Р Е Ш Е Н И Е
260108/8.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На шести
октомври две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 69 описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от
“Теленор България” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.*** чрез адв. З.Й.Ц.със
съдебен адрес ***»Гео Милев», ул.»Александър Жендов» № 6, ет.5 срещу Г.М.Г. с ЕГН
********** с адрес ***. С исковата молба се предявява положителен установителен
иск за вземане срещу ответницата в размер на 115.28 лв., представляваща сбор от
дължими суми по фактура № ********** от 10.09.2017г. и фактура № ********** от
10.10.2017г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, като се
моли и за присъждане на сторените в производствата разноски.
Ищецът твърди, че на 27.07.2016г. между „Теленор България“ ЕАД и ответницата бил
сключен Договор за мобилни услуги № ********* за мобилен номер + +359*********
срещу заплащане на месечен промоционален абонамент от 14.99 лв. без ДДС или 17.99 лв. с ДДС. С фактура № **********/10.09.2017г. за отчетен период
10.08.2017г. – 09.09.2017г. била начислена сума от 87.94 лв., включваща абонаментна такса,
текстови съобщения, международни разговори и разговори „Грижа за клиента“,
платима до 25.09.2017г. След приспадане на надвнесена сума от предходен период,
ищецът претендира сума от 81.56 лв. С фактура №
**********/10.10.2017г. за отчетен период 10.09.2017г. – 09.10.2017г.
била начислена сума от 33.72 лв.,
включваща абонаментна такса, текстови съобщения, международни разговори и други
услуги с добавена стойност, платима до 25.10.2017г.
Поради неизпълнение на задължението от страна на
ответницата по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство и
образувано ч.гр.д. № 2105/2019г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 1055 от 23.07.2019г.
Поради връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния
съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от провеждане на избраните форми на искова защита. В
заключение се моли за постановяване на положително решение по предявените
искове. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответницата. Въпреки предоставения ѝ срок по чл.131 от ГПК същата
не е депозирала отговор на исковата молба, като не е изразила становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; на обстоятелствата, на които
се основават; не е изложила възражения срещу исковите претенции, а съответно и
обстоятелствата на които се основават, както и не е посочила доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представила писмени
доказателства, с които евентуално разполага.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
депозира се становище по хода на делото. В него се поддържа исковата молба и се
моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Същата не прави
искане и за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като
взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето
защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за
наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
Изходът на
спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски,
подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават
положителното произнасяне за тези в
настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноските,
направени в заповедното производство в размер на 385лв., от които 25 лв.
държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение, както и в настоящото в размер
на 385 лв., представляващи 25 лв. заплатена държавна такса, 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.***, чрез адв. З.Ц.,
съдебен адрес *** СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ от Г.М.Г. с ЕГН **********
с адрес *** на сума в размер на 115.28 лв. (сто и петнадесет лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща сбор от дължими и неплатени главници по
фактури за ползвани услуги за отчетен период от 10.08.2017г. до 09.10.2017г. по
Договор за мобилни услуги № ********* от 27.07.2016г. за предпочетен номер
++359*********, за което са издадени фактура № **********/10.09.2017г. и фактура № ********** от 10.10.2017г., ведно със законната лихва върху посочената суми,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, а именно 22.07.2019г.
до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.М.Г. с ЕГН ********** да заплати на “Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* разноски, направени
в исковото производство в размер на 385
лв. (триста осемдесет и пет лева) и в заповедното производство в размер на 385 лв. (триста осемдесет и
пет лева), съгласно представен списък за разноски.
На основание
чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: