват се твърденията, че ищцата владее имотите,тъй като се възразява,че същите се владеят от Общината,като се възразява също,че ищцата не доказва да е установила явно,трайно и несъмнено владение върху имотите,предметна спора.Счита предявения иск за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.
От представените по делото писмени доказателства,заключението на съд.-техническата експертиза,изготвено и защитено от вещото лице инж.К.К. и показанията на свидетелите хххххххххсъдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:
Ищцата е наследник на ххххххх на ***г,починал на ххххх,Лов.обл./според неоспорените твърдения в исковата молба/,починал в град София.
С продавателен акт от 21.10.1907г наследодателят на ищцата И ДРУГО ПОСОЧЕНО ЛИЦЕ-ххххх,закупили поземлен имот-припадащи се на продавачката части от пасище с площ от 300 дка,находящо се в м.”хххх
В заключението на съд.-техническата експертиза вещото лице е обективирало извода,че закупеният имот понастоящем е идентичен и попада върху следните поземлени имоти:имоти с хххххххххакто и върху други поземлени имоти,посочени с червен контур на скицата,изготвена от вещото лице.
От служебно изисканата информация от ОСЗ-Тетевен и Областна дирекция „Земеделие”-град Ловеч,се установява,че по отношение на имотите,които са записани като собственост на Община-Тетевен е била проведена процедурата по чл.45в от ППЗСПЗЗ, след записването на същите като „резултативна земя” по чл.19 от ЗСПЗЗ.
В показанията на свидетелите ххххххх излагат данни,че ищцата упражнява владение върху поземлени имоти в мхххххх,без да излагат конкретни данни за тези имоти,чрез описание на точното им местоположение,площ и граници,както и началния период на осъществявано владение.По-скоро свидетелстват,че ищцата се грижи за стопанисването на наследствена къща,както и на „горите и имотите от бащинията и дома”. Свидетелката хххххххх,която е дъщеря на ищцата и съобразно годините и/същата е на 42 години/ очевидно няма спомени за периода преди колективизацията на земите,а вероятно и след този момент, заявява,че голяма част от земите,които всъщност са гори,не ги познава в цялата им част.Свидетелката ххххххххха също заявява,че не може да направи точно описание на имотите и в частност „за горите нищо не може да каже”.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е положителен установителен иск за собственост върху недвижими имоти – земеделска земя, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск.
Имотите,предмет на установетилният иск,са земеделски земи,като съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1 - ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона. Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика на ВКС.Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам - и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос и на фактическо установяване, включително и в хипотезата, когато собствеността върху имота в реалните му граници никога не е губена, независимо от обстоятелството, че след образуването на ТКЗС имотът, който към този момент е бил включен в регулационния план на населеното място, впоследствие е бил изключен от регулация.
В предвид изложеното, релевантно за изхода на настоящия спор е дали процесния имот е попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на възстановяване по реда на този закон, както твърди ответната страна.При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищците придобивно основание, носи по правилата на чл.154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищците, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищците не могат да придобият по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците не носят доказателствената тежест да установяват обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост.Общината-ответник следва да установи чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл.19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Именно така е разпределена и доказателствената тежест в изготвения доклад по делото.
Съобразно въведените възражения в отговора на исковата молба от ответника Община-Тетевен, съдът приема,че същата не е доказала осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищците. Т.е. ищцата не е доказала,че процесните имоти,респ. същите като част от закупен от наследодателя на ищците поземлен имот с посочена обща площ в исковата молба от 300 дка, попадат в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ,че същите са представляващи т.нар.резултативна земя по смисъла на чл.19 от ЗСПЗЗ,на основание на което е проведена процедурата по чл.45в от ППЗСПЗЗ.
Същевременно решаващият състав приема,че ищцата не доказва сочените основания за придобиване на собствеността върху имота от наследодателя и,респ. от неговите наследници.Твърди се,че наследодателят бил закупил/придобил/ „триста дка земя в м.“Драгоево присое“,землище на с.хххххххна основание продавателен акт от 1907г.От съдържанието на приложения Продавателен акт,съставен на 21.10.1907г. обаче е видно,че продавачът ххххх е „продала и предала във владение“ на купувача ххххх „припадащата и се част“ от пасище от триста дка“,купено от продавачката от трето лице. Данни и индивидуализация на тази „ПРИПАДАЩА СЕ ЧАСТ“ на продавачката от имота с обща площ от 300 дка не са изложени нито в продавателния акт,нито са въведени в производството. Освен това купувач по продавателния акт освен наследодателя на ищцата е и друго лице-хххх,което вероятно е родственик на първия/наследодателя хххххх
Ето защо обективираното твърдение в исковата молба,че наследодателят на ищцата е закупил с цитирания продавателен акт имот с обща площ от 300 дка, е неоснователно и недоказано.
Съдът не възприема и заключението на съд.-техническата експертиза в частта,установяващо идентичност между имота по продавателния акт с обща площ от 300 дка и очертания имот върху скицата към заключението,респ.като попадащ върху посочените имоти по КВС за землище на хххххххх.Както се установява от обясненията на вещото лице в съдебно заседание,същото прави предположения за идентичността на част от посочените в продавателния акт граници с тези,реално съществуващи на терена-„…предполагам,че на него са викали...предполагам,че камика са му викали…“,като при липсата на други безспорни данни за подобна идентичност,съдът не споделя формираният категоричен извод в заключението за идентичност на имота по продавателния акт с имотите,очертани в скицата/схемата/ ,изготвена от вещото лице.
Ищцата не е ангажирали категорични и безспорни доказателства за установяване на другото сочено придобивно основание- давностно владение.Свидетелката хххххх,която е дъщеря на ищцата и с оглед възрастта и очевидно няма спомени за състоянието на имота преди колективизацията на земите в страната/а вероятно и след този момент/,не излага конкретни данни за начален момент на осъществявано владение,негова продължителност,както и не може да индивидуализира процесните земи.Свидетелката заявява следното: „…Земите голяма част са гори и аз не ги познавам в цялата им част,има поляни,то е ниска растителност…“. Подобни са показанията и на другата свидетелка ххххххх,която заявява: „…имотите са някъде около 200-300 дка,но точно за горите не мога да кажа…имотите са ливади…“. Ето защо съдът не дава вяра на показанията на тези свидетели,домогващи се да установяват осъществявано давностно владение от наследодателя на ищцата,респ. неговите наследници,върху така индивидуализираните в исковата молба земеделски земи.
По изложените съображения установителният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от К.Т.Д. ***-Тетевен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК-за признаване по отношение на общината,че наследниците на ххх. ,са собственици ,на основание покупко-продажба и давностно владение,върху следните имоти,а именно: хххххххххххххххпри описаните граници на имотите в приложени актуални скици на имотите.
Решението подлежи на въззизно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: