Р Е Ш Е Н И
Е № 155
25.06.2019г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 272 по описа на ВнАпС
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ ЗК „ОЛИМПИК” АД – гр- Никозия,
Кипър, действащо чрез „ ЗК ОЛИМПИК – клон България” КЧТ - гр. София,
представляван от ю. к. Н.К., срещу решение № 6/15.02.2019г., постановено по т.
д. № 196/2017г. по описа на Шуменски окръжен съд.
Жалбата е насочена срещу решението в
осъдителната част, с която са уважени предявените от С.Н.Д. срещу въззивника
осъдителни искове с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е присъдена сумата
55 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - преживяна болка, мъка и стрес от смъртта
на сина й М И Д, настъпила в резултат на ПТП на 27.04.2014г., причинено от М.А.М.,
нарушил правилата за движение, при
управление на л. а. „Опел Зафира” с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответното
дружество по застр. полица 28114000185456 за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.04.2014г. до окончателното й изплащане. Застрахователят оспорва бланкетно наличието на основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. Релевирани са и оплаквания за
неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при
определяне размера на обезщетението, и за определяне на необосновано нисък
процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице - чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло. Направено е и искане за присъждане на съдебно – деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Процесуалният представител на ищцата С.Н.Д.
– адв. П.П. от ШАК, е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е
изразено становище за неоснователност на жалба, с подробно изложени доводи и
съображения.
В проведеното открито съдебно заседание
не се явява представител на въззивника.
Решението на ШОС е
валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваната част
същото е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и
липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск, поради което е допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
предявените осъдителни искове са правилно квалифициран. Договорът за застраховка „ГО на автомобилистите“ между виновния
водач и застрахователя е сключен на дата 03.01.2014г., която предхожда влизането
в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на Кодекса приложение намират
правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), в която е и текстът на чл. 226, ал. 1,
уреждащ преките искове срещу застраховател, с които съдът е сезиран.
Предвид задължителните указания по приложение на
процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС,
ОСГТК, във връзка с чл.
269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази
следното:
Пред Шуменски
окръжен съд са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от С.Н.Д. *** срещу ЗК „Олимпик“ АД - гр. Никозия, Република
Кипър, за присъждане на сумата 110 000лв., претендирана като обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на сина й М И Д,
настъпила в резултат на ПТП на 27.04.2014г., виновно причинено от М.А.М., при
управление на л. а. „Опел Зафира” с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответника
по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ със застр. полица №
28114000185456, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2014г. до
окончателното погасяване на задължението.
Установява се по
безспорен начин от събраните доказателства наличието на правопораждащия
фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по
чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди
от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите ”, сключено с ответното
дружество, чрез клона в РБ, за увреждащия
лек автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахования автомобил;
претърпени
неимуществени вреди от ищцата, която е от кръга на материалноправно легитимираните лица да търсят
обезщетение за вреди от деликт съгласно Постановление № 4/1961 г. на Пленума на
ВС - майка
на починалото в резултат на ПТП лице.
Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за
причиняване на смърт, по непредпазливост, са
разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал.
2 и ал. 3 НПК. С влязла в сила присъда №
32/21.12.2016г., постановена по НОХД № 284/2016 г. на Шуменския окръжен съд, М.А.М.
е бил признат за виновен в това, че на 27.04.2014 г. в с. Ясенково, общ. Венец,
обл. Шумен, при управление на МПС– лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № Х ХХХХ
ХХ е нарушил правилата за движение – чл.21, ал. 1 от ЗДвП, като управляваният
от него автомобил, се е движил със скорост 99.18 км/ч, в резултат на което е
причинил смъртта на М И Д, деянието е извършено в пияно състояние – деецът е
управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация 0.64 на хиляда,
установена по надлежния ред, и водачът е избягал от местопрестъплението. С
присъдата е установено също, че действията на М.А.М. са при условията на
независимо съпричинителство от страна на М И Д, който по същото време и място,
като пешеходец по смисъла на чл. 107, ал. 1 ЗДвП – участник в движението, който
се намира на пътя, извън пътното превозно средство и не е извършвал работа на
пътя, е нарушил правилата за движение – чл. 108, ал. 1 ЗДвП, като в качеството
си на пешеходец не се е движел по тротоара или банкета на пътното платно и в
нарушение на тази разпоредба на закона се намирал в средата на пътното платно,
напречно на пътя, ниско приведен на колене, с което е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
Следователно, неоснователно се явява направеното от
застрахователя бланкетно оспорване на наличието на основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./.
Останалите спорни въпроси, за разрешаване на които е валидно сезиран
въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди,
подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с квотата на
съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от
пострадалото лице.
С Постановление №
4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите,
които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на
постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии- момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при
действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към разбирането,
че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също в
постановено по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"ГО на автомобилистите".
За установяване
характера и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди пред първоинстанционния
съд са ангажирани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Е М Д и З
И Н. Показанията се базират на преки и непосредствени впечатления. Няма данни
за заинтересованост на свидетелите от изхода на спора. Доколкото не се
констатира несъответствие между фактите, за които се свидетелства, и останалите
доказателства, няма причина да се откаже кредитиране на тези показанията.
Установява се, че починалият в резултат на ПТП М И Д е бил млад, жизнен, работоспособен човек, на 35
години. Между него и майка му, с която живеели заедно, са съществували
отношения на взаимно уважение, разбирателство и подкрепа. Внезапната му смърт е
причинила на майка му страдание и мъка, които не са преодолени и до настоящия
момент.
Смъртта поставя край на живота
като най - ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й
невъзвратими. При определяне по
справедливост на паричните еквиваленти на претърпените неимуществени вреди в
размер на 110 000лв. за майката на починалото лице в резултат на
застрахователното събитие, първоинстанционният съд е съобразил в пълнота както интензитета
и характера на претърпените от ищцата страдания и негативни преживявания и
неблагоприятното въздействие върху личността й, така и обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално –
икономическото развитие в страната, чиято проявна форма са лимитите на
застрахователни обезщетения, и обичайната
съдебна практика.
Събраните
доказателства в процеса безспорно установяват висок интензитет на претърпените
от ищцата страдания и негативни преживявания, който е присъщ за родствената
връзката между починалия и увреденото лице. Респективно, не се установяват
обстоятелства в подкрепа на извод, че претърпените страдания и негативни преживявания са с по – нисък
интензитет и продължителност от присъщите
за връзката между майка и син, които живеели заедно, като семейство, а
оттам – и определяне размер на обезщетение под тези съобразно обичайната
съдебна практика за периода на процесното застрахователно събитие– между
90 000лв. и 130 000лв. По – високи или по - ниски размери от тези за
обезщетяване на неимуществени вреди от деликт, причинен през 2014г., са
присъждани от съдилищата в случаите, когато са установени специфични обстоятелства.
През
2014г., съгласно официалните данни на НСИ, средностатистическите показатели за
едно лице са както следва: общ годишен доход от 4 509 лв., средногодишен
разход – 4 813 лв. Лимитът на застраховката „Гражданска отговорност“ към
2014г., за неимуществени вреди за едно пострадало лице е 2 000 000
лв.
Ката
съобрази всички изложени по- горе релевантни обстоятелства, съставът на
въззивния съд намира, че справедливият размер на обезщетение за неимуществени
вреди по настоящия спор е 110 000лв. Следователно, първоинстанционният съд
не е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД.
По оплакване в жалбата за
неправилно определена квота на съпричиняване на вредоносния резултат от
увреденото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 50 %.
С влязлата в сила присъда №
32/21.12.2016г., постановена по НОХД № 284/2016 г. на ШОС, с която ответникът
по обратните искове за застрахователя - М.А.М., е бил признат за виновен за
причиняване на смърт по непредпазливост на сина на ищцата, е установено също,
че действията на подсъдимия са при условията на независимо съпричинителство от
страна на М И Д, който по същото време и място, като пешеходец по смисъла на
чл. 107, ал. 1 ЗДвП – участник в движението, който се намира на пътя, извън
пътното превозно средство и не е извършвал работа на пътя, е нарушил правилата
за движение – чл. 108, ал. 1 ЗДвП, като в качеството си на пешеходец не се е
движел по тротоара или банкета на пътното платно и в нарушение на тази
разпоредба на закона се намирал в средата на пътното платно, напречно на пътя,
ниско приведен на колене, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат.
Застрахователят е
релевирал своевременно, пред първата инстанция, с отговора на исковата молба,
защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия М И
Д. Ищцата не оспорва наличието на съпричиняващо поведение на пострадалото лице,
което се установява и от присъдата на наказателния съд, но становището по тази
част от жалбата е, че това поведение не може да определи принос по чл. 51, ал.
2 ЗЗД повече от 50 %, определен от първоинстанционния съд.
За да определи процент на
съпричиняване на вредоностния резултат в размер на 1/2 / 50 %/ решаващият съдия
е приел в мотивите на обжалваното решение, че предвид конкретно установения
механизъм на ПТП всеки от участниците има равен принос за настъпване на
събитието, което е можело да бъде избегнато, ако деликвентът е управлявал МПС с
допустимата за населено място скорост или пешеходецът беше спазил задълженията
си по чл. 108 и чл. 113 от ЗДвП.
При отчитане на всички
конкретни обстоятелства, при които е настъпил процесният пътен инцидент, и
тежестта на допуснатите от пострадалия и от делинквента нарушения, въззивният
съд намира, че липсва основание за определяне на процент за съпричиняване на
вредите от пострадалото лице повече от 50 %. Поведението на делинквента, което
се субсумира от реализирани нарушения на ЗДвП, е предизвикало поне в равна степен настъпването на
ПТП. Водачът на лекия автомобил е съзнавал, че управлява МПС в чертите
на населеното място, съответно че превишава допустимата скорост за движение от
50 км/ч. Вменената от ЗДвП отговорност на
водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по -
голяма от тази на останалите, уязвими участници в движението, каквито са и
водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ е
доказан по основание и до размера, до който е уважен от окръжния съд –
55 000 лв. / ½ от 110 000лв./, ведно с акцесорната претенция
за присъждане на законна лихва от датата на деликта до окончателно погасяване
на задължението.
Поради съвпадение
на правните изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред
въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната осъдителна част.
Воден от горното, ВнАпС,
І- ви състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 6/15.02.2019г., постановено по т. д. № 196/2017г. по описа на Шуменски
окръжен съд, в осъдителната част.
В
останалата част решението на ШОС не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.