Разпореждане по дело №32/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 17/15.02.2013 г., постановено по гр.д. № 3450/2012 г., К.йският районен съд е отменил взетите решения от дневния ред на проведеното на 24.12.2012 г. общо събрание на собствениците на етажната С. на вх.”*”, Б.Р., У.Е. Й. № *. Г., материализирани в протокол № 2/24.11.2012 г., с дата на изготвяне 26.11.2012 г. Със същото решение са присъдени разноски в полза на ищцата М. Д. А.– Н..

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Е. С. на вх.”*”, Б.Р., У.Е. Й. № *. Г., който го обжалва чрез процесуалния си представител по пълномощие, като неправилно, необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства и материалния закон. В жалбата се излагат най-общо съображения за законосъобразност на проведеното общо събрание на етажните собственици. Твърди се, че обявлението за свикване на общото събрание, ведно с дневния ред било поставено на видно място, а самото събрание било проведено по реда на чл.15, ал.2 от ЗУЕС, като присъствали повече от 33% идеални части от общите части на етажната С.. Това било видно от писмените доказателства, където срещу всеки апартамент били отбелязани съответните идеални части. На проведеното в 12.30 часа общо събрание присъствали 65.824% идеални части, поради което събранието било проведено при спазване изискванията на ЗУЕС, което било видно и от представения списък на присъстващите. В протокол от 24.11.2012 г. и приложения към него списък било видно, че били известени посочените апартаменти, като в този протокол били описани и пълномощните, а прилагането им следвало да стане с указания на съда по реда на чл.146, ал.2 от ГПК. Неправилно съдът приел, че е в тежест на етажната С. да докаже процедурата по чл.17, ал.4 от ЗУЕС. Председателят на УС на етажната С. изпратил запитване до МРРБ и едва след това провел общото събрание. Съгласно разпределението на доказателствената тежест в изготвения доклад, в тежест на ищеца било да докаже твърденията си в исковата молба, като за целта следвало да назначи съдебно-техническа експертиза. Сочи се, че в изпълнение на доказателствената тежест, етажната С. доказала надлежно проведено общо събрание. Съдът указал на въззивника да представи доказателства за регистрацията на етажната С., като не били дадени други указания. Ищцата не установила фактите и обстоятелствата, на които основава иска си и не посочила доказателства, които следва да бъдат събрани, поради което искът следвало да бъде отхвърлен. Моли съда да отмени обжалваното решение на К.йския районен съд и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, въззивникът поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемата М. Д. А.не е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си представител оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че не били установени кворума на общото събрание и идеалните части на всеки от етажните собственици, както и явилите се лица, като не били приложени и пълномощните. Моли съда да потвърди решение на К.йския районен съд. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск за отмяна на решения на общото събрание на Е. С.. Ищцата твърди, че решенията на общото събрание на етажната С. са незаконосъобразни поради неправилно изчисление на идеалните части, липса на кворум и отлагане на събранието за по-късен час. Ответникът оспорва иска, като твърди, че решенията на общото събрание на етажните собственици са законосъобразни.

Установява се от данните по делото, че със заявления до Кмета на Община К. вх. № 94-Е-372 от 20.12.2010 г. и регистрационна карта към него и вх. № 94-Е-1 от 03.01.2013 г. и регистрационна карта към него, управителят на етажната С. на вх.”*”, Б.Р., У.Е. Й. № *. Г. предоставил необходимите данни за вписване на входа в публичния регистър на сградите, като е посочено, че общата РЗП на сградата е 2275 кв.м. и в нея има 20 самостоятелни обекта (18 апартамента и 2 търговски обекта). Въз основа на подаденото заявление етажната С., сграда с идентификатор 40909.110.66.1 била вписана в публичния регистър на сградите в режим на Е. С., видно от представеното извлечение, в който е посочено, че застроената площ на цялата сграда е 1625 кв.м. От представената справка за жилищна сграда в режим на Е. С. (по данни от кадастралната карта) изх. № 09-10-1340/14.12.2010 г., изд. от Началника на СГКК – Г., се установява, че застроената площ на сграда с идентификатор 40909.110.66.1 (общо за входове А, Б, В, Г, Д) е 1625 кв.м., а самостоятелните обекти във вход „*” са 20, от които 18 апартамента и 2 търговски обекта.

С известие с дата 15.11.2012 г. Управителят на етажната С. свикал общо събрание на етажната С. на 24.11.2012 г. от 11.00 часа, с дневен ред, посочен в известието. Изг¯твен бил и списък на собствениците на етажната С., получили покана за общото събрание.

На 24.11.2012 г. било проведено общо събрание на етажните собственици, за което бил изготвен протокол № 1 от същата дата. В протокола било отразено, че на събранието са представени 65.824% идеални части, поради което събранието било закрито в 11.30 часа, а председателстващият събранието обявил ново заседание един час по-късно от 12.30 часа, при същия дневен ред, за което на таблото за известия била поставена обява за свикване на повторно събрание. На същата дата от 12.30 часа било проведено повторно събрание на етажните собственици, за което бил изготвен протокол № 2. Констатирано било, че на събранието всички присъстващи удостоверили присъствието си с подпис на предварително изготвен списък, видно от приложението към протокола. Събранието било проведено и взело решения по обявения дневен ред.

От представеното по делото като доказателство писмо изх. № 09-10-1105/23.10.2012 г. на Началника на СГКК – Г. до О.Т.А., се установява, че в регистъра към кадастралната карта на Г. има данни за общите части на обекти от вх.”*” на Б.Р., както следва апартамент № 28, апартамент № 32, апартамент № 33, апартамент № 35 и магазин за компютри. Във връзка със запитване на Огнян Александров било изпратено писмо изх. № V8-2655/1/ от 31.10.2012 г. на Директора на Дирекция „Жилищна политика” при МРРБ.

По делото е представена като доказателство справка за вход „*”, Б.Р., У.Е. Й. № *. на база данни от АГКК.

Пред въззивния съд са представени и приети като доказателства пълномощно с дата 15.11.2012 г. и упълномощител И.С.Б., пълномощно с дата 15.11.2012 г. и упълномощител Г.Б.М., пълномощно с дата 15.11.2012 г. и упълномощител С.К.Г., пълномощно с дата 15.11.2012 г. и упълномощител В.С.М. и пълномощно с дата 10.01.2012 г. и упълномощител Р.А.Б..

С оглед така установените данни, следва да се приеме, че решенията на общото събрание на етажните собственици, приети на 24.11.2012 г. са незаконосъобразни, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗУЕС в общото събрание собствениците имат право на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, които всеки собственик следва да впише в книгата на етажните собственици съобразно документа за С.. Когато в документите за С. на самостоятелните обекти не са посочени съответните идеални части от общите части на сградата, за целите на ЗУЕС идеалните части се определят като съотношение между сбора на площта на самостоятелните обекти и придадените към тях складови помещения, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в проценти. В случая не е установено какви са идеалните части на всеки от самостоятелните обекти в етажната С., тъй като видно от писмо изх. № 09-10-1105/23.10.2012 г. на Началника на СГКК – Г. в регистъра към кадастралната карта на Г. има данни за общите части на обекти от вх.”Б” на Б.Р., както следва: апартамент № 28, апартамент № 32, апартамент № 33, апартамент № 35 и магазин за компютри. Не е ясно как са установени идеалните части на останалите самостоятелни обекти и каква е общата площ на всички самостоятелни обекти в етажната С., при положение, че такива данни няма и в публичния регистър на сградите в режим на Е. С., където е отразена площта на цялата сграда, състояща се от пет входа. Нещо повече, в представена от ответника справка за вход „Б” на Б.Р. (л.33 от гр.д № 3450/2012 г. по описа на РС – К.) е посочено, че за самостоятелни обекти – апартаменти с номера 1. 22, 26, 30, 34, 36 и обект за обществено хранене, няма данни за площта на всеки от обектите, а е посочена вероятната площ на база информация за апартаментите в другите входове по данни от кадастъра. От тези данни не може да се направи недвусмислен извод за площта на всеки от самостоятелните обекти, а също така и за площта на сбора на площта на всички самостоятелни обекти в етажната С., поради което не би могло да се установи кворумът и мнозинството, с които са взети решенията на общото събрание на етажните собственици. В тази връзка тежестта на доказване на идеалните части на всеки от самостоятелните обекти лежи върху етажната С., а не върху ищцата, както неоснователно се сочи във въззивната жалба. Етажната С. следва да докаже, че приетите решения са законосъобразни, т.е., че е налице кворум и мнозинство и да установи идеалните части на всеки самостоятелен обект. Задължение е на управителят на етажната С. да изиска от СГКК – Г. данни за идеалните части на всеки самостоятелен обект и съответно сбора на всички самостоятелни обекти в етажната С., след което да бъде прието решение на общото събрание по реда на чл.17, ал.4-6 от ЗУЕС. Поради обстоятелството, че не са налице такива данни и не е прието решение на общото събрание на етажната С. за определяне идеалните части, то тогава общото събрание не би могло да приеме законосъобразни решения и функционира нормално.

Именно от задълженията на управителя (управителния съвет) на етажната С., визирани в разпоредбата на чл.23, ал.1, т.10 и т.11 от ЗУЕС, произтича и разпределението на доказателствената тежест в производството по предявен иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Изключително правомощие на управителя на етажната С. е да изиска данни от СГКК и да установи идеалните части на всеки от самостоятелните обекти, след което да свика общо събрание, което да вземе решение по реда на чл.17, ал.4-6 от ЗУЕС. И поради тази причина тежестта на доказване законосъобразността на приетите от общото събрание е върху етажната С., респ. нейните изпълнителни органи, а на не отделния собственик, който оспорва законосъобразността на решенията на общото събрание и, който няма правомощието да изисква данни по 23, ал.1, т.10 от ЗУЕС. Впрочем, управителят на етажната С. е изискал данни от СГКК – Г., а също и от МРРБ, което показва, че същият е предприел действия за установяване на идеалните части на самостоятелните обекти, но друг е въпросът, че в резултат на тези действия на са установени идеалните части и съответно кворумът и мнозинството на общото събрание на етажната С..

Що се отнася до представените пред въззивната инстанция 5 бр. пълномощни следва да се посочи, че е нарушена разпоредбата на чл.14, ал.5 от ЗУЕС, изискваща прилагане на пълномощните към протокола на общото събрание. Тази разпоредба има императивен характер и има за цел да даде възможност на етажните собственици да оспорят както съдържането на протокола, така и законосъобразността на решенията на общото събрание. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.16, ал.7, предложение последно от ЗУЕС, която предвижда на етажните собственици да се представи препис от протокола при поискване. В тази връзка неоснователен е доводът, изложен във въззивната жалба, че прилагането на пълномощните към протокола следвало да стане с указания на съда по чл.146, ал.2 от ГПК. Разпоредбата на чл.14, ал.5 от ЗУЕС изисква прилагането на копия от пълномощните към протокола от общото събрание, което означава, че пълномощните стават неразделна част от протокола. Ето защо, представянето на пълномощните пред въззивната инстанция не санира допуснатото нарушение.

Относно релевираното от ищцата нарушение на чл.15, ал.2 от ЗУЕС, то в тази насока съдът перпраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК.

Като е достигнал до такива фактически и правни изводи, К.йският районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/15.02.2013 г., постановено от К.йския районен съд по гр.д. № 3450 по описа за 2012 г. на същия съд.

ОСЪЖДА Етажната С. на вх.”*”, Б.Р., У.Е. Й. № *. Г. заплати на М. Д. А.– Н. от Г., У.Е. Й. № *. Б.Р., вх.”*”, ап.*, с ЕГН * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, ´ри наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.