№ 284
гр. Бургас , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202344 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, *, чрез управителя *, срещу Наказателно постановление №
469/27.07.2020 г., издадено от зам. директор на ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“,
с което за осем отделни нарушения на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1
ЗМ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в общ размер на 216479,33 лева.
Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 3355/20 г. по опис на РС-
Бургас, завършило с постановяване на Решение № 15/02.02.2021 г., с което НП е било
изцяло отменено. С Решение № 685/11.05.2021 г. по к.н.а.х.д. № 814/2021 г. на АдмС-Бургас
въззивният съдебен акт е бил отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг
състав на РС-Бургас, като е било заведено под горния номер.
С жалбата се иска отмяна на издаденото НП. Излага се подробна фактология на
случилото се, като се достига до извод, че АНО не е изпълнил задължението си за пълно
изясняване на фактическите обстоятелства преди издаването на санкционния акт. Заявява се,
че дружеството не е извършило вменените митнически нарушени, като самото „обвинение“
е неясно и неточно. Твърди се, че не е изискана справка за действителната складова
наличност към датите, на които се твърди, че са извършени нарушенията, като не е отчетена
и спецификата на извършваната дейност и факта, че наличността се променя всеки ден.
Счита се, че са налице разминавания между съдържанието на АУАН и НП и неясноти,
1
относно цитираните там периоди. Пак във връзка с периода се изразява недоумение защото
АНО се е фокусирал точно върху тези времеви граници, като са игнорирани всички
декларации преди 03.02.2020 г. Акцентира се, че всички задължения за държавни вземания
са своевременно платени, поради което и не е настъпила вреда за фиска. Излагат се
подробни съображения за допуснати нарушения на производствените правила и неправилно
квалифициране на деянията. Твърди се, че наложената санкция е прекомерна и не отговаря
на целта на закона, като в тази връзка се цитират мотиви от Решение по адм.д. № 933/20 г.
на АдмС-Бургас, което е било постановено по повод отмяната на Разрешение от 2019 г.
Счита се, че жалбоподателят е бил добросъвестен, като подаваните от него митнически
декларации са били приемани без забележка. Моли се за отмяна на НП и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя и от
упълномощен представител – адв. *, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в
нея доводи. Претендира заплащане на разноски, като представя и писмена защита по
същество. В нея процесуалният представител още веднъж заявява позицията си за
незаконосъобразност на санкционния акт, като излага съображения и за несъответствие с
целта на закона. В тази връзка посочва практика на СЕС, съгласно която, при налагане на
санкции винаги следва да се изхожда при спазване на принципа на пропорционалност. Счита
се, че липсват измамливи действия от страна на дружеството, поради което и се иска отмяна
на НП.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *, който
оспорва жалбата. Заявява, че от събраните доказателства се установява съставомерността на
извършеното нарушение, като дружеството не е изпълнило задължението си във всеки един
момент на осигури обезпечение на дължимите държавни вземания. Счита, че с това
поведение е осъществен съставът на нарушението по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ, поради което и
правилно е ангажирана отговорността на „*“ ЕООД. Пледира за присъждане на разноски във
всички инстанции и даване на срок за писмени бележки. В дадения срок - писмени бележки
не са депозирани.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 209 от НАХД № 3355/20 г. на
РС-Бургас – НП е връчено на представител на жалбоподателя на 07.08.2020 г., а жалбата е
депозирана на 12.08.2020 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 23.11.2018 г. жалбоподателят подал пред началника на Митница – Бургас
заявление по реда на чл. 22, вр. чл. 89, §5 и чл. 95, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на
2
Европейския парламент и на Съвета (Регламентът) за издаване на разрешение за
предоставяне на общо обезпечение при поставяне на стоки под режим „митническо
складиране“. Заявлението било уважено, като за целта директорът на ТД „Южна Морска“
издал Решение за издаване на разрешение за общо обезпечение № 32-28410/28.01.2019 г., с
което на осн. чл. 22, вр. чл. 89, §5 и чл. 95, §1 от Регламента е определен 100 000 лв.
референтен размер на обезпечението в съответствие с чл. 155 от Регламент за изпълнение
/ЕС/ 2015/2447 на Комисията, като на „*“ ЕООД е разрешено да предостави общо
обезпечение с размер 100 000 лв., равен на 100 % от референтния размер за покриване на
митническите задължения във връзка с поставяне на стоки под режим митническо
складиране и е издадено Разрешение за предоставяне на общо обезпечение с реф. №
BGCGUBG001000-2019-EAY38595, неразделна част от Решение № 32-28410/28.01.2019 г. В
мотивите на решението е коментирано, че заявителят е титуляр на разрешение за откриване
и управление на митнически склад от 21.12.2009 г. и ползва редовно специален режим
митническо складиране, както и че даденото общо обезпечение с № 961DGI119008VOW9 в
размер на 100 000 лв. за стоки, поставени под режим митническо складиране, представлява
поръчителство от 09.01.2019 г. на „Уникредит Булбанк“ АД до размера на същата тази сума.
Същото е за покриване на размера на митата и ДДС, които може да бъдат начислени по
отношение стоките, обхванати от режим митническо складиране. Със същото решение от
28.01.2019 г. е задължен жалбоподателят, като титуляр на разрешението, на осн. чл. 23, §2
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 да уведомява незабавно митническите органи за всяка
промяна, настъпила след издаването на разрешението, която може да повлияе върху
продължаване на действието му или върху съдържанието му. Жалбоподателят е
предупреден също, че когато едно или повече от условията за издаването му не са били или
вече не са изпълнени, решението ще бъде отменено на осн. чл. 28, §1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013, както и че във вр. чл. 23, §5 от същия, митническите органи извършват
мониторинг на изпълнението на условията и критериите от титуляра на разрешението, а
също така и спазването на задълженията, произтичащи от това решение. На осн. чл.22, §4 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, решението е породило действие от датата на издаване на
разрешението в системата за управление на митническите решения /CDMS/ - 28.01.2019 г.
След като му е било издадено разрешението за предоставяне на общо обезпечение, на
01.02.2019 г. жалбоподателят е получил и разрешение за откриване и управление на
митнически склад.
След издаване на разрешението за предоставяне на общо обезпечение, митническите
органи извършили мониторинг на изпълнението на условията и критериите на
разрешението от страна на жалбоподателя, а също така и спазването на задълженията,
произтичащи от това решение. За констатациите от мониторинга бил съставен Доклад с рег.
№ 32-97484/27.03.2020 г. с приложени към него справки, като констатациите обхващат
проверяван период от 28.01.2019 г. /датата на издаване на разрешението/ до 29.02.2020 г.
вкл. В хода на този мониторинг, на база предоставени от дружеството справки, били
установени факти, дали в последствие основание на св. М. да приеме, че дружеството е
3
осъществило съставите на 8 митнически измами по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.
С оглед възраженията на жалбоподателя съдът счита, че следва да обърне особено
внимание на следващите факти, доколкото те са в основата на преценката дали
действително изводите на актосъставителката са верни или не. Тук е мястото да се посочи,
че самата св. М. заяви, че не е извършвала физическа проверка на място, а за да прецени
съставомерността на извършеното се е ръководила само от представените от дружеството-
жалбоподател справки. Пак видно от нейните показания – в процесния период се наблюдава
динамика на доставките, като някой стоки са поставяни в режим на митническо складиране,
а за друга част от тях режимът е променен. Самата свидетелка уточни, че при промяна на
митническия режим сумата, която е служила за обезпечаване на държавните вземания, се
„освобождава“, доколкото с промяната на режима на стоките дължимите вземания се
заплащат и повече не се нуждаят от обезпечаване. Казано по друг начин – всякога когато
дружеството променя режима на стоките, сумите за дължимо мито и ДДС се
освобождават/изключват от сумата за обезпечение и могат да послужат за обезпечаване на
вземания от други стоки, които се поставят под режим на митническо складиране. Св. М. е
категорична обаче, че към датата на всяка една от осемте инкриминирани доставки, сумата
по обезпечението (въпреки промяната на митническия режим на други стоки) не е била
достатъчна, за да обезпечи дължимите вземания по доставката.
Настоящият състав, след като разгледа представените писмени документи и най-вече
справка рег. № 32-41667/06.02.2020 г. (л. 197 - 198 от НАХД № 3355/20 г. на РС-Бургас) и
справка рег. № 32-78030/10.03.2020 г. (л. 196 от НАХД № 3355/20 г. на РС-Бургас), които де
факто са послужили за констатиране на нарушенията и издаване на АУАН и НП, констатира
следното:
От справка рег. № 32-41667/06.02.2020 г. се установява, че към началното на
процесния период (месец февруари 2020 г.) свободната сума по обезпечението е била в
размер на 674,70 лева. Тази сума е посочена и в АУАН и НП и очевидно щом АНО не е
ангажирал отговорността на жалбоподателя за по-ранен период /примерно месец януари
2020 г./, приема, че към този месец сумата по обезпечението е била достатъчна, за да
обезпечи държавните вземания.
Видно от представената и справка рег. № 32-78030/10.03.2020 г. се установява
следната динамика на стоките:
На 03.02.2020 г., „*“ ЕООД, поставило под режим на митническо складиране с
митническа декларация MRN 20BG001008016237R4 стока „фурми“ - 21 430,00 кг. на
митническа стойност 28351.49 лв., с дължимо мито в размер на 2183,06 лв. и други
публични държавни вземания - ДДС в размер на 6 106,91 лв. или общо дължими държавни
вземания – 8289,97 лева, въпреки че останалият свободен размер на обезпечението към този
момент бил в размер на 674,70 лева (както се твърди в справка рег. № 32-41667/06.02.2020
г., цитирана и в АУАН и НП) – т.е. реално към дата 03.02.2020 г. жалбоподателят не е
4
представил обезпечение за сумата от 7615,27 лева по MRN 20BG001008016237R4, а не както
приема АНО за сумата от – 8289,97 лева.
Още на следващия ден - на 04.02.2020 г. дружеството е променило митническия
режим на стоки по MRN за приключване 20BG001008016319R0, заплащайки дължимите
държавни вземания в размер на общо 9297,02 лева. По този начин реално към тази датата
сума от 9297,02 лева е била „освободена“ и е послужила за цялостно обезпечаване на сумата
от 7615,27 лева по MRN 20BG001008016237R4, като е останала сума от обезпечението в
размер на 1681,75 лева.
На 05.02.2020 г., в „*” ЕООД, поставило под режим на митническо складиране с
митническа декларация с MRN 20BG001007015441R0, стока „сурово кашу без черупка“ - 26
082,00 кг. с митническата стойност от 336732,33лв, с дължими държавни вземания в размер
на общо 67 346,47лв., въпреки че останалият свободен размер на обезпечението към този
момент бил в размер на 1681,75 лева – т.е. реално жалбоподателят не представил
обезпечение за сумата от 65 664,72 лева по MRN 20BG001007015441R0, а не както приема
АНО – 67 346,47 лева.
На 10.02.2020 г. дружеството променило митническия режим на стоки по MRN за
приключване 20BG001008016628R8, заплащайки дължимите държавни вземания в размер
на общо 8489,51 лева. По този начин към тази дата реално сумата от 8489,51 лева е била
„освободена“ и е послужила за частично обезпечаване на сумата от 65664,72 лева по
MRN20BG001007015441R0, като по тази декларация е останала сума за обезпечаване в
размер на 57175,21 лева.
На 11.02.2020 г. дружеството променило митническия режим на стоки по MRN за
приключване 20BG001008016652R7, заплащайки дължимите държавни вземания в размер
на общо 6968,05 лева. По този начин към датата сума от 6968,05 лева е била „освободена“ и
е послужила за частично обезпечаване на сумата от 57175,21 лева по
MRN20BG001007015441R0, като по тази декларация е останала сума за обезпечаване в
размер на 50207,16 лева.
На 12.02.2020 г. дружеството променило митническия режим на стоки по MRN за
приключване 20BG001008016731R6, заплащайки дължимите държавни вземания в размер
на общо 9804,79 лева. По този начин към тази датата сумата от 9804,79 лева е била
„освободена“ и е послужила за частично обезпечаване на сумата от 50207,16 лева по
MRN20BG001007015441R0, като по тази декларация е останала сума за обезпечаване в
размер на 40402,37 лева.
На 12.02.2020 г., „*” ЕООД поставило под режим на митническо складиране с MRN
20BG001007015769R3, стока- „бланширан суров фъстък без черупки и без люспи“ - 23
500,00 кг. с митническата стойност от 61970,92 лв., с дължими публични държавни
вземания в общ размер на 12 391,18 лв., въпреки, че към тази дата реално размерът на
5
обезпечението е бил надхвърлен с 40 402,37 лева. По този начин към 12.02.2020 г. реално
дружеството не е предоставило обезпечение за дължимите държавни вземания по MRN
20BG001007015769R3 в размер на 12 391,18 лева. Пак към тази дата сумата, с която общо е
било надхвърлено обезпечението, е възлизала на 52 793,55 лева, от които 40 402,37 лева
остатък по MRN20BG001007015441R0 и 12 391,18 лева по MRN 20BG001007015769R3.
На 12.02.2020 г. „*” ЕООД, поставило под режим на митническо складиране с MRN
20BG001008016738R0, стока - „сурово слънчогледово семе“- 23 000,00 кг. с митническа
стойност на 67476,14 лв. с дължими публични държавни вземания в общ размер на 13 495,
23 лв., въпреки, че към тази дата реално размерът на обезпечението е бил надхвърлен с 52
793,55 лева. По този начин към датата на тази операция реално дружеството не е
предоставило обезпечение за дължимите държавни вземания по MRN 20BG001008016738R0
в размер на 13 495,23 лева. Пак към тази дата сумата с която общо е било надхвърлено
обезпечението е възлизала на общо 66 288,78 лева, от които 40 402,37 лева остатък по
MRN20BG001007015441R0, 12 391,18 лева по MRN 20BG001007015769R3 и 13 495, 23 по
MRN 20BG001008016738R0.
На 12.02.2020 г., (а не на 17.02.2020 г., както приема АНО), „*” ЕООД, поставило под
режим на митническо складиране с MRN 20BG001008016963R2, стока - „сурово
слънчогледово семе”- 23 000,00 кг. с митническа стойност на 67476,14лв. , с дължими
публични държавни вземания в общ размер на 13 495, 23 лв., въпреки, че към тази дата
реално размерът на обезпечението е бил надхвърлен с 66 288,78 лева. По този начин към
датата на тази операция (12.02, а не 17.02) реално дружеството не е предоставило
обезпечение за дължимите държавни вземания по MRN 20BG001008016963R2 в размер на
13 495,23 лева. Пак към тази дата сумата, с която общо е било надхвърлено обезпечението, е
възлизала на общо 79 783,98 лева, от които 40 402,37 лева остатък по
MRN20BG001007015441R0, 12 391,18 лева по MRN 20BG001007015769R3, 13 495, 23 лева
по MRN 20BG001008016738R0 и 13 495, 23 лева по MRN 20BG001008016963R2 .
На 17.02.2020 г. дружеството променило митническия режим на стоки по MRN за
приключване MRN20BG001008017015R6, заплащайки дължимите държавни вземания в
размер на общо 45 618,56 лева. По този начин към тази дата реално сумата от 45 618,56 лева
е била „освободена“ и е послужила за частично обезпечаване на сумата от 79 783,98 лева,
необходима за обезпечаването на по MRN20BG001007015441R0, MRN
20BG001007015769R3, MRN 20BG001008016738R0 и MRN 20BG001008016963R2, като
реално към този момент за необезпечена е била сумата от общо 34 165,42 лева.
На 17.02.2020 г. дружеството променило митническия режим на стоки по MRN за
приключване MRN20BG001008017004R2, заплащайки дължимите държавни вземания в
размер на общо 41 723,44 лева. По този начин към тази датата сумата от 41 723,44 лева е
била „освободена“ и е послужила за пълно обезпечаване на сумата от 34 165,42 лева по
MRN20BG001007015441R0, MRN 20BG001007015769R3, MRN 20BG001008016738R0 и
6
MRN 20BG001008016963R2, като дори е останала свободна сума от обезпечението в размер
на 7 558,02 лева.
На 19.02.2020 г. дружеството променило митническия режим на стоки по MRN за
приключване MRN20BG001008017104R0, заплащайки дължимите държавни вземания в
размер на общо 16598,78 лева. По този начин към тази датата реално сумата от 16598,78
лева е била „освободена“ и е можела да послужи за обезпечение на следващи държавни
вземания по други доставки. Така реално към 19.02.2020 г. общият размер на свободната
сума по обезпечението е бил в размер на 24 156,80 лева.
На 19.02.2020 г., „*” ЕООД поставило под режим на митническо складиране с MRN
20BG001007016149R4, стока - „суров фъстък без черупки“ - 23 500,00 кг. с митническата
стойност на 54924,06 лв., с дължими публични държавни вземания в размер на общо 10
984,81 лв. Към този момент свободната сума по обезпечението била в размер на 24 156, 80
лева, която била напълно достатъчна за обезпечаване на държавните вземания по тази
декларация. След обезпечаване на сумата от 10984,81 лева останала свободна сума за
обезпечение в размер на 13 171,99 лева.
На 20.02.2020 г. „*“ ЕООД, поставило под режим на митническо складиране с MRN
20BG001007016258R7, стока „суров бадем без черупка“ - 19 958,40 кг., с митническа
стойност на 202428,90 лв. и с дължими държавни вземания общо 48 987,79 лева. Към този
момент свободната сума по обезпечението била в размер на 13 171,99 лева, поради което и
реално дружеството не е предоставило обезпечение за държавни вземания в размер на
35 815,80 лева по MRN 20BG001007016258R7.
На следващия ден обаче – 21.02.2020 г. дружеството променило митническия режим
на стоки по MRN за приключване MRN20BG001008017221R9, заплащайки дължимите
държавни вземания в размер на общо 41955,16 лева. По този начин реално към тази датата
сума от 41955,16 лева е била „освободена“ и е послужила за пълно обезпечаване на сумата
от 35 815,80 лева по MRN 20BG001007016258R7, като дори е останала свободна сума от
обезпечението в размер на 6139,36 лева.
На 25.02.2020 г. „*“ ЕООД, поставило под режим на митническо складиране с MRN
20BG001007016402R4, стока „бадеми“ - 16 556,40 кг., с митническа стойност на 171428,30
лв. и с дължими държавни вземания общо 41 485,05 лева. Към този момент свободната сума
по обезпечението била в размер на 6 139,36 лева, поради което и реално дружеството не е
предоставило обезпечение за държавни вземания в размер на 35 345,69 лева по MRN
20BG001007016402R4.
От представените при предходното разглеждане на делото пред касационната
инстанция доказателства се установява и че към месец март 2020 г. всички дължими суми за
държавни вземания били надлежно заплатени.
7
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по
АНП и най-вече от показанията на актосъставителя и от приобщените справки, описани по-
горе.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е бил съставен от оправомощено лице, съгласно чл. 230 – 231 от
ЗМ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът
счита, че при издаването на НП са допуснати нарушения на закона, които са довели до
незаконосъобразен санкционен акт. Това е така по следните съображения.
На първо място съдът не може да не отбележи, че констатира разминавания в
представените справки, които по никакъв начин не са били отстранени или изяснени от
АНО преди да пристъпи към издаване на НП. Това е особено съществено в случая, защото
реално констатирането на нарушението и санкционирането на лицето е станало именно на
база издадените справки. Актосъставителят е изследвал само справките от задълженото лице
и е възприел изложеното в тях, за да формира извода си за съставомерно поведение.
Въпреки това в справка рег. № 32-41667/06.02.2020 г. е посочено, че дължимото мито и ДДС
по MRN 19BG001008001318R7 е в размер на 400,38 лева. Докато в справка рег. № 32-
78030/10.03.2020 г., издадена на следващия месец, вземанията са посочени в общ размер на
4200,38 лева. В приложената на л. 199 от НАХД № 3355/20 г. на РС- Бургас справка рег. №
32-19893/20.01.2020 г. пък сумата е посочена общо – 4200,38 лева. Казано по друг начин –
дружеството е декларирало, че към декември месец 2019 г. дължимите държавни вземания
по тази декларация са размер на 4200,38 лева, към месец януари 2020 г. - 400,38 лева, а към
месец февруари отново - 4200,38 лева, въпреки че към целия този период се касае за една и
съща стока, поставена под този режим още през февруари 2019 г., която не е променяла
количеството си. Това не е единственото разминаване - в справка рег. № 32-
41667/06.02.2020 г. е посочено, че дължимото мито и ДДС по MRN 19BG001007009154R е в
размер на 17947,16 лева, а в справка рег. № 32-78030/10.03.2020 г. вземанията са посочени
в общ размер на 28133,18 лева. Подобна е ситуацията и по още няколко декларации,
8
описани в представените справки, като особено показателно е положението по MNL
19BG001007012979R7. За тази митническа декларация в справка рег. № 32-19893/20.01.20 г.
е посочено, че се дължат държавни вземания в размер на 14811.44 лева. Същият размер е
посочен и в справка рег. № 32-41667/06.02.2020 г. В справка рег. № 32-78030/10.03.2020 г.
вземанията по тази декларация вече са посочени в размер на 44811,44 лева – т.е. 30 000 лева
повече. За настоящата инстанция не става ясно на какво се дължи разминаването, при
положение че и в трите справки е описано, че стоките са с едно и също количество,
разфасовки и т.н., а съгласно цитираните вече Регламенти – размерът на дължимите
вземания се определя към момента на поставяне на стоката под съответния режим.
В случая посочването на дължимите мито и ДДС е изключително важно, защото
именно на база дължимите държавни вземания се прави преценката дали обезпечението от
100 000 лева е достатъчно, за да ги покрие изцяло или не. Ако действително АНО приема, че
дължимите суми за ДДС и мито са такива, каквито са посочени в справка рег. № 32-
78030/10.03.2020 г., а не в тази, издадена около месец по-рано, или тази от Януари 2020 г.,
то би се достигнало до извод, че размерът на обезпечението е бил надхвърлен още към края
на 2019 г., защото именно тогава са били поставени под режим на митническо складиране
стоките, с които АНО е приел, че е изчерпано обезпечението, което пък влиза в
противоречие с възприетото в АУАН и НП, че към началото на месец февруари 2020 г.
свободната сума за обезпечение е била 674,70 лева.
По мнение на съда АНО е следвало да констатира разминаванията между
декларациите и да извърши детайлна проверка, за да се установи в крайна сметка, в коя от
декларациите са отразени верни обстоятелства. Ако се приеме за вярно изложеното в
справка рег. № 32-41667/06.02.2020 г. то към началото на месец февруари 2020 г. е имало
свободна сума по обезпечението в размер на 674,70 лева. Ако пък се приеме за вярно
изложеното в справка рег. № 32-78030/10.03.2020 г., то реално размерът на обезпечението е
бил надхвърлен още с MRN 19BG001007012979R7 от 10.12.2019 г. В случая в АУАН и НП
са цитирани и двете справки, както и констатациите по тях, но поне за настоящия състав не
става ясно, защо и на коя от двете АНО дава приоритет. Това от своя страна води до извод,
че фактическата обстановка не е изяснена от АНО, поради което и изводите му за
извършване на осем митнически нарушения на посочените дати не са доказани.
Въпреки и независимо от горното, съдът счита, че в конкретния случай неправилно и
в противоречие с основните принципи, залегнали в Регламента, АНО е санкционирал
жалбоподателя. Това е така, доколкото съгласно Решение на СЕС по дело C-655/18 г.
изрично се приема, че „съгласно член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 санкциите,
предвидени от държавите членки за неспазване на митническото законодателство,
трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи“. В същото това Решение се
уточнява и че „В това отношение следва да се напомни, че при липса на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, които се налагат при
неизпълнение на условията, предвидени във въведения с това законодателство режим,
9
държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са
подходящи. Те обаче са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на
правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа
на пропорционалност (решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C-255/14, EU:C:2015:475, т.
21 и цитираната съдебна практика). В частност предвидените в национално
законодателство административни или санкционни мерки не трябва да надхвърлят
необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това
законодателство цели и освен това не трябва да са несъразмерни спрямо тези цели (вж. в
този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C-497/15 и C-498/15,
EU:C:2017:229, т. 40 и 58 и цитираната съдебна практика)“.
В случая съдът споделя доводите на жалбоподателя, че в конкретния случай се касае
за динамична дейност, при която в рамките на проверявания период регулярно са
постъпвали стоки, които са поставяни под режим на митническо складиране, като
същевременно други стоки са били освобождавани от този режим, респективно нуждата от
обезпечение на вземанията за тях е отпадала. Касае се за процес, при който действително
може да се коментира надхвърляне на размера на обезпечението, но видно от посочената
фактология – това обичайно е само за няколко дни, след което с освобождаване на други
стоки, обезпечението отново е покривало всички вземания, а в някои случаи дори е оставала
свободна сума. Следва да се има предвид и че в случая съдът приема, че е налице хипотезата
на §38 от Преамбюла на Регламента, съгласно който е уместно да се има предвид
добросъвестността на съответното лице в случаите, когато митническото задължение е
възникнало от неспазване на митническото законодателство, и да се сведе до минимум
въздействието на небрежността от страна на длъжника. Няма спор, че веднага след като е
било уведомено, че обезпечението е недостатъчно, дружеството-жалбоподател е предприело
всички мерки, за да го приведе в нужния вид, както и че още преди съставяне на АУАН и
издаване на НП е погасило всички свои задължения. Не може да се подмине и че както е
прието в Решение по адм.д. № 933/20 г. на АдмС-Бургас – митническите органи не са
изпълнили задължението си по чл. 157 от Регламента, който ги задължава да извършват
мониторинг на частта от референтния размер, която покрива размера на вносните или
износните мита и другите вземания във връзка с вноса или износа на стоки, които ще станат
дължими по отношение на стоките, поставени под режим допускане за свободно обръщение,
за всяка митническа декларация към момента на поставяне на стоките под митническия
режим и чл. 97 от Регламента, предписващ ЗАДЪЛЖЕНИЕ на митническите органи да
изискват от лицата или допълнително обезпечение, или заместване на първоначалното
обезпечение с ново — по избор на лицето, щом установят, че предоставеното обезпечение
не осигурява или вече не е надеждно или достатъчно да осигури заплащането на размера на
вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на другите
вземания в предвидените срокове.
На база на това съдът счита, че в конкретния случай и на база всички описани по-
горе факти, при санкционирането на дружеството с имуществени санкции на обща стойност
10
близо четвърт милион лева, се надхвърля принципа за пропорционалност, съразмерност и
ефективност. Поведението на дружеството не е довело до реално засягане на фиска. Всички
дължими държавни вземания са били внесени и то преди съставяне на АУАН и издаване на
НП, а периодът през който е било надхвърлено обезпечението е минимален. Митническите
органи не са изпълнили задължението си да извършват мониторинг на частта от
референтния размер, която покрива размера на вземанията за всяка митническа декларация
към момента на поставяне на стоките под митническия режим и да информират
жалбоподателя, че предоставеното обезпечение не е достатъчно, за да осигури заплащането
на размера на всички вземания и в съответствие с принципа на добросъвестността да
поискат от него допълнително обезпечение. Няма данни за предишни митнически
нарушения от страна на търговеца.
Всичко това, разгледано през призмата на правото на ЕС и в частност цитирания
регламент и принципните положения, залегнали в Решение на СЕС по дело C-655/18 г.,
карат настоящия състав да приеме, че издаденото НП е незаконосъобразно и издадено в
нарушение на задължението на митническите органи, установено в чл. 4 от Регламента, да
поддържат уместен (съразмерен) баланс между митническия контрол и улесняването на
законната търговия.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат
в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал присъждането им.
Жалбоподателят е поискал заплащане на разноски от 6000 лева при първоначалното
разглеждане на делото, 6000 лева за разглеждане на делото пред касационната инстанция и
6000 лева при настоящето разглеждане на делото (списъци с разноски на л. 237 от НАХД №
3355/20 г. на РС-Бургас; л. 58 от к.н.а.х.д. № 814/21 г. на АдмС-Бургас и л. 10 от настоящето
производство). Не е постъпило възражение за прекомерност от страна на АНО. По делото е
налична обаче само фактура № **********/11.08.2020 г., която е била представена и по
трите производства и която доказва заплащане на адвокатски хонорар в размер на общо
12000 лева, поради което и именно тази сума, а не претендираната 18000 лева, следва да се
присъди в полза на дружеството-жалбоподател.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 469/27.07.2020 г., издадено от зам.
директор на ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“, с което за осем отделни
нарушения на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 ЗМ на „*“ ЕООД с ЕИК:
* е наложена „Имуществена санкция“ в общ размер на 216479,33 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ЗАНН Агенция „Митници“ ДА ЗАПЛАТИ на „*“
ЕООД с ЕИК: * сумата в размер на 12000 /дванадесет хиляди/ лева, представляваща сторени
в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12