№ 298
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20251001000164 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба вх.№ 1399/07.01.2025год. на Столична Община срещу Решение
№ 1695/05.12.2024год., постановено по т.д.№ 1034/2023год. по описа на СГС, с което е отхвърлен
предявения от Столична Община срещу „ Ифра Роуд“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 66 616.18лева , представляваща връщане на дадено по договор с рег.
№ СОА16-ДГ55-81/18.02.2016год. за изпълнение на следните СМР по части: „консервации и
реставрации“-„реинтеграция на оригинална зидария в опус тестацеум/кула и стена/ с
преупотребени оригинални тухли и разтвор по рецепта на технолог“, „ реинтеграция на оригинална
зидария в опус микстум еднолицева с разтвор по рецепта на технолог с преупотребени оригинални
тухли и камък с разтвор по рецепта на технолог“, „консервационен /запечатващ“ надзид над късна
крепосна стена и кула в опус тестацеум с тухли, изработени по поръчка с р-ри 30/30/4 см и разтвор
по рецепта на технолог, „консервационен надзид за запечатване на ранна крепостна стена в опус
микстум от преупотребени камъни и тухли“ и „ консервационен надзид за запечатване на зидовете
на помещения от антични сгради с преупотребени камъни и разтвор по рецепта на технолог“, от
част „ конструкции“-„боядисване на стоманена профилна кутия“ и „ боядисване на стаманена
профилна кутия“, от част „ ВиК“-„доставка и монтаж на рш от готови бетонови елементи до 2 м“,
от част „ електро“-клеморед 6 мм2-2х 8 бр“ и „ монтаж на клеморед в основа на метален стълб“.
В жалбата се поддържа ,че решението е неправилно,незаконосъобразно и постановено в
противоречие с процесуалния и материален закон.
Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на
предявения иск, ведно с произтимащите от това последици.
В подаден от „ Инфра Роудс“ ЕООД писмен отговор са изложени доводи за неоснователност
на въззивната жалба и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
обосновано. При отхвърляне на въззивната жалба се прави искане за присъждане на разноски за
1
въззивното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на СГС е валидно. При осъществена дължима служебна проверка
настоящият въззивен състав констатира , че същото е недопустимо, поради следните съображения :
Пред Районен съд –София е подадено на 28.02.2023год. заявление от Столична Община за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „ „ Инфра Роудс“ ЕООД за сума в
размер на 66 616.18лева /като част от обща сума в размер на 94 100.42 лева/, представляваща
недължимо платена за строително-монтажни работи по сключен между Столична Община и „
Инфра Роудс“ ЕООД договор с рег.№ СОА16-ДГ55-81/ 18.02.2016год. , установени в хода на
извършена финансова инспекция на Столична община от Агенция за държавна финансова
инспекция
По така подаденото заявление е издадена заповед № 7967 от 16.03.2023год. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено на длъжника- „ Инфра Роудс“
ЕООД да заплати на Столична Община сумата от 66 616.18лева /като част от общаната сума от
94 100.42лева , представляваща главница за недължимо платени СМР по сключен договор с рег.№
СОА 16-ДГ55-81/18.02.2016год. .
В законоустановения срок е постъпило възражение от ответника, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Със съобщение, връчено на ищеца на 30.03.2023год. , последният е уведомен да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
На 02.05.2023год. в СРС е постъпила искова молба от Столична община срещу „ Инфра
Роудс“ ЕООД като по изложените в нея обстоятелства е поискано от ответника да заплати на
ищеца на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и при условиата на евентеалност – на основание чл. 79,
ал.1 вр. с чл. 266, ал.1 вр. с чл. 268, ал.1 от ЗЗД сумата от 66 616.18лева по договор с рег.№ СОА16-
ДГ55-81/18.02.2016год., ведно със законната лихва , считано от датата на получаване на поканата
за доброволно плащане -23.03.2022год. до окончателното изплащане на сумата .
Въз основа на така подадената искова молба е образувано гр.д.№ 23114/23год. по описа на
СРС , което е прекратено на основание 214 от ГПК и чл.119,ал.1 от ГПК и изпратено по подсъдност
на СГС. По предявения иск е образувано т.д. № 1034/23год.пред СГС , по което и съобразно
указанията на съда в Разпореждане № 4174 от 14.06.2023год. , ищецът е уточнил / молба вх.№
62113/29.06.2023год./ ,че исковата му претенция е осъдителна . С оглед на това е формулирал и
осъдителен петитум на исковата молба.
В с.з. на 30.04.2024год. процесуалният представител на ищеца е заявил , че оттегля
предявената с исковата молба евентуална искова претенция, поради което и с протоколно
определение от същата дата, първоинстанционният съд е прекратил производството по
евентуалния иск на основание чл. 232 от ГПК. Определението е влязло в сила.
По главния иск- по чл. 55, ал.1 от ГПК първоинстанционния съд е постановил обжалваното
в настоящото производство решение,като го е уважил.
При тези констатации обжалваното решение се явява недопустимо ,тъй като e
постановено по осъдителен иск на кредитор , в полза на който е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу същия длъжник и за същото вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение . С разпоредбата на чл. 416 ГПК законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК значението на изпълнителен титул, въз основа на който кредиторът
може да пристъпи към принудително изпълнение на отразеното в съдържанието на заповедта за
изпълнение парично задължение. След издаване на заповед за изпълнение кредиторът не разполага
с правен интерес от предявяване на осъдителен иск, при условията на кумулативност, срещу
длъжника за изпълнение на същото задължение, включително в случай на оспорване с възражение
по чл. 414 ГПК Оспорването, съставлява процесуална пречка за влизане на заповедта за изпълнение
в сила и наред с това поражда необходимост от защита на оспореното вземане по пътя на исковия
процес. Кредиторът няма право на избор относно вида на иска, чрез който следва да защити
вземането си, тъй като искът е посочен изрично в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК –
2
„иск за установяване съществуването на вземането“. Следователно предвиденият в закона
специален ред за защита изключва допустимостта на осъдителен иск за присъждане на вземането
,предмет на оспорената заповед за изпълнение . Ако въпреки наличието на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК кредиторът предяви осъдителен иск, вместо специалния установителен иск по чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, то осъдителният иск ще е недопустим поради липса на правен интерес, което
от своя страна ще доведе до недопустимост и на постановеното от съда решение. Правен интерес
от предявяването на осъдителен иск, вместо специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК или в обективно съединение осъдителен иск, при условията на кумулативност, със
специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, може да възникне единствено в
хипотезата на обезсилване на издадената заповед за изпълнение, извършено от заповедния съд,
преди приключване на исковото производство било по искане на кредитора – ищец, било служебно
- поради наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят не е представил
доказателства, че е предявил иска в посочения в 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок. В тази хипотеза
осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на спорното вземане и поради
това сезираният първоинстанционен съд, ако обезсилването е настъпило преди неговото
произнасяне, следва да съобрази отпадането на процесуалната пречка за присъждане на вземането,
предмет на вече обезсилената заповед за изпълнение и да разгледа така предявеният осъдителен иск
- в този смисъл Р. № 78/16.05.2012 г., ТД № 511/2011 г., II т. о.
Настоящият слручай не е такъв , тъй като нито се твърди , нито се установява по делото
издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК да е обезсилена от
заповедния съд , което би определило предявеният осъдетелен иск като единствен възможен
способ за защита на спорното вземане,респ. обосновало извод за неговата допустимост. Извод за
допустимост на предявения осъдителен иск не би могъл да се основава на преценката на исковия
съд за недопустимост на заповедното производство, каквато преценка е обективирана в
Разпореждане № 4174/14.06.2023год.. В съдебната практика е застъпено непротиворечиво
становище, че в исковото производство не се съоществава контрол, дори и косвен върху
законосъобразността на издадената заповед за изпълнение , включително и досежно допустимостта
на заповедното производство. /така Определенние № 50414/02.08.2023год.по т.д.№ 1267/22год. на
ВКС, Решение № 421/17.02.2016год. по гр.д.№ 1831/2015год. на ВКС/. Тоест, допустимостта на
предявен осъдителен иск за вземане по издадена заповед за изпълнение е предпоставена от
обективните данни във връзка с издадената заповед за изпълнение- дали същата е обезсилена от
заповедния съд или не, а не от преценката на исковия съд касателно законосъобразното й
издаване.
След като ищецът е разполагал /разполага и към настоящия момент/ със заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена срещу ответника-длъжник за плащане на същата сума, за
присъждането на която е предявен осъдителния иск и заповедта за изпълнение не е била и не е
обезсилена , то за ищецът липсва правен интерес от предприетата осъдителна защита, а това
обуславя недопустимост на предявения иск и съответно недопустимост на постановеното по
недопустимия иск първоинстанционно решение.
За пълнота следва да се отбележи , че дори и да е била налице нередовност на
депозираната от ищеца искова молба , водеща до колебание относно квалифакацията на
предявения иск ,то тази нередовност е отстранена от ищеца в молбата му от 29.06.2023год.
,входирана под № 62113. С нея , макар и по указания на първоинстанционния съд, ищецът изрично
е посочил ,че предявеният от него иск е осъдителен , който извод се следва и от обективирания в
нея осъдителен петитум на предявената искова молба.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение се явява недопустимо като постановено
по недопустим ,поради липса на правен интерес, иск за присъждане на суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Това налага постановеното по недопустимия иск
първоинстанционно решение да бъде обезсилено , а образуваното по него производство-да бъде
прекратено като недопустимо.
Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото и доколкото , прекратяването не е поради постигнато между страните споразумение, то
същите са му дължими. Доказателства за направени от ответника разноски в
първоинстанционното и във въззивното производство не се доказват ,поради което и не следва да
му се присъждат .
3
Мотивиран от горното, Апелативен съд- София, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1695/05.12.2024год., постановено по т.д.№ 1034/2023год. по описа
на СГС .
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Столична Община иск за осъждане на „
Инфра Роудс“ ЕООД да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД сумата от 66 616
.18лева като недължимо платени по Договор с рег.№ СОА16-ДГ55-81/18.02.2016год. , ведно със
законната лихва , считано от 23.03.2022год. до окончателното й изплащане като НЕДОПУСТИМ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4