Р Е Ш Е Н И Е
№ 110 22.07.2019 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище,
на двадесет и първи юни две
хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Янка Ганчева
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 80 по описа за 2019
г. на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на П.Ц.П., ЕГН-**********
***, подадена чрез адв.А.Н.-*** с посочен съдебен адрес:***,офис №5 против Регионална дирекция по горите /РДГ/
гр.Шумен.
С исковата молба се претендира обезщетение в размер от
400 лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в производство по обжалване на Наказателно постановление № **********/31.08.2018г.,
на Директора на РДГ-Шумен, отменено като незаконосъобразно с Решение № 201/18.12.2018г. на
Районен съд-Попово по АНД № 236/2018г., по описа на същия
съд., оставено в сила с Решение № 23/27.02.2019г. по КАНД
№ 12/2019г. на Административен съд –Търговище. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът
не се явява лично и не изпраща представител.
Ответникът по исковата молба – Регионална
дирекция по горите /РДГ/ гр.Шумен се представлява от гл.юрисконсулт Павлина Д..
По исковата молба е постъпил писмен отговор от РДГ гр.Шумен, в който се излагат
подробни доводи за недоказаност на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалния
представител на РДГ гр.Шумен гл.юрисконсулт П. Д. изразява становище за
неоснователност на исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура намира
исковата молба за недоказана, поради непосочване на номера на НАХД в
пълномощното, което е представено по НАХД №236/2018г. на Районен съд-Попово, както и номер на НП.
Дава заключение, че исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна.
Счита за недоказана и претенцията за разноски по настоящото производство,
поради непосочване на номера на административното дело.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С
НП № **********/31.08.2018г, на Директора
на РДГ-Шумен на ищеца П.Ц.П., ЕГН-**********
***, за нарушение и на основание чл.257, ал.1,т.2 от ЗГ е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 лева.
Гореописаното НП е
обжалвано от ищеца и отменено като незаконосъобразно от Районен съд гр.Попово с
Решение № 201/18.12.2018г. по НАХД № 236/2018г. по описа на същия съд. Решението на Районният
съд е обжалвано и оставено в сила като законосъобразно с Решение № 23/27.02.2019г. по КАНД № 12/2019г.. на Административен съд –Търговище. Решението
на административния съд е окончателно.
Видно от
протокола от проведено съдебно заседание по НАХД № 236/2018г и от постановеното съдебно Решение №201/18.12.2018г. на
Районен съд-Попово по АНД № 236/2018г, ищецът е бил реално процесуално представляван по посоченото дело от адвокат А.Н.-***.
В приложения по АНД № 236/2018г,
договор за правна защита и съдействие № ********** от 18.07.2018г. ясно е
отразено, че същият се сключва за защита на П.Ц.П. срещу РДГ-Шумен по
административнонаказателно дело пред ПРС. В същият договор в реквизит „договорено възнаграждение“, в реквизит
„платена сума“ и в реквизит по начин -„в брой“
ясно е вписано-платена сума 400
лева. Договорът е подписан от двете страни.
В настоящото производство е представено Пълномощно от ищеца П.Ц.П. за процесуално му представителство от А.Н.-***,
но без данни за номер на адм.д., без
данни по описа на кой съд е делото, за което процесуалния представител се
упълномощава. Липсва и дата. В договора за правна защита и съдействие № ********** също липсва вписване като реквизити, както на дата
на сключване на договора, така и на номера на адм.д., по повод на което
договорът е сключен.
Така установената от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира исковата молба за допустима по следните съображения:
Исковата молба е подадена срещу
ответник, които има надлежна пасивна процесулна
легитимация.
Исковата молба е подадена от надлежна
страна и при наличие на правен интерес.
По основателността
на исковата молба съдът намира исковата молба за основателна по следните
съображения:
По делото е
безспорно установено, че НП № **********/31.08.2018г.,
на Директора на РДГ-Шумен е отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение.
Правораздавателният
акт, който административният орган издава, когато упражнява
административно-наказващата си функция, с оглед на автора си е административна
дейност. Не вида на функцията, а качеството на правния субект на орган на
държавата или на общината и относимостта на акта към това му качество е
релевантно за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Вредите причинени на
частно-правните субекти при и по повод осъществяване на
административнонаказващата функция на административния орган са вреди,
причинени от административна дейност и възстановяването им следва да бъде по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ-Определение №6/16.02.2015г. на ВАС по ад.д.
№30/2014г.
По изложените
съображения съдът намира за доказана първата от регламентираните предпоставки за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ-незаконосъобразен
административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна
дейност, който да е отменен по съответния ред.
Съдът намира за
доказана и втората предпоставка -причинена реална и непосредствена вреда. Съдът
намира, че по делото са налице достатъчно данни, от които се установява, че
ищецът е бил реално представляван от адвокат А. Н. по НАХД №236/2018г. на Районен съд-Попово. Налице е плащане в брой на възнаграждение за
адвокат А.Н., което е отразено изрично в
приложения по НАХД №236/2018г. на Районен съд-Попово договор
за правна защита и съдействие, което е достатъчно доказателство за това,
че разходът е сторен, съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на
ОС на ГК ТП на ВКС. Договорът за правна помощ в този случай има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатско възнаграждение.
Липсата на
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
административно-наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана
административно-наказателна репресия обуславя извод, че направените разходи от
него в административнонаказателното производство, приключило с отмяна на
административното наказание представляват намаление на имуществото му и за него
това се явява имуществена вреда- Решение №355/03.08.2010г. на ВКС по
гр.д.№1651/2009г.
На следващо място съдът счита, че посочената
имуществена вреда е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото
незаконосъобразно НП, тъй като заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат е
типична, нормално настъпваща и необходима последица от издаването на същото и
защитата, която се е наложила срещу него. Независимо, че плащането на
адвокатското възнаграждение произтича от договора за правна помощ, налице е посочената по-горе пряка
причинно-следствена връзка, тъй като единственото фактическо основание за
сключването на този договор е издаденото
незаконосъобразно НП, срещу което ищецът е можел да се защити единствено като
го обжалва пред съда и упражни конституционното си право на защита, включително
и чрез съдействие на защитник-адвокат. Следва да се има предвид, че приложеният по делото договор за
правна защита е в пряка и непосредствена връзка именно и само с делото, в което
е оспорено НП. Незаконосъобразното НП е необходимото условие за сключването на договора
за правна защита и съдействие, за упълномощаването за извършеното процесуално
представителство, съответно за плащането на адвокатското възнаграждение и
причиняването на вреди на ищеца.
По изложените
съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 400 лева, представляващи
платените от него разноски за адвокат по делото, в което е отменено като
незаконосъобразно НП №**********/31.08.2018г., на Директора на
РДГ-Шумен.
По отношение на
претенцията на процесуалния представител на ищеца за заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по настоящото производство съдът
намира същата за недоказана. По делото липсват данни, че посочената претенция е
платена именно за процесуалното представителство на ищеца по настоящото дело с
оглед, не само на липсата на посочване на номер на делото, но и с оглед непосочването по описа на кой съд е последното, както и на
дата на сключване на договора. По изложените съображения следва претенцията за
разноски на ищеца по настоящото дело да бъде оставена без уважение.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.Шумен да заплати на П.Ц.П., ЕГН-********** *** обезщетение за претърпените имуществени вреди от
незаконосъобразно Наказателно постановление №**********/31.08.2018г. на Директора
на РДГ-Шумен в размер на 400 лева,
представляващи платено възнаграждение за адвокат по НАХД № 236/2018г. пред Районен съд гр.Попово, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател: