РЕШЕНИЕ
№ 3813 31.12.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На тридесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 3477 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на К.Г.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** - адвокат Д.З.,
против Н.И.П. с ЕГН ********** и Й.Т.П.
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адвокат И.Г..
Ищецът предявява иск ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението
на собствения му недвижим имот УПИ X-181, в кв.47 по ПУП-ПРЗ на
с.Равадиново, община Созопол, представляващо
дворно място с площ от 628 кв.м, при граници : УПИ VIII-181, улица, УПИ
IX-181 и улица.
Ищецът твърди, че на 30.04.2004г.
е закупил имота от С.Д.Д.- с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 178, том I, рег.№ 982, дело № 162/2004г. на нотариус рег.№ 250 на НК. Установил,
че се легитимират като собственици по силата на по-късно сключени
прехвърлителни сделки – на 21.06.2013г. Ф.Х. продал имота на Х.П.М., от която
на 29.10.2015г. ответниците закупили имота.
Признава, че при придобиването на
имота през 2004г. по неговата партида имало вписана възбрана от 03.10.2000г. за
обезпечение на граждански иск в наказателно производство срещу прехвърлителката
му С.Д.. На 12.03.2008г. това наказателно производство спрямо праводателката му
било прекратено, което довело и до прекратяване на производството по
гражданския иск срещу нея. С влязла в сила присъда по същото наказателно дело
дъщерята на праводателката А.Х.Д.била призната за виновна и била осъдена да
заплати на пострадалото лице – бившия ѝ съпруг Ф.Х. обезщетение за вреди.
Принудителното изпълнение за това вземане било насочено срещу имота на ищеца,
който бил изнесен на публична продан и възложен на Ф.Х.. Ищецът счита, че
въпреки наличието на вписана възбрана, правната сделка, легитимираща го като
собственик, не е недействителна на основание чл.346, ал.2 от ГПК – отм.
/чл.452, ал.2 от действащия ГПК. Сочи следните доводи : - възбраната е била
наложена като обезпечение само на гражданския иск против С.Д., но не и на този
против дъщеря й А.Д.; - с прекратяването на наказателното производство против С.Д.с
нейната смърт е прекратено и производството по обезпечения граждански иск,
поради което наложената възбрана следва да се счита за автоматично отпаднала и
заличена; - не е необходим нарочен съдебен акт за отмяна на обезпечението, тъй
като същият има само констативен характер; - извършените след възбраната
разпоредителни сделки са относително недействителни само спрямо кредитора,
наложил възбраната и то само по отношение на конкретното обезпечено му парично
вземане, поради което при отпадане на възбраната разпоредителните сделки се
валидират и са противопоставими на обезпечения кредитор; - наследственото
правоприемство между праводателката на ищеца и другата подсъдима по
наказателното дело А.Д.е без значение, тъй като при смъртта на С.Д.през 2007г.
имотът вече не е бил в нейния патримониум; - от придобиването на имота от ищеца
до датата на изнасянето му на публична продан са изминали повече от 5 години,
поради което към датата на публичната продан правото да се иска прогласяване на
относителна недействителност на сделкта е било погасено по давност. Ищецът
счита, че Ф.Х. не е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на
постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на имота, поради което и
купувачката му Х.М.не е могла да придобие правото на собственост върху имота :
обект на публичната продан са били имоти, които не са собственост на длъжника,
като Х.не е имал качеството на добросъвестен владелец, нито към предявяването
на настоящия иск са изтекли повече от 5 години.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответниците представят писмен отговор, с който оспорват предявения
иск. Считат, че на основание чл.451 от ГПК праводателката на ищеца не е имала
право да се разпореди с възбранения имот. Освен това тя не е придобила
собствеността върху този имот, тъй като съгласно влязлата в сила присъда против
дъщеря й, сделката по нотариален акт № 178/ 2004г-. е била симулативна, а на С.Д.е
било известно, че само формално става собственик на имота, за да бъде измамен Ф.Х..
Сочат, че те са добросъвестни преобретатели на имота, както и че в тяхна полза
е изтекла придобивна давност, тъй като те са присъединили осъществяваното от Ф.Х.
владение на имота след 2002г.
За съвместно разглеждане в настоящото
производство са приети предявените от ответниците против ищеца Н.И.П. и Й.Т.П. против ищеца К.Г.С. инцидентни установителни искове :
1. иск за
установяване нищожност на сделката, извършена с нотарилен акт № 178, т.1, рег.№
0982, дело № 162/ 30.04.2004г., на следните кумулативно съединени основания :
абсолютна симулация и накърняване на добрите нрави;
2. и
евентуално съединен иск за установяване на нищожност на сделката, извършена с
нотариален акт № 89, т.20, дело № 6873/ 04.10.1995г. поради персонална
симулация по отношение на купувача - А.Д.е придобила собствеността върху
процесния имот, а не С.Д., която е привиден купувач.
Твърдят, че сделката от 2004г. е
сключена единствено, за да извади процесния имот от патримониума на С.Д., както
и че тя накърнява добрите нрави, тъй като цената е изключително занижена и липсват
доказателства за плащането й.
В преклузивния срок ищецът
представя писмен отговор, с който оспорва така предявените инцидентни искове.
Счита, че спорът между Ф.Х. и С.Д.е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д.
№ 506/ 1998г. на Районен съд - Бургас, което обвързва и ответниците по делото –
ищци по инцидентните искове. Оспорва и твърдяната неравностойност на
престациите, като сочи, че плащането на цената е удостоверено в самия
нотариален акт. Прави и възражение за погасяване по давност на правото да се
предяви иск за симулативност на сделките.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният ревандикационен
иск е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.
Инцидентните
установителни искове са с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, предл. последно
вр. чл.17 от ЗЗД и чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Спорният процесен
имот УПИ X-181, в кв.47 по ПУП-ПРЗ на с.Равадиново, община Созопол, /бивш
парцел X-181 в бивш квартал 11/, представляващ дворно място с площ от 628 кв.м,
при граници : УПИ VIII-181, улица, УПИ IX-181 и улица, понастоящем се
идентифицира като поземлен имот с идентификатор * по влязлата в сила
кадастрална карта и кадастрални регистри на село Равадиново, община Созопол,
област Бургас, находящ се на улица „Теменуга“ № 15, с площ от 669 кв.м, при
граници и съседи : *
Не се спори и се
установява от представените писмени доказателства, че по отношение на процесния
имот са извършени следните разпоредителни действия :
- с нотариален акт
за продажба № 89, т.ХХ, дело № 6873/ 04.10.1995г. на нотариус при РС – Бургас С.Д.Д.купува
имота от С.С.Яза сумата от 10 000 лв.;
- с нотариален акт
за покупко-продажба № 178, т.I, рег.№ 0982, дело № 162/
30.04.2004г. на нотариус с № 250 в регистъра на НК – С.Д.Д.продава имота на
ищеца К.Г.С. за сумата от 520 лв.;
- с постановление
за възлагане от 09.05.2013г., вписано на 12.05.2013г. държавен съдебен
изпълнител при БРС по изп.д. № 5097/ 2008г. на основание чл.496 ал.1 от ГПК е
възложил на взискателя Ф.Х. изнесени на публична продан по делото недвижими
имоти, сред които и процесния.
- с нотариален акт
за покупко-продажба № 64, т.II, рег.№ 4429, дело № 241/
21.06.2013г. на нотариус с № 458 в регистъра на НК Ф.Х. продава имота на Х.П.М.;
- с нотариален акт
за покупко-продажба № 162, т.III, рег.№ 8590, дело № 489/
29.10.2015г. на нотариус с № 458 в регистъра на НК Х.П.М. продава имота на
ответниците Н.И.П. и Й.Т.П..
Не се спори също,
че цитираното изпълнително дело № 5097/ 2008г. е било образувано по
изпълнителен лист от 03.12.2008г., издаден по нчхд № 1005/ 2007г. на Районен
съд – Бургас за парични задължения на А.Х.Д.към Ф.Х., представляващи
обезщетения за претърпени имуществени вреди от извършено престъпление. С влязла
в сила присъда по това наказателно производство подсъдимата А.Х.Д.е призната за
виновна за това, че в периода 28.03.1994г. – 01.01.1997г. с цел да набави
имотна облага за себе си и за майка си С.Д.Д.е възбудила и поддържала у съпруга
си Ф.Х. заблуждение, че не може да придобива на свое име имоти в Република
България, както и че ако придобие определени имоти на името на майка й, те ще
са съпружеска имуществена общност по смисъла на СК, с което му е причинила
имотна вреда в особено големи размери. Сред описаните в присъдата имоти, намиращи
се във фактическата власт на пострадалия Ф.Х., е и процесният имот – дворно
място от 628 кв.м УПИ Х-181 в кв.47 в с.Равадиново. С влязлата в сила присъда
подсъдимата А.Д.е осъдена да заплати на пострадалия Ф.Х. парични обезщетения за
претърпените от преустъплението имуществени вреди.
Не се спори също,
че досъдебното производство, по което е образувано описаното нчхд № 1005/
2007г. на Районен съд – Бургас, е започнало като следствено дело № 1123/ 2000г.
по описа на Окръжна следствена служба – Бургас, водено срещу А.Х.Д.и нейната
майка С.Д.Д.. Пострадалият Ф.Х. е бил конституиран като граждански ищец по това
дело. На 30.12.2007г. обвиняемата С.Д.Д.е починала, поради което воденото срещу
нея наказателно производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.1, т.4 от НПК.
В хода на това
наказателно производство е било допуснато обезпечение на бъдещ граждански иск от
непозволено увреждане на пострадалия Ф.Х. чрез налагане на обезпечителна мярка
„възбрана“ на описани недвижими имоти, в това число и процесния недвижим имот в
с.Равадиново, собственост тогава на С.Д., и обезпечителни мерки запор и спиране
от движение на описани МПС. Видно от представената обезпечителна заповед от
29.09.2000г. по нчд № 413/ 2000г. по описа на БРС, обезпечен е бъдещ иск на
пострадалия и против двете обвиняеми по това време – С.Д.Д.и А.Х.Д.. Възбраната
е вписана в Служба по вписванията на 03.10.2000г. Не се спори, че това обезпечение не е отменено от
орган на наказателното производство или от съд.
Не се спори също,
че след смъртта на С.Д.Д.на 30.12.2007г. неин единствен наследник по закон е
дъщеря ѝ А.Х.Д., за която с влязло в сила решение по гр.д. № 1664/ 2009г.
на Районен съд - Бургас е прието, че е приела наследството на майка си с
конклудентни действия, поради което вписаният от нея отказ от наследство е нищожен.
По отношение на
процесния имот е водено гр.д. № 506/ 1998г. по описа на Районен съд – Бургас,
образувано по ревандикационен иск на Ф.Х. против С.Д., основан на твърдение за
персонална симулация при придобиването на имота от С.Д., която била подставено
лице, а действителният собственик бил ищецът Ф.Х.. Производството по този иск е
приключило със съдебно решение, влязло в сила на 21.11.2000г., с което искът е
отхвърлен.
За удовлетворяване
на вземанията на взискателя Ф.Х. по изпълнително дело № 5097/ 2008г. за
присъдените в наказателното производство парични вземания от А.Д.за обезщетения
от извършеното престъпление, имотите върху които за обезпечение на исковете е
била наложена „възбрана“ са изнесени на публична продан през 2013г. и за техен
купувач е обявен Ф.Х.. Видно от постановлението за възлагане, влязло в сила на
27.05.2013г., ДСИ е приел, че при проданта имотите са били собственост на
длъжника А.Д..
При така събраните
по делото доказателства съдът прави следните изводи :
По отношение на
процесния имот ищецът К.С. е правоприемник на С.Д., а ответниците Н. и Й. П са
правоприемници на Ф.Х..
Спорът между праводателя
на ищеца С.Д.и праводателя на ответниците Ф.Х. за правото на собственост върху процесния
имот и за липсата на персонална симулация при придобиването на имота от С.Д.през
1995г. е разрешен с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 506/ 1998г. на БРС,
което на основание чл.297 от ГПК е задължително за настоящия съд, а на
основание чл.298 ал.2 от ГПК обвързва и страните по настоящото дело, като
правоприемници на страните по разрешения правен спор. Поради това съдът е
обвързан да приеме, че сделката, сключена с
нотариален акт № 89/ 04.10.1995г., е действителна, не прикрива Ф.Х. като
действителен преобретател на процесния имот, поради което е породила
вещно-прехвърлителното си действие спрямо купувача С.Д.Д., която при влизането
в сила на съдебното решение на 21.11.2000г. се легитимира като собственик на
този имот. На основание чл.299 ал.1 от ГПК пререшаването на този правен спор е
недопустимо. Изложеното представлява абсолютна процесуална пречка за
разглеждането на инцидентния установителен иск за нищожност на сделката,
извършена с нотариален акт № 89, т.20, дело № 6873/ 04.10.1995г. поради
персонална симулация по отношение на купувача.
По инцидентния установителен иск
за нищожност на сделката, извършена с нотариален акт № 178, т.1, рег.№ 0982,
дело № 162/ 30.04.2004г. :
Ищците по този иск твърдят
абсолютна симулация на сделката, като основание за нейната нищожност по чл.26,
ал.2, изр.1, предложение последно от ЗЗД. Такава абсолютна симулация е налице,
когато страните по една сделка изобщо не целят настъпването на правните ѝ
последици. В случая сделката е продажбена, поради което непосредственото
ѝ действие се изразява във вещно-прехвърлителния й ефект. В настоящото
производство не се събраха доказателства в подкрепа на това твърдение, като
липсват доказателства, сочещи на привидност на изразеното от страните по
сделката съгласие за отчуждаване на процесния имот от продавача и придобиването
му от купувача. Поради това съдът приема искът за нищожност на това основание
за недоказан.
Ищците твърдят и накърняване на
добрите нрави при сключването на сделката – основание за нейната нищожност по
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Основават този иск на твърдение за значително
несъответствие на насрещните престации по договора поради силно занижената
продажна цена на имота, която освен това не била заплатена от купувача.
Приетото в настоящото производство заключение на вещото лице по извършената
съдебно-техническа експертиза установява средна пазарна цена на процесния имот
към момента на сделката /30.04.2004г./ – 8 429 лв. Видно от нотариалния
акт, с който е сключена атакуваната сделка, договорената продажна цена на имота
е 520 лв. при данъчна оценка на същия 518,10 лв. В нотариалния акт е
удостоверено, както заплащането от купувача на продавача на така договорената
цена, така и знанието на купувача за вписаната към момента възбрана на имота,
която е взета предвид при определянето на продажната цена. Това официално
удостоверяване не е оборено в настоящото производство, поради което на
основание чл.179 ал.1 от ГПК има обвързваща материална доказателствена сила.
Накърняване на добрите нрави
поради неравностойност на насрещните престации по една сделка е налице, когато
едната от тези престации е толкова незначителна, че прави договора безвъзмезден
и поради това противоречащ на общоприетите морални правила на обществения
живот. Добрите нрави, са граница на свободата на страните на договаряне на
съдържанието на договора, установена в чл.9 от ЗЗД. Предвид наличието на
вписана върху продавания имот възбрана, която съгласно съдържанието на
нотариалния акт е съобразена от страните при определянето на продажната цена на
имота, както и предвид обстоятелството, че договорената цена е в размер на
данъчната оценка на имота към този момент, съдът приема, че несъответствието на
продажната цена с установената средна пазарна цена на подобни имоти е
съобразено с тежестта върху имота, поради което не се квалифицира като
съществен порок, накърняващ добрите нрави. Следва да се отбележи, че
показанията на разпитания по делото свидетел адвокат А.Т.установяват
субективното отношение на продавачката по процесния договор и желанието й да
отчужди имота, макар и за ниска цена, която да получи незабавно. По тези
съображения съдът приема за недоказано и това въведено основание за нищожност
на договора от 30.04.2004г.
По
ревандикационния иск :
С цитираната
обезпечителна заповед от 29.09.2000г. върху процесния имот е наложена възбрана,
която е надлежно вписана в СВ при съда. Възбраната е наложена като
обезпечителна мярка на бъдещ иск на пострадалия Ф.Х. за вредите, които са му
причинени от престъплението, разследвано по следствено дело № 1123/ 2000г. на
ОСС – Бургас, тогава с обвиняеми С.Д.и А.Д.. Съгласно действащите към онзи
момент разпоредби на чл.156 от НК – отм., както и сега действащата норма на
чл.73 от НПК, във фазата на досъдебното производство е възможно да се поиска и допусне
обезпечаване правата на пострадалия от престъплението чрез налагане на мерки за
обезпечаване на бъдещия му граждански иск за вредите, причинени от
престъплението. Обезпечителната мярка „възбрана“ цели да запази имота в
патримониума на обвиняемото или подсъдимото лице с оглед бъдещото
удовлетворяване на гражданския ищец за паричните му вземания за вреди,
причинени от престъплението. Възбраната поражда действие, само ако имотът, върху
който е наложена към момента на допускането на обезпечението, е собственост на ответника
по обезпечения иск. Ето защо защитната функция на обезпечението е пряко
свързана с наказателната отговорност на лицето, чийто имот е възбранен. В
процесния случай е безспорно, че такава наказателна отговорност не е
реализирана по отношение на С.Д., тъй като след смъртта ѝ на 30.12.2007г.
воденото срещу нея наказателно производство е прекратено по силата на закона
чл.24, ал.1, т.4 вр. чл.243, ал.1, т.1 от НК, ведно с евентуално предявените в
това производство граждански искове срещу С.Д.. На основание чл.453 от ГПК /чл.347
от ГПК – отм./ възбраната поражда действието си спрямо взискателя – нему са
непротивопоставими извършените след вписването на възбраната разпоредителни
действия с възбранения имот. Към момента на смъртта на С.Д.Ф.Х. няма изискуемо
парично вземане за вреди, причинени от престъпление, извършено от нея. Поради
това, въпреки липсата на нарочен акт, допуснатото обезпечение остава лишено от
предмет и следва да се счита отпаднало още към датата на смъртта 30.12.2007г. Немислимо
е запазване на ефекта на обезпечението и разпростирането му спрямо останалите
обвинени/ подсъдими лица в същото досъдебно производство, без оглед на тяхната
връзка с починалата. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, изразена
в решение № 286/ 09.08.2010г. по гр.д. № 1206/ 2009г., II г.о., с което е прието, че за правата на трети лица, договаряли относно
възбраненото право /в случая ищецът - купувач по сделката от 30.04.2004г./ от
значение е не дали те са придобили правата си след формалното вдигане на
обезпечителната мярка, а дали се е осъществило основанието, което налага тя да
бъде отменена.
Нито към датата на
разпореждането с процесния възбранен имот – 30.04.2004г., нито към смъртта на
ответницата по обезпечения иск – 30.12.2007г. Ф.Х. е имал по отношение на нея
качеството на взискател, поради което не е налице законово основание за недействителност
на извършеното приживе от покойната разпореждане с имота в полза на ищеца К.С..
Поради това правото на ищеца К.С. върху възбранения имот е надлежно придобито
от него и сделката от 30.04.2004г. е породила вещно-прехвърлителното си действие
в негова полза. Ето защо при последващата смърт на С.Д.през 2007г. този имот не
бил включен в наследствената маса и въпреки наследственото правоприемство не е
придобит А.Д.. Поради това при образуването през 2008г. на изпълнителното
производство /изп.д. № 5097/ 2008г. на ДСИ при БРС/ за вземанията на Ф.Х. срещу
А.Д., присъдени с влязлата в сила присъда като обезщетение за имуществени вреди
от извършеното от последната престъпление, процесният имот не е бил собственост
на длъжника А.Д.. Ето защо изнасянето на този имот на публична продан, както и
възлагането му с постановлението от 09.05.2013г. не може да бъде
противопоставено на действителния собственик – ищеца К.С., който е придобил
правата си преди това – на 30.04.2004г. Публичната продан е деривативен
придобивен способ, поради което същата не поражда вещно-прехвърлително действие
за обявения купувач Ф.Х., респективно такова не възниква и за следващите
преобретатели - Х.М.и ответниците Н. и Й. П /аргумент от чл.496 ал.2 ГПК - купувачът
придобива правата, които длъжникът е имал върху имота, и ТР № 4/ 2017г. на
ОСГТК на ВКС/. Неоснователно е позоваването на ответниците на качеството им на
трети добросъвестни лица по смисъла на чл.433 ал.4 от ГПК /сега ал.5/, тъй като
изпълнителното производство, в което са придобити правата на праводателя им Ф.Х.
е образувано след прекратяването действието на възбраната със смъртта на
собственичката С.Д..
По тези съображения
съдът приема за надлежно установено правото на собственост на ищеца К.С. върху
процесния имот.
По
правопогасяващото възражение на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна
давност :
Съгласно чл.55 и
чл.77 от ЗС давността е един от способите за придобиване на вещни права и право
на собственост върху чужда вещ. На основание
чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Легална
дефиниция на владението е дадена в разпоредбата на чл.68 от ЗС - владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Съгласно чл.70 от ЗС владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик.
Ответниците
твърдят, че техният праводател Ф.Х. владеел имота от закупуването му през 1995г.,
след продажбата на имота през 2013г. владелец била купувачката Х.М., която
държала имота чрез Ф.Х., а след продажбата през 2015г. имотът се владеел от
ответниците. Тъй като ответниците са придобили имота с валиден договор за
покупко-продажба, който представялва годно правно основание, и не са знаели, че
праводателят им не е собственик на този имот, при доказана фактическа власт те
биха имали качеството на добросъвестни владелци и на основание чл.79 от ЗС биха
придобили имота с непрекъснато владение в продължение на 5 години. На основание
чл.82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на
праводателя си. Изложените доводи за добросъвестност са идентични и за
евентуалното владение на праводателката на ответниците Х.М., която също е
придобила на правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че
праводателят й не е такъв. По отношение на евентуалното владение на нейния
праводател Ф.Х. доводи за добросъвестност могат да се градят само да периода
след влизане в сила на постановлението за възлагане на имота, представляващо
неговото правно основание, годно да го направи собственик – 27.05.2013г.
Настоящата искова молба е предявена на 14.05.2018г., с което на основание
чл.116 б.“б“ от ЗЗД давността е прекъсната, а съгласно чл.115 б.“ж“ от ЗЗД в
хода на настоящия съдебен процес давност не тече. Така от възможното
установяване на начало на добросъвестно владение на 27.05.2013г. до
предявяването на настоящия иск на 14.05.2018г. не е изтекъл установеният от
закона 5-годишен давностен период, поради което не е доказано осъществяването
на твърдяното придобивно основание - добросъвестно давностно владение.
За установяване на
владение не е достатъчно доказването на фактическата власт върху вещта, но е
необходимо да се докаже и неговият
субективен елемент – съзнанието на владелеца, че държи вещта като своя.
По отношение на праводателя Ф.Х. такъв елемент е невъзможен към началото на
сочения период на установена фактическа власт /1995г./, предвид законовата
забрана на чл.22 от Конституцията, чл.29 от ЗС и чл.5 от ЗСДЧЛЗЧИ /сега Закон
за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции/, в сила до 01.01.2007г.,
съгласно която чужденци не могат да придобиват право на собственост върху земя
в страната. За Ф.Х., който е гражданин на държава – член на Европейския съюз с
право на постоянно пребиваване в Република България от 2003г., тези ограничения
са отпаднали с изменението на нормата на чл.22 от Конституцията – от 01.01.2007г.,
която е първата начална дата на възможно упражнявано от него недобросъвестно владение
по смисъла на закона.
Видно от
представената лична карта и удостоверение от Кметство село Равадиново, Ф.Х. е с
постоянна адресна регистрация в селото, на адрес ул.“Иван Вазов“ № 1, различен
от адреса на процесния имот – ул.“Теменуга“ № 15, видно от представената скица
на СГКК. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
процесният имот е ограден с телена мрежа. Свидетелите П.П.и И.П.установяват, че
до 2015 година имотът е поддържан само от Ф.Х., а впоследствие от ответниците П.
Свидетелите не установяват категорично началния момент на упражняваното от Ф.Х.
владение върху имота, като свидетелят Псочи 2005-2007г. Въпреки че свидетелите
са категорични, че друг освен Х.не се е грижил за имота до 2015г., съдът
приема, че от техните показания не се установява непрекъснатост на така
упражняваната фактическа власт. Напротив, свидетелят Пустановява, че Харт, го е
уведомил, че продава имота на някаква жена /безспорно Х.М./, като по делото не
се установяват обстоятелства относно фактическата власт върху имота,
осъществявана след отчуждаването му от Х.на 21.06.2013г. до придобиването му от
ответниците П на 29.10.2015г. Въз основа на така събраните доказателства не е
възможно да се направи извод в подкрепа на твърдението на ответниците, че през
този период собственичката Х.М.е владяла имота чрез праводателя си Ф.Х., който
е продължил да го държи за нея. Поради това, дори и да се приеме за установено
начало на осъществявано недобросъвестно владение от Ф.Х. на 01.01.2007г., до
разпореждането с имота на 21.06.2013г. не е изтекъл установения от закона
10-годишен давностен период за придобиването на правото на собственост. Този
период не е изтекъл и за ответниците П /29.10.2015г. – 14.05.2018г./, като те
не могат да се позоват на присъденяване на владението на праводателя им Х.М., поради
липса на доказано такова.
По тези
съображения съдът приема, че по делото не се установи фактическият състав и на
твърдяното недобросъвестно владение, поради което не се установява погасяване
на правото на собственост на ищеца и придобиването му от ответниците. Безспорно
процесният имот се владее от ответниците, които не установяват в настоящото
производство одно правно основание за това владение. Ето защо предявеният
ревандикационен иск е основателен и ще бъде уважен.
С оглед изхода от
спора на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените по
делото разноски в размер на 307 лв., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.И.П. с ЕГН * и Й.Т.П. с ЕГН *
със съдебен адрес *** – адвокат И.Г., да
предадат на К.Г.С. с ЕГН * ***, със съдебен адрес *** - адвокат Д.З., владението на собствения му недвижим имот
УПИ X-181, в кв.47 по ПУП-ПРЗ на с.Равадиново, община Созопол, представляващо дворно място с площ от 628 кв.м, при граници
: УПИ VIII-181, улица, УПИ IX-181 и улица, понастоящем индивидуализиран като
поземлен имот с идентификатор * по влязлата в сила кадастрална карта и
кадастрални регистри на село Равадиново, община Созопол, област Бургас, находящ
се на улица „Теменуга“ № 15.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Н.И.П. с ЕГН *
и Й.Т.П. с ЕГН * за установяване по отношение на К.Г.С. с ЕГН * *** на нищожност
на сделката, извършена с нотариален акт за покупко-продажба № 178, т.I, рег.№ 0982, дело № 162/ 30.04.2004г. на нотариус с №
250 в регистъра на НК поради абсолютна симулация и накърняване на добрите
нрави.
ПРЕКРАТЯВА производството по евентуално съединения иск на Н.И.П. с ЕГН * и Й.Т.П. с ЕГН * за установяване по отношение на
К.Г.С. с ЕГН * *** на нищожност на сделката, извършена с нотариален акт за
продажба № 89, т.ХХ, дело № 6873/ 04.10.1995г. на нотариус при РС поради
персонална симулация по отношение на купувача.
ОСЪЖДА Н.И.П.
с ЕГН * и Й.Т.П. с ЕГН * със съдебен адрес *** – адвокат И.Г., да заплатят на К.Г.С. с ЕГН * * със
съдебен адрес * - адвокат Д.З., направените по делото разноски в размер на 307 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : А. Щерева
Вярно с оригинала!
С. Добрева