Р
Е Ш Е
Н И Е № 1387
гр. Бургас, 27.06.2018 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. с., в публично
съдебно заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1096 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1, във
вр. с чл.79, ал.1 и чл.433, ал.2 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от К.Г.С.
*** против ОД на МВР Б.
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника,
въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 9590/2017г. на РС Б. По
него е била издадена такава за сумата 5 лв., представляваща платена дър-жавна
такса за издаване на изпълнителен лист по адм. дело № 2557/2015г. на
Администра-тивен съд Б, ведно със законната лихва – от 28.12.2017г. до
окончателното плащане, както и за деловодните разноски. Твърди, също така, че
след като е получил препис от за-поведта, ответникът е подал възражение по
чл.414 от ГПК. Предвид това, моли Съда да по-станови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ОД на МВР – Б, че същата му дължи тази
сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска и моли
Съда да го отхвърли. Претендира разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на С. е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК про-тив ОД на МВР Бургас за исковата сума по ч. гр. дело №
9590/2017г. на РС Бургас, прило-жено към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал
възражение срещу нея.
Това обуславя и наличието на правен интерес у ищеца от
водене на предявения уста-новителен иск.
С решение от № 558 от 30.03.2016г., постановено по адм.
дело № 2557/2015г. на Ад-министративен съд Б, влязло в законна сила на
22.11.2017г., РУП – Царево при ОД на МВР Бургас е осъдено да заплати на К.Г.С.
сумата 410 лв., пред-ставляваща направени по делото разноски за внесена ДТ и
платено адвокатско възнаграж-дение.
Със заявление вх.№ 12874 от
30.11.2017г. С., чрез пълномощника си – адв. С.К., е поискал издаването на
изпълнителен лист за горната сума.
Приложен към него е и касов
бон за заплащане на дължимата държавна такса от 5 лв.
С разпореждане на съдията-докладчик
от същата дата искането е било уважено.
Изпълнителният лист е
получен от адв. К. на 07.12.2017г., който със заявление от 12.12.2017г. го е представил
в ОД на МВР Б, като е поискал сумата от 410 лв., ведно с платената за
издаването му държавна такса, да бъде преведена по негова банкова сметка, ***.519,
ал.2 от ГПК. Приложил е и копие от касовия бона за су-мата от 5 лв.
С писмо от 09.11.2017г.
ответникът е уведомил ищеца, че отказва да му заплати гор-ната сума, тъй като
няма правно основание за това.
Страните не спорят, че
разноските по административното дело са били изплатени от ОД на МВР Бургас на С..
При така установеното от
фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Отговорността за
разноските по делата е уредена в чл.78 от ГПК. Съгласно чл.81 от ГПК, те се присъждат с акта
на съда, с който завършва производството пред съответната инстанция. Следователно, те се дължат
за воденето на делото до момента на постановяване на крайния съдебен акт. Производството
по издаване на изпълнителен лист се развива пред съответния първоинстанционен съд и предхожда образуването на изпълнителното дело, но наличието
на такъв
е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес. С
оглед систематичното място на разпоредбите, които го уреждат – в част пета
от ГПК “Изпълнително производство”, разноските
по него следва
да бъдат включени в тези – по изпълнението, и на
основание чл.79, ал.1 от ГПК са за сметка на длъжника. Те следва да се
съберат от съдебния изпълнител, извън сумите по
изпълнителния лист.
По делото безспорно се
установява, че ищецът е заплатил сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен
лист срещу ответника – по адм. дело № 2557/2015г. на Административен съд Б, на
основание чл.11 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК,
но тъй като длъжникът е държавно учреждение, изпълнително производство не е
образувано, а изплащането на дължимите суми е станало по реда на чл.519, ал.2
от ГПК. Направените от С. разноски, обаче, не са му били възстановени,
съобразно разпо-редбата на чл.79, ал.1 от ГПК, поради което и той е пристъпил
към реализиране на правата си по съдебен ред.
Предвид горното, настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер – отговорността
за направените от С. разноски за издава-нето на изпълнителния лист следва да се
понесе от ОД на МВР Б, която неосновател-но е отказала да му ги изплати.
Претенцията следва да бъде уважена изцяло.
Върху главницата се дължи и
законната лихва – от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
й изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
в заповедното и в настоящото производства разноски, 50 лв. за ДТ и 225 лв.
платено адвокатско възнаграж-дение /половината от хонорарите по двата договора,
тъй като касаят и друго лице, което не е страна по делото/, общо 275 лв.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Областна дирекция на МВР Б, БУЛСТАТ: *********, гр.Б,
ул.““ № , че същата дължи на К. Г.С.,
ЕГН: **********,***, сумата 5 лв., представляваща
платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист по адм. дело № 2557/2015г.
на Административен съд Б, ведно със законната
лихва – от 28.12.2017г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 9590/2017г. на РС Бургас.
ОСЪЖДА ОД
на МВР Бq да заплати на
К.Г.С. сумата от общо 275 лв. – разноски за
заповедното и настоящото производства.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.