Определение по дело №506/2019 на Апелативен съд - Пловдив

П  Р  О  Т  О  К  О  Л   № 586

 

 гр. П., 10.10.2019 година

 

         П.СКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                                                 ВАСИЛ ГАТОВ

    

секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,

прокурор МАРИНА БЕЛЧЕВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия ГАТОВ

ВЧНД №  506 по описа за 2019 година.

         На именното повикване в 11.52 часа в залата се явиха:

 

         ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА ОБВИНЯЕМАТА Т.С.А. се явява лично.

НЕ СЕ ЯВЯВА адв. Ж.П..

За обвиняемата Т.А. се явява адв. М.Н., преупълномощена от адв. Ж.П..

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ОБВИНЯЕМИЯТ Р.А.Й. се явява лично.

НЕ СЕ ЯВЯВА адв. И..

За обвиняемият Р.Й. се явява адв. Д.К., преупълномощен от адв. И..

За Апелативна прокуратура П. се явява прокурор М.Б..

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

 

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ОБВ. А.: Да се гледа делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ОБВ. Й.: Да се гледа делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от  НПК.

 

АДВ. Н. /защитник на обв. Т.А./: Нямам искания за отводи и доказателства.

 

АДВ. К. /защитник на обв. Р.Й./: Нямам искания за отводи и доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания за доказателства.

 

 С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ

 

Адв. Н. /защитник на обв. Т.А./: Уважаеми апелативни съдии, моля от името на подзащитната ми да отмените изцяло определението на П.ския окръжен съд, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, като съображенията ми за това са следните:

На първо място считам, че не е налице обоснованото предположение, както изисква разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК, че именно подзащитната ми е била съпричастна към извършване на престъпното деяние, за което й е повдигнато обвинение.

Това е така с оглед обстоятелството, че на този етап от разследването доказателствата са крайно недостатъчни, за да се направи това обосновано предположение.

На второ място считам, че не са налице и другите кумулативно изискуеми предпоставки по смисъла на чл. 63 НПК, а именно - не намирам, че съществува реална опасност подзащитната ми да се укрие. Това е така, с оглед обстоятелството, че същата има постоянен адрес ***, и  предвид обремененото й съдебно минало, тя е много добре позната на полицейските служители при Шесто РУ на МВР П..

На следващо място, моля да вземете предвид, че подзащитната ми има значително влошено здравословно състояние. Възможно е да страда от такова заболяване или такива по вид заболявания, които, ако тя изтърпи до делото „задържане под стража“ като най-тежка мярка за неотклонение, това би могло по някакъв начин да застраши нейното здраве и живот.

Следва да бъде взето предвид и от страна на съда и обстоятелството, че подзащитната ми има добросъвестно процесуално поведение. Същата пред органите на ДП е дала подробни обяснения за станалото, което говори, че тя съдейства за разкриване на обективната истина, каквито безспорно са целите и задачите на наказателния процес.

Ето защо ще ви моля, като вземете предвид всички тези обстоятелства, да отмените определението на П.ския окръжен съд като неправилно и незаконосъобразно и да постановите по-лека мярка за неотклонение по отношение на подзащитната ми, като смятам за най-адекватна и най-правилна такава „домашен арест“. Още повече, че ноторно известно е на съда, че мярката за неотклонение „домашен арест“ се приравнява на мярката „задържане под стража“. Считам, че тази мярка е правилна, законосъобразна и перфектно ще постигне целите на мерките за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК.

Моля в този смисъл да се произнесете.

 

 

ОБВИНЯЕМАТА А. за лична защита: Поддържам казаното от адвокатката ми. Няма какво да кажа повече.

 

Адв. К. /защитник на обв. Р.Й./: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените определението на П.ския окръжен съд и да уважите жалбата на колегата Д.И., която поддържам изцяло.

Считам, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен, по следните съображения:

На първо място, пред първоинстанционния съд е внесено едно бланкетно искане за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. В своята пледоария представителят на Окръжна прокуратура също не изложи каквито и да било съображения, които да обосноват наличието на всички изискуеми от закона предпоставки.

За може съжаление и учудване, П.ският окръжен съд по своя инициатива, вместо да отхвърли това искане напълно законосъобразно и да освободи подзащитния ми Й., той го е уважил. Ето защо считам, че това е един съществен порок на първоинстанционния процесуален акт.

На второ място категорично считам, че не са налице изискуемите от закона предпоставки на чл. 63 ал. 1 за вземане на тази най-тежка мярка за неотклонение. Единствено се солидализирам с ПОС, досежно наличието на първата такава, относно повдигнатото обвинение на моя подзащитен, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода, като едно тежко престъпление и то е умишленото.

Оттам насетне аз не споделям изводите на ПОС категорично. Не може да се направи обосновано предположение за авторството на престъпно деяние грабеж от страна на подзащитния ми. Думата на подзащитния и тази на другата обвиняема са срещу думата на свид. з. К.. Показанията на К. като гласни доказателствени средства са събрани три пъти, в три разпита, в три поредни дни, на 01, 02 и 03 октомври. В тези показания има съществени противоречия.

Единственият свидетел по делото, макар и чрез неговия разпит да не се внасят преки доказателства, това е свид. Ц.П.. На същия свид. К. е казал, че са му били отнети 120 лв., а самият К. твърди, че са отнети 300 лв. Считам, че показанията на П.следва да бъдат кредитирани, което пропуква изцяло обвинителната теза.  

На следващо място, да предоставено е медицинско удостоверение и то фигурира като писмено доказателствено средство на ДП. От него е видно, че има увреждания по К., но самия свид. Ц.П. не е заявил пред разследващия орган, че е забелязал такива видни увреждания, въпреки че се твърди за удари в главата и наранявания. Самият К. също не го е потвърдил в своите първоначални разпити.

Ето защо считам, че тези показания на К. не са достатъчни за налагане на тази най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ и изцяло подкрепящи наличие на обосновано предположение.

Ето защо считам, че е юридически несъстоятелно аз да анализирам наличие или липса на третата изискуема от закона предпоставка, предвид факта, че аз застъпвам теза, че не съществува обосновано предположение.

Считам, че следва да ревизирате първоинстанционния съдебен акт и незабавно да постановите освобождаването на обв. Й..

 

ОБВИНЯЕМИЯТ Й. за лична защита: Поддържам казаното от адвоката ми. Няма какво да добавя.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите атакуваното определение и в тази връзка да приемете жалбите за неоснователни. Окръжният съд е изложил достатъчно убедителни мотиви, които аз напълно поддържам, а и те кореспондират с доказателствата по делото.

Повдигнато е обвинение по чл. 199 НК – грабеж в условията на опасен рецидив. Наказанието е от 3 до 15 години лишаване от свобода. Първата предпоставка е налице.  

Втората – обосновано предположение. Обяснения на пострадалия свидетел, подкрепени от друг свидетел очевидец, който го е видял да излиза уплашен от подлеза, съдебномедицинско удостоверение с наличие за увреждане, от това по-достатъчно минимум от данни, които да водят до обосновано предположение, няма.

Това че една сума се коригирала от 300 на 120 лв. по никакъв начин не пропуква обвинението.

Налице е и третата предпоставка и тя е безспорна – извършено е при условията на опасен рецидив, т.е. налице е законовата презумпция по чл. 63 ал. 2 т. 1 пр. 2 НПК, т.е. считам, че няма никаква индикация за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в друга по-лека.

В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.

 

Адв. К. /реплика/: По отношение обремененото съдебно минало на Й., наясно сме, че това съдебно минало има значение за настоящата правна квалификация, но по същество то би имало значение евентуално за вбъдеще, ако той бъде предаден на съд, бъде признат за виновен и на него следва да му се определи конкретно наказание. И не случайно това съдебно минало обременено ще има значение когато са налице първите две предпоставки и следва да анализираме третата, за което законодателят е възвел една оборима презумпция. Ние не сме в тази хипотеза.

А по отношение на уплахата, за която се твърди, че свид. П.е възприел у свид. К., това е субективно изразено мнение, което е плод на една възприемчивост от страна на свид. П., но не можем да сме категорично.

Забележете поведението на двамата обвиняеми, те на пешечен ход излизат от подлеза, спират се и говорят със свидетелите П.и К.. Това поведение на лица, които току-що са извършили грабеж ли е? Най-нормалното, естествено те биха се укрили, побягнали и т.н.

 

          ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ.

         ОБВИНЯЕМАТА А.: Моля да ми измените мярката с по-лека. Ако може „домашен арест“.

 

         ОБВИНЯЕМИЯТ Й.: С условна присъда, да може да работя.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

След тайното съвещание съдът приема за установено следното:

 

 

Производството е по чл. 64, ал. 7 от НПК.

 

С обжалваното Определение състав на П.ския окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемите по досъдебно производство № 403/2019 г. по описа на Шесто Ру на МВР П. Т.С.А. и Р.А.Й..

Срещу определението е постъпила жалба от защитниците на обвиняемите, с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност.

В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че за всеки един от обвиняемите е  налице опасност да извърши престъпление, както, и че от наличните данни по делото може да се направи обосновано предположение, че двамата обвиняеми са извършили престъпленията, в които са обвинени.

Защитата на обвиняемите  пледира подадените жалби да бъдат уважени, а атакуваното определение отменено, като необосновано и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, свързани с влошеното им здравословно състояние и неправилна оценка на данните по делото, довела до грешен правен извод за съпричастност на двамата обвиняеми към деянията, в извършването на които са били обвинени.

Обвиняемите молят съда за по-леки мярки за неотклонение.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че обвиняемите А. и Й. са привлечени към наказателна отговорност за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК в различните хипотези, съобразно личните свойства на всеки един от тях, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

 Правилно първата инстанция е достигнала до извода, че е налице обосновано предположение двамата обвиняеми да са осъществили престъпния състав по чл.199, ал.1, т.4 НК, по който са повдигнатите им обвинения. Този извод се налага от анализа на събраните доказателства, в частност от показанията на свидетелите К. и П., от съдебно медицинското удостоверение и от протокола за разпознаване на лица и предмети. В тези гласни и писмени  доказателства  се съдържат  минималния обем от данни, достатъчни да обосноват изводът за съпричастност на двамата обвиняеми към престъпната деятелност, за която са им повдигнати обвинения и те удовлетворяват в пълна степен условието, обхванато от хипотезиса  на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.

За да прецени, че е налице реална опасност обвиняемите да извършат престъпление, първият състав правилно е отчел механизма на извършване на престъплението и действията на двамата в условията на съучастие.

        Този извод се налага и от негативните им характеристични данни, очертаващи ги като личности, склони към извършване на противоправни деяния.

Наред с това, за да прецени, че е налице реална опасност да извършат престъпление, първият състав е съобразил съдебното им минало и правилно е счел, че за двамата обвиняеми отделно от горното са и налице предпоставките на чл.63, ал.2, т.1 НПК.  

Ето защо, приетото от настоящата инстанция наличие на обосновано предположение за съпричастност на двамата обвиняеми  към деянията, в които са обвинени и съществуващата опасност да извършат престъпление в достатъчна степен обосновават приложимостта на нормата на чл. 63, ал.1 НПК и пред първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност освен да ги задържи под стража, както и правилно е сторила.

        Това очертава обжалваното определение като обосновано и законосъобразно и налага потвърждаването му.

Изложените от защитата на обвиняемите съображения за липса данни, от които да се направи обосновано предположение, че са извършили престъпления са несъстоятелни и не се възприемат от настоящата инстанция. Те са насочени основно към доказателствена стойност на съществуващите  данни за съпричастността им към инкриминираните деяния. Защитниците на обвиняемите не са съобразили обаче, че доколко доказателствата са достатъчно обезпечени за изграждане на на несъмнен и категоричен извод за виновно поведение на обвиняемите по конкретно повдигнатите им обвинения е въпрос, който следва да бъде разглеждан при решаване на делото по същество.  В началния процесуален етап, на който се намира предварителното разследване и при характера на настоящото производство, свързан с разглеждане на въпроса за мерките за неотклонение на обвиняемите,  е достатъчно по делото да са налични само „ данни”, от които да може да бъде изградено обосновано предположение за съпричастност на всеки един от тях към деянията, за които е обвинен, като закона не е поставил условие тези данни да са от характера или идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна присъда.

Останалите съображения на защитата, свързани със здравословното  състояние на обвиняемите, не са от характера на тези, които сами по себе си да обусловят вземането на по-лека мярка за неотклонение.

По изложените съображения, Апелативният съд

 

                         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОтВЪРЖДАВА определение № 1090/04.10.2019 г., постановено по ЧНД № 1886/19 г. по описа на П.ския  окръжен съд.

  Определението е окончателно.

 

Протоколът изготвен в с.з.

                                               Заседанието се закри в 12.18 часа.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           1.

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                           2.

 

 

 

                                                        СЕКРЕТАР: