Р Е Ш Е Н И Е № 260036
03.06.2022 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в
публично заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година,
в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 2435
по описа за 2020 година.
В исковата молба се твърди, че на
29.08.2015г. Т.Г.Д. управлявал лек автомобил „Киа Спортидж“ на път І-6, от
Бургас в посока Сливен. На км. 406 нарушил правилата за движение, с което
предизвикал пътно-транспортно произшествие, в което настъпила смъртта на две
лица. Образувано било наказателно производство, приключило с постановяването на
присъда от Сливенски окръжен съд, с която споменатото лице е признато за
виновно в извършването на престъпление по чл.343 ал.3, предл.2.......... от НК.
Присъдата влязла в сила през м.март 2017г.
На тези обстоятелства пред
съда се позовава сестрата- Н.С.Б., на едно от починалите лица –К.. Т.. К...
Тя твърди още, че с брат
си израснали заедно от деца, а той е бил нейна опора в детските, ученическите и
моминските й години. Също, че живеели в едно домакинство, дори в една стая;
брат й, по-голям от нея със седем години, я водел до детската градина и я
вземал обратно, а в следващите години заедно тръгвали за училище. Имали общи
приятели и излизали в една компания; дори Н.Б. се омъжила за най-добрия приятел
на Калоян. След като вече изградили свои самостоятелни семейства двамата продължили
да поддържат изключително близки отношения; такива били отношенията и между
семействата им; заедно организирали почивките и екскурзиите си, заедно
прекарвали празниците. Често си ходели на гости; събирали се в дома на
родителите си, а почти ежедневно се чували по телефона.
Според ищцата, по този
начин между нея и брат й се създала силна емоционална връзка, която продължила
през целия им съвместен живот. Поради това смъртта на К.й причинила неописуема
болка, като и до момента тя не може да се отърси от случилото се. От новината
за смъртта на брат си изпаднала в тежък шок, довел до депресия. След внезапната
загуба живота й се променил и никога не
се върнал в предишното му състояние. Както се обяснява в исковата молба, от
лъчезарната жена, каквато била Н.Б. нямало и спомен; напротив, тя тежко
изживявала загубата, завзели я безсилие и отчаяние. Въпреки моралната подкрепа
от съпруга й и дъщеря й, тъгата, мъката и горчивината от загубата на брат й се
засилвали. От натрупаната в резултат на смъртта на К. мъка и стрес
здравословното състояние на ищцата рязко се влошило; не можела да спи спокойно;
загубила апетит, отслабнала и често получавала главоболие.
При тези факти и главно-
поради изключително близката и емоционална връзка с брат й, наличието на която
твърди, Н.Б. счита, че отговаря на изискванията на тълкувателно решение №1/2016
от 21.06.2018г. на ОСГНК на ВКС, с което е разширен кръга на лицата,
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен
близък. Предявява иск да бъде осъден ответника- застраховател на гражданската
отговорност на автомобилиста, причинил ПТП-то, в резултат на което настъпила
смъртта на брат й- ЗАД“Армеец“, да й заплати обезщетение в размер на 25 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 07.08.2017г. до окончателното й
изплащане.
Претендира разноски.
Ответното дружество
своевременно депозира писмен отговор, в който, с многобройни аргументи оспорва
претенцията и счита, че следва да бъде отхвърлена изцяло, вкл. и защото случая
не е такъв, че да изпълва хипотезите, предвидени в цитираното по-горе тълкувателно
решение, за получаване на обезщетение. Прави и възражение, че вземането за
обезщетение е погасено по давност- с изтичането на 5-годишен, предвиден в
Кодекса за застраховането
/отм./, давностен срок. Навежда се и довод за съпричиняване от страна на брата
на ищцата за настъпване на вредоносния за него резултат.
Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
По искане на ответника
като негов помагач бе привлечено трето за делото лице- водача на автомобила,
причинил инцидента, при който е настъпила смъртта на К.- Т.Г.Д.. Той обаче не изрази, въпреки че му
бяха връчени писмените изявления на страните, становище, а и фактически не взе
участие в процеса.
В проведените съдебни
заседания ищцата поддържа иска и основанията, на които е предявен, а ответника-
своите възражения против него.
След
като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото
наличието на договорни отношения между ответното дружество и третото лице-
негов помагач, по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, действаща към момента на настъпване на процесното ПТП.
Според съда, не е спорно и
обстоятелството, че именно водача на този автомобил е виновен за причиненото
пътно-транспортно произшествие, както и че в следствие на същото е настъпила
смъртта на К. К. Тези факти се и установяват от нарочни писмени доказателствени
средства: присъда №5/ 06.03.2017г. на СлОС по НОХД № 52/2017г., с която Т.Г.Д.
е признат за виновен в това, че на 29.08.2015г. в община Сливен, на път І-6,
км.406, при управление на л.а. „Киа Спортидж“ нарушил правила за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на К.Т. К. с ЕГН: ********** и Б.
Д.Ш.
Видно от удостоверение
изх.№ 9400- 8913/ 10.05.2016г. на община Сливен, К.Т.К.и ищцата Н.С.Б.
са брат и сестра.
Всъщност, тази присъда е и част от
материалите по приложеното към настоящото дело, НОХД № 2448/20г. на СлОС.
Предвид това приключило с влязла в сила присъда производство не е необходимо, а
дори е и недопустимо, да се обсъждат
някои от приложенията на исковата молба- констативен протокол за ПТП с пострадали
№ 484; протокол от 29.08.2015г. за оглед на ПТП и протокол от 31.08.2015г. за
оглед на ПТП.
Няма, защото
съдията-докладчик не може, да бъде обсъждано и друго нейно приложение, прието
като писмено доказателство- амбулаторен лист № 004168/ 07.10.2015г. А съда не
може, защото няма необходимите познания, в областта на медицината, да стори
това- така напр. за съдията-докладчик е неизвестно какво означава основната
диагноза на Н.Б., която дори е трудна за произнасяне- хипотиреоидизъм.
Видно от удостоверение №
СД-02-04-1788/ 25.02.2020г., издадено от Сливенски районен съд, в последния са
водени две граждански дела за издръжката, която лицето Т. К. Т. трябва да
заплаща за детето К.; другата по делата страна е М. И. С.. Същите физически
лица /без детето/ са страни и по трето исково производство- гр.д.№ 2706/1991г.
на СлРС. При тази информация съда по настоящото дело прави извод, че двамата са
родители на детето Калоян, като то е живеело при майката и тя е упражнявала
родителските права, щом през 1988 и 1991г. бащата е осъждан да заплаща издръжка
за него, а през 1991г. съда с решението си е предоставил родителските права на
бащата, т.е. налице е промяна в титулярството на тези права, а майката е
осъдена да заплаща издръжка за момчето. Всъщност, извода на съда се потвърждава
от удостоверението за съпруга и родствени връзки, с № ГР-02-798 на кметство
Кермен.
Тези факти се потвърждават
от показанията на разпитаните по делото свидетели, главно на първата по ред от
тях. Съвсем ясно става при това положение и казаното и от свидетеля В.И.Т., че за около една година родителските права върху К.са били предоставени на
баща му- нейн тогавашен съпруг, тъй като майката на К.е била в чужбина за такъв
период от време.
От писмен отговор на
Бургаски свободен университет /л.№ 128/ се установява, че К.К. е бил студент
там, като е завършил първи курс през
учебната 1998/99г., но през следващата учебна година е прекъснал обучението си.
Видно от удостоверението
изх.№ ГР-02-1009/ 09.11.2016г. на кметство Кермен, община Сливен, както и от
две удостоверения за раждане, издадени от община Сливен- листи №№ 59 и 60 от
настоящото дело, К.К. е баща на две
деца- М. К. и дъщеря му А..
Както се спомена, събрани
бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите М. И. С., А.К.К.,
Б. В. Б. и В.И.Т..
От показанията на първата
от тях- майка на ищцата и починалия К.К., съда приема, че Н. се е родила когато
К.е бил на шест години, както и че той радостно е приел този факт. Като ученик,
връщайки се у дома, „първо отивал да види сестра си“. След като Н. тръгнала на
детска градина, К.я вземал вечер, защото свидетелката закъснявала от работа.
Дори и като поотраснали, двамата също имали добри отношения. Когато учел в Нова
Загора, свидетелката и Н. му ходели на свиждане там; носели му храна; оправяли
квартирата му. Същото правили и когато той бил войник. Това е периода
03.07.1997г.-03.07.1998г., видно от документа, представляващ лист № 124 от
материалите по делото, издаден от МО, Централно военно окръжие и с изх.№
25-05-11/ 08.07.2021г..
Всички, като семейство,
вкл. и ищцата, били на бала на К.- отново в Нова Загора. След като К.се оженил-
2000-01г., Н. гледала детето му, защото той и жена му работели до късно.
По-късно-2009-10г., и Н.
се омъжила и въпреки, че със семейството си заживяла в Кермен, а брат й бил в
Сливен, продължили да поддържат контакти и близки отношения; често си ходели на
гости.
От показанията на тази
свидетелка се установи и че когато К.е бил на около годинка, е бил прекратен с
развод брака й с баща му.
С. свидетелства, че К.и Н. са имали много
силна връзка помежду си, а понастоящем ищцата поддържа много близки отношения с
децата му- нейни племенници. От показанията й съда приема още, че след
катастрофата дъщеря й много тежко изживяла смъртта на Калоян; получила силен
стрес, загубила тегло, косата й започнала да капе и дори и към момента не се е
възстановила.
При разпита на
свидетелката А.К.К. се получиха сведения, че баща й /починалия К.К./ и леля й
/ищцата Н.Б./ са брата й сестра, родени от една и съща майка, но са с различни
бащи. Въпреки това родителите на баща й се грижели за леля й. Потвърди се
информацията, че леля й е омъжена за приятел на баща й. В подкрепа на една от
тезите в исковата молба е получената от тази свидетелка информация, че тяхното
и на леля й семейства са били близки и както се изразява тя, въпреки че баща й
има и други братя и сестри, е бил най-близък именно с Н.Б.. Свидетелката бе
категорична, че от всички роднини леля й е най-ярка в нейния живот и нея си
спомня най-много. Въз основа на показанията на този свидетел съда приема още,
че ищцата е понесла тежко смъртта на К.К., като още не е приела напълно този
факт и често си спомня за него; говори за това как той й е помагал, как се е
грижил за нея.
От показанията на свид.
Василев съда приема, че преди да създадат семейства, К.и Н. са живеели заедно и
по този начин- покрай брат й, той се запознал с ищцата, която в последствие
станала негова съпруга. Съдът приема също, че Н. се е грижела за децата на брат
си; също, че след това като семейни също поддържали близки отношения; често си ходели
на гости. Тя зле изживяла загубата на К.; постоянно плачела след смъртта му,
косата й започнала да капе.
Показанията на
свидетелката Т., която е без родствена връзка с ищцата, потвърждават част от
приетите от съда по-горе за установени факти, а именно- че Н. е сестра на К.от
втория брак на майка му; че отношенията между двамата са били много добри, а
такива са понастоящем отношенията на Н. с децата на К.. Също, че Н. се омъжила
за най-добрия приятел на К.
Всички тези показания съда
кредитира, защото въпреки близката родствена връзка на почти всички разпитани
лица с ищцата, съда няма основания да се съмнява в тях. Така също, те не бяха
опровергани от останалия събран доказателствен материал, а от друга
страна- са вътрешно непротиворечиви и
установяват сходна фактическа обстановка и за не малко релевантни обстоятелства
съвпадат.
При
така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:
Предявен
е осъдителен, оценяем иск, за парично вземане. Той е с правно основание чл.226
ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ /КЗ/. Претендираното от
ищеца-физическо лице право обаче почива всъщност на общото правило, установено
в чл.45 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД/ и т.н. деликт, който е един
от трите основи източници на облигационни права в РБългария. В частност,
вземането на ищцата представлява обезщетение за претърпяни от нея неимуществени
вреди. Те са настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие и причинена
в него смърт на брат й. Инцидентът е предизвикан от поведението на физическо
лице като водач на моторно превозно средство, а претенцията е насочена в случая
срещу застрахователя на гражданската му отговорност като автомобилист.
Най-напред
следва да се коментира защитната теза на застрахователя, че иска е недопустим,
защото инцидента е осъществен преди с нарочно тълкувателно решение да бъде
разширен кръга от лица, които имат право да търсят обезщетение като заявеното в
настоящото дело. Това е решение № 1/2016г.
от 21.06.2018г. на ОСГНК на ВКС и действително с него е дадена
възможност и на други от близките на починал в ПТП да търсят обезщетение за
неимуществени вреди, като сред тях са и братята и сестрите му. Съдът е
съгласен, че процесното ПТП предхожда по време това тълкувателно решение, но не
е съгласен, че по тази причина решението не е приложимо за процесния казус.
Такова разрешение на въпроса не произтича нито от самото решение, нито пък от
съдебните теория и практика. Становището на съдията-докладчик е, че е възможно ищцата
да черпи права от споменатото тълкувателно решение. Т.е., тя, като сестра на
пострадалия/починал/ от ПТП, може да предяви иск за обезщетяване на претърпени
от нея в резултат на смъртта неимуществени вреди.
Това
право тя има и тъй като между нея и брат й е съществувала исканата от
тълкувателното решение изключително близка родствена и емоционална връзка. Така
е, защото те от детските си години са били заедно- живяли са в едно
домакинство; брат й, който е с 6-7 години по-голям от нея, често я е вземал от
детска градина, а така започналата връзка е продължила в годините. Вярно е, че
се установи, че известно време след това, като пораснал и тръгнал на училище, К.
се преместил от Сливен да учи в Нова Загора, но пък ищцата, заедно с майка им,
често посещавала там брат си; носели му храна, почиствали квартирата му. Т.е.,
контакта между тях не е бил преустановен; не само това, а така да се каже е
поддържан с пълна сила, като същото важи и за времето, в което К.К. е бил
войник. Сигурно не е необходимо, защото е общоизвестен факт, но
съдията-докладчик ще отбележи на това място, че в миналото отбиването на
военната служба бе задължително и непреодолима даденост, т.е. не е било
възможно в тези две години да не бъде
прекъснат в известен смисъл честия и непосредствен контакт между брат и сестра.
Той е бил прекъснат, но все пак поддържан жив, защото ищцата ходела на свиждане
на брат си в казармата, била на неговата клетва.
След
това близостта между двамата продължила, като сигурен белег за това е факта, че
съпруг на Н.Б. станал най-добрия приятел на брат й Калоян, а запознанството и
обвързването им са резултат от обстоятелството, че често, ако не постоянно,
тримата, т.е. и ищцата и брат й, са били в една приятелска компания! Т.е.,
близостта между брат и сестра е била не само в домакинството им, но и извън
него; вкл. и през свободното и предназначено за развлечения време. Не само
това, свидетелката А.К., дъщеря на вече починалия бе категорична в показанията
си, че макар баща й да има и други братя и сестри, е считал за най-близка и
само нея споменавал, леля й Н.. Така също, последната именно е останала
значимия и разпознаваем спомен от миналото за свидетелката. Това обстоятелство
е изключително показателно и съществено, защото ако между ищцата и бащата на
свидетелката не е имало близка, изключително близка родствена и емоционална
връзка, детето на единия не би възприело другия като толкова значим възрастен.
Т.е.,
искът е допустим, защото ищцата е от кръга лица, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат й, настъпила в следствие пътно
-транспортно произшествие.
Изложеното
означава, че съда трябва да разгледа иска по същество, като го намира за
основателен, макар и частично.
Отговорността на ответното застрахователно дружество за процесното
обезщетение е производна- произтича, следва, зависи от отговорността, която
трето за делото лице носи спрямо ищцата. Т.е., за това трето лице- деликвент,
следва да са налице предпоставките, установени в чл.45 от ЗЗД и в случая бяха
доказани, защото деянието на същия освен деликт, представлява и престъпление,
тъй като е установено с влязла в сила присъда на наказателен /окръжен като
първинстанционен/ съд. Съгласно чл.300 от ГПК, тази присъда е задължителна за
гражданския, т.е. настоящия, съд по въпросите извършено ли е деянието; то
противоправно ли е и виновността на дееца. При това положение за ищцата остава
да установи претърпяла ли е и какви, неимуществени вреди.
На
това място от решението съда ще обсъди възражението на ответника, че процесното
вземане е погасено по давност. С оглед правилата на гражданския процес съда го
разглежда в рамките, поставени от страната, търсеща защита с него. Ответникът
счита, че погасителната давност е 5-годишна и че е започнала да тече от момента
на ПТП-то- 29.08.2015г. То не е основателно, тъй като дори и така да се брои
погасителната давност в случая, не е била изтекла към момента на предявяване на
иска /с което действие теклата до него момент давност се прекъсва- чл.116 б.
“б“, предл. първо от ЗЗД/, защото исковата молба е депозирана в СлРС на
07.08.2020г., а коментирания петгодишен давностен срок е изтичал двадесетина
дни по-късно.
Според съда, доказаната по делото
близост между ищцата и починалия й брат е довод не само за допустимост, но и за
основателност на претенцията. Съчетаната преценка, съвкупността от това
обстоятелство и преживените от ищцата в резултат на смъртта на родственика й негативни
емоции, които са изключително интензивни и продължителни, обосновават като
справедливо обезщетение за неимуществени вреди изплащането на сума в размер на
20 000лв. Съдът формира това становище, защото категорично и недвусмислено се
установи, тъй като показанията на всички свидетели бяха еднопосочни и
непротиворечиви за тези факти, че след катастрофата Н.Б. много тежко изживяла
смъртта на К. получила силен стрес, загубила тегло, косата й започнала да капе
и дори и към момента не се е възстановила, а
и все още не е приела напълно факта на смъртта на брат й.
Ответникът
обаче наведе и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Такова,
съгласно трайната съдебна практика, е налице и то води до намаляване на
обезщетението за вреди от деликт, ако е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или способствайки с поведението си неговото настъпване. За да бъде приложена
разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД е важен този принос на пострадалия, без който
не би настъпило увреждането му. В случая се твърди от застрахователя, че К.К. е
управлявал мотоциклета си със скорост 116км/ч, която е над разрешената за
движение на мотоциклетисти извън населени места /80км./ч/. Твърди, че ако се бе
движил със разрешената или по-ниска, би предотвратил ПТП-то. Съдът е съгласен с
това. Видно от мотивите към присъдата на наказателния съд-стр.13 от същите,
„...като е установена като причина и нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от
ЗдвП /разрешената максимална допустима скорост за движение на мотоциклети кат.А
извън населено място е 80км./ч./, от водача на мотоциклета- постр.К.
/движението на мотоциклета било със скорост 116км/ч., а при движението му със
скорост 90км./ч. и предприето спиране от страна на водача на мотоциклета в
момента на откриване на възможността за възприемане, не би настъпило
пътно-транспортното произшествие/“.
Според
съда, действията на починалия са допринесли дори в по-голяма степен за
настъпване на процесното ПТП от действията на признатия с присъдата на
наказателния съд за виновен водач. Съпричиняването според настоящия съд е 60% и
поради това с толкова следва да се намали обезщетението за ищцата. По тази
причина ще й бъде присъдена сумата 8 000лв. До този размер иска е основателен,
а за разликата над него до пълния претендиран- 25 000лв., ще бъде отхвърлен.
Сумата
се дължи заедно със законната лихва, заедно
със законната лихва, като обезщетение за забавата, в която ответника като
длъжник е изпаднал в плащането й. Тази забава настъпва без да е необходима
покана от кредитора, щом вземането е за обезщетение за вреди /чл.84 ал.3 от ЗЗД/.
В случая началния момент, от който започва да тече лихвата за забава може да е
датата, която фигурира в искането на ищцата- петитума на исковата молба-
07.08.2017г., тъй като тя е след датата, на която е възникнало процесното ПТП,
така и след датата, на която присъдата на наказателния съд, с която е
ангажирана наказателната отговорност на застрахованото при ответното дружество физическо
лице, е влязла в сила. Съдът обаче е съгласен с възражението в писмения
отговор, че за периода 13.03.2020г.- 08.04.2020г. лихва не трябва да се
начислява, тъй като в него обезщетение за забава не се дължи- с разпоредбата на
чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е
предвидено, че лихва за забава между чадстно правни субекти не тече.
В края, но не защото не е
достатъчно важно като предходните, съда ще коментира възражението на ответника
против иска, че търсеното обезщетение е завишено и тъй като в закона- за
изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, е предвидено, че
обезщетението за роднина, претърпял неимуществени вреди от смъртта на близък,
не може да надвишава 5 000лв. Тази законова норма е факт, но в чл. 3 §1 от
Директива 72/166/ЕИО и чл.1 §2 от
втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключването на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни
суми по задължителната застраховка „ГО“. В чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО
са предвидени минималните застрахователни суми в случай на телесно увреждане в
размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл.1 §2 от
предходната директива- 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди в следствие на
телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни законодателство-
чл.266 от КЗ/тм./ и чл.492 от действащия КЗ. В цитираните директиви не е
предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за
неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, поради
което §96 ал.1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на КЗ не е в
съответствие с общностното право. Директивите нямат пряко приложение във
вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните отношения, а
техните адресати са държавите-членки, които трябва да ги транспонират. При
определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип, като те
са посочени в практиката на СЕС-дело С-188/89: директивата да не е
транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните
й разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и
да предоставят права на отделни субекти, противопоставими на държавата -членка,
нейн орган или организация, намираща се под юрисдикцията или контрола на тази
държава или притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията,
характерни за отношенията между частни лица. Уредбата на лимитите на
застрахователните суми на застраховката „ГО“, съдържаща се в цитираните по-горе
разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговаря
на всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно точи и ясни и се отнасят до права на частни лица,
съответно на лица, пострадали от пътно-транспортно произшествие, поради което
според съда те по изключение имат пряко действие. По тази причина, в случая при
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение не трябва да се съобразява размера, посочен в §96 ал.1
от ПЗР на ЗИД на КЗ. Този извод на съда е съобразен с решение на Съда на ЕО от
24.10.2013г. по дело С-277/12, което съгласно разпоредбата на чл.633 от ГПК е
задължително за съда. Негов предмет е преюдициално запитване, отправено на
основание чл.267 ДФЕС от съд от Латвия. Решението е, че чл.3 §1 от Директива
72/166 и чл.1, §1 и §2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл,
че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка „ГО“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл.1 §2 от Втора директива 84/5.
Основателността
само на част исковите претенции навежда на извод, че на ищцата следва да се
присъдят част от сторените от нея разноски по делото -чл.78 ал.1 от ГПК. Такива
тя направи и това е сумата, заплатена от нея като възнаграждение на адвоката й
-1 200лв. /съгласно договора им, представен с исковата молба/. В писмено
изявление на проц.представител на ответника е направено възражение, че то е
прекомерно. Съдът не го споделя, защото съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. минималния му размер, с оглед цената на иска, е 1 280лв.
Съразмерно
уважената част от иска на Н.Б. се следват разноски от 384лв.
На ответникът също се следват
разноски- на осн.чл.78 ал.3 от ГПК. Такива той
направи и му се дължат съразмерно отхвърлената част от иска. Следва му се и
юрисконсултско възнаграждение- на осн.чл.78 ал.8 от ГПК- тъй като е юридическо
лице- като търговско дружество, а и бе представляван по делото от юрисконсулт.
В случая последното се претендира, съгласно списъка на ответника, в писмено
изявление на процесуалния му представител, в размер на 200лв.
Размерът на юрисконсултско
възнаграждение се определя по Наредбата за заплащане на правната помощ, към
която препращат чл.78 ал.8, изр.второ от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ, а като се имат предвид установените от законодателя предели, се дължи
цялото възнаграждение. Според съдията-докладчик, възнаграждението може дори да
е и в по-голям размер, предвид фактическата и правна сложност на делото;
големия брой релевантни факти и ангажираните за доказването им множество
доказателствени средства и най-вече предвид всеобхватната защита, която
юрисконсулта осигури на представляваното от него дружество /изразяваща се
особено в съдържанието на писмения отговор, но и в последвалите го процесуални
действия/. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес обаче съда
уважава искането до размера, до който е направено от правоимащата страна. В
случая ще бъде намален до сумата, явяваща се съответна на отхвърлената част от
иска- 136лв.
За претендираните разноски
ответното дружество представя списък по чл.80 от ГПК, а именно: 20лв.- депозит
за свидетел; 20лв. заплатена такса за 4 бр. удостоверения, издадени от съда по
уважено доказателствено искане на ответника; 10лв. депозит за свидетел; 500лв.-
депозит за съдебна експертиза. За внасянето на всички тези суми ответното
дружество е представило платежни документи, но само част от тях представляват
реално направени от него разноски. Така е, защото въпреки, че бяха събрани по
делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели, определените
за някои от тях депозити не бяха изплатени, т.е. ответника може да си ги получи
обратно, ако ги поиска от съда. Същото се отнася и за депозита за вещо лице.
Така общия размер на разноските на ЗАД „Армеец“ е 20лв. /за съдебните
удостоверения/. Съразмерно отхвърлената част от иска ще му бъдат присъдени
13.60лв.
В
това производство ищцата е освободена от такси и разноски- на осн.чл.83 ал.1,
т.4 от ГПК. Тъй като иска все пак се уважава, то следващата се за него държавна
такса трябва да се възложи върху ответника – чл.78 ал.6 от ГПК. Следвайки
правилото на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се дължат от
съдилищата по ГПК, тази такса е в размер на 320лв.
При горните съображения, Сливенски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД“АРМЕЕЦ“ с ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление на дейността: р-н Средец, ул.“Стефан
Караджа“№2 да заплати на осн.чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ на Н.С.Б. с ЕГН: ********** и съдебен адреса*** сумата 8
000лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществените
вреди, които е претърпяла тя в следствие смъртта на брат й, настъпила в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 29.08.2015г., причинено от
виновния водач Т.Г.Д. с ЕГН **********,
управлявал лек автомобил „Киа Спортидж“ с ДК№ СТ 3407АН, на път І-6, от
гр.Бургас в посока гр.Сливен, на км.406.,
а ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над този размер до пълния претендиран- 25
000лв.
Застрахователното
дружество е ответник в това производство като застраховател на гражданската
отговорност на виновния водач за настъпването на пътно-транспортното
произшествие /Т.Г.Д. с ЕГН **********/, за период от време, в който попада и
датата на инцидента.
Размерът на обезщетението е получен
след като сумата, до която съда прецени иска за основателен /20 000лв./ бе
намалена с приноса на пострадалия водач за настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
Сумата
8 000лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 07.08.2017г. до
12.03.2020г. вкл. и от 09.04.2020г. до
окончателното й изплащане.
НЕ УВАЖАВА основаното на чл.78 ал.5 от ГПК възражение на ЗАД“АРМЕЕЦ“ с ЕИК ********* за прекомерност на заплатеното от
Н.С.Б. с ЕГН: ********** на пълномощника й и процесуален представител по
делото- адв.Т.Т. ***, възнаграждение. ОСЪЖДА
ЗАД“АРМЕЕЦ“ с ЕИК ********* със седалище гр.София да заплати на Н.С.Б. с
ЕГН: ********** на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените
от последната разноски по делото, съразмерно уважената част от иска- 384лв. /триста осемдесет и четири
лева/.
ОСЪЖДА Н.С.Б. с ЕГН: ********** да
заплати на ЗАД“АРМЕЕЦ“ с ЕИК ********* със седалище гр.София, на осн.чл.78
ал.3 от ГПК, разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от иска- 13.60лв. /тринадесет лева и шестдесет
стотинки/.
ОСЪЖДА Н.С.Б. с ЕГН: ********** да
заплати на ЗАД“АРМЕЕЦ“ с ЕИК ********* със седалище гр.София, на осн.чл.78
ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от
иска- 136лв. /сто тридесет и шест лева/.
ОСЪЖДА ЗАД“АРМЕЕЦ“ с ЕИК ********* със
седалище гр.София да заплати на осн.чл.78 ал.6
от ГПК във вр. чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, на държавата, в полза
на Сливенски районен съд, за държавна такса върху сумата, до която е уважен
предявения срещу него иск, сумата 360лв.
/триста и шестдесет лева/.
Решението се постановява при участието
на трето лице: Т.Г.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, помагач на ответника
ЗАД“АРМЕЕЦ“.
Решението подлежи на обжалване- пред
Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез
районния съд, в двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: