М О Т И В И към Присъда № 431 от 08.12.2015 год. по НДОХ № 1385 по описа за
2014 год. на Районен съд – гр.Видин
Делото е
образувано по обвинителен акт на видинската районна прокуратура, с който е
внесено в съда обвинение против подсъдимия Б.Т.П. *** с ЕГН ********** по чл.206,
ал.1 от НК.
Представителят
на районната прокуратура в съдебно заседание е поддържал обвинението срещу подсъдимия
П., така както е внесено в съда с обвинителния акт и моли спрямо него да бъде
постановена осъдителна присъда, а също и да бъде уважен гражданския иск.
Подс.П. в
съдебното заседание, лично и чрез своя процесуален представител, не се признава
за виновен, отрича извършителството на престъпното деяние и моли да бъде признат
за невинен, като бъде отхвърлен гражданския иск изцяло.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят
Г. е собственик на лек автомобил «Опел Корса» с ДКР№ , който се намирал в стопанския двор в с.К. и през лятото на 2013г. той
предоставил това МПС на подсъдимия /който работел в дружеството управлявано от
свид.Г. «А. Р.» ООД/ за да бъде ползвано от него. На 23.03.2014г. П. бил
уволнен от работа във фирамата, но подсъдимият не върнал въпросното ППС на
собстевника му, понеже го бил предал в пункт за изкупуване на скраб. Товъ той
сторил на 22.03.2014г. заедно със съпругата си свидетелката П., за което е
издадена кантарна бележка и покупко-разплащателна сметка от «Китекс» ЕООД –
Видин, съответно да сумата 207,90лв. Според заключението на назначената от съда
съдебна техническа експертиза стойността на процесния автомобил възлиза на
254,10лв., с която вещото лице е оценило стойността на превозното средство за
скраб.
Тази
фактическа обстановка се доказва от гласните доказателства: показанията на
свидетелите: Г., Т. е П., писмените доказателства: заключението на съдебната
техническа експертиза, разписка, справка за собственост на МПС, протокол за
доброволно предаване, покупна разплащателна сметка и кантарна бележка, както и
от справка за съдимост, характеристична справка и карта за обвиняемо лице. Между
тези доказателства няма противоречия, те се допълват, кореспондират по между си
и безспорно и категорично установяват констатираната фактология.
От
изложената фактическа обстановка съдът прави извода, че подсъдимият П. е
осъществил състава на престъпното деяние по чл.206, ал.1 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той на 22.03.2014г.
в гр.Видин противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел, а именно лек
автомобил «Опел Корса» с рег.№,
собственост на В.К.Г. ***, на стойност от 254,10лв., която владеел. От субективна страна той е извършил това
при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на
деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За
формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя, което
обективира неговото субективно отношение към стореното.
За описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност лишаване от
свобода от една до шест години. За постигане на целите на наказанието по чл.36
от НК и при индивидуализацията на наказанието съгласно чл.54 от НК на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание в минималния размер, и на
основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието може да бъде отложено
за изпитателен срок също в минимален размер. Съдът има предвид наличие на
смекчаващи отговорността обстоятелства. От деянието не са настъпили съществени
вредни последици нито за отделни лица, нито за обществените отношения и
деянието не разкрива висока степен на обществена опасност, предмета на посегателство
е със стойност под размера на една минимална работна заплата за страната. Лицето
е осъждано от една страна, от друга страна обаче не се отклонява от органите на
съдебната власт и от наказателния процес и така не разкрива висока степен на
обществена опасност на дееца.
Съдът не възприема становището
на защитата на подс.П., което е в смисъл, че той не е автор на извършеното
престъпно деяние. Тази теза се третира като защитна позиция, на каквато
подсъдимия има право в процеса и може да се придържа към такова процесуално
поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира основание в
писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава
голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава съмнения в
обвинението, което напротив – се подкрепя именно от наличните доказателства.
Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би
довела до извод, че П. е невиновен. Ето защо Съдът не възприема оправдателната
версия, предложена от защитата на подсъдимия. Свидетелските показания на всеки един от свидетелите кореспондират
с показанията, дадени от другите свидетели, за това съдът може да им даде вяра.
Те не противоречат с цялостната изяснена фактическа обстановка. Свид.П.
подкрепя подсъдимия, но не логично и не аргументирано спрямо всички останали
показания на свидетели и други доказателства. Съдът не възприема и оценката на
автомобила от заключението на вещото лице по експертизата в досъдебното
производство, защото е изготвена съобразявайки стойността при положение, че МПС
е в движение, но то е предадено като скраб.
Подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на ОД
МВР Видин сумата 30 лева, разноски по делото за изготвяне на експертиза и по
сметка на ВРС сумата от 165 лева, изразходвана за явяване и участие на вещо
лице в съдебно заседание, както.
Водим от
горното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: